неделя, 28 декември 2014 г.

Монахът и големците

Празненството на големците вече бе започнало , когато на входа на градината застана един дрипав човек . Домакинът на събирането се провикна :
- Много се радвам да ви видя , странстващи Монахо ! Ние вече започнахме …
- После ще решите дали се радвате искрено , че се срещате с мен, или не ! – сряза го Монахът .
Очите му се бяха съсредотичили в някаква точка зад гърба на домакина , който не можа се удържи и погледна назад . Дворът беше празен.
- Не, ваше благородие , вие не можете да ги видите . Още не ! Но не се безпокойте , “покойниците” винаги са с нас. Навсякъде !
Домакинът го изгледа продължително . Този странен човек го караше да се притеснява . Все пак събра смелост и леко усмихнат каза :
- О, да , покойниците са …сред нас
- И защо да не са сред нас ? – сопна се като ужилен Монаха . – Те са неотделима част от общия живот . Техният свят, също както и нашият , е с огромно значение или пък изобщо няма значение . И както има избирателно привличане между двама души , така и някои от “покойните” са свързани с определено място ….
- Надявам се , че сега ще ни спестите злокобните си истории , Монахо ! Последният път, когато се видяхме, направо ни изправихте косите с вашите разкази .
Монахът го изгледа и спокойно отговори :
- Случва ми се да се сдобия с двойно зрение . Когато казвам на хората какво виждам, то е хем за да се правя на много прозорлив, хем да не отдавам мисловната си, ценна енергия на негативните картини. Понякога никак не ми харесва това, което виждам. По ми е добре да наблюдавам животните сред природата .

сряда, 17 декември 2014 г.

Краят на един етап е началото на друг

Учителят и неговият завършил ученик се разхождаха за последно заедно из боровата гора . Топлите слънчеви лъчи галеха лицата им – истинска пролетна благодат след изминалата зима. Дълго време се разхождаха мълчаливо , вдишвайки свежия горски въздух . Накрая ученикът каза :
- Много се радвам, че преди да ви напусна правим тази разходка , Учителю ! Благодаря ви още веднъж за всичко , което ми дадохте …
- Не е нужно да ми благодариш специално. Ти винаги имаше стремеж да усвояваш и той те доведе до разширения кръгозор , който предстои да разширяваш още и още .
- Все пак хубаво ми беше с вас – чувствено произнесе ученика .
- Всяко нещо в Проявеното се развива на цикли . За някакъв миг пътищата на проявените частички се сливат , както се случи и с нас …
Ученикът кимна в знак на съгласие :
- Спомням си едно от първите неща, които ми споделихте : ако искаме да запазим хармонията в еволюцията е нужно да помним : никога да не измерваме познанието на някого с това, което знае, а с онова, което не е успял да узнае . Какво ли още ми предстои ? 
С усмивка учителят му отговори :
- Истинските неща никога не бива да се насилват – те винаги идват навреме . И като за последно ще ти споделя още нещо , което не си чувал от мен – за хода на еволюцията не е от значение какавидата , която се страхува да напусне пашкула си , а тази , която е готова да се превърне в пеперуда …

петък, 31 октомври 2014 г.

Обиколка в кръг ( Самсара )

… 
- Моята жена бе с 20 години по-млада , но и двамата бяхме от оглашените , посветени във всички тайнства . Знаехме много за онова, което поради липса на подходящи думи хората наричат „начало и свършек на житейската искра“ , а ние го представяхме с думите „Връщаме се там , откъдето идем – където отива пламъкът на угаснала свещ“ . Знаехме наистина твърде много, но за основното не подозирахме – че в затворения цикъл човекът винаги е обречен да обикаля в кръг. Тъкмо си мислиш, че вече докосваш голямата тайна, изведнъж отново се озоваваш там , откъдето си тръгнал. Жена ми , обладателката на толкова тайни се влюби в друг мъж и ме напусна ….

събота, 4 октомври 2014 г.

