сряда, 7 февруари 2018 г.

Есенциални откровения

Ако има “пространство-време” в някои светове, създадени от съзнанието, от това не следва, че тази характеристика задължително присъства във всички сътворени светове. Тъй като тази характеристика не е универсална, тя може да се разглежда като частен случай. Следователно, да се говори, че нещо някога е започнало или някога ще свърши – е безсмислено. Един от изводите: съзнанието е вечно. A формите, при условията, в които те са поставени от съзнанието в пространство-времевата рамка могат да не бъдат вечни, а могат и да са.






 В този сегмент от “битието” някои форми на съзнание съществуват в рамката на пространство-време и този “отрязък” се нарича “реалност”. Освен това, ние не си спомняме подробности за други “животи” и не знаем за бъдещето. Въз основа само на този факт мнозина уверено твърдят за ограничеността на съзнанието. Въпреки че фактите и “спомени” от минали съществувания под други форми постоянно ни свидетелстват за друг ред на нещата







Куриози в лъвски дози:
Поставете си за цел не обект, а процес. В противен случай бъдете готови за разочарование!


Съществува ли Вселената само в съзнанието на индивида, или тя е продукт на взаимодействие между един безкраен набор от съзнания-индивиди – няма значение. Това всеки има правото да решава, както пожелае. “Място” има достатъчно за безкраен набор от безкрайните вселени, творени от безкраен брой съзнания

Куриози в лъвски дози:
Не се удивявайте на това, че съществувате. Без вас абсолютното Вечно Битие би било непълно, а следователно несъвършено!



Мушитрънчета:
Хората, които са свикнали да живеят в 3-измернo и твърдо на допир пространство не могат да се преселят например в аквариума, те се нуждаят не само от въздуха, но и от опорна точка. За рибите водата е тяхната нестабилна, но удобна опора. И ако се озове на брега на нашата твърда реалност рибата загива. Ето защо на всеки му е добре там, където е в момента
 
 
 
 Мушитрънчета:
Разкривайки у себе си висотата на духа, неизбежно ще ти се наложи да се спуснеш в “ада” на безсъзнателното, за да го осветлиш. Без това просветлението остава непълно!
 
 
 
 Куриози в лъвски дози:
Няма смисъл да си давате самооценки – духът не се нуждае от оценката на разума, понеже именно той е създал разума
 
 
 
 Колкото по-силна е светлината, толкова по-дълбочинна е сянката, която тя хвърля. Колкото по-високи са нашите идеали, толкова по-добре можем да видим недостатъците си
 
 
 
 Мушитрънчета:
Ако не положиш възможните усилия да формираш своята реалност сам/а, вместо вас това ще направят други. И при това не по вашите условия!
 
 
 
 Куриози в лъвски дози:
Налага ти се да обитаваш на “дъното”? С една много приятна гледна точка можеш да неутрализираш опитите му да те асимилира – това е Безсмъртието!
 
 
 
 Куриози в лъвски дози:
За мен Битието е тотално. Такова явление като “небитие” може да се разгледа не като антитеза, а просто като някакъв частен и абсолютно временен аспект на всеобщото Битие
 
 
 
 Реалистичните приказки са истории от други реалности, зафиксирани в ноосферата – библиотеката на космическия разум. Именно оттам те се проявяват в книги, филми и игри
 
 
 Мушитрънчета:
За да преодоляваш всякакви препятствия ти е достатъчно да считаш, че умееш да преминаваш през стените!

 Няма съмнение, че според заложените команди в тялото законът е “оцелява най-силния”. Но еволюцията на Духа, оживяващ това тяло изисква Сътрудничество. И докато човек вярва, че “силния има право”, това способства за просперитета и укрепване на физическата форма. Ако наистина тялото изчерпваше всичко, това щеше да е единствения възможен начин на живот за човеците. Тогава обаче става ясно, че онова, което подтиква човека към по-великодушни постъпки с другите всъщност не идва от тялото, а от друг, по-висш източник. Освен това той трябва да е с по-голяма сила от тази на тялото, защото в противен случай неговите желания не биха могли да бъдат преодолени и то да бъде принудено да си сътрудничи с тези, които са физически по-слаби…



Мушитрънчета:
Ако вие не говорите това, което мислите и не правите това, което говорите, то всъщност не живеете и точно Вие!
 
