сряда, 10 октомври 2018 г.

Есенциални откровения

Подсигуровка за собствената безопасност и спокойствие – това значи да станеш недостъпен, по-малко плътен, даже прозрачен за тези, които са с по-нискочестотни вибрации!

 Koгато е налице голяма празнота в съзнанието ( уточнение – в детска духовна възраст ) – налице е стремеж към нейното запълване с нещо измислено : вяра , празник … Все пак детето пораства духовно в даден момент и повече не се нуждае от тези стереотипи 

 Свестният човек няма как да бъде опорочен чрез власт или пари, защото ако е истински свестен, той никога няма да разполага нито с едното, нито с другото!

 Както се хвърля старата и изхабена от носене дреха, така и духовно развиващия се човек се разделя с отживелите схеми на поведение, мислене и реакции, израствайки от тях. И това, което по-рано е било актуално и може би дори болезнено, повече няма власт над него!

 Моето детство и юношество минаха без интернет. Може би заради това си знам – добре е да следиш изказа си, а и да си отговорен за думите си!

 В тази епоха се вижда, че отношенията между хората са под знака на “професионализъм” – т.е. рамките, които задават предварително техния характер. Но симетричността на тези рамки е само привидна и всъщност под нейната маска се крият всичките пукнатини, които са породени от безсмислието на цялата тази схема на отношения. Та нека помислим – кое е за предпочитане: фалшивото лустро на “професионалист” или нещо по-различно….

 Който постоянно се занимава с работа над своите грешки, има сериозния шанс да ги…. доведе до съвършенство!

 Няма специални дарби или “щастие”. Усилията са тези, които са направили човека такъв, какъвто е… А онова, което му липсва в сравнение с другите е латентно (към момента на констатацията!) и подлежи на развитие чрез подходящите за неговия аз методи!

 Любов без притежание изглежда добре. Но още по-добре – любов без мисълта за даденост!

 От старите истини
Всеки помни според характера си!

 Корабът не потъва, когато плава по вода, а когато водата нахлуе в него. Подобно – не е толкова важно какво става около нас, а по-важно е какво става вътре в нас!

 Настоящето е само избор на времева и пространствена точка, когато се “разхождаш” в пространството и времето. А при практикуването на “бъди тук и сега” забравят да споменат, че имаме своето право да изберем тази точка “сега” в областта на “времево-пространствения континуум”

 Често пъти може да се чуе от разни хора “Е, стига да знаех…”. Тогава защо не искат да “вземат” знанията, да ги ползват за свое добро? Пак стигаме до положението “на кой колкото му е сведено”…

 Вещите, подобно на хората след физическата си кончина отиват в астрала. Вероятно те живеят там известно време, докато не им се изчерпа енергията. И явно колкото повече е използвана и пазена дадена вещ, а също е имало силно фокусирано върху нея колективно внимание, толкова по-голям ще бъде нейния живот в пространството на паметта от астралното измерение.

 Тръгнеш ли да правиш от вежливост и приличие нещо, което всъщност ти е неприятно – това е НЕвежливо и дори доста неприлично спрямо самия себе си!

 Модерната практика за изписване от болница – не защото си оздравял, а просто заради факта, че не можеш да се лекуваш повече от определеното количество дни!

събота, 8 септември 2018 г.

Есенциални откровения

Когато заговориш някого и му кажеш, че той си е планирал и избрал по-рано целия си земен живот, включително и родителите, често може да се чуе възражението: “Не може да бъде, не съм такъв мазохист! Ако наистина можех да избирам – щях да съм милиардер”. Това е крайно ограничено разбиране. Налага се разяснението, че не трябва да се преценява чрез ограниченото земно съзнание на личността за своите неща, които са преценени от “панорамен поглед”, имащ къде по-обхватно съзнание и планирал текущото въплъщение, изхождайки от СВОЕТО разбиране за нуждата от едни или други уроци. А не е излишна и една вметка за милиардерите – техния живот е доста тежко изпитание с наличието на премного материални блага, които само ги закрепостяват още повече в илюзорните ценности на този свят!

 Да се мълчи е готино. Някои си мислят, че си тъп, а други – че си гений. Но всъщност ти просто мълчиш и си мислиш за свои нещица

 Нещо от личните записки относно преформатирането на реалността: това е вид презапис на самата конфигурация да кажем на даден обективиран физически предмет с внасяне на нови компоненти в неговата структура не само на физическо ниво, но и на етерно ниво, които променят неговото енерго-информационно поле.

 Ако стигнеш момента да осъзнаеш истинската си натура (а не това, което са се опитвали да ти втълпят), то дори умирайки, ти ще се засмееш над това, че толкова сериозно си повярвал на цялото театро със заглавие “мой живот”… И такъв искрен и неудържим смях ще покаже нещо наистина различно… което не може да се вмести в познатото жизнено възприятие… което е извън всякакви думи, мисли, концепции…

 Да речем, че пред теб е застанал човек и си говорите. И иска да си разкрие душата, може да го прави по-бавно и внимателно, дори може на моменти да не го осъзнава. Но какво правят в този момент повечето, движени от утвърдените мисловни модели? Интересуват се колко пари има този човек, какво яде и пие, къде е учил, какво работи, дали е умен или глупав, в какви условия живее, какви са му къщата, автомобила и т.н. И тук питам – наистина ли това трябва да е, което ви интересува за човека насреща? Запитайте се какво е това – дали желание за самоутвърждение, потребителско отношение, някакъв собствен комплекс? Наистина – ако все пак се преодолеят тези внушения и успееш да се докоснеш до душата на другия, ще се научиш да “виждаш” душите на другите и да “проговориш” на техния език. А оттам – ще разбереш по-добре и своята душа!

