неделя, 14 януари 2018 г.

Есенциални откровения

Мисля, че всички души се развиват, движейки се от материята – “тъмнината”, към духа – “светостта” може би (нищо, че религиите са опошлили тази дума). Всички са минали от тази страна на материята. Потребността от духа възниква само, когато вече до уши си затънал в “тъмнината”. Оценяваме след като загубим.




 Само преследван звяр защитава леговището си, оголвайки зъби и встъпвайки в бой с колкото се може повече врагове. Духовният човек знае, че домът му – това е цялата вселена, и че тя не може да се нападне или унищожи. Такъв човек приема смъртта спокойно, без да бърза да се нахвърли на врага с нещо под ръка, защото всъщност това не е враг. И духовният човек гледа на убийците като на играещи деца, защото душата е безсмъртна



 За повечето никакво просветление, а особено освобождение не е необходимо. Не за това тези същности заспиват в сънищата на материалните въплъщения, за да се събудят от него веднага. Ето защо, просто се приема, че има такива души, с усмивка си заслужава да се гледа и на поредните “прометеѝ” от езотериката с техните познати послания: “Щастието за всички е даром и нека никой не бъде обиден”…





Куриози в лъвски дози:
Въпросът е наистина много сериозен. Ето например депресията. В крайна сметка, мислите на човек в такъв момент явно принадлежат не на него, а на някой, който иска да мисли така, и по този начин се обезпечава отлив на енергия за някъде, за някого. И е изумително да си представите колко много самоубийства са извършени под влияние на мислите, които хората погрешно са счели за свои.






Мушитрънчета:
Упоритото отстояване на истината я… поставя под въпросителна!




 Трябва да се отбележи, че според някои книги и ченъли различни локални “божества” (малки юзърчета) обичат да се представят като Всемогъщия, Алфата и Омегата, Създателя на всичко, Отец (всеки може да продължи списъка). Целта е подчиняването на контактуващата незряла душа, за да получи от нея енергията на поклонение и в бъдеще да я прикрепи към себе си – да я включи в неговия собствен свят, където местният бог е шефът за много дълго време. Аргументите на локалните наши приятели, омайващи поредната малка душа са претенциозни. “Аз съм голям (създател и блабла), ти си мъничък. Присъедини се към мен и ще станеш по-голям. Светът е враждебно настроен към теб, с мен ще бъдеш защитен”. Те умишлено не казват, че тази много “малка душа” съдържа у себе си Вселената, и следователно това “голямо” с целия егоичен пантеон. Това за тях не е печелившо, а и властта им над просветлената душа ще се изтече като пясък през пръстите им.



 Има определени състояния, през които преминава аз-ът в тази версия на играта. Първото е страх от Бога, което е характерно с принасянето на жертви , за да бъде умилостивен, както правят идолопоклонниците. После идва момента, когато на Бог се гледа като дарител на материални облаги в прословутото тук и сега. Човекът тогава се жертва, но егоистично, защото се надява Бог да му върне стократно. След това идва почитането на Бога чрез молитви и добър живот, поддържано от вярата за възнаграждение с място в “рая” и въздържането от зло, за да не попадне в “ада”. Най-накрая той идва до положението, в което постъпва справедливо, без никаква мисъл за награда или наказание, а просто защото трябва да се постъпва справедливо. Човек обича справедливостта заради самата нея и стремежът му е да се ръководи в постъпките си от нея – независимо от сегашните облаги или вреди, нито пък за да избегне бъдещи страдания



 Който е узрял за това – трябва да се издигне над семейните връзки. Бащата и майката са “тела”, всички родствени връзки са част от расата, която принадлежи към света на формите. Духът трябва да разбере, че не е тези тела, нито раси, а е просто его, което се стреми към усъвършенстване. Ако човек не знае това и се идентифицира със своята раса, привързвайки се към нея с фанатичен патриотизъм, голяма е вероятността да зацикли във веригата с преживявания, които са свързани си нея, докато други негови приятели са поели към по-големи “висоти” и “ширини”



 Всяко същество чрез своя разум твори света на днешния ден. От това произтичат и множеството приложения на умствената сила. И те са достъпни за всеки





Мушитрънчета
Приятели, разграничавайте чувствеността (еротиката) от чувствителността (възприемчивостта)
 Състоянието на мир далеч не се изчерпва с въздържането от военни действия. Мир е, когато съществуваш в другарство, състрадание, мъдрост…

Куриози в лъвски дози:
Филми не гледам не само за прочистване на съновиденията си, но и защото не искам да изпитвам съпричастност с разиграните ситуации в тях, и така не храня енергийно стоящите зад филмите егрегори




