неделя, 23 септември 2012 г.

Любовта


Любовта е естествено чувство. Когато се позволи на детето да дава израз на любовта си и да получава любов нормално и естествено, без ограничения и безусловно, без забрани и притеснения, то не се нуждае от нищо повече, защото радостта от изразяваната любов, чиста и неизкривена, е достатъчна сама по себе си. Ала любов, която не е безусловна, която е ограничена, изопачена от наложени правила, се превръща в нещо неестествено.
Любов, която постоянно се потиска се превръща в стремеж да властваш над другия.



сряда, 12 септември 2012 г.

Стотната маймуна


СТОТНАТА МАЙМУНА

от Кен Кейес младши

Настоящата книга е посветена на динозаврите, които безмълвно ни предупреждават, че вид, който не може да се адаптира към променящите се условия, ще изчезне.
Ето историята на стотната маймуна:
Японската маймуна Макака Фуската е била наблюдавана в естественото й обкръжение в течение на 30 години.
През 1952 на остров Кошима учените пускали на пясъка сладки картофи за маймуните. Маймуните харесвали вкуса на картофите, но не и този на нечистотиите, които полепвали по тях.
Една 18-месечна женска наречена Аймо открила, че може да реши проблема като измие картофите в близкия поток. Тя научила на този номер и майка си. Приятелите, с които си играела, също го научили и научили и своите майки.
Между 1952 и 1958 всички маймуни се научили да мият картофите.
Само възрастните, които подражавали на своите деца, обаче, усвоили това нововъведение. Останалите възрастни продължавали да ядат картофите мръсни.
Тогава станало нещо изумително. През есента на 1958 определен брой от маймуните на острова миели картофите – техният точен брой не е известен.
Да предположим, че в даден момент 99 маймуни на острова са миели картофите. Да предположим още, че една сутрин на това се научила и стотната маймуна.
Същата онази вечер почти всички маймуни от този вид миели картофите преди да ги ядат. Когато стотната маймуна добавила своята енергия, пробивът станал.
Най-изненадващото било, че този навик преплувал морето и маймуните на остров Такасакияма също го усвоили.
Съществува момент, когато ако само още един човек се настрои спрямо нещо ново, полето се усилва дотолкова, че се разпространява над всеки.