 Случва се просто да си мълчиш. И вече са те разбрали неправилно….





 Диагноза: Разкрит е преломен момент, характеризиращ се със смяна на приоритетите, а причината е падението от “висотите” на собствените илюзии!

 Забележете колко много ви се обиждат хора, попаднали в дупката, която са изкопали за вас!

 Практиката показва, че най-трудно се забравя човека, когото ти се е наложило по някакъв повод да забравиш!

 Тук формата определя как околните ще видят въплътеното в нея същество. Но по-важното е, че контролът над формата не е чрез диета или физически натоварвания, а чрез разума!



Матричката в едно изречение:
След като един път месечно се разходиш и си казваш “Това мога да си го позволя”, следва цял месец, в който вече нищо не можеш да си позволиш

 Кражбата е престъпление. Голямата кражба – бизнес. А кражбата над цял народ – това вече е политика!

 Мнозина пропускат важен момент: страдат от даден човек, но предприемат “лечение” с други!

 Всичко е изчислено от създателите на системата до най-малката подробност, за да накарат човека да мисли и действа по начина, по който им е необходим. Ако съпротивителните му сили са прекалено силни , основани на получена алтернативна информация или резултат на намиране връзката с Висшия си аз , системата просто го отхвърля . И това не е особен проблем за нея , тъй като големия процент хора следват указаните пътеки

 Не е нужно да се правят трагедии, ако забравиш нещо. Обикновено такова забравяне отваря вратата за достъп на друго, по-актуално!

 Колкото е по-тъпа една образователна система, толкова по-умно изглеждат правителствата в очите на идните поколения!

 Препоръчително е да си поставяш постижими задачи. А ако тръгнеш да посвещаваш целия свят в плановете си, от това няма да излезе нищо добро – само опустошение и започване отначало. Да си укрепваш духа и волята е идеална цел, но и да не забравяш, че един щангист например никога няма да вдигне веднага 200 кг. В хода на тренировките той постепенно ще вдига килограмите….

 Ако си решил, че не си достатъчно “добър”, то и останалите няма да оспорят това (из параграф незнам си кой на матричката)

 Разстоянието между щастие и депресия често пъти се оказва… една мисъл!

 Отношенията с околните напомнят за игра, в която определяш каква част от настоящия си “аз” можеш да пренебрегнеш, само и само да не останеш накрая самотен!

 Какво е животът на възрастен: работа до гуша, няма време за приятели, твои приятели стават колегите, а за капак – в почивните дни си пиете заедно и обсъждате работата!

 Сегашните болници са места, където по-настойчивите пациенти пречат на лекарите да работят с… документацията!!!

 Ако можем да говорим за съвременния “вирус” – това не са информацията или думите, а емоционалната компонента на всеки текст. Тексът може да се променя от вариант на друг вариант, но в случай на “вирус” там присъства главното – ненавист. Източникът на “вируса” засяга някои от “невроните” с негативизъм и агресия, след което те стават проводници за “вируса”, формирайки разрушителна епидемия за “глобалния мозък”. Затова и в случай на такава “вирусна атака” е нужно на първо място запазване на спокойствие. Така “вирусът” не може да прояви емоционалния си заряд.

 От тази гледна точка не можем да поддържаме становище дали дадено знание или явление е ново и уникално, защото Вселената се развива и обновява с много бързи темпове. Или казано с други думи това, който откриваме в нашето “тук и сега” е напълно възможно вече да не е актуално за други части от Вселената…

 При “паранормални явления” – няма никакви бъгове. Има само фино възприятие, което от гледна точка на “твърдата материя” е грешка, но всъщност е напълно “изправно” от панорамната гледна точка!

понеделник, 6 август 2018 г.

Есенциални откровения

Често пъти мечтите за свобода дори не подозират какво може да се крие под тази дума. Най-често се говори за свобода на избора. Е да, но това си е избор в зададени варианти на зададени условия! Далеч по-истински се усеща свободата, когато няма цел!

 Индивидуалистите са “странни птици” – те са способни да станат дори алтруисти, когато поискат да потърсят нови усещания.

 И убеждението си има своето място в проявеното. Това е например, когато човек има цел, но е убеден или твърдо уверен, че няма на 100% качествата за постижение – с което се превръща в намагнетизиран елемент, който привлича нужните “частици” от “пространството”. А целта – тя остава някъде “на чаша кафе” в кулоарите… И всичко това поради простия факт, че вниманието на кандидат-твореца не е върху целта, а върху убеждението!