Съвременен джедай

Мнозина въжделяват да са светли емисари , малцина са способни игрите тъмни да разнищят, да допълнят с милост упоритостта  както на Нулата истината вечна повелява , крайностите на лукави философии да избегнат . Достоен емисар на хиляди слънца е здравият темел, а в самата дума „правда“ лежи таз сила творческа , която ни движи напред …
В крайна сметка никой не избягва закона на Баланса . За да го има него сред нас са и съвременните джедаи. Със своите безпристрастни действия те се стремят да поддържат мира и хармонията в проявеното . Когато членовете на една цивилизация живеят в мир , моралът и нравите са благопристойни. Всички тъмни хакери не получават почва да виреят и чистите души с радост се отдават на изначално заложените импулси .  И е справедливо да се отбележи , че съхранението на добродетелите зависи и от чистия заряд на джедая . 
Изявата на този чист заряд не се състои единствено в това да откаже участие в някое тъмно начинание или да не вреди на останалите , а и да проявява достойнства като правене на неща, които другите не могат или не смеят да правят , насочване на останалите ( но не в диктаторски стил ) , поправяне на грешки, които другите не могат или не смеят да поправят . Все едно е дали става дума за най-обикновено изслушване на проблем или за разплитане на сложни интриги на тъмните хакери , джедаят е добре да бъде безпристрастен. Повелята му трябва да е : „До всеки да стигне в чист вид енергията , която Главния Юзър е дал“ . 
Ала има и джедаи , които се поддават на развалата по време на някоя мисия и от страх , че не могат да се справят бързо с множество задачи, правят прибързани действия и попадат в шаблоните на тъмнината . Такива мисионери имат пропуски в обучението си и не ще спомогнат истински за Баланса . Защото могат ли подобни личности да носят мир и хармония на останалите ?
В настоящата земна епоха се подвизават много от тъмните хакери , които дърпат конците на нищо неподозиращите ( в повечето случаи ) хора . Тези хора извършват престъпления, за да живеят до края на дните си в тялото с ореола на благочестивост ; това са престъпници , жадни за богатства , хора , тръгнали по пътя на безчестието поради изневери и лелеяни заблуди . Във всички тези случаи истината не би могла да излезе наяве без прозорлив и бдителен джедай , който не се колебае сам да влезе в минираното поле , да променя външността си и дори излъчването си,  само за да стигне до сърцевината на проблема, приключвайки по този начин някоя докрай уплетена и усложнена от тъмните мисия .

събота, 20 септември 2014 г.

Нетърпеливите ученици

- Учителю , не е ли вече настъпило времето да ни предадеш от своите знания ?
 – Трябва да знаете , че знанието е като дървото – има горчиви корени, но и сладки плодове . И само готовият за него ще го оцени и приложи на място.
- Но ние сме с теб вече толкова време , не ни ли намираш за готови ?
- По това нетърпение , което показвате съдя, че все още не сте напълно готови … Знайте , че има учения и практики , които са навлезли надълбоко в тайните на живота и смъртта . Но проникването в тях може да доведе до пагубно високомерие и нерядко превръща посветените в безмилостни демони , а задълбочените им размисли за еволюцията често се израждат в извратени практики и ритуали . Дали всеки е призван да узнае тайнството на живота и дали познаването на това тайнство го прави щастлив ? Целият въпрос е там , ученици мои ! Най-възвишеното е , когато отвръщаме не само на доброто с добро, но и на злото с добро . Опасявам се обаче, че е твърде рано, за да се приложи подобна програма . За момента това е само една мечта . Красива мечта , но … мечта .
- Тогава какво да ни води по пътя , Учителю ?
- Запомнете : обикаля безкрайно пътеката на лабиринта на име “Живот”, но в сърцето на всеки извежда най-краткия път …

петък, 15 август 2014 г.