Имаме нужда да осъзнаете факта, че нямаме нужда от ядрена война.
Вие може да се окажете “стотната маймуна”...
“Ако знаех това, което знам сега, никога нямаше да помогна да се разработи бомбата” – казва съветникът на президента Айзенхауер.
През 1970 детски лекар в Колорадо забелязал увеличаването на някои дефекти по рождение. Домовете на тези хора били построени с отпадъчни камъни и пясък от рафинирането на уран.
Индианците Навахо, които работели в урановите мини в Аризона, умрели – и продължават да умират от рак на белите дробове, който преди това бил рядкост сред населението там. Рискът от това заболяване в урановите мини е с 85% по-голям.
Работещите на ядрените подводници в Портсмут, Ню Хемпшиър, заболяват от рак двойно по-бързо.
Когато ядрено оръжие експлодира, то генерира голям брой водородни атоми. Оръжие от 1 мегатон генерира 10 молекули водородни окиси. Тези молекули се издигат заедно с огненото кълбо от експлозията и достигат /при оръжие от 1 мегатон/ до височина 50-70 хиляди фута, където е озона. Там те започват да изяждат молекулите на озона – бусквално, като го изваждат от обръщение за дълги периоди от време. Ако за кратък период експлодират 50% от оръжията, които са се пазели в Русия и САЩ през 1985 година, тази експлозия би създала достатъчно водородни окиси, за да се отнеме 50-70% от озоновия слой над северното полукълбо и 30-40% от озоновия слой в южното полукълбо.
Ако 20% от озоновия слой се разруши, това ще позволи на ултравиолетовите лъчи да стигнат до земята и да ослепят всички незащитени очи. Ако ние можем да носим очила, животните и птиците не могат. Това е най-мащабната екологична катастрофа, която можем да си представим – цялата фауна да бъде ослепена и евентуално да умре.
Цялата екосистема ще се разпадне. Защото ако ги няма насекомите да опрашват растенията, няма да има достатъчно реколта. Ако половината от ядрения арсенал на двете суперсили за 1985 година бъде взривен в рамките на дни, тази катастрофа ще бъде факт.
В периода 1945-1963 няколко стотин хиляди войници са марширували през области, където се тестват атомни оръжия в Невада. Те развиват левкимия 400 пъти по-бързо от средната стойност за страната.
При по-слабо излагане на въздействието на радиоактивни материали развивате рак за 12 или повече години.
Даже малката невидима частичка плутоний е толкова радиоактивна, че може да предизвика рак или да увреди гените ви така, че децата ви да се родят с увреждания.
Изкопаният от земята уран се преработва до плутоний, стронций-90 и много други радиоактивни отрови.
Плутоният се използва за направата на ядрени бомби. Той има полу-разпад 24,400 години и е отровен за период от поне половин милион години.
Сега разполагаме със сто милиона галона опасни радиоактивни отпадъци и никой не знае какво да направи с тях. И те се увеличават с катастрофална скорост в цял свят.
В периода 1946-1963 в района на Marshall Island сме провели над 70 изпитания на ядрени бомби.
Всяка подобна плутониева гъба е изпратила в света трилиони плутониеви атоми. Към 1970 населението на тези острови е страдало от повишена заболеваемост от рак, забавяне на растежа и спонтанен аборт.
Според един професор по биохимия от Харвард, всеки от нас от северното полукълбо носи известно количество плутоний в дробовете си и в други свои органи.
Заводът край Савана Ривър вече е замърсил с плутоний 1,000 кв.мили от Джорджия и Южна Каролина.
През 1979 ядреното замърсяване близо до Колумбия, Джорджия е било с концентрация 320 пъти по-голяма от допустимата.
През 1975 проучване установява, че в земната атмосфера са разпръснати 10,000 фунта смъртоносни химикали.
Радиоактивните атоми са вече част от нашата хранителна верига. Стронций-90 от радиоактивните изпитания в САЩ и Русия е разпръснат над цялата земя. Първо е бил открит в костите на животните и почвата - през 1953. Сега вече е в костите на всички човешки същества независимо от възрастта им или от това къде живеят. Подрастващите в САЩ имат 6 до 8 пъти повече Стронций-90 в костите си от своите родители.
Утечка на Плутоний от завода в Денвър, Колорадо е имало на 11 септември 1957. Резултатът е бил 24% увеличаване на заболяванията от рак при мъжете и 10% при жените.
През периода 1941-1945 на Втората световна война са използвани над 3 мегатона (1 мегатон е равен на 1000 тона) не-ядрени аксплозиви . Сега всяка една ядрена бомба съдържа до 20 мегатона. Само една такава бомба може да разруши цял град и да направи земята под него опасна в продължение на еони.
През 20 век войната трябва да се забрани така, както през 19 век е било забранено робството.
Даже стандартна бомба може да разруши реакторите на ядрен завод.
Ако през Втората световна война в Европа имаше ядрени бомби, те щяха да разрушат континента и да го направят необитаем в течение на хиляди години в резултат на радиоактивния плутоний изхвърлен във въздуха, храната и водата.
Всеки ядрен реактор - където и да е, е уязвим за фанатици, политици и терористи – дори и там да няма ядрени бомби.
Една ядрена война може да изхвърли в атмосферата достатъчно количество фин прах, за да закрие слънчевата светлина и предизвика ядрена зима, която да замрази живота на планетата.
При ядрена война между САЩ и Русия ще има 1,1 милиард непосредствено убити, още толкова ранени и тъй като повечето от медицинското оборудване също ще бъде унищожено, повечето от ранените ще умрат. Общо жертвите ще бъдат около 2 милиарда, или половината от населението на земята. Даже по обяд ще бъде почти тъмно поради огромното количество прах в атмосферата. Бушуващите пожари ще унищожат над 50-60% от САЩ и ще са необходими месеци, за да ре разсее пушекът в атмосферата, температурите ще спаднат драстично и дори през юли всичко ще замръзне. В някои райони светлината ще спадне с 5-10% от предишните нива. Ако бъдат взривени дори 5,000 мегатона, температурите в средния запад ще спаднат до 15-20 градуса под нулата по Фаренхайт за месеци.
САЩ и Русия имат достатъчно ядрено оръжие, за да разрушат всеки град на земята седем пъти!