 “Заешката дупка” представлява въпроса до колко дълбоко и докъде искаш да стигнеш в разкриването на същността си 

 Знанието дава устойчивост срещу чуждите въздействия. Без съпротива, без упорство или доказателства – защото всички те пораждат зоната с условно име “не пипай, ще стрелям”… А знанието формира зона, която взаимодейства със собствената природна уникалност и не реагира на останалото, което се явява чуждо.

 Всякакви крайности са сигурен признак за фанатизъм и липса на свободно съзнание. А не трябва да се забравя, че само неговия “полет” може да срине стените на затвора, който са ни построили и ни манипулират да поддържаме в рамките на тукашното си съществуване!


Още за духовното видение:
То е точното разбиране за същността на нещата. Не са нужни нито отваряне на “третото око”, нито виждане на каквито и да било “еманации”. Дори бих казал, че духовното видение е точното знание за това, което ти е нужно, без да се “взираш” в наличните ограничения. И така разбрах, че не ми липсва съзерцанието на различни енергийни проявления, при положение, че Вечността се намира дори на върха на палеца на тялото ми!

 Когато се откажеш да правиш това, което си набелязал – се поражда вид “вътрешна капсула”, в чиито периметър се включва да правиш какво ли не, само не и първоначално избраното. И при такова програмиране “пространството” естествено ти предоставя много дейности за избор. А забвението на първоначалното идва лесно – в повечето случай е достатъчно само веднъж да се откажеш от себе си!

 Откровеността с другите без искреност пред себе си е попадане в капан!

 След като задържаха съзнанията на болшинството хора в порочния кръг на пусти знания, фалшива духовност, безсмислени ритуали, както и в продължение на хилядолетия осъществяваха контрол чрез “хай-тек” (препратка към постинга “Холографските вложки, Христос и НЛО”), сега тези “малки юзърчета” достигнаха върха, опитвайки се да внушат на земляните, че всичко върви наред, а ако ви се струва, че не е така – търсете вината у себе си!

 Убеждението прави така, че елементите (които се явяват негови потвърдителни) се придвижват към самото същество, което е носител на въпросното убеждение. Въпрос на механика!

 Накъдето си насочиш вниманието – то започва да се намагнетизира и електризирайки “полето с възможности”, започва да доставя от безкрайното “пространство” градивните частици, с които да се формира обект или събитие в даден реалий!

 Наблюдения:
Започнеш ли да се възприемаш като душа (енергийна същност), а не като тяло, доста от възприятията се променят. Ето няколко като пример:
– Осъзнаваш, че тялото е костюм за душата
– Всички хора също не са тела, а преди всичко души
– Хората, животните, планетата са единен разумен организъм
– Любовта не е привързаност и “секс”, а истинската същност на съществата.
– Почти 99,9% от наученото в “учебните заведения” за живота е абсолютно ненужно
 
 Срещам какви ли не писания, в които се изразяват “надежди за помощ от Бог” – сякаш той е някакъв чиновник, който се занимава с постъпилите прошения. Да, но с лежане на дивана и изпращане на любов под път и над път няма как да се оправдаят надеждите. Разковничето е в развитието и работа над себе си, а не в сляпата вяра!
 
 Ако има цел, но знанията са недостатъчни – вниманието се “превключва” към убежденията, които заместват “знанията”!
 
 Ако връзката ви с Духа е достатъчно силна, то не ви е нужно да запомняте или безкрайно да мислите за нещо. При необходимост нужната информация винаги “изплува” в съзнанието, а думите идват “от сърце”, без да сте ги обмисляли предварително
 
 Там, където любопитството е истинско – няма упреци и забрани!
 
 За да избягвам всякакви спорове и конфликти, съм “инсталирал” в съзнанието си ключово послание, което тушира опити на другите за давление. С думи то е: аз избирам това, което ми харесва, а на вас ви харесват други неща!
 
 Често съм се замислял – какви са ситуациите, които привидно само отнемат време и енергия, без да имат голяма духовна перспектива? В дадените обстоятелства все пак ни въвежда отново по-висшия ни аспект. И това е “работа над него/нея-себе си”, но по-скрита…
 
 Да вземем пример – срещат се две същества. Но те нямат нужните вибрационни нива, за да се сработят в “движението заедно”. И обикновено се разделят и събират, докато не разширят в достатъчна степен своя диапазон до диапазона на въпросното “движение заедно”, за да може то да стане за тях напълно възможно. И когато вече са успели да достигнат вибрационния диапазон на търсеното – всичко започва да тече “като по вода”!
 
 

сряда, 4 юли 2018 г.

Есенциални откровения

Отдавна не съм споделял нещо за демиурга и неговите слуги, но сега ми бе сведено това:
Само очебийна измет, превърнала тази планета в производствен цех за негативизъм може невъзмутимо да ораторства за “привързаността на повечето хора към психологията на жертвата”, докато Земята все още си остава един галактически затвор, което е известно на всички “високо развити” цивилизации. Само злонамерени същности могат да създадат такова общество, в което на по-голямата част от хората се предоставя само трудния избор между бедността и престъпността!


