неделя, 24 ноември 2013 г.

Агресията на Тъмните в периода на Края на Играта - Матрицата 5

Агресията на Тъмните в периода на Края на Играта
09.10.2003
Като общо сега нещата са по-поляризирани, отколкото когато и да било преди. С назначаването на сегашния президент, имате ясната концепция „Или си с нас или си против нас”. Това е опит да бъдат накарани земните хора да се присъединят или към Тъмните или към Светлите. Това е опит да се взриви Баланса.
Заблуди, полу-истини и лъжи са главните инструменти на полярностите – например на Светлата:
- правя това заради теб/в твоя полза
- щом в Библията пише така, щом ... казва така, значи не можеш да не го направиш
- правя това, защото те обичам
Това е използвано множество пъти в името на „доброто на цялото”. С малки изключения, обаче (напр. убийства, кражба и др.), се използва главно за манипулиране и контрол. Целите на правителствата са все повече закони, които да ограничават свободата и преживяванията на Земята. Висшите Аз знаят какво става, но са ограничавани от правилата на Играта.
Тъмната полярност обожава да се прави на Светла и да използва методите на Светлите, за да контролира масите и да ги води към покорство. Тъмната полярност служи на себе си, но само защото се използва думата Тъмни това не означава, че вие веднага ще разберете какво наистина става. Така например Тъмния в Белия дом използва като стръв думи от типа на „свобода” „добрите и лошите”. Поначало Тъмните обичат да говорят отвисоко – затова обичат да използват термини, които възрастните биха използвали спрямо децата.
След Клинтън Тъмните използват поголовно заблуди и лъжи, защото виждат, че гласуващите се хващат и реагират благосклонно на тях, а щом Тъмните видят, че нещо минава, започват да го генерират по-бързо отколкото дадена фабрика генерира отпадъци за околната среда. Макар, че правителството позволи събитията от 11 септември да се случат и ги подпомогна, масовата публика отказа да се събуди за истинската природа на своето правителство, а Тъмните душа дават за подобен отказ. Историята с Ирак е друг пример за лъжи и възползване от самозаблудите на американците по отношение на своето правителство.
Сега в САЩ Републиканците са Тъмните, а Демократите – Светлите. Тъмните копнеят за национализъм в стил Орион, за липса на прогресивен напредък (консерватизъм) и запушване устата на несъгласните, когато те влизат в противоречие с ограниченията, на които отказват да се подчинят. Светлите копнеят за равенство в планетарен мащаб, за прогресивни промени (либерализъм) и за запушване устата на несъгласните с планетарното равенство. Тези правителства имат връзка с извънземните и със стремежа да се сложи ръка на Земята и тя да се превърне в планета за последователни инкарнации.
Полярностите са двете страни на една и съща монета. Тактиката им е сходна, целите – различни. Единствено чрез смесване се постига Баланс.
Като гледам пропагандата на Тъмните, се чудя как е възможно някой от Напредналите да се хване на тези глупости – лъжите им са толкова прозрачни. А като се комбинират с християни привърженици на твърдата линия, се получава маскировка на Светли, каквито те никога не са били. Очаквам с нетърпение филма Фаренхайт 9/11.
Тъмните ще използват национализма, за да прокарват идеите си. „Твърда линия” означава омраза, конформност и нетолерантност. Ако снижите своя критицизъм поради страх от това, че ще ви нарекат непатриотичен, значи не сте готов за материалите на Матрицата 5. Трябва да преодолеете страховете си преди да излезете от Играта и вие ЩЕ го направите – в своята Финална Инкарнация. Хубавото е, че колкото по-интензивни стават нещата, толкова повече наближава края на Играта и толкова по-бързо ще излезем от нея.

Матрицата 5

неделя, 10 ноември 2013 г.

Процесите на зомбиране и ребалансиране - съпоставка

 Как протича процеса на зомбиране ?
Процесът може да се оприличи с химична реакция . Инкарнираното съзнание е веществото , което се свързва с друго ( ролята му в "социума" ) и се получава желания резултат. За да е успешна реакцията са нужни определени лабораторни условия и използване на специфични катализатори. Процесът се ускорява с цел полученото съединение да не бъде нестабилно, вследствие на което да се стигне до разпада му в естествена среда ( извън затворения цикъл ). Лабораторните условия са самата система на Играта и атмосферата в нея – политически , икономически и религиозни парадигми. Свързващото вещество е натрапваната информация , а катализатори са принудата и заплахата.





Как протича процеса на ребалансиране ?
Отново оприличавам процеса с химична реакция . Едното вещество е същото – инкарнираното съзнание . За да е успешна реакцията са нужни вече не лабораторни , а изначално заложени условия и катализатори . Процесът се ускорява понастоящем с цел да бъде прекъснат този затворен цикъл и еволюцията да се завърне към универсалното си състояние. Естественото състояние – съзнанието непрекъснато се възпроизвежда с разширяването на сътворението в безкрайността. Свързващото вещество е пробуденото , многоизмерно ниво на съзнание , а катализатори са различни медитативни практики , откъсване от деструктивната действителност и силен личен заряд, изолиращ опитите на системата за пречупване

четвъртък, 31 октомври 2013 г.