САШ, Русия, Франция, Великобритания, Италия и Западна Германия продават ядрени и конвенционални оръжия на други страни за над 350 милиона долара ДНЕВНО! Нашите икономики започват да зависят от ролята ни като търговци на смърт.
Сега в САЩ липсват 8 хиляди фунта плутоний и уран от ядрените съоръжения.
Всичко може да стане още в тази минута.
Ако нашата ядрена лудост продължи, нашите потомци могат да се окажат толкова мутирали, че вече да не могат да се причислят към човешкия вид Хомо сапиенс.
Ядрена война може да започне и поради механични повреди в електрониката или поради грешка на персонала.
Една от нашите стратегически подводници “Джордж Вашингтон” преди няколко месеца се е ударила в японски кораб и го е потопила. Тя е една от най-добрите! Загубили сме две такива подводници – те са потънали в океана и до днес не знаем защо. Това са подводниците “Скорпиън” и “Трешър”. По-рано тази година от Арканзас случайно е изстреляна ядрена ракета понеже един от механиците изпуснал гаечен ключ.
Имало е няколко инцидента при които ядрени оръжия буквално са изпадали от самолети. В един от тях ядрено оръжие изпада от стратегически бомбардировач и се приземява в едно блато – досега не е намерено. Отделът по отбрана закупил земята, оградил я и сега тя е ядрено обезопасен район.
През 1961 самолет на борда на който имало 24-мегатонна бомба катастрофира в Северна Каролина. При удара пет от шестте обезопасителни механизъма на бомбата били разрушени. Един от тях предотвратил избухването на бомба еквивалентна на 1,000 експлозии от величината на Нагасаки.
Руски самолет с ядрена бомба на борда катастрофира край Япония.
Американски подводници с ядрен товар на борда се сблъскват с руски кораби.
В резултат на грешка ние пускаме над Испания 4 плутониеви бомби, които за щастие не са избухнали.
Ей, много се извиняваме!
Повреда в компютър подава сигнал, че са изстреляни руски ядрени ракети.
На 9 ноември 1979 компютър включва американските средства за ранно предупреждение по цял свят.
На 3 юни 1980 компютърна грешка в предупредителната ни система активира поредица от събития, резултатът от които е можел да бъде унищожаване на планетата.
Силата на атома промени всичко, освен начина ни на мислене.
Нима човешката съдба е трескаво пътуване от Адам до Атома?
Ядрените оръжия не трябва да бъдат ограничавани – те трябва да бъдат премахнати.
Много важно е да си дадем сметка, че не Русия е нашият враг. Нашият враг е ядрената война. Ще трябва да се научим да живеем с руснаците – в противен случай и руснаците и ние ще умрем почти едновременно.
Човечеството трябва да сложи край на войната или войната ще сложи край на човечеството.
Сега нападението е равно на самоубийство.
През 1958 руска ядрена инсталация експлодира в Киштим. Радиоактивни облаци унищожават стотици мили територия. Тази област в планините на Урал сега е пустиня, която не може да бъде населена в продължение на години. Американското правителство е крило този доклад на ЦРУ в течение на 20 години. Всичко се разкрива през 1977 със закона за свободен достъп до информацията.
Всяка пушка, военен кораб или изстреляна ракета е кражба от онези, на които не достигат храна и дрехи.
Сега на земята се харчат 1 милион долара за въоръжение в минута.
Какво можем да направим за решаването на този проблем?
Вие можете да бъдете “стотната маймуна”.
Докато има живот има и надежда.
Масовите протестни действия имат ефект.
Всеки проблем създаден от човешки ум може да бъде решен от човешки ум.
Какво ни пречи?
Ако оцелеем до следващия век, ние вече не можем да си позволим да разпространяваме смъртоносната болест на омразата, безхаберието и насилствените действия, които водят до убийства, политически убийства и до ядрено унищожение.
Първо, вашият ум е разделен от себе си. Изгубили сте способността да цените себе си.
Второ, умът ви е разделен от физическото ви тяло. Мисленето ви пречи на свободния поток на вашите чувства. Вашата ментална дейност пречи да преживеете жизнеността на своето тяло. Пренебрегнали сте своето тяло и вместо това сте вложили своята енергия в действия включващи гордост, престиж и “успех”, които не са ви осигурили щастие и умиротворение.
Трето, с отделянето на вашия ум от себе си и от тялото, което го приютява, сте се отчуждили от четирите милиарда свои братовчеди, които сега споделят планетата с вас. Изгубили сте връзката с Майката земя и с всичките й същества и сте забравили до каква голяма степен ние зависим едни от други.
В твърде много ситуации автоматически възприемаме хората като “тях”, а не като “ние”. В резултат на тези ментални навици ние все още създаваме “джунгла” в своя цивилизован живот.
Ключовете към човешкото оцеляване са разбиране, сътрудничество и любов.
Всички ние живеем в един свят.
Засегнати сме от липсата на хармония във всички точки на планетата – даже ако не си даваме съзнателно сметка за това.
Ние не сме отделни.
Нашето щастие може да бъде повлияно, ако живеем сред нещастни хора.
Нашата любов може да бъде повлияна, ако живеем сред хора, които не се обичат.
;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;
;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;
;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;
;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;
;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;
;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;
;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;
;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;
;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;
;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;
;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;; ;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;
;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;
;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;
;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;
;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;
;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;
;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;
;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;
;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;


