сряда, 15 февруари 2017 г.

Лъжите на Църквата - индулгенциите

Oткъсът е от книгата на Шарл Костер - "Тил Уленшпигел"

По същото време двама братя от ордена на премонтренците пристигнаха в Дамме, за да продават индулгенции. Над монашеското си одеяние те носеха хубави, украсени с дантели ризи.
В слънчево време изправени до портата на църквата, а в дъждовно — под притвора й, те обявяваха ценоразписа си, по който за шест лиари, за един патар, за половин парижка лиара, за седем или дванадесет флорина те даваха за сто, за двеста, за триста, за четиристотин години индулгенции и според цената — половина или пълно опрощение, както и опрощение за най-страшните грехове, например пожеланието да изнасилиш пресветата Дева. Но това струваше седемнадесет флорина.
На купувачите, които им плащаха, те даваха малки късчета пергамент, дето бяха написани цифрите за годините на индулгенциите. Отдолу бе написано следното:
Който не иска да бъде пържен бавно, печен или насечен хиляда години в чистилището или непрекъснато да гори в пъкъла, нека си купи индулгенции — милостиви и опрощаващи, с малко пари, които бог ще му възвърне.
И от десетина левги наоколо идваха при тях купувачи.
Единият от братята често проповядваше на народа; той имаше цъфтящо лице и леко носеше тройната си гуша и корема си.
— Клетнико! — казваше той, впил очи ту в един, ту в друг от слушателите си. — Клетнико! Виж, ти си вече в пъкъла! Огънят те гори жестоко: варят те в котел, пълен с дървено масло, в който се приготовляват мекиците на Астарта; ти си само една кървавица в тигана на Люцифер или задушено в тигана на Гилгирот, великия дявол, защото предварително са те нарязали на късове. Виж тоя голям грешник, който не искаше да знае за индулгенциите; виж тая паница с фрикасе, това е той, неговото нечестиво тяло, неговото прокълнато тяло, преобразено така.
И какъв сос! Сяра, смола и катран! И всички тия нещастни грешници биват изяждани, но така че непрекъснато възкръсват, за да бъдат измъчвани. И тъкмо там са истинските сълзи и скърцането на зъби. Смили се, боже милостиви! Да, ето те в ада, клети грешнико, за да търпиш всички тия мъки. А само една аспра — и ти веднага ще почувствуваш облекчение на дясната ръка; още половин аспра — и двете няма вече да са в огъня. А останалото тяло? Един флорин и росата на опрощението ще те поръси. О, сладостна прохлада! И за десет, и за сто дни, за хиляда години, според това, колко е платено — няма да има печено, нито тиганици, нито фрикасе! И дори да не е за тебе, грешнико, няма ли там някъде, в скритите дълбочини на огъня, нещастни души, твои роднини, любима съпруга или някоя хубавичка девойка, с която ти с удоволствие си съгреша вал?
И като каза това, монахът бутна с лакът другия, който се бе изправил до него със сребърно блюдо в ръце. А братът, навел сега очи, раздвижваше умилително съда, за да примами парите.
— Нямаш ли — продължаваше другият, — няма ли в тоя ужасен огън син или дъщеря, някое любимо детенце? Те крещят, те плачат, те те викат. Може ли да останеш глух към тия жални гласове? Не, не можеш, твоето ледено сърце ще се разтопи и това ще ти струва само един флорин. Виж, при звука на монетата върху тоя презрян метал… (другият монах отново раздвижи блюдото) в огъня се образува празнина и злочестивата душа възлиза до кратера на някой вулкан. Тя вече е на чист въздух, на свобода! Няма огнени мъки! Наблизо е морето, тя се гмурка в него, плува по гръб, по корем, по вълните и под тях. Чуй как вика от радост и лети, тъй както плува във водата! Ангелите я гледат и са щастливи. Те я очакват, но тя още не се е наситила, иска й се да стане риба. Тя не знае, че там, горе, има приятни води, изпълнени с благоухания, дето се търкалят големи късове бяла кристална захар, студени като лед. Идва някоя акула, но тя не се бои. Тя се качва на гърба й, но акулата не я усеща, душата иска да отиде с нея в дълбочината на морето. Тя отива там, за да поздрави водните ангели, които ядат waterzoey в котлета от корал и пресни стриди в седефени чинии. И как я посрещат там, как я приветствуват, как я галят; а ангелите непрестанно я викат отгоре. И най-сетне не я ли виждаш как тя, разхладила се и щастлива, възлиза и пее като чучулига до седмото небе, дето бог седи на своя престол в пълната си слава! Тя среща там всичките си земни роднини и приятели освен тия, които са злословили за индулгенциите и за нашата майка светата църква и които горят вдън пъкъла. И така непрекъснато, непрекъснато, непрекъснато, чак вовеки веков във вечния всеизгарящ огън. Но оная душа, другата, тя е от бога, тя се разхлажда в приятни води и хруска кристална захар. Купете си индулгенции, братя: те се продават срещу крузати, срещу златни флорини, срещу английски суверени! Не се отказваме и от медни пари. Купете си! Купете! Това е свето дюкянче: тук има и за бедни, и за богати, но за зла чест не продаваме на вересия, братя, защото престъпление пред господа-бога е да купуваш, без да плащаш веднага.
Братът, който не проповядваше, клатеше блюдото. Флорини, крузати, дукати, патари, петачета и аспри валяха вътре като град.
Клаас, който се чувствуваше богат, плати един флорин срещу една индулгенция за десет хиляди години. Монасите му дадоха едно парче пергамент.
Скоро след това, като видяха, че в Дамме само крадците не си бяха купили индулгенции, двамата монаси заминаха за Хейст.