Изобщо не е нужно да изпитваш ненавист към едни или други елементи на околната реалност, било то продажни чиновници, нагли олигарси или даже шофьори, каращи като бесни. Те са просто декорация от играта на матричката. В своите светове те са напълно реални, докато ти там ще си елемент от всеобщата илюзия – игрови статист, който им дими в лицето, подвиква грубо в транспорта и т.н. А в твоя свят те са нереални статисти от даден сън; даже могат да се нарекат елементи от събитийна конфигурация. Тактиката за контакти с подобни е да се избягват по възможност, невъвличане в емоционален допир.
По-друго е с т.нар. “близки хора” – те не могат да бъдат наречени статисти, понеже са с по-голямо участие в твоя живот. Бих ги нарекъл “другарски вселени”, с които имаш съприкосновение, докато имате какво да научите един от друг. Вие всички живеете във вътрешния свят на другия: те са твоите мислеформи, ти – техните.
Обобщение: Няма смисъл от реакция спрямо статистите на играта, а с “другарските вселени” има съвместно обучение!
 Мушитрънчета:
Онова, което вече добре си осъзнал, няма как да ти причинява болка!

неделя, 17 декември 2017 г.

Есенциални откровения

Шаманите са проводници за духове. С тяхна помощ те лекуват, търсят, дори осакатяват и т.н. Но ако съдим по описанията на шаманския опит, тези духове произхождат основно от нисковибрационни реалности. От там и съответната картина на света…





 Душевността, с която древните са се отнасяли към живота, определяла неговия смисъл. Сега смисълът на живота се свежда до оцеляване, постигането на материални блага за сметка на изземването им от другите, придобиване на банкови сметки и увеличение на комфорта за своето съществуване




 Този принцип “бъди тук и сега” унищожава такива неща като надежди, мечти и въображение, а и памет. В крайна сметка, ако мечтаете за нещо, или се надявате, или си спомните (например, за да ликвидирате минали преживявания), вие вече не сте в “тук и сега”. Намаляването на въображението се заключава в отричане на мислетворчеството: ако нещо си си представил, и то не е в “сегашната ситуация”, ти се отвличаш от Матрицата, затова те блъскат назад, като твърде любопитна гнида. Накратко, същността на принципа “тук и сега” е: свий се в свойта колиба, яж каквото дават и не надигай много-много глава, в противен случай няма да бъдеш в “тук и сега”.




 На езотерично подготвения е известно, че някои хора, които имат определена власт, на астрално ниво са под контрола на рептилоидни същнoсти. Могат да бъдат фиксирани чрез ефирно виждане, настройвайки се към съответния човек. За тези, които не разбират, нека да кажа какво означава това. Тези същности заставят своите човешки оръдия (пионки) да вземат решения и да се държат по такъв начин, че да накарат хората, чието внимание е концентрирано към тях да са под влиянието на нисковибрационен поток на енергия, която ще подхрани съответните eгрегори. Това просто е необходимо да се знае




 Ние не сме хора…. стремящи се да станат духовни. Живота ни не е наказание и не е отработка на карма. Ние сме духовни същества… дошли в това трето измерение… за опитност във физическия живот… и за един зашеметяващ опит… какъвто се оказа да си в роля на човек…




 Напоследък отново чувам разговори, че както се казва, кога да се занимаваш с духовна практика, ако режимът ти е работа-дома, работа- дома и за себе си почти нямаш време? Писал съм по-рано и го повтарям днес: с духовна практика трябва да се занимаваш винаги, като отделиш една част от съзнанието си за останалото. Тази част нека се занимава с обичайната си дейност. Това не е толкова трудно, колкото изглежда на пръв поглед. Практиката може да бъде всякаква. Основното нещо в нея – това е непреклонното намерение. Тогава тя ще даде резултати.




 Пищов за подсказка: няма нужда да се уповаваш на “кармичния рекет” (от измислените лостове за контрол на демиурга). За предпочитане е да постоянстваш и да останеш верен на своето намерение относно духовната практика. “Силата” не обича онези, които са подухвани като листо на вятъра и излизат от пътя си по време на изпитанието за устойчивост






Куриози в лъвски дози :
С животинско възприятие е невъзможно да се съществува в по-различни условия от тези , които се предлагат понастоящем. И масово се залага на животинския , а не на духовния и разумен човек. Извод – не търсете разум и духовност в живот, наподобяващ ферма за домашни любимци!