Контрапункти:
Всеки мироглед е само форма в съзнанието на всеки, ограничен енергиен модел. Поради което той може да бъде поставен под въпрос и дори да се замени с друг. С успех го правят хора, сайтове, книги и (разбира се) стоящите зад тях егрегори. Но самото съзнание в действителност е над тези форми. То опростоено казано си Е. Когато осъзнаеш, че си повече от будизма, окултизма, материализма, шаманизма и всякакви “изми” – се отваря врата за просветление!
 
 
 Любопитството е наистина движеща сила. Затова и няма “неправилни” желания – има просто малко любопитство към самия себе си; също няма и “неправилни” избори – има само малко любопитство към устройството на вселената!
 
 
 
Куриози в лъвски дози:
Не винаги се извинява този, който е виновен. Моли за извинение човек, който го е грижа за отношенията!



Наблюдение:
В контактите си с хората е добре да помниш – остави ги да отговарят сами за себе си. Най-вече това касае споделянето на езотерични знания. След толкова време, през което съм споделял в блога и тук, мога да кажа – на болшинството изобщо не им пука за тях. Все им е тая, ако им кажеш, че във всичко виждаш Духа. Повечето търсят начини за продължение на своя кръговрат в предложенията от системата. Имайки предвид това, да обикаляш и да търсиш за приобщение към тези знания всеки срещнат си е обикновена проява на егоцентризъм. Твърдя със сигурност – “свише” се свеждат тези, които са в съзвучие с вашата настройка и ще са радостни за споделянето на знания, наред с останалото общуване.



Контрапункти:
Агресията към някой, който прави различен избор, който не ви харесва – е пример за доста затворено в рамки съзнание. Ето един пример за такова отношение: “той(тя) не е семеен(семейна), не гледа деца и си гледа живота. Как така?” Изказващите подобни мнения са си свили удобно “гнездо” и “стрелят” усилено по тези, които имат друг избор. Нима това е честно отношение и към самия себе си? ….


 Когато човек се реши да прави нещо, той просто трябва да отиде до край. И извън зависимостта от това, което прави, той трябва да осъзнае ЗАЩО го прави, след което да следва своите действия, без да има никакви съмнения или съжаления относно тях…



Рубриката “Ако щете – вярвайте”
Всички революции (без изключение) завършват с кръв и модификация на робското положение. Ако има някаква разлика във вековете – тя е само в пропорцията! И понеже сигурно ще питате – а какво става със свободата – май тя продължава толкова, колкото да си стегнеш куфара. Е, разбира се, ако има къде да отидеш…



Мушитрънчета:
Доближаваш се до Истините едва, когато няма какво да губиш. Малодушието го има само, докато има още нещо, за което да се закачиш!



Контрапункти в диалози:
– И ето – когато се озовеш на самото “дъно”, ще се появи ситуация или човек, който ще те оттласне от него.
– Добре де, ами ако не се появят?
– Горе главата, винаги се появяват. А ако ги няма – значи още не си на “дъното”!




Размисли за настройката да се откажеш от нещо:
Вкратце:
Да си разрешиш да се откажеш/прекратиш
Да си дадеш правото да се откажеш/прекратиш
… и да потвърдиш решението си с действия.
Ако си бил докрай честен със себе си – няма връщане назад.
Ако си се самозалъгвал (повече или по-малко) – ще има теглене назад, желание да се съгласиш (ще си помислиш “може пък да си струва да се съглася”), ще заработят упреците към себе си и тревогата: ами ако все пак греша?
Но когато ясно знам защо се отказвам и спирам – този “инструмент” работи перфектно. Тогава фокусът на центъра на моя отказ от нещо е в мен – не ми харесва, не искам, защото искам друго, избирам друго.




Контрапункти:
След доста наблюдения мога да споделя, че основен модел за неудачните решения в живота е това, че чувстваме там, където е нужно мислене, а и мислиме там, където е нужно да чувстваме!



Куриози в лъвски дози:
Почти не остана човек, който да не се чувства център на Вселената, а същевременно центърът на Вселената чувства за себе си всеки един от нас!



Рубриката “Ако щете – вярвайте”
Случайността не е нищо друго, освен наложило се в колективното съзнание наименование, давано за неизвестна за повечето конфигурация!



Наблюдения:
В основаната на дуализъм система под “свобода” бе емитирано разбиране за нея като антоним на зависимост, възбрана, ограниченост. А всъщност тя си има свои описателни – волност, полет с размах, неудържимост!!!
 
 
 
Куриози в лъвски дози:
На робите навремето са давали храна и дрехи точно толкова, колкото да им стигне за продължение на робията. И нищо съществено в принципите за формиране на работната заплата не се е изменило от онези времена! Опаковката може да е друга, но съдържанието си е едно и също!



Куриози в лъвски дози:
Ако вникнеш и разбираш добре даден принцип, това ти спестява запомнянето на хиляди факти!



Мушитрънчета:
Ускореното преминаване през различните “нива” крие един риск – недостатъчното усвояване на опит, осъзнаване на преживяванията. Това е същото, ако направо от детската количка човек стане възрастен, пропускайки детството и младостта!
 
