понеделник, 31 декември 2012 г.

Инстинктите позволяват на човек да взема по-правилни решения

Решенията, основани на инстинктите, често са по-добри, отколкото тези, които се взимат след сериозен размисъл, смятат специалисти, след наблюдения върху доброволци, които е трябвало да се справят с определени задачи при различно време, дадено им за размисъл.

При отговор, даден до 1 секунда, точността на отговора е била 95%, докато при обмисляне на отговора точността е спадала до 70%.
Крайността на резултатите е била неочаквана дори за самите изследователи, сочи публикация в изданието Psychology Today.

Повече хора са убедени, че при обмисляне на даден въпрос, ще дадат с по-голяма вероятност верен отговор, но резултатите от проучването на американските психолози се оказват противоположни. Според тяхното мнение, това се дължи на факта, че “несъзнателната” част на мозъка е способна да анализира определено количество разлики в обектите, докато “съзнателната” взима решение на основата на количествата сходни черти.

При това съзнателната част на човешката личност подлага на критика всяко предварително решение и затова ние толкова малко разчитаме на инстинктивните си решения и толкова много - на обмислените.

Ким Стивънсън, ръководител на изследователския екип смята, че способността за взимане на решения бързо и правилно на основата на анализа на подсъзнанието е еволюционна придобивка на животните и човека: “Именно умението бързо да се определи опасността и да се реши как тя може да се избегне е позволило на повечето съвременни видове да оцелеят. Но това не означава, че всички решения трябва да се взимат без обмисляне. Подсъзнателните инстинктивни решения са добри само в специфични ситуации, когато е наложително реакцията да бъде незабавна”. 


zdrave.bg

вторник, 25 декември 2012 г.

ЗА СВОБОДАТА НА ОВЦАТА

Нека, след като вече говорихме за конформизма по отношение раз-
бирането на света и за готовите „пакетирани светогледи“, още веднъж
след Платон да се опитаме да свържем Човешкия Дух с Човека и да
се позовем на Робърт Пърсинг и неговия герой Федър, познал мъките
на това трудно начинание – да обучаваш някого в теория на единство
и свобода на живот: „Според него качеството е по-забележимо горе в
горите, отколкото тук, заличено от мръсните прозорци и океаните от
думи. Той разбира, че онова, за което говори, тук никога няма да бъде
прието, защото, за да го разбере човек, трябва да е освободен от за-
висимостта на властта, а това е институция на властта. За овцата
качеството е онова, което посочи овчарят. И ако вземем една овца и я
занесем горе в планината, в гората нощем, когато вее вятърът, тази
овца ще се паникьоса до смърт и ще блее и блее, докато дойде овчарят
или вълкът.“
Ето го отново проблема, поставен не през натиска на външното, а през
безсилието и незнанието на „вътрешното“. Овцата е идеалният пример за
пасивния и интерпретативно немощен съвременен индивид. Училищната
и университетската институции са лицемерни, когато говорят за „самос-
тоятелно“ и критично мислене, докато реално ревниво очакват подготве-
ните отрано отговори. Тогава е ред отново да се запитаме – що е критично
мислене?
То е онова мислене, което иска да провери готовите отговори, да скъ-
са с очевидностите и с конформизмите на разбирането. Това мислене не
може да се роди „свише“, то също се възпитава и отстоява. „Овцата“ в
примера на Пърсинг не е овладяла именно умението да свързва, да из-
вежда нови интерпретативни възможности от ситуациите на нерешеност.
Попаднала в подобна ситуация, тя жалостиво призовава „арбитъра“, кой-
то да реши за нея и да я прибере – или в кошарата, или в търбуха. Там,
където е сигурно.
Човешкият Дух има шанса да съдейства на Човека да разбира по-до-
бре себе си и да организира по-смислено живота си, като се изтръгва от
манипулативните предписания. Този шанс е заложен в способността му
да разобличава, да „разрежда“ фалшивата смислова плътност на всеки-
дневните светове, които са с много твърди и контролирани сценарии за
мислене и действие.
Проблемът на днешните хора е, че те не желаят да пробуждат и под-
държат в себе си интерес към Смисъла. Човешкият Дух е Пътят към
Смисъла. Защото Смисълът не е просто някаква монолитна маса, която
откриваме и консумативно усвояваме. Той е онези значещи компоненти
на битието, които ние самите трябва да открием и да се научим да свърз-
ваме. Подобни построения ни правят Човеци в плана на Божественото.

НАРЪЧНИК
ЗА ИЗВЪН-МАТРИЧНО
И НЕ-ЕГРЕГОРИАЛНО
МИСЛЕНЕ И ЖИВОТ

понеделник, 17 декември 2012 г.