 

неделя, 14 януари 2018 г.

Есенциални откровения

Мисля, че всички души се развиват, движейки се от материята – “тъмнината”, към духа – “светостта” може би (нищо, че религиите са опошлили тази дума). Всички са минали от тази страна на материята. Потребността от духа възниква само, когато вече до уши си затънал в “тъмнината”. Оценяваме след като загубим.




 Само преследван звяр защитава леговището си, оголвайки зъби и встъпвайки в бой с колкото се може повече врагове. Духовният човек знае, че домът му – това е цялата вселена, и че тя не може да се нападне или унищожи. Такъв човек приема смъртта спокойно, без да бърза да се нахвърли на врага с нещо под ръка, защото всъщност това не е враг. И духовният човек гледа на убийците като на играещи деца, защото душата е безсмъртна



 За повечето никакво просветление, а особено освобождение не е необходимо. Не за това тези същности заспиват в сънищата на материалните въплъщения, за да се събудят от него веднага. Ето защо, просто се приема, че има такива души, с усмивка си заслужава да се гледа и на поредните “прометеѝ” от езотериката с техните познати послания: “Щастието за всички е даром и нека никой не бъде обиден”…





Куриози в лъвски дози:
Въпросът е наистина много сериозен. Ето например депресията. В крайна сметка, мислите на човек в такъв момент явно принадлежат не на него, а на някой, който иска да мисли така, и по този начин се обезпечава отлив на енергия за някъде, за някого. И е изумително да си представите колко много самоубийства са извършени под влияние на мислите, които хората погрешно са счели за свои.






Мушитрънчета:
Упоритото отстояване на истината я… поставя под въпросителна!




 Трябва да се отбележи, че според някои книги и ченъли различни локални “божества” (малки юзърчета) обичат да се представят като Всемогъщия, Алфата и Омегата, Създателя на всичко, Отец (всеки може да продължи списъка). Целта е подчиняването на контактуващата незряла душа, за да получи от нея енергията на поклонение и в бъдеще да я прикрепи към себе си – да я включи в неговия собствен свят, където местният бог е шефът за много дълго време. Аргументите на локалните наши приятели, омайващи поредната малка душа са претенциозни. “Аз съм голям (създател и блабла), ти си мъничък. Присъедини се към мен и ще станеш по-голям. Светът е враждебно настроен към теб, с мен ще бъдеш защитен”. Те умишлено не казват, че тази много “малка душа” съдържа у себе си Вселената, и следователно това “голямо” с целия егоичен пантеон. Това за тях не е печелившо, а и властта им над просветлената душа ще се изтече като пясък през пръстите им.



 Има определени състояния, през които преминава аз-ът в тази версия на играта. Първото е страх от Бога, което е характерно с принасянето на жертви , за да бъде умилостивен, както правят идолопоклонниците. После идва момента, когато на Бог се гледа като дарител на материални облаги в прословутото тук и сега. Човекът тогава се жертва, но егоистично, защото се надява Бог да му върне стократно. След това идва почитането на Бога чрез молитви и добър живот, поддържано от вярата за възнаграждение с място в “рая” и въздържането от зло, за да не попадне в “ада”. Най-накрая той идва до положението, в което постъпва справедливо, без никаква мисъл за награда или наказание, а просто защото трябва да се постъпва справедливо. Човек обича справедливостта заради самата нея и стремежът му е да се ръководи в постъпките си от нея – независимо от сегашните облаги или вреди, нито пък за да избегне бъдещи страдания



 Който е узрял за това – трябва да се издигне над семейните връзки. Бащата и майката са “тела”, всички родствени връзки са част от расата, която принадлежи към света на формите. Духът трябва да разбере, че не е тези тела, нито раси, а е просто его, което се стреми към усъвършенстване. Ако човек не знае това и се идентифицира със своята раса, привързвайки се към нея с фанатичен патриотизъм, голяма е вероятността да зацикли във веригата с преживявания, които са свързани си нея, докато други негови приятели са поели към по-големи “висоти” и “ширини”