 
 
Мушитрънчета:
Когато се случи да ни се изпрати повторение на опита, това става с единствената цел да ни научи на това, което не сме поискали да усвоим от пръв път!



Куриози в лъвски дози:
Можеш да кажеш всичко най-угодно, но само твоите действия показват истинското отношение!
 
 
 Контрапункти:
Колкото и добър да е твоя живот, нужно е винаги да помниш, че в даден момент всички тези, които си считал за своя опора, могат да изчезнат. И тогава в началото ще ти е трудно и сигурно болно. Но с времето болката ще отмине. Ти ставаш много по-силен и се научаваш да летиш сам!
 
 
 Kуриози в лъвски дози:
На всеки са нужни преломни моменти в живота. Едва след това намираме нови сили у себе си и правиме онова, за което само сме мечтали!
 
 
 
Мушитрънчета:
Инвалид не е този, който например няма крака: такъв е човек, който хленчи, поглеждайки раната си (била тя физическа или душевна) и очаква как другите ще почнат да му угаждат – като на жертва. Да си инвалид е психология, начин на живот. Това е отсъствие на Духа, а не на част от тялото!


 Семената израстват, за да се измъкнат от тъмнината и да видят светлината, да усетят света. Да се “изкъпят” в слънчевите лъчи. По същия принцип и човек трябва да оставя тъмнината зад себе си и да се стреми към осветляването, към разширение!



Мушитрънчета:
Ето един вариант за триединство: Знание, Разбиране и Уважение към себе си. Без това ще има отново и отново наслоявания под надслов “Набирам опит” 
 
 
 Куриози в лъвски дози:
Нищо не планирам – само по причината, че мога просто да огранича резултата или да отслабя възможния ефект от използването на “стари” стратегии. Всичко велико в света е било създадено от вдъхновение, а не от стратегии!



Рубриката “Ако щете – вярвайте”:
Исус: “Накратко – върнах се на Земята, а те взели, че поставили навсякъде кръстове! Как да не се питам – що за чудо? Нима сериозно мислите, че ако Кенеди се върне, ще иска да види навсякъде снайперки?”

понеделник, 4 юни 2018 г.

Есенциални откровения

Куриози в лъвски дози:
Можеш да запалиш стотици свещи само от една-единствена, при което “животът” й няма да се скъси. Така е и с истинското другарство – не става по-малко, когато е споделено!
 
 
 Куриози в лъвски дози: Значимо дело. Важно дело. Достойно дело. И едното, и другото, и третото си имат своя смислов вектор. Нито лош, нито добър. А точно какъв – това остава да определи всеки за себе си!
 Разумът дава разбиране. Но без интелект – разбирането се превръща в догма. Така и много хора си харесват дадена фраза – копипействат я и започват да вярват в нея, без осмисляне!


Мушитрънчета:
За предпочитане е, ако си писател на своята “съдба”, отколкото да си читател на чужда такава!


Мушитрънчета:
Няма шега, няма майтап – настъпва времето, когато ставаме готови да се запознаем със…. САМИТЕ СЕБЕ СИ! До каква ли степен се познаваш? Уверен ли си наистина, че знаеш много за себе си? По-добре да забравиш всичко, което по-рано са говорили хората за теб. Това е тяхната гледна точка за теб, базирана на шаблоните и условностите, които са били вкоренени в техния кръгозор.
 
 
 
 
Куриози в лъвски дози:
Такава е обстановката сега – човечното отношение се приема за слабост, а горделивостта и леките форми на дебилност – за волеви и силен характер!


Контрапункти:
Ако не можете да се откажете от нещо, сладолед например, то сладоледът ви управлява. Ако тръгнете да се ограничавате от сладолед – той има над вас двоен контрол. Тъй като вече към дискомфорта по повод отсъствието му се прибавя и ненавист към себе си и чувството на вина, в случай че не се удържите да си купите. А ако напълно започнете да отричате сладоледа – той пак властва над вас, все пак му се е отдало да “отреже” късче от вашата реалност.
Точно така става и с всички възможни останали желания. Мъдростта не се крие в самоограничение или тотален аскетизъм, а в баланса. Ставате свободни от своите желания тогава, когато съхранявате своя вътрешен комфорт, който е извън зависимостта от факта дали получавате желаното или не. Прелестното в тази свобода е, че вие ставате неуязвими!



Мушитрънчета:
Човек се уморява и има нужда да си почине от това, което не влиза в неговата същност – от чужди дрехи, от чужди хора, от чужди пътища, даже от тялото, което вмества неговото съзнание. Но не е нужно да си почива от това, което влиза в същността му, дори обратно – то облекчава неговото битие. Поради което най-простия начин да разбереш явява ли се нещо действително твое, е наличието или отсъствието на необходимост от отдих от въпросното. Няма необходимост да почиваш от своя дух , от своя път, от своите хора!
 