Мъжът и жената

Във всеки човек е заложено мъжкото и женското начало. Женската енергия се появява в лявата част на тялото е интуитивна и емоционална, докато мъжката енергия е свързана с дясната половина и е ориентирата към логиката и интелекта. Съществува сигурен признак за разпознаване на истинската любов както при мъжа, така и при жената. Жена, която истински обича, се отдава без да иска нищо в замяна - както природата дава всичките си дарове на човека безвъзмездно. Мъж, който наистина обича една жена, ще остане до нея и ще я подкрепя напълно, дори ако тя се стреми към собствено удобство и изгода. Най-трудно от всичко е да намерим щастие в любовта, защото да се роди истинска и напълно взаимна любов е невъзможно. Онези, които желаят да намерят щастие в любовта, трябва да се придържат към следните препоръки за хармонизиране на характерите - и мъжът, и жената не принадлежат изцяло към своя пол, всеки носи количество енергия от другия пол. Taзи част от противоположния пол във всеки човек е причина за несъзвучието в брака. Еднаквите полюси се отблъскват, а противоположните се привличат. Жената трябва да се самоанализира и да намери в нея женското и мъжкото поведение. Тя не трябва да влства над мъжа или да се отнася собственически с него. Важно е да внимава да не наруши душата на партньора си с негативни, разрушителни думи. Мъжът бавно ще започне да се превръща в това, в което го е нарекла. Така също, той ще изпитва неприязън към нея, защото под съмнение са поставени мъжкото му достойнство и гордост. За жената това е най-сигурния начин да загуби партньора си. Жена, която умее да владее сърцето на любимия си, получава всичко без да го иска. Властната жена няма да задържи мъжа си, нейните вибрации са позитивни, или мъжки, и тя не може никога да го задоволи сексуално. Властната жена се стреми да стимулира любов, като несъзнатено принуждава мъжа да приеме фалшива самоличност, изцяло съответстваща на нейните желания и подтиска това, което й е неприятно. Той прави всичко, за да я зарадва, да й донесе щастие или да й спести неприятности, защото се страхува от нейните скандали и изблици на гняв. Можем ли да кажем, че го обича? Тя е намерила кукла, с която да си играе, защото мъжът изпълнява всичките й желания. Това е противоестествена ситуация - всичко, което не е естествено се наказва, защото е против Природата. Наказанието на мъжа е загубата на силата му, дадена от Природата. той ще се бори с живота, но няма да постигне успех, освен ако не намери друга, по-женствена жена. Колкото по-женствена е жената, толкова по-силен ще е мъжът, защото в нея ще намери всички дарове на майката Природа. Всичко това не означава, че жената трябва да бъде слугиня на мъжа. Става въпрос само за едно - важно е жената да се придържа постоянно към женската си роля. от своя страна, мъжът трябва да укрепва всички верилни и мъжествени характеристики у себе си, за да постигне хармония във връзката. Той трябва да владее душата, кичността и сърцето й. За мъжа е важно да бъде нежен към жената, но и да не губи присъщите си качества. Той трябва да насочва силата си към нейната красота, а тя трябва напълно да усеща неговата мъжественост.
В любовта, както и във всичко друго, нещата се подчиняват на неумолимия закон за действието и противодействието. Ако жената се отнася зле с партньора си и му мърмори, той ще изпадне във всласт на негативната й сила и чрез постъпките си ще й донесе страдание. Всички ние трябва да знаем, че веригите от цветя са по-силни от железните.
Мъжът не бива да забравя, че жената по природа е много по-чувствителна, деликатна и интуитивна от него. Трябва да се държи към нея с нежна твърдост, винаги да бъде готов да й окаже пълна подкрепа, както материална, така и духовна. Златно правило на мъжа - отнасяйте се към жената сякаш ви е любовница, сякаш току що сте се запознали и за пръв път признавате любовта си. Гледайте я с очите, с които сте се влюбили в нея. Истинската любов се разпознава преди всичко от това, че с изминаването на годините расте, а не намалява.

Съществуват ненарушими закони, определящи "качеството" на новородения човек:
1. В момент на зачатието трябва да има пълна духовна хармония, любов и инстиктивен съюз. Колкото по-положително и издигнто е душевното състояние преди копулажия, толкова по-издигнато ще бъде зачатието и толкова по-висши качества ще притежава детето.
2. При бремеността на жената не трябва да влиза в сексуални отношения. 3. По време на бремеността на жената трябва да се предоставят всички удобства. Всяка тревога трябва да се спестява. Трябва да се огражда с красиви неща, да слуша хубава музика, да се стреми постоянно да бъде спокойна и безметежна, за да предаде позитивни вибрации на детето, което носи.

Всичко, което срещаме в живота си, както добро така и лошо, е резултат от собствените ни действия. Ние жъне онова, което сме посели. Всичко се дължи на вибрации - добри или лоши. Вибрацията може да се промени със силата на волята, защото всичко е разум, всичко във вселената вибрира. И нека още веднъж да си припомним, защото това е най-важното - винаги трябва да разбираме, осъзнаваме и да носим отговорност за действията си. За това, което получаваме и това, което отдаваме от себе си. 

http://wicca.hit.bg/BOOK/man%20and%20woman.htm