Различното възприятие

Г. бе под впечатлението от жонгльорския спектакъл, на който бе отишъл с Д. Опита се машинално да задържи върху тънка пръчица една малка чинийка, както бе видял на шоуто . Внимателно повдигна пръчицата, но не успя да задържи чинийката. Тя падна на пода и се разби на няколко парчета. Д. веднага се наведе и събра отломките. Докато се опитваше да скрепи едно към друго парчетата, така че да прилепнат, попита учудено :
- Какво всъщност искаше да направиш ?
- О, опитах да възпроизведа същия номер , който гледах на спектакъла – отговори Г. с известно смущение. – Чинийката се завърта на върха на пръчицата и не пада, понеже кръглият ръб на дъното задържа връхчето. Странно, че чинийката падна. Когато го гледах на шоуто, изглеждаше съвсем лесно . 
- Повечето жонгльорски номера изглеждат много лесни, когато са добре изпълнени – отговори с тънка усмивка Д. – Но това се постига с много упражнения . Нито едно парче не липсва . Утре ще я залепя и ще може да служи още дълго .
- Защо си толкова пестелив ? – запита Г. – Зная , че си скромен в нуждите си , не се грижиш за никого освен това. Не че човек трябва да е прахосник, но все пак би могъл да не цепиш косъма на четири .
Д. го погледна смирено и каза :
- При всичките му недостатъци , триизмерното ниво на изживяване ни предоставя и толкова хубави неща – покрив, за да подслоним глава , храна, за да напълним стомаха си, дрехи, за да облечем тялото си, природа, която да ни хармонизира . Ние приемаме всичко това, сякаш ни се полага и често го използвам твърде зле . Ето защо всеки път нещо ми се свива , когато виждам да се изхвърлят неща, които още могат да служат .

сряда, 30 юли 2014 г.

Началото на края за ограниченото съзнание

В огромната си част хората предпочитат да се хванат здраво за околния свят и да усещат земята, стъпвайки по нея. Ограниченото съзнание им налага да работят, да печелят парите си, да строят, да боледуват и да умират, да се размножават, венчават, да гледат телевизия, да четат популярните вестници и списания, да гласуват, да вярват в абсурдни религии, да правят залози на спортни събития, да преразказват филми, да обясняват странните феномени с ортодоксални обяснения и да преследват пари и власт ....
   Те се плашат да надникват по-далеч и избират да си стоят в тъмнината на своето ограничено съзнание. То им създава удобството да не мислят повече от необходимото.
   И въпреки това се намират изключения от правилото, които биват отчетени като "грешка в системата". Тези изключения се интересуват от коренно различни неща , каквито са сглобяване на пъзела на истината, наблюдаване на нечия среда за дефекти и синхроничности, медитиране над проблеми, за да се решат, развиване на личността, следене за сигнали от Висшия Аз, анализ и учене от грешките на другите и развиване на независимо мислене и креативност.    Ограниченото съзнание знае каква опасност за него представляват подобни хора и бди някой да не премине границите му - отлично знае защо постъпва по този начин.
   То не допуска разширение на границите си и се самосъхранява безкомпромисно и жестоко. Ограниченото съзнание изобрети всичко онова, което можете да чуете за тези, които са се опитвали да го напуснат. Хората ги смятат за луди, ненормални, загубили ума си, тикват ги в лудници, тъпчат ги с лекарства и ги изолират по всякакви възможни начини.
Извън неговите граници се намират едни различни светове, в които то няма шанс да оцелее по никакъв начин, с неговата твърда материя, скука и страхове, както и земни идеи, които са лишени от истинските метафизични истини, истини, които разкриват реалността в по-голяма степен, отколкото обикновения светоглед, който е програмиран в масите чрез образованието, културата и медиите.

петък, 18 юли 2014 г.

Оцеляване, приспособяване и ... "Войната на световете"

Хората, издигнали в свое единствено верую системата и нейната философия за оцеляване и приспособяване могат най-точно да се определят като обезличените хора. Това са хората, които са научени да се крепят на нейните  “сигурни” лостове. Техните действия са ограничени от мислите и възгледите им, които те са копирали от начало до край от системата. За какво развитие, за какъв прогрес да говорим при това положение ?!

 Не ви се вярва ? Прочетете откъс от "Войната на световете" на Хърбърт Уелс, който преди повече от век е описал чудесно положението :