 
 Куриози в лъвски дози:
Възстановката на съставни части е безполезна, ако не промениш и смисъла, който удържа въпросните съставки един с друг. Някои съставни части могат да нямат стиковка помежду си, защото са с различен вибрационен модел: Получаване/Създаване – и могат да предизвикат разрушение… подобно на прегорял проводник, който не може да издържи на подаденото напрежение. Смисълът образува почвата за съставките. Съставките, които са способни да взаимодействат една с друга, увеличават общия капацитет, без да разрушават почвата и смисъла.
 
 
 За модерно се смята твърдението, че всичко е опростено казано преживяване и си има смисъл. Да, наистина всичко е преживяване, но в този смисъл преживяване е и когато се удряш с пръчка. Какво му е зрялото на това? Това е урокът, който човек трябва да научи. Ако отказваш да направиш необходимото, за да научиш необходимото, значи не си готов да го научиш.
 
 Всеки се движи точно там, където действително иска. Кодът на думата “действително” представлява избор, който се потвърждава от действията!
 
 
 
Куриози в лъвски дози:
Колкото и странно да ви се вижда, можете да смятате, че ви е провървяло, ако сте се разочаровали от нещо(някого). Предвид общата привързаност към илюзиите в колективното съзнание е улегнало възприятието, че природата на разочарованието е негативна. Но за себе си открих друг код в него – “разочарование” буквално означава “освобождение от чара (на илюзиите)” – също и Разтъждествяване! 
 
 
 Мушитрънчета: Свободата е като съчетание – от трепети и своеволност. Дори капчица срам, или капчица страх и самосъжаление – и тя става недостижима. Свободата не признава полуфабрикатите и заместителите!


Куриози в лъвски дози:
Любовта никога не чака награда, даже и благодарност. Ако все пак от другата страна има благодарност – любовта е учудена, това е за нея неочаквано и приятно, защото по принцип няма никакви очаквания!
 
 
 Контрапункти: Добре е, ако се отделя поне един час на ден за тишината. Тя е също толкова необходима, както е общуването!
 


Контрапункти:
Наблюдение: в наши дни хората знаят цената на всичко, но… нищо не умеят да ценят!
 
 
 Куриози в лъвски дози:
Трудно е да си представиш на какво е способен човек, който няма какво да губи! А сега и най-интересното: реално нищо не ти принадлежи в този свят. Почувствай Силата и вкуса на истинска Свобода…
 
 
 Контрапункти:
Има моменти, в които е нужно действие, но има и други, когато са нужни бездействие и невмешателство. Има моменти, когато е нужно да изкажеш нещо, има и от другите, когато замълчаваш. Точно в това се крие и мъдростта – да усещаш, да знаеш кое и в какъв момент е нужно.
Всяко нещо с времето си!
 
 Куриози в лъвски дози:
В тези времена хората имат навика да нарекат “свобода” обстоятелствата, при които има много “папане”, секс и пари… а и ако живеят в места с топъл климат. Светът се е побъркал, определено!
Все пак, има и малка група хора, за които свободата е съкровено състояние, независимо от обстоятелствата, в които се намират.
Първите са жертви на социалните шаблони и външните обстоятелства. Вторите са сътворци на реалността. Първите се опитват да получат своето чрез силата и властта. Вторите вече имат у себе си всичко, което им дава усета за свобода!
 
 
 Мушитрънчета:
Конфликтите – това са препятствия, които ако бъдат преодолени, могат да спомогнат за по-добро взаимно опознаване!
 
 Контрапункти:
Можеш да заведеш коня до водата, можеш дори да му наведеш главата, но никога не можеш да го заставиш да пие. Същото е и с човека – можеш да му даваш стотици книги, да го обучаваш за своя сметка, да му “наливаш акъл”. Но всичко това остава безполезно, докато той сам не поиска да се промени!
 
 Куриози в лъвски дози:
На какво ни учеха някога – че едно плюс едно е равно на две. Но едно плюс едно не се равнява на две, изобщо няма никакви цифри и никакви букви. Приели сме тези правила само с идея, че по някакъв начин ни улесняват живота… да го направят по-ясен. Измислена е тази скала с измервания, за да забравим за нашата неизмеримост.
 
 Битието би могло да бъде и по-привлекателно, ако се стараеш да съхраниш топлотата в сърцето, знаейки, че то ще е нужно на някого, че ние винаги сме нужни на още хора!
 
 Мушитрънчета: Ако не помниш самия себе си – заприличваш на препускащо такси. Всяка мисъл, желание, усещане ви завличат къде ли не и т.н.


 Много често болката не е от раздялата с даден човек, а понеже с него са си отишли и мечтите за ПОЛЕТ! Такава “болка” е свидетелство за несбъднати желания и крах на илюзиите. В повечето случаи това е неотменен етап, когато човек намира път към Свободата. Но е важно да се знае, че това е в случай, че издържи на поднесени нови илюзии, в които е толкова сладко да се вярва и търкаля!
 Диалози:
– Не виждаш ли… караме се през повечето време… излиза, че не можем да “мелим брашно” заедно, нали?
– А нали обичаш вишна?
– Да.
– А плюеш костилките, когато я ядеш?
– Е, разбира се.
– Така е и в живота. Научи се едновременно да плюеш костилките и да обичаш вишната!
 
