неделя, 15 юни 2014 г.

Програми и взаимодействия

Всички ние сме програми. Взаимодействайки с други програми, можем да променим себе си, както и влияем върху промяната на другите в една или друга степен. Например разликата между програмата-човек и програмата-камък се състои в това, че първата има голям творчески потенциал - зачатки за програмата на Творец, и не се асоциира с околната среда поради наличието на егото, постоянно изменящо своята поляризация (настроение) в зависимост от импулсите, идващи от околната среда. Камъкът също така "знае и помни" (има информация на атомно ниво) за своята принадлежност към единния организъм, но той изпълнява друга задача, намира се в друго информационно състояние и най-вече - не е изпълнен с его

събота, 7 юни 2014 г.

Червено или синьо хапче ?

До сега много хора се движеха по инерция , зададена от Матрицата - работа , развлечения , пари и т.н. Но ето че трансформациите нарушиха това живуркане , "спокойният" манипулиран живот. Хубавото е, че повече започнаха да осмислят и да си задават въпроси - което свлича булото от кодировката на илюзията че са свободни .
    Понеже съществуващата Матрица е от много ниско ниво на еволюция, вече са налице и някои нейни "размърдали" се елементи , които оспорват статуквото. Разбира се, има съзнания , които предпочитат създадените за тях комфортни зони от Матрицата , поради което ги защитават . Те са ясни и не виждам смисъл да ги обсъждам .
    По-интересно е какво се случва с тези , които живеят с идеите за трансформация и ги прилагат според възможностите си . Казано накратко има 2 варианта : 1. Деструкция - при неуспех да се обединят осъзнатите хора ; 2. Създаване на матрица от по-високо ниво - в случай на обединение


    Кадър от „Матрицата“: Хора, превърнати в „литиево-йонни“ батерии за нуждите на бездушни същества


    Интересно е, ако си спомняте първата част на филма “Матрицата”, когато Нео премина през осъзнаването, че смъртта е илюзия. Застреляха го в коридора, умря, а после се върна към живот. Когато се върна към живот, той символично преодоля ограниченията на реалността, която е имал през целия си живот в матрицата. Какво стана в онзи момент? С това осъзнаване той вече не виждаше хора, стени и т.н., а виждаше вибрационни кодове – онези зелени символни кодове на матрицата. Това е да се добереш отвъд точката, в която приемаш това за реално.