"Помнете: не всички между нас са способни да се превърнат в диви зверове, а това е, каквото ни чака. Затова ви наблюдавах. Имах си съмнения. Вие сте слаб. Аз не знаех, че това сте вие, разбирате ли, нито как сте били погребан. Всички тези, този род хора, които са живели в тия къщи, и всичките, проклети писарушки, които са живели нататък, не стават за нищо. Те нямат дух, те не знаят какво е горди мечти и горди въжделения, а всеки, който не познава нито едното, нито другото — боже мой! — та той е пълен със страхове и опасения! Те само бързаха презглава на работа — виждал съм ги със стотици: с парче хляб за закуска в ръка тичат, запъхтени и запенени, да хванат местния влак, за който им важат картите, от страх да не ги уволнят, ако закъснеят; работят, занимават се с неща, които ги е страх да си дадат труда да разберат! Бързат презглава у дома от страх, че няма да стигнат навреме за вечеря; седят си у дома след вечеря, защото ги е страх от задните улици, и спят с жени, които са взели не защото са ги искали, а защото са имали малко парички, които създават известна сигурност в нещастното им краткотрайно съществуване на тоя свят. Имат си застраховка за живот и някаква сумичка в банка, от страх да не ги сполети някое нещастие. А в неделя — страх от задгробния живот. Като че ли адът е бил създаден за зайчета! Е, за такива марсианците ще бъдат истински избавители. Хубави просторни клетки, питателна храна, грижливо гледане, никакви тревоги. Като се полутат една седмица из ниви и полета с празни стомаси, сами ще дойдат и с радост ще се оставят да ги хванат. Ще мине малко време и те ще са съвсем доволни. Ще се чудят какво ли са правили хората, преди да има марсианци, които да се грижат за тях. Всичките тия гуляйджии, женкари и поети — мога да си ги представя! Мога да си ги представя — повтори той с нещо като мрачно злорадство. — Тогава ще го ударят на чувства и религия! Има стотици неща, които съм виждал с очите си и които започнаха да ми стават ясни едва от няколко дена насам. Множество хора ще приемат новото положение като нещо редно — ще тлъстеят и ще глупеят; множество други ще се измъчват от неясно чувство, че всичко това е погрешно, че би трябвало да направят нещо. А винаги, когато се стигне до положение много хора да почувствуват, че би трябвало да направят нещо, слабите и онези, които губят сили от прекалено сложно мислене, винаги изкалъпват някоя мързеливска религия, много смирена и много възвишена, и се подчиняват на гоненията и волята божия. Сигурно сте го виждали и вие същото. Това е сила, която се крие в буря от страхове, сила от опаката й страна. В тези клетки не ще можеш да се разминеш от псалми, химни и благочестие. А други, които, не са чак толкова прости, ще го ударят на… — какво му викаха? — еротика. Той замълча."

неделя, 15 юни 2014 г.

Програми и взаимодействия

Всички ние сме програми. Взаимодействайки с други програми, можем да променим себе си, както и влияем върху промяната на другите в една или друга степен. Например разликата между програмата-човек и програмата-камък се състои в това, че първата има голям творчески потенциал - зачатки за програмата на Творец, и не се асоциира с околната среда поради наличието на егото, постоянно изменящо своята поляризация (настроение) в зависимост от импулсите, идващи от околната среда. Камъкът също така "знае и помни" (има информация на атомно ниво) за своята принадлежност към единния организъм, но той изпълнява друга задача, намира се в друго информационно състояние и най-вече - не е изпълнен с его

събота, 7 юни 2014 г.

Червено или синьо хапче ?

До сега много хора се движеха по инерция , зададена от Матрицата - работа , развлечения , пари и т.н. Но ето че трансформациите нарушиха това живуркане , "спокойният" манипулиран живот. Хубавото е, че повече започнаха да осмислят и да си задават въпроси - което свлича булото от кодировката на илюзията че са свободни .
    Понеже съществуващата Матрица е от много ниско ниво на еволюция, вече са налице и някои нейни "размърдали" се елементи , които оспорват статуквото. Разбира се, има съзнания , които предпочитат създадените за тях комфортни зони от Матрицата , поради което ги защитават . Те са ясни и не виждам смисъл да ги обсъждам .
    По-интересно е какво се случва с тези , които живеят с идеите за трансформация и ги прилагат според възможностите си . Казано накратко има 2 варианта : 1. Деструкция - при неуспех да се обединят осъзнатите хора ; 2. Създаване на матрица от по-високо ниво - в случай на обединение


    Кадър от „Матрицата“: Хора, превърнати в „литиево-йонни“ батерии за нуждите на бездушни същества


    Интересно е, ако си спомняте първата част на филма “Матрицата”, когато Нео премина през осъзнаването, че смъртта е илюзия. Застреляха го в коридора, умря, а после се върна към живот. Когато се върна към живот, той символично преодоля ограниченията на реалността, която е имал през целия си живот в матрицата. Какво стана в онзи момент? С това осъзнаване той вече не виждаше хора, стени и т.н., а виждаше вибрационни кодове – онези зелени символни кодове на матрицата. Това е да се добереш отвъд точката, в която приемаш това за реално.