Наблюдение:
Колкото и модерни джаджи да създава човекът, те всъщност го водят надолу – към оглупяване, не към прогрес

 Във времето не пътешества пространството (на този или онзи свят), а само нашите представи за него. В крайна сметка – от промяната на местата сумата не ще се промени. Опитът да се избяга от планетата на по-добро място (свят) с товара от своите представи няма смисъл. Старите проблеми ще преминат в “утре” заедно с осмислящия реалността. Времето и пространството са пряко свързани координати, но точката 0 винаги съществува в нашата “глава”

 Трябва да отидеш там, където искаш, а не където се предполага че “трябва”. Отиди при себе си, отиди и няма от какво да се страхуваш. Ще успееш, и то наистина.


Мушитрънчета:
Ако скитникът не срещне подобен на себе си или по-добър, нека се укрепи в самота: с ограничения човек не може да има истинска дружба …
 

събота, 18 ноември 2017 г.

Есенциални откровения

Създадените от ума модели на работа на каузалното тяло са симулативни. Защото каузалът е над ментала (ума) и опитите да бъде “вкаран” в менталната схема винаги ще означават огрубяване на доста фини енергии




 Наличието на канал с ефирните светове все още не прави от човека пророк. Често той може да канализира космически “боклук” под формата на нечии замърсени и окъсани “дрешки”, които той ще приема за “свята истина”!



 Още една причина да нямаш икони – тогава никой не може да ги осквернява. Човек ще мисли, че хвърляйки тор по вашата икона, това някак си ще ви докосва, но се оказва, че това е просто стенен календар – и ти го гледаш като глупак, с което се изчерпва всичко



 За някои може да прозвучи странно, но чрез експерименти е било установено, че физическото тяло има собствено, доста примитивно съзнание (някои го наричат и “разум на клетките”) и е способно да изпитва определен спектър на емоциите. С помощта на ефирното възприятие можем да отчитаме тези емоции и така да си правим изводи за състоянието на физиката



 Душата пребивава постоянно на всички нива на вселената. Едновременно се намира и тук, и в миналото, и там, където все още иска да бъде. Паметта, мечтите и нашето тук – всичко това ни заобикаля едновременно. Затова за по-осъзнатите е сложно да кажат къде са сега и къде отиват. Посоката на движение не е същността на самото движение. Вие живяхте? Вие умряхте? Вие живеете? – не, вие пребивавате. Реалността като феномен на движението на душата е статична.





Мушитрънчета :
Не си струва да се обидиш на този, който пребивава в състояние на неведение…






Куриози в лъвски дози:
Знаещите пътя предпочитат незабележимите пътечки пред широките и асфалтирани пътища!




 Относно материалистичните разговори, че “смисълът на живота е самия живот” : Хората, които са склонни да обезсмислят живота си са тъмни хакери. Избягвайте депресивните “ботове” в реала – те ви губят времето и запушват съзнанията ви с техните отпадъци





Мушитрънчета :
“Утре” винаги ще настъпи. А вече в какъв свят ще ви застигне – това е друг въпрос!

събота, 14 октомври 2017 г.

Есенциални откровения

Някои неща – духовните, си заслужават да се занимаваш с тях, защото те разкриват Вечността на човека. За разлика от социално-матричните явления – чисто временни и преходни





 Изненадват ме някои “просветени”, сериозно вярващи, че човек мисли с мозъка. “Дясно и ляво полукълбо” – това е името на схемите на мислене, които не трябва да се разбират така буквално. Мислите не са родени в мозъка – това трябва да бъде много добре осъзнато. Мисленето е просто възприемането от МЕНТАЛНОТО тяло на енергийните форми от менталния свят, които се явяват мисли




 Чехов пише, че оръжието, висящо на стената в първо действие обезателно ще стреля в последното. Такава e събитийността на оръжието: то привлича ситуация, в която е необходимо да се прилага – намерението му е агресивно. С оглед на това е полезно да се замислим: дали имаме изобщо нужда от него в такъв случай?




 Ученията са полезни на определен етап и разширяват съзнанието до известна степен. След това, ако не се огънеш или не станеш фанатик на някое от тях, идва време да ги изхвърлиш




 Прогресът няма нищо общо с времето. Той е свързан с психичното духовно внимание. Поради тази причина би било неправилно да се предполага, че събитията от вашия живот са предизвикани от предишни инкарнации или че сега се разплащате за престъпления от минали животи. Животите протичат едновременно




 Този, у когото се е пробудило осъзнаването с лекота ще се откаже от “играчките” на тази матричка. И то не заради това, че те са лоши, а просто защото е порастнал ! 