.
;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;
;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;
;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;
;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;
;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;
;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;
;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;
;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;
;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;
;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;
;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;
;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;
;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;
;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;
;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;
;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;
;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;
;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;
;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;
;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;
Точката в средата: огневата мощ на Втората световна война.
Останалото: Днешният ядрен арсенал.
Днес има над 50,000 ядрени устройства.
Искате ли децата ви да умрат защото вашият ум не е бил достатъчно гъвкав, за да прости?
Нашето его и ум ни карат да имаме чувството, че разделението е извън нас, а не в нас самите.
Намерете начин да спомогнете с енергията си за осъзнаване в световен мащаб на факта, че манталитета за решаване на проблеми с ядрени бомби трябва да бъде премахнат.
Ще поемете ли своя дал от отговорността за създаването на енергията на стотната маймуна, която ще промени съзнанието на цялата планета?
Бъдете информирани, изпълнени с надежда и енергични.
Бъдете бдителни в своите мисли за мир и любов.
Нека вашият ентусиазъм проникне колективното съзнание!
Не чакайте останалите край вас да отворят своите сърца.
Вашата енергия може да наклони везните, когато я прибавите към енергията на хилядите други.
Явлението на стотната маймуна показва нашата отговорност и нашата сила.
И всичко започва точно тук – в моето сърце и във вашето, точно сега!
Това е най-спешният проблем, пред който сме изправени днес.
Всичко друго в нашата цивилизация има второстепенно значение.

