четвъртък, 29 ноември 2012 г.

Приказка за Луната

Нощ. На улицата стоят два човека.
    - На какво се усмихвате? – пита единия другия.
    - Любувам се на Луната.
    - На какво се любувате?
    - На Луната, - и човека сочи Луната с пръст, но събеседника му дори не повдига глава.
    - Каква Луна? – пита той.
    - Ето я там, - учудва се човека, - точно над вас, една такава жълта.
    - Жълта?! О, Боже! Трябва да разкажа на някого!
    След половин час, около човека се събира тълпа.
    - Учителю, разкажи ни за Луната, - пита плахо представител на тълпата.
    - Какво има за разказване – човека започва да се ядосва. – Вдигнете глави и ще я видите сами.
    Някой, без да отделя от човека предани очи, пише бързо в своя бележник: „Достатъчно е само да вдигнем глава и пред очите ни ще се разкрие Луната, жълт кръг на фона на черното небе…”
    - Какво си се разписал? – пита човека настръхнало.
    - Някой трябва да запази учението за потомците, ако не съм аз, тогава кой?
    - По дяволите, какво учение?! Просто вдигни глава!!!
    - „Да се вдигне глава не е трудно, просто…” - отново започва да пише новоизпечения евангелист, но човека го удря с юмрук отдолу по брадата и пред очите на пишещия се мярка жълто петно.
    - Какво беше това, Учителю???
    - Луната.
    - О, Боже, видях Луната. Видях Луната! Луната!!!
    - Той видял Луната, - тълпата е развълнувана и започва да върти около потриващия брадата си луновидец, хоро.
    А човека махва на всичко това с ръка и се отдалечава, продължавайки да се любува на пълнолунието…
    След 2000 години някой чете лунното евангелие и въздъхва тежко.
    - Ето на, - си мисли той. По това време, Учителя е бил наблизо и винаги може да ти даде един по зъбите в нужния момент. Някои, наистина, твърдят, че само книгата е достатъчна, и че виждат Луната със собствените си очи всяка нощ, но може ли да се вярва на някого в наше време? А може би, това е само приказка, това ще ви кажа аз…

http://waytosoul.ru/node/1661

неделя, 11 ноември 2012 г.

За душата - Ти си живот!


Ти си живот!
Толтекска книга на мъдростта
Щастието е твое рождено право. Както любовта, насладата и споделянето й.
Жив си, така че вземи живота си и му се радвай.
Не се съпротивлявай на разливащия се в теб живот, защото това е живеещият в теб Бог.
Самото ти съществуване доказва съществуването на Бога. Съществуването ти доказва съществуването на живота и на енергията.
Не е необходимо да знаем или да доказваме каквото и да е.
Единственото, което има значение, е да бъдем, да поемем риска да живеем и да се радваме на живота.
Кажете не. Кажете да.
Всеки има правото да бъде самият себе си.
Не ти трябва познание.
Не ти е необходимо другите да те приемат.
Ти даваш израз на своята божественост чрез живота и любовта към себе си и към другите.
Да кажеш "Обичам те" е проява на божествеността, на божественото.
В Индия има един ритуал, наречен пуджа. Вземат най-различни изображения на Бога и ги къпят, хранят и им показват любовта си. Дори изричат мантри пред тях. Самият идол не е важен. Важен е начинът, по който се изпълнява ритуалът, и по който се казва: "Обичам те, Боже!"
Бог е Живот. Бог е Живот в действие. Най-добрият начин да кажеш "Обичам те, Боже" , е да живееш, давайки най-доброто от себе си.
Най-добрият начин да кажеш "Благодаря ти, Боже", е да се освободиш от миналото и да живееш в настоящето, тук и сега.
Каквото и да ти отнема животът, остави го да си отиде.
Когато се отпуснеш и забравиш миналото, ти си позволяваш да живееш пълноценно в настоящия живот. Освобождаването от миналото означава, че можеш да се насладиш на момента. 

понеделник, 5 ноември 2012 г.

Смисълът на пророчеството

   Някъде високо в планините имало село и в него живеел мъдрец. Той бил много стар и грохнал, но всички хора зачитали думата му, смятали го за светец и пророк. Нямало случай негово пророчество да не се сбъдне : ако предричал война, започвала война ; ако обещавал люта зима, настъпвали непомнени студове...
   Веднъж пророкът с огромна печал, облян в сълзи, се обърнал към жителите на селото и казал :
   - Утре слънцето няма да изгрее.
   И се оттеглил в колибата си.
   В селото настъпила паника. Някои решили да сложат край на живота си със самоубийство, други събрали кой каквото има и хукнали накъдето очите им видят с напразната надежда да избегнат края на света. А най-спокойните и силните духом решили да се молят.
   Пред разсъмване всички, които останали в селото, се събрали на площада, за да посрещнат заедно катастрофата. Но ... слънцето изгряло !
   Тогава тълпата с викове "Измамник" хукнала към колибата, където живеел пророкът. Но там всичко било тихо - старецът напуснал този свят същата нощ ...