 Всяко същество чрез своя разум твори света на днешния ден. От това произтичат и множеството приложения на умствената сила. И те са достъпни за всеки





Мушитрънчета
Приятели, разграничавайте чувствеността (еротиката) от чувствителността (възприемчивостта)
 Състоянието на мир далеч не се изчерпва с въздържането от военни действия. Мир е, когато съществуваш в другарство, състрадание, мъдрост…

Куриози в лъвски дози:
Филми не гледам не само за прочистване на съновиденията си, но и защото не искам да изпитвам съпричастност с разиграните ситуации в тях, и така не храня енергийно стоящите зад филмите егрегори




Изобщо не е нужно да изпитваш ненавист към едни или други елементи на околната реалност, било то продажни чиновници, нагли олигарси или даже шофьори, каращи като бесни. Те са просто декорация от играта на матричката. В своите светове те са напълно реални, докато ти там ще си елемент от всеобщата илюзия – игрови статист, който им дими в лицето, подвиква грубо в транспорта и т.н. А в твоя свят те са нереални статисти от даден сън; даже могат да се нарекат елементи от събитийна конфигурация. Тактиката за контакти с подобни е да се избягват по възможност, невъвличане в емоционален допир.
По-друго е с т.нар. “близки хора” – те не могат да бъдат наречени статисти, понеже са с по-голямо участие в твоя живот. Бих ги нарекъл “другарски вселени”, с които имаш съприкосновение, докато имате какво да научите един от друг. Вие всички живеете във вътрешния свят на другия: те са твоите мислеформи, ти – техните.
Обобщение: Няма смисъл от реакция спрямо статистите на играта, а с “другарските вселени” има съвместно обучение!
 Мушитрънчета:
Онова, което вече добре си осъзнал, няма как да ти причинява болка!

неделя, 17 декември 2017 г.

Есенциални откровения

Шаманите са проводници за духове. С тяхна помощ те лекуват, търсят, дори осакатяват и т.н. Но ако съдим по описанията на шаманския опит, тези духове произхождат основно от нисковибрационни реалности. От там и съответната картина на света…





 Душевността, с която древните са се отнасяли към живота, определяла неговия смисъл. Сега смисълът на живота се свежда до оцеляване, постигането на материални блага за сметка на изземването им от другите, придобиване на банкови сметки и увеличение на комфорта за своето съществуване




 Този принцип “бъди тук и сега” унищожава такива неща като надежди, мечти и въображение, а и памет. В крайна сметка, ако мечтаете за нещо, или се надявате, или си спомните (например, за да ликвидирате минали преживявания), вие вече не сте в “тук и сега”. Намаляването на въображението се заключава в отричане на мислетворчеството: ако нещо си си представил, и то не е в “сегашната ситуация”, ти се отвличаш от Матрицата, затова те блъскат назад, като твърде любопитна гнида. Накратко, същността на принципа “тук и сега” е: свий се в свойта колиба, яж каквото дават и не надигай много-много глава, в противен случай няма да бъдеш в “тук и сега”.




 На езотерично подготвения е известно, че някои хора, които имат определена власт, на астрално ниво са под контрола на рептилоидни същнoсти. Могат да бъдат фиксирани чрез ефирно виждане, настройвайки се към съответния човек. За тези, които не разбират, нека да кажа какво означава това. Тези същности заставят своите човешки оръдия (пионки) да вземат решения и да се държат по такъв начин, че да накарат хората, чието внимание е концентрирано към тях да са под влиянието на нисковибрационен поток на енергия, която ще подхрани съответните eгрегори. Това просто е необходимо да се знае




 Ние не сме хора…. стремящи се да станат духовни. Живота ни не е наказание и не е отработка на карма. Ние сме духовни същества… дошли в това трето измерение… за опитност във физическия живот… и за един зашеметяващ опит… какъвто се оказа да си в роля на човек…




 Напоследък отново чувам разговори, че както се казва, кога да се занимаваш с духовна практика, ако режимът ти е работа-дома, работа- дома и за себе си почти нямаш време? Писал съм по-рано и го повтарям днес: с духовна практика трябва да се занимаваш винаги, като отделиш една част от съзнанието си за останалото. Тази част нека се занимава с обичайната си дейност. Това не е толкова трудно, колкото изглежда на пръв поглед. Практиката може да бъде всякаква. Основното нещо в нея – това е непреклонното намерение. Тогава тя ще даде резултати.