Превод от www.wowzone.com/monkey.htm Еми Манолова

петък, 7 септември 2012 г.

Прозренията на Николо Макиавели


Никой от епохата на Макиавели не е бил в състояние да вникне в относителната ценност на всяко решение, всяко учреждение, всяка форма на управление. Неговият ловък ум му позволявал да види и в най-добрите форми и учреждения зародиша на глупостта, а в най-глупавите -  да намира някакви положителни страни.

"Ако се вгледаме по-добре - разсъждава Макиавели, - така е във всяко човешко начинание : никога не можеш да отстраниш едно неудобство, което да не доведе до появата на друго. Например, ако решиш да увеличиш числеността на народа, за да е силен и способен да стигне до истинска власт, то ще се наложи да му се придадат такива свойства , които не биха могли да се контролират от тях по желание. От друга страна, ако го оставим малочислен и безсилен, за да имаме възможност да го управляваме, то той никога не ще съхрани придобития суверенитет и ще стане толкова нищожен, че ще стане плячка за първия срещнат враг. Поради това във всичките ни решения е нужно да се търси къде са по-малко неудобствата и да се избира там , където наистина са по-малко, защото съвършено безупречен и неподлежащ на съмнения вариант няма да се намери никога."

Няма абсолютен идеал, има само относителна ценност и варианти за предпочитане , както бихме казали днес .

...Първото, което ще заинтересува съвременния читател - това са необикновено дълбоките разсъждения на Макиавели за политика -човекът , функциониращ в сферата на властта. Макиавели е обрисувал живия модел на владетеля , който и до сега може да служи за огледало на всеки тиранин от най-различен вид , било то Хитлер , Мусолини , Франко, Чан Кай-ши или Пиночет . Запознавайки се с този модел, с удивление установяваш колко малко се е изменила политическата форма на тиранията за последните пет века. 
Неслучайно тираните на нашето време също не позволяват издаването на трудовете на Макиавели - това е все едно да се издаде без грим и украса своя действителен портрет. "Владетел" станал вълшебно огледало, в което няма сила да се огледа нито една диктатура, а "Разсъждения" - алтернативата, потресаващ символ на републиканството - мъжествено и необикновено привлекателно.
Но Макиавели не е описал само властниците, той е изобразил ярко портрета на политическия човек от всички стъпала на обществената стълбица. Той показва как се деформира човешката личност от общуването с глупавите властимащи, как тираничната власт развращава народа.
Второ - разсъжденията на Макиавели за природата на властта, за същността на държавата. Той разрушил мита за държавата като въплъщение на националния дух и е показал , че държавата - това са тези хора, които властват над обществото.  Този извод и сега звучи като присъда за всякакви експлоататорски държави ...

"Загадка и урок Никколо Макиавелли" - Фьодор Бурлацкий

събота, 1 септември 2012 г.

Mиг на върховно изпитание ( Алън Куотърмейн , Хенри Райдър Хагард )