сряда, 28 май 2014 г.

Моментното озарение

- На пръв поглед, Монахо, вашите стихове изглеждат банални – каза един от гостите на тържеството. – Понякога дори човек остава с впечатление, че са напълно лишени от смисъл. Но по един тайнствен начин те не му дават мира, човъркат съзнанието му и един ден изведнъж ги проумява. Защо не напишете нещо сега, което да остане за спомен от днешната ни среща ? Това няма да бъде никак трудно .
Монахът го погледна :
- Спестете ми вашето леко отношение! – каза студено той. – Аз се отнасям сериозно към творчеството си . 
- Не, Монахо – провикна се домакина, – не признаваме никакви извинения ! Вие не смеете да напишете нещо, понеже сега нищо не ви идва . Така ли е ?
Гостите прихнаха да се смеят. Без да им обръща внимание , Монахът поиска от минаващия наблизо слуга лист хартия . За миг се вгледа в листа , после протегна ръка и изписа две строфи.
- Боже мой ! – възкликна домакинът. – Това вашето е озарение ! 
След което прочете на глас :

      Връщаме се там , откъдето идем.
      Където отива пламъкът на угаснала свещ.

- Ще бъдете ли така добър да ни обясните смисъла, Монахо ?
- Не ! – отговори Монахът и написа отдолу посвещение на домакина .

събота, 10 май 2014 г.

Къде може да отведе скок в неизвестното

Бяха минали 2 месеца  , но този ден остана завинаги запечатан в  паметта на М . Тогава той през целия ден се усещаше неспокоен , в резултат на което реши да се разходи из града . Насочи се към антикварния магазин на свой стар познат.
Когато влезе , той завари само помощника , който му каза , че шефът не се чувствал добре – бил на горния етаж , където по принцип държи най-ценните си предмети. М. се качи и го намери в кисело настроение . Първоначално бе помислил , че трябва да си тръгне , но после реши да поостане и да помоли собственика да му покаже някои неща .
Собственикът взе една шапка , за която каза, че е принадлежала на прочутия бунтовник И. и я подаде на М. , който вътрешно се оживи . Отдавна имаше слабост към колекциониране на реликви , свързани с исторически личности. Придаде си равнодушен вид и помоли собственика за чаша кафе . Щом той слезе долу, М. скочи и с нетърпение разгъна шапката . Тук-там тя бе проядена от молците, но още не се бе разпаднала. Но това не му бе достатъчно – реши, че трябва да я сложи на главата си. Огледа се в огледалото , за да види как му стои . Самото огледало с годините бе потъмняло и затова отрази само една мрачна сянка. Изведнъж сянката придоби определена форма. От огледалото го гледаше непознато лице с пламтящи очи .
В същия миг в ушите му отекна оглушителен гръм, всичко потъмня , стори му се, че пропада в бездна и в крайна сметка загуби представа за време и място.
По едно време М. исъзна , че плува през гъсти облаци, които на моменти придобиваха човешки очертания. Видя силует на слаба жена . Някакъв мъж , чието лице не се виждаше се опитваше да я убие. М. искаше да се притече на помощ , но не успяваше да помръдне. И тогава той премина през безкраен низ от преживявания с отрицателен заряд . Бе ту наблюдател, ту изтезавана жертва. 
Последното , което си спомняше бе , че китките и глезените му бяха завързани с дебели въжета, чиито краища се губеха в мъгла. Болка пронизваше крайниците му . Усещаше , че тялото му се цепи на парчета . Започна да крещи от ужас…
И тогава се събуди .
Лежеше на пода в стаята , плувнал в пот . Собственикът бе коленичил до него и го викаше по име. Старата шапка бе паднала от главата и лежеше на пода сред отломките от счупеното огледало. 
М. дълго време не каза и дума, само сърбаше бавно от кафето . Накрая излъга приятеля си , че понякога получава внезапни припадъци и го помоли да му извика едно такси . 
В къщи си легна веднага . Чувстваше се напълно изцеден. 
Лежа болен в продължение на почти 7 седмици . 
Когато се пооправи достатъчно, докторът го попита какво се е случило в магазина . М. нямаше желание да си спомня за страшните преживявания и каза лаконично, че внезапно му е прилошало . Докторът го изгледа недоверчиво , но се въздържа от повече въпроси . Преди да си тръгне, подхвърли, че такива пристъпи на злокачествено мозъчно възпаление често се причиняват от предмети,свързани с насилствена смърт. Те излъчвали мощна негативна сила , която можела опасно да увреди разсъдъка на влезлия в твърде близък контакт с тях ….