 Мушитрънчета:
Много често се споменава за необходимостта относно едно или друго действие. Но ако сме прецизни, би трябвало да отчетем, че и необходимостите се делят на истински и лъжливи. Например да се нахраниш, доколкото това е необходимо – истинска. Ако обаче искаш кола, само понеже съседът има такава – е пример за лъжлива необходимост.

събота, 5 май 2018 г.

Есенциални откровения

Мушитрънчета:
Няма благородна завист – или сме радостни за човек, който е щастлив, или искаме чуждото щастие да бъде наше. Няма трета възможност. Но с такива мисли се ограничава твореца у нас, който има просто неограничени възможности!




Куриози в лъвски дози:
Свободата не се съдържа в множеството насоки. Тя се крие във възможността да се занимаваш с малкото, което иска твоя дух!


Куриози в лъвски дози:
Има голяма разлика между революция и еволюция. Революцията предлага въртене и циклично повторение. Наглед има промени, но с течение на времето всичко се връща към статуквото, което е било в началото на процеса. Докато еволюцията означава възкачване (в нашия случай спираловидно), при което има дълбочинна, а не повърхностна трансформация. Ето защо тук на почит са РЕволюциите, а Еволюцията бива оставена на заден план!



 Контрапункти:
Няма начало, нито край, има само промени.
Няма учители, нито ученици, има само възвръщане на паметта.
Няма голямо, нито малко, има само равновесие.
Няма граници, нито случайности, всичко е закономерност


 Ако си опознал своите съкровени дълбини, тогава можеш да “разговаряш” с дълбините на другия!


 Куриози в лъвски дози:
Остави в покой мътната вода и след известно време тя ще стане чиста и прозрачна!


 Рубриката “Ако щете – вярвайте”
Мистиката е да извършиш действие и да смяташ, че няма нищо!



Куриози в лъвски дози:
Всеки може да се “движи” в утвърдения затворен кръг. Бъди диверсант – опитай да “изправяш криви” и да “изкривяваш прави” – струва си опита!
 Куриози в лъвски дози:
Откриваме нещо ново за себе си едва тогава, когато сме готови за възприемането на тази информация. Докато не настъпи нужния момент, не забелязваме даже тези неща, които по-късно ни се виждат очевидни
 Когато става дума за любов, това не означава непременно някакво конкретно действие. Човек може изобщо нищо да не върши , а просто да излъчва …
 Mушитрънчета:
Всъщност нищо не може да се изгуби. Това е само втъкана илюзия. Всичко е било, е и ще бъде. Никога нищо не губим, освен собствените си “окови”!
 Куриози в лъвски дози:
Добре е, когато започнеш да усещаш истинските ти близки. Започваш да обичаш още повече намиращите се до теб
 Мушитрънчета:
Няма благородна завист – или сме радостни за човек, който е щастлив, или искаме чуждото щастие да бъде наше. Няма трета възможност. Но с такива мисли се ограничава твореца у нас, който има просто неограничени възможности!


Куриози в лъвски дози:
Тук сме, за да се превърнем в истински достойни личности, а не в инвалиди, които чакат някой да ги спаси!
 Мушитрънчета:
Дори грам собствен опит струва много повече от тонове чужди наставления!
 Куриози в лъвски дози:
Не се бойте, ако загубите някого. Няма да загубите този, който ви е нужен в живота. Губят се тези, които са ви пратени за опитност. А остават тези, които са истински ценни за вас и са минали през нужните проверки!

Контрапункти:
Има любов, която е за тук и сега, има я и другата любов, която е завинаги; има вода, която пият, за да живеят, има и жива вода!
 Куриози в лъвски дози:
Истината е безкрайна и търсенето на истината също е безкрайно. Поради това никога не ми е допадала максимата “повярвай веднъж, за д а се спасиш завинаги”. Да, има известни основни истини, които се запазват, но също те могат да бъдат разгледани от много гледни точки, като всяка дава различно гледище, което допълва останалите.
 Мушитрънчета:
Ако съзнанието се е “наиграло” достатъчно, идва момент, когато хамлетовата реплика “Да бъдеш или да не бъдеш?” в новата трактовка звучи “Да бъдеш или да бъдеш?”. На което естествено подхожда като отговор: “ДА БЪДЕШ!”
 Куриози в лъвски дози:
Ако някой често задава въпроса “На какво ниво съм (на развитие, способности и т.н.)?”, това означава, че “нивото” му е все още сравнително ниско. Понеже човек от наистина по-високо и обширно ниво не би питал такова нещо!

петък, 6 април 2018 г.

Есенциални откровения

Из мушитрънчета в нета:
” 1) Жертвите : Всички наоколо са виновни
2) Борците : Всички наоколо са виновни. Но аз мога да променя нещо… ако се боря с виновниците.
3) Търсачите : Струва ми се, че причината е у мен.Но за сега не знам… какво да правя с това. Ще търся отговори.
4) Играчите : Аз си знам… че всичко зависи от мен. Започвам да разбирам законите на Играта и играейки, да се ползвам от тях.
5) Аз създавам живота си така… както ми харесва. Аз влияя на другите.Помагам им да се развиват. Наслаждавам се на живота. Знам за какво съм тук.”