Бях седял на кърмата вече около три часа, когато започнах да забелязвам значителна промяна в температурата: ставаше по-топло. Отначало не обърнах внимание, но когато след изтичането на още половин час започна да става все по-горещо и по-горещо, извиках сър Хенри и го попитах дали е забелязал това, или само си въобразявах.
— Забелязах! — отговори той — И още как! Намирам се нещо като в турска баня. — Тогава и другите се събудиха задъхани и започнаха да свалят дрехите си. Тук Умслопогаас имаше предимство, защото не можеше да се каже, че е облечен — бе само по муча.
Ставаше все по-горещо и по-горещо, докато накрая едва дишахме и потта обилно се лееше от нас. След още половин час, въпреки че бяхме съвсем голи; едва издържахме. Мястото съвсем приличаше на преддверие към ада. Потопих ръката си във водата и я издърпах почти с вик; водата явно завираше. Погледнахме малкия термометър, който носехме — живакът показваше 123° по Фаренхайт. От повърхността на водата се вдигаше гъст облак пара. Алфонс простена, че вече сме се намирали в чистилището, което беше вярно, макар и не в смисъла, който той имаше предвид. Сър Хенри изказа мнението, че вероятно минаваме край подземен поток от лава, и съм склонен да вярвам, че беше прав, особено като се има предвид какво се случи по-късно. Известно време след това страданията ни наистина надхвърлят способностите ми да ги опиша. Спряхме да се потим, тъй като цялата ни пот вече беше излязла. Просто лежахме на дъното на лодката, която сега физически не бяхме в състояние да управляваме; чувствувахме се като горещи въглени. Представях си, че изпитвам същите мъки, каквито изпитват рибите, извадени на сухо — а именно, бавно задушаване. Кожата ни започна да се напуква и кръвта да пулсира в главите ни като ударите на парен чук.
Това състояние продължи известно време, когато внезапно реката направи завой и чух как сър Хенри извика откъм носа с прегракнал и тревожен глас. Погледнах и видях най-странната, най-ужасяваща гледка. На около половин миля пред нас и малко вляво от средата на потока (сега се виждаше, че е около деветдесет фута широк) от повърхността на водата като огромен стълб се издигаше фонтан от почти бели пламъци и достигаше петдесет фута височина. Там се удряше в свода, разстилаше се в кръг с диаметър около четиридесет фута и падаше на извити огнени потоци, наподобяващи листата на разцъфтяла роза. Този ужасен газов фонтан приличаше най-много не на друго, а на огромно пламтящо цвете, издигащо се от черната вода. Долу беше правото и дебело около фут стебло, а горе, — страхотният цвят. Такава боязън внушаваше неговата свирепа и величава красота, че едва ли някой би могъл да я опише. Лично аз не мога. Макар че все още бяхме отдалечени на около петстотин ярда, въпреки парата, от светлината на фонтана в цялата пещера бе светло като ден. Сега виждахме свода над нас, висок около четиридесет фута и съвършено изгладен от водата. Скалата беше черна и тук-таме различих дълги блестящи жилки руда, които я пресичаха като огромни вени, но от какъв метал бяха, не зная.
Продължавахме да се носим към огнения стълб; той светеше по-свирепо от която и да било пещ, запалена от човек.
— Насочи лодката надясно, Куотърмейн, надясно! — извика сър Хенри и миг след това видях как се строполи безчувствен напред. Алфонс вече беше припаднал. Гуд ги последва. Те лежаха там като мъртви; само Умслопогаас и аз бяхме в съзнание. На петдесет ярда от фонтана видях, че зулусът оборва глава на гърдите си. Той също припадна и аз останах сам. Не можех да дишам, свирепата горещина ме изсушаваше. На много ярда разстояние около огромната роза скалният свод бе нажежен до червено. Дървото на лодката почти гореше. Видях как перата на единия убит лебед започнаха да се свиват и сбръчкват, но не исках да се предам. Знаех, че ако го направя, щяхме да минем само на три-четири ярда от газообразния фонтан и да загинем. Започнах да греба така, че да държа кануто колкото се може по-далеч от него, и работех ожесточено.
Очите ми сякаш щяха да изскочат от орбитите и през затворените си клепачи виждах ослепителната светлина. Почти се бяхме изравнили с фонтана; той бучеше като всички огньове на ада, взети заедно, а водата наоколо яростно вреше. Още пет секунди и отминахме. Чух грохота зад себе си.
Тогава и аз паднах в несвяст. Следващото нещо, което си спомням, е, че усетих полъха на въздух върху лицето си. Отворих очите си с голяма мъка. Погледнах нагоре. Далеч, далеч над мен светеше, макар около мен да цареше пълен мрак. Опомних се и се огледах. Кануто ни все още плаваше по течението на реката, а на дъното му лежаха голите тела на моите другари „Дали са живи? — питах се аз. — Дали не съм останал сам на това страшно място?“ Не знаех. Почувствувах изгаряща жажда. През борда на лодката пуснах ръката си във водата и с вик я изтеглих. Нищо чудно: почти цялата кожа отгоре й беше изгорена. Водата обаче беше студена или почти студена. Изпих голямо количество и се облях целия. Тялото ми поглъщаше течността, както тухлената стена попива дъжда след суша; но там, където кожата ми беше изгорена, допирът с водата ми причиняваше непоносима болка. Тогава се сетих за другите; довлякох се с мъка до тях и ги напръсках с вода. За моя радост те започнаха да се съвземат — първо Умслопогаас, после останалите. Веднага пиха вода и я поглъщаха като сюнгери. Почувствувахме хлад — странен контраст с досегашните ни усещания — и започнахме да навличаме дрехите си. Обличайки се, Гуд посочи към другата страна на лодката. Цялата беше олющена от горещината и на места почерняла като въглен. „Ако беше направена като лодките от цивилизования свят — каза Гуд, — дъските сигурно щяха да се изкривят и да пропуснат достатъчно вода, за да потънем“. За щастие тя беше издълбана от мекия и гъвкав дънер на едно-единствено дърво и стените й бяха дебели почти три инча, а дъното — четири. Какъв беше този ужасен огън, през който минахме, така и не разбрахме, но предполагащ, че точно на това място имаше пукнатина или дупка в коритото на реката, през която огромно количество газ от вулканичния си дом в недрата на земята намираше излаз към горния свят. Как първоначални се е възпламенил, разбира се, е невъзможно да се каже, но мисля, че вероятно е станало при някоя спонтанна експлозия на отровни газове.