 Духът на съперничество, съревнование и конкуренция е основан на чувството за собствената значимост (егоцентризъм) и на постоянно сравнение с останалите (което означава и отрицание на собствената уникалност). Този дух всъщност не е Дух…




 Напълно безполезно е вайкането по повод на някой, напуснал тази реалност. Ако е дошло времето да си тръгнеш, ще си тръгнеш така или иначе. И това може да бъде с “приятелската” ръка на убиец или уцелила те керемида по главата






Мушитрънчета :
От много знания – много тъга? Да си гледат работата! По-добре мъдрец с тъга, отколкото радост на глупак





 Нещо, което е добре за приложение в интернет : не е необходимо да се влиза в битка – някой друг ще го направи вместо вас и по-добре от вас. Вие ще спестите енергия и запазвате неангажираност, ако си останете “в кулоарите”




 Старческото слабоумие не е разсейване на енергията, а постепенно оттегляне. След смъртта на тялото личността ще бъде с трезви ум и памет, събрали се в цялост

събота, 23 септември 2017 г.

Есенциални откровения

Истинската радост дава само увеличение степента на свобода – нова нишка от духовното и следващото го физическо освобождение, но не е поредната “материална играчка” от залъгалките!




 Има много хора, които подобно листа на вятъра се поддават на всяко ново егрегорно подухване. Те не осъзнават своята дълбока вътрешна основа и живеят със слоевете на външната личност, бягайки от една теория / система за мирозданието към друга. В резултат на това, силата не ги взема на сериозно, заради тяхната прекомерна лекота. Важно е разбирането, че лоялността към едно нещо е ценено във всички светове.



 Чистата енергия на духа е къде по-хубава и свежа от обикновените човешки потоци-пороци – това трябва да бъде добре осъзнато



 Защо не ми харесва религията? Защото всяка религия е описание на една затворена система с неизменни правила, източникът на които по дефиниция не може да бъде друг, освен “безпогрешен”. Обичаш ли затворени системи? Обичаш ли чуждите правила? Обичаш ли да се чувстваш нищожен? В такъв случай си готов за поредната “нова приказка” с очакван край !




Избори, политици-духовни паралитици, обслужващата властта инфраструктура … дрън-дрън. Това е просто декорация на играта за ширпотреба. Какво може да бъде по-абсурдно от този шперплатов декор на сцената на живота?




Мушитрънчета :
Диалози: (X) -А когато маймуната помъдрее, ще низвергне дресьора и ще повдигне бунт.
(У) -Дори ще го оглави, а след известно време, узурпирайки властта, ще стане същия дресьoр




Когато някой казва, че в живота трябва да се опита всичко, ми идва реплика: и опита на наркоман, сериен убиец, затворник, бездомник – нали и това също са опитности?




Куриози в лъвски дози :
Не завиждайте на другите в обществото за техните чувствени удоволствия, понеже в своето уединение вие можете да намерите такава наслада, за която те си нямат и идея !




 Как само възклицават всички: силата на мисълта, силата на мисълта, пожелай и ще се изпълни … Но някак си желанията на 95% от хората са изключително жалки и нещастни – квартира / къща, съпруг / съпруга, секс, нова кола (за да завиждат всички, аха!) и много пари. Туйто! И над това въпросните креатурки изразходват своята концентрация. Защо ли те не искат поне да се превърне физическото тяло в плазмоид и да полетят на разходка из други планети!? Или да намерят своя лична вселена?



 Безсмъртие – то е това, което ти принадлежи по право. То не се отнема, без значение какво казват разни хора – транслатори на идеи, идващи от сили, заинтересовани от човешкия страх






Разкривайки у себе си висотата на духа, неизбежно ще се наложи да се спуснеш в ада на безсъзнателното, за да го “осветлиш”. Без това просветлението ти ще е непълно



Развлеченията, измислени от хората, независимо колко по-превъзходни са ставали, си остават само жалки опити за забрава, че не надхвърлят порочния кръг – да ядат, за да живеят, и да живеят, за да ядат. Що се отнася до мен, такава картинка никак не ми допада! В ролята на хора нашата съдба, нашата цел е да се учим, за да има откриване на още и още “непостижими” светове



Обърквайки съзнанията на слушателите и читателите, тъмните учители вербуват армии за своите ефирни покровители. Тъмните учители от този тип не е трудно да се разпознаят по тяхната реторика: “Присъединете се сега! Обичаме ви! С нас е Господ и Възнесените владици! Те изпращат своята любов на света!”. Твърде много патос и “захаросан сироп” от псевдолюбов (от сектантските прийоми – бомбардировките с любов), с които са пълни езотеричните сайтове. Истинската любов винаги е тиха, както и гласът на духа – нашето висше начало, е много тих и спокоен. И между другото, за да го чуеш, не трябва да попадаш в “хилядно” измерение; духът е точно тук – около и в нас



В обкръжаващата действителност, по-специално – българската, става такъв фарс и хаос, че ще бъде много изненадващо и странно, ако се намери някой, който да повдигне капака на котела, в който се варим всички ние и каже: “Какво правите още тук ? Филмът вече свърши! “