Двамата приятели

Моят стар приятел бе човек с велики предначертания . Не усещам разликата от почти 70 линейно измерени години, когато двамата заедно бяхме студенти . Той виждаше столетия напред. Готвеше се да изтръгне из корен злото, да обнови държавата …
Когато той започна своята кариера , аз се заскитах из света. На него му вървеше – изкачваше се в йерархията . Името му се чуваше навсякъде из страната . Преследваше безчестните , защитаваше и подкрепяше достойните и направи много за хармонизирането на цялата държава ….
И един ден, когато бе постигнал почти всичко , към което се стремеше така неуморно , разбра, че семейството му се е отчуждило и е тръгнало по кривия път . Той си подаде оставката от всички постове , засели се в планината , където бях аз и заживя далеч от всички , отдаден на грижите около градината си . Така обстоятелствата ни събраха след толкова линейни години . Бяхме постигнали еднаква цел, но по различни пътища . 
Неговият път бе дълъг и лъкатушен, а моят – къс и прав ….

неделя, 13 октомври 2013 г.

Пресечни точки


Монахът бавно наля чай , подаде на госта си едната чаша и попита :
- Какво се е случило , за да дойдеш днес при мен ?
- Тъжен съм, Монахо , защото разбрах как моята годеница ме е мамила през цялото време – отвърна гостенина . – Винаги се стремях да засвидетелствам своето внимание , но … 
- Защо така приемаш нещата ? Всичко проявено се развива на цикли . За някакъв миг пътищата на проявените частички се сливат …
- Прав сте Монахо , бедата е там, че тя е забегнала с млад и имотен мъж , сякаш й е малко това, което имаше с мен !
- Нима си истински учуден от факта ? Почитанието на физическата красота , култът към плътската любов, трескавият ламтеж за пари и материални придобивки , които властват понастоящем , не могат да не се отразят пагубно върху душата на човека и да не изкривят всяка представа за морални стойности…
- Каква любов е това тогава , аз бях излъган … Не мога да го простя !
- Опитай се да погледнеш на случилото се от една панорамна гледна точка . Когато загубиш нещо , това обикновено е отворена врата към друго . Истинската любов невинаги дава на получателя си очакваното, но винаги това , което е най-доброто за развитието му !

събота, 5 октомври 2013 г.

Часът на жътвата

… Локомотивът отново изсвири, влакът потегли бавно – сред писъци , заклинания и сълзи .
- Довиждане , приятели ! – просълзи се Б. 
И недочакал отговор , скочи на стъпалото на вагона …
После притвори замъглени от влагата очи и се замисли .
” Свърши се ! Всичко се свърши… Все едно, че не е било… Като сън , като видение ….”
Но един друг глас – неочаквано трезв и мъдър, с невъзмутимост , си проправи път и протестира : “Нищо не се е свършило ! Нищо не е изчезнало ! Което е посято в душите – ще покълне ! Ще даде плод ! Не е пропиляна нито една хубава мечта, нито един светъл порив , нито един честен жест ! Няма да потъне в забрава нито едно прекрасно приятелство … През жестокостта и варварството те ще пробият навън и ще намерят своя голям смисъл, своята висша цел … Бъди готов , часът на жътвата приближава ! “

неделя, 22 септември 2013 г.

Без илюзии

… E.  бе ядосана на целия свят . Преди минути отново се конфронтира с близката си приятелка  И. , за която винаги бе готова да влезе в огън и вода . В това състояние реши да излезе по магазините – надяваше се , че една шопинг терапия ще запълни празнотата , която усещаше в душата си .
Излезе на булеварда и се заоглежда за нещо, което да я грабне . Мина през няколко бутика , но не хареса нищо – усещането за празнотата си бе все така с нея . Дали да не седне да изпие едно кафе ? 
Поръча кафето и зарея поглед в множеството от хора наоколо . Замисли се за нещо, което бе чела отдавна , и въпреки това бе запечатано в съзнанието й . То гласеше : “За много хора илюзията , вложена в измислен образ за някого или нещо им носи така желания покой , който поддържда крехкото равновение на съзнанието им. Но е добре да имат предвид , че илюзорният образ в даден момент се срива изведнъж и тогава им се налага да се изправят лице в лице с истината . Ударът може да е суров и не всеки да го понесе .”
През това време келнерът поднесе поръчаното кафе с дежурното късметче към него . Е. първо си запали цигара и проследи с поглед дима. Посегна към късметчето и бавно го разви . А на него пишеше :
  ЩАСТЛИВ Е ЧОВЕКЪТ , КОЙТО ОТКРИЕ УБЕЖИЩЕ В САМИЯ СЕБЕ СИ 

неделя, 8 септември 2013 г.

Основа и надграждане

Е. и П.не се бяха виждали от дълго време . Сега седяха в къщата на Е. и говореха приятелски . Изведнъж П. възкликна :
- Виждам , че онази стена е покрита с лавици , но на тях няма почти нищо . Какво е станало с книгите ти ? Ти имаше доста богата библиотека .
- Наистина имах – почти безразлично отговори Е. – Но колкото повече четях, толкова по-малко смисъл намирах. Всеки път, когато приключвах