петък, 4 април 2014 г.

Пародия на "свобода" или свят на два свята

Съвременните кукловоди действат либерално и дипломатично. Те се насочват към човека-консуматор толкова неусетно, че поробването му се извършва удобно и спокойно чрез една псевдодемокрация, която се грижи за стомаха му и даже му разрешава да се бори с легални средства - чрез официалните "опозиционни" партии и парламентарни дебати.
   На какво напомня тази "свобода" не е трудно да се досетим. Зад целия този маскарад се крие бездуховното благополучие, което съвременната разпадаща се система предлага в онези случаи, когато пипа с ръкавици...
   И не е ли най-опасното психиката (моралът) на средностатистическия "здравомислещ" човечец, който всяка сутрин бърза към работното си място, за да заслужи своя процент, отпуснат му от системата за неговото приддържане към нормите; който цял живот е бил мачкан и който би бил в първите редици на тези, които ще видят в едно евентуално масово чипиране своето спокойствие и бъдеще ? Всъщност грижата за илюзорната сигурност (наред с тази за своя стомах) винаги е била основна за еснафа.
   Този наглед тих и кротък човечец е опасен. Даже много опасен: с абсолютния си егоцентризъм; със страха от всяка промяна; с това, че веднага се примирява с всяка промяна...За него стомаха винаги е бил пред принципите и идеалите. С такива еснафи е добре да се знае - те не могат да бъдат победени със сила, защото би трябвало да бъдат унищожени физически; не могат да бъдат победени с идеи - защото органически не възприемат тези идеи; с тях човек трябва да е внимателен, борейки се за всеки микрон от човешката душа, без да се изморява и без да отстъпва...
   В този свят - който всъщност е свят на два свята - борбата за човешката душа не е преставала нито за миг. Какво можем да противопоставим на сладкото робство на вещите и илюзорната сигурност ? Само духовността на мислещия и търсещия човек може да устои на самодоволната бездуховност на "здравомислещия", който се впечатлява само от количествени показатели...

четвъртък, 27 февруари 2014 г.

Драмата и ролите

Г. обичаше редките моменти, когато имаше възможност да навести своя добър приятел Монаха. Макар привидно различни , двамата се допълваха чудесно. Сега водеха оживен и дълъг разговор за ставащото на планетата. 
- Странна драма се разиграва , приятелю – замислено изрече Монахът. – Човешка драма, в която определена роля играе Земята . Не бива да гледаме на нещата само от ограничената гледна точка на малкия човешки всемир. Съществуват и много други , които преливат отвъд него . Погледната от всемира на планетата , това е една планетарна драма , в която няколко окаяни човешки същества изпълняват второстепенни роли .
- Може би имате право . Изглежда всичко е започнало с идването на тези, които се провъзгласили за богове и са създали цялата тази драма … Но едно знам със сигурност – и то е, че съм много изморен .
Монахът го стрелна с края на окото си :
- Отиди да си починеш . И на двамата ни остава още доста път напред, всеки в посоката си … Доста път , дълъг и нелек . 
Монахът се намести на стола си и се загледа в изгряващото слънце ….

четвъртък, 30 януари 2014 г.

