неделя, 23 август 2015 г.

Скритото за Сърцето

Сърцето далеч не е само мускулен механичен орган, състоящ се от физическо вещество, а много повече е "тънък" проводник на ефира. Ефирната съставна част на сърцето през вековете е привличала внимание като източник на любов, състрадание и милосърдие. Затова думата Сърце – в духовен аспект – винаги се пише с главна буква. Именно ефирната или “тънката” материя е отговорна за чувствеността на човека. Тази материя е вездесъща, но нейното осъзнаване става чрез човешкото Сърце при развитието на ред духовни качества. Именно развитието на такива качества прави хората възприемчиви към процесите, които са далеч отвъд пределите на възможностите за човешките слух, говор и зрение.



петък, 7 август 2015 г.

Липсата на знания за своята духовна природа води до деградация

Човек рядко признава духовната сила и силата на мисълта и често си мисли, че главна в света е веществената сила. В същото време истината е в духовността, която променя живота ни и живота на всички хора - той става по-добър или по-лош от самия факт, че осъзнаваме себе си като телесно или духовно същество...
Ако човек се осъзнава като телесно същество, не се развива духовно и при него липсват знания за духовната му природа, той живее в страст, алчност, в суеверия и в страх и в резултат от това деградира. А ако се осъзнава като духовно същество, тоест отъждествява се с духа, това възвисява живота му, той се освобождава от страстите, от ненавистта и живее в атмосфера на любов и хармония със себе си и света.
Всъщност духът трябва да ръководи и управлява тялото, а не обратно. За да разбере и осъзнае това и да промени състоянието си, човекът трябва да работи над себе си, над своите мисли, да се развива духовно, укрепвайки силата на своя дух. Ако си силен духом, то и тялото ти ще е силно. Преодолявайки телесната немощ, се възвисява духът, борейки се с духовните слабости. Затова на първо място човек трябва да е силен духовно, да е уверен в себе си и силата на своя дух. Ако телесната природа вземе връх над духовната, се снижават жизнения тонус, имунитетът и волевите функции.
За да е по-ясно, да разгледаме как се осъществява процесът на съприкосновение между тялото, духа и душата. С помощта на тялото човек се докосва до околния чувствен и материален свят и го получава за самопознание, а не за удовлетворение на своите животински нужди. Сънят, храната и сексуалните потребности на човека са естествени функции на тялото, но той не трябва да мисли, че целта на живота му е задоволяването на телесните нужди. По същия начин не трябва да смята своите телeсни нужди за цел на живота си. Човекът живее, за да е щастлив , а щастието е предназначено за душата му. 
Душата на човека има мощна сила, която дава на тялото му жизнена енергия и способност да поддържа своето съществуване. Душата е обусловена, зависима и тясно свързана с нашето "aз", в нея се намират волята, емоциите и интелектът, именно чрез нея човекът проявява себе си, своята личност и това може да се нарече "самосъзнание". Благодарение на душата духът и тялото се сливат в нея. Именно с помощта на душата духът управлява тялото. Душата е волеви център, откъдето излиза лъчът на съзнанието и се фокусира вниманието. 
Духът е чистото, освободеното и пробудено Аз. С помощта на духа Азът на човека общува с с духовния свят и Твореца и го опознава. Той храни и съживява тялото със своята светлина. Осъзнаването на собствената духовност може да стане чрез отказ от хищните стремежи на тялото, отказ от убийство, насилие в името на чистото подхранване със светлината на духа. 
Духът е най-значимата част от човека и заема голяма част от неговото същество. Тялото е най-низшата част и представлява външната обвивка на човека, а между духа и тялото живее душата в ролята на посредник. Така тя ги свързва. Духът покорява тялото и го управлява чрез душата,, а тялото може с помощта на душата да склонява духа да обича света. Образно казано, тялото е външната "хижа" на душата, а тя пробужда тялото да се подчинява на духа.
Всички проблеми на човека произтичат от непознаването на собствената му духовна природа, от липсата на истинско разбиране за себе си и истинското му предназначение. Отсъствието на знание за духовната природа постепенно води до деградация. Опознавайте себе си и заобикалящия ви свят, обичайте се и се уважавайте, съзидавайте и творете...