 Пищов за подсказка: няма нужда да се уповаваш на “кармичния рекет” (от измислените лостове за контрол на демиурга). За предпочитане е да постоянстваш и да останеш верен на своето намерение относно духовната практика. “Силата” не обича онези, които са подухвани като листо на вятъра и излизат от пътя си по време на изпитанието за устойчивост






Куриози в лъвски дози :
С животинско възприятие е невъзможно да се съществува в по-различни условия от тези , които се предлагат понастоящем. И масово се залага на животинския , а не на духовния и разумен човек. Извод – не търсете разум и духовност в живот, наподобяващ ферма за домашни любимци!







Наблюдение:
Колкото и модерни джаджи да създава човекът, те всъщност го водят надолу – към оглупяване, не към прогрес

 Във времето не пътешества пространството (на този или онзи свят), а само нашите представи за него. В крайна сметка – от промяната на местата сумата не ще се промени. Опитът да се избяга от планетата на по-добро място (свят) с товара от своите представи няма смисъл. Старите проблеми ще преминат в “утре” заедно с осмислящия реалността. Времето и пространството са пряко свързани координати, но точката 0 винаги съществува в нашата “глава”

 Трябва да отидеш там, където искаш, а не където се предполага че “трябва”. Отиди при себе си, отиди и няма от какво да се страхуваш. Ще успееш, и то наистина.


Мушитрънчета:
Ако скитникът не срещне подобен на себе си или по-добър, нека се укрепи в самота: с ограничения човек не може да има истинска дружба …
 

събота, 18 ноември 2017 г.

Есенциални откровения

Създадените от ума модели на работа на каузалното тяло са симулативни. Защото каузалът е над ментала (ума) и опитите да бъде “вкаран” в менталната схема винаги ще означават огрубяване на доста фини енергии




 Наличието на канал с ефирните светове все още не прави от човека пророк. Често той може да канализира космически “боклук” под формата на нечии замърсени и окъсани “дрешки”, които той ще приема за “свята истина”!



 Още една причина да нямаш икони – тогава никой не може да ги осквернява. Човек ще мисли, че хвърляйки тор по вашата икона, това някак си ще ви докосва, но се оказва, че това е просто стенен календар – и ти го гледаш като глупак, с което се изчерпва всичко



 За някои може да прозвучи странно, но чрез експерименти е било установено, че физическото тяло има собствено, доста примитивно съзнание (някои го наричат и “разум на клетките”) и е способно да изпитва определен спектър на емоциите. С помощта на ефирното възприятие можем да отчитаме тези емоции и така да си правим изводи за състоянието на физиката



 Душата пребивава постоянно на всички нива на вселената. Едновременно се намира и тук, и в миналото, и там, където все още иска да бъде. Паметта, мечтите и нашето тук – всичко това ни заобикаля едновременно. Затова за по-осъзнатите е сложно да кажат къде са сега и къде отиват. Посоката на движение не е същността на самото движение. Вие живяхте? Вие умряхте? Вие живеете? – не, вие пребивавате. Реалността като феномен на движението на душата е статична.





Мушитрънчета :
Не си струва да се обидиш на този, който пребивава в състояние на неведение…






Куриози в лъвски дози:
Знаещите пътя предпочитат незабележимите пътечки пред широките и асфалтирани пътища!




 Относно материалистичните разговори, че “смисълът на живота е самия живот” : Хората, които са склонни да обезсмислят живота си са тъмни хакери. Избягвайте депресивните “ботове” в реала – те ви губят времето и запушват съзнанията ви с техните отпадъци





Мушитрънчета :
“Утре” винаги ще настъпи. А вече в какъв свят ще ви застигне – това е друг въпрос!