Из мушитрънчета в нета:
– Ако всички станат пацифисти като теб, кой ще защитава Родината?
– А ако наистина стане така, тогава от кого ще има нужда да се защитава, умнико?





 За мен няма място за съмнение – мотивът при търсенето на окултно знание следва да е едно искрено желание за помагане на останалите, водещо и до жертва на личното его. Ако не е подбудено от такава мотивация, окултното знание е опасно!






Куриози в лъвски дози:
Без да уважавате себе си, няма да можете да уважавате и останалите форми на живот, и по този начин никога няма да вникнете в тайните им. Уважението е форма на любов и това също е “ключ” за познанието!





 Човек, който съзнава своето невежество е в положение да направи първата стъпка към познанието. Но нищо ценно не може да се постигне без постоянно усилие. Не съществуват специални “дарби” или “щастие”. Всичко, което човек е или има, е резултат от усилие. Вярно е, че и онова, което му липсва в сравнение с друг е латентно у него и подлежи на развитие чрез подходящите за Висшия му Аз методи.






Мушитрънчета:
“Животът е сън”. Но има и допълнителна версия: сегашното ни положение е следствие на един от ходовете в Играта, и не е изключено този ход да е бил най-удачния. Но “времето” не спи, Играта продължава, време е да се направи следващия ход. Време е за разбуждане!







Куриози в лъвски дози:
Учените отбелязват, че характерната черта на мравки, пчели, термити е тяхнaтa статичнa, консервативна, основана на неизменни стереотипи организация на живот, където кошерите и мравуняците са аналози на човешките градове с техните “складове”, “казарми”, “ясли” и дори “фабрики” и ” плантации”. Въпреки това, тази цивилизация е толкова статична, че не преживява абсолютно никакъв напредък в развитието си.







Мушитрънчета:
Да замълчиш, когато си прав или знаеш повече – наистина е много готино! В края на краищата умението да мълчиш идва след умението да говориш, а в действителност това е от изключителна важност за много моменти!







Мушитрънчета:
Към наивно вярващите във всемогъщието на своя “идол” – бил той Исус, Мохамед, Буда и т.н. Представете си, че в безкрайната вселена има ефирни планети, където живеят духовни същности, които нищо не знаят за вашите идоли, за Земята, че дори и за “закона за реинкарнацията”. И при това забележете, живеят нормално, осъзнавайки Абсолюта, Единството и Духа!





 На езотерично подготвения е известно, че някои хора, притежаващи определена власт, биват управлявани на астрално ниво от рептилоидни същности. За тези, за които е непонятно ще разясня: въпросните същности заставят своите човешки оръдия да вземат решения и да се държат по такъв начин, за да предизвикат у гледащите ги хора низш вибрационен енергиен поток, който да подхранва съответните егрегори!






Куриози в лъвски дози:
Защо по принцип се обръща голямо внимание на детската чистота? Едно “малко дете” не е изпълнено с излишно самочувствие за висше знание, самовлюбеност, нито пък се нуждае да изглежда мъдро. То е откровено невежо, свободно от предразсъдъчни мнения и именно поради това – крайно възприемчиво и способно да се учи. Детето задържа полученото знание, докато неговата валидност се докаже или опровергае.







Куриози в лъвски дози:
Не съществуват никакви “половинки” или “пламъци-близнаци”. Има две самостоятелни вселени, решили да бъдат заедно!


Мушитрънчета:
Самосъжалението е угаждане на егото и отричане на собствената сила като космическо същество!
 
 
 Развлеченията, измислени от хората (и по-скоро от техните “овчари”), независимо за колко превъзходни биват представяни – си остават само жалки опити за забрава на порочния кръг – да ядат, за да живеят, и да живеят, за да ядат. Що се отнася до мен, това е наистина доста пагубно за съзнанието! В това си проявление сме хора, и като такива е къде по-удачно да се учим и обогатяваме, за да разкриваме все нови и нови “недостижими” светове!

 


 
 Куриози в лъвски дози:
Изразът “Ти си прав да го разбираш по своему” убива спора още в зародиш
 


 
 
Куриози в лъвски дози:
Най-висшата степен на преструвка е да забравиш това, на което се преструваш. Върху това се крепи и цялата земна Игра!


Мушитрънчета:
Всяко утвърждение е истинно, понеже отразява кръгозора на изричащия го!
 
 
 Куриози в лъвски дози:
Всички “наши” мисли всъщност не ни принадлежат. Те не се зараждат в мозъка, както мислят материалистите, не ги произвежда съзнанието, както смятат по-напредналите. Ние просто ги улавяме чрез менталното си “тяло”, работещо като приемник, настроен на определена вълна-станция! Мислите могат да са възвишени, рутинни или откровено упадъчни и зависят само от текущата ни настройка – резонирането с един или друг слой от всеобщото ментално поле. Също така мислите могат да бъдат нашепвани от различни ефирни същности, които са в резонанс с нашата настройка. И така ние възприемаме мислите, отъждествяваме се с тях… и започваме да ги считаме за “свои”.