„Малкият човек“ и бюрокрацията

Х. бе много изморен . От 3 месеца кръстосваше непрекъснато институциите заради строителната фирма, която неправомерно се опитваше да отнеме парцела му . Сега стоеше пред поредната врата на чиновник от общината , с чанта , пълна с документи .
Влизайки , той видя намръщен младеж с очила , седящ зад бюрото и не отлепящ поглед от компютъра пред него .
Х. се представи и подаде ръка , но мъжът се поколеба, а после едва-едва я стисна.
- Какво желаете ?
- Тук ме изпратиха от съда , наложително е да защитя имота си от строителна фирма , която иска да го владее .
Мъжът зад бюрото за пръв път вдигна поглед към него :
- Добре , попълнете стандартния формуляр и ще видя какво мога да направя . Тук никой няма предимство и ще дойдете за резултат след 10 дни .
- Слушайте , прекрасно знам, че има изключения . Онзи ден някой го е направил за мой познат, без да чака 10 дни. Веднага са обработили документите .
Х. си щракна с пръсти и чиновникът го загледа учудено, после пак прикова поглед в екрана на компютъра.
- Вярно, правят се изключения , но с нареждане отгоре. Защо не говорите с началника ни от горнич етаж ? Ако ви разпише мол..
- Моят познат не е говорил с него. Някой просто му е помогнал.
- В такъв случай е нарушил правилата. Познавал е някого и той му е направил услуга.
- Сега аз познавам теб.
- Попълни формуляр и …
- Добре , наслушах се на подобни приказки досега – рязко го прекъсна Х. – Сега чуй една история от живота .
- Чух достатъчно , Х. Защо просто не …
- Ще я разкажа и ще си тръгна , става ли ? Само я чуй.
- Хубаво , давай .
Х. изчака да го погледне в очите, но това не стана.
- Много отдавна , когато бях почти на десет, отчуждиха къщата на семейството ми с обещание за овъзмездяване. Но това така и не стана , наложи се години наред да живеем под наем , за който понякога не стигаха пари и се налагаше да правим поредното изнасяне . Едва от няколко години успяхме да се установим в свой дом , закупен със свои средства . И сега една строителна фирма с измама иска да ни го отнеме. Това е моята история .
Чиновникът погледна папката с документи на Х.
- Тъжна история , човече, но не мога да ти помогна, съжалявам. – Х се изправи и се вгледа в него за момент. – Не забравяй папката – подсети го чиновника и му я подаде.
- Ще я оставя тук. Убеден съм, че ще постъпиш правилно.
- Не , недей, не мога да …
- ОСТАВЯМ Я ТУК !
Сам се изненада от силата на гласа си. Чиновникът стреснато върна папката на бюрото си. След кратка пауза Х. се приведе напред и заговори спокойно :
- Вярвам, че всеки трябва да получи шанса да избере правилно. За всеки настъпва момент за морален избор . Хубаво е човек да се вслушва в съветите на вътрешния си глас, дори и да са в разрез с правила и разпоредби . Когато го сторят, хората се чувстват добри и в душите им се влива хармония … Х. се изправи и извади листче от джоба си, написа върху него няколко телефонни номера и го остави на бюрото до папката. – Тук са моите номера . Ще чакам .
После излезе бавно от стаята …..

събота, 11 януари 2014 г.

На театър

Всеки , който можеше да се държи на краката си бе излязъл да не пропусне зрелището – процесът срещу заловената разбойническа банда , която тероризираше жителите на града . Група младежи мина покрай къщата на Монаха и един от тях се провикна силно :
- Монахо , ела да видиш заловените негодяй ! Днес всички ще дойдат на процеса … Смърт за разбойниците !
Монахът сви равнодушно рамене :
- Не си отпускайте езиците , за да ги обиждате . По-добре си размърдайте съзнанията и помислете за последствията , които идват при такива действия . А също и за неоценимата възможност да се поучите от тях и да избягвате да сторите същото . 
Младежите се изсмяха гръмко :
- Ти май съвсем си откачил ! Още малко и ще ги защитиш !
- Вие още не разбирате , че тези ситуации са вид театър . Ще го проумеете , когато „прогледнете“ с погледа на Универсума . В „очите“ му рангът, положението, възрастта и пола нямат никакво значение. Поучете се от това и си спомнете за думите, когато ви подмами изкушението да се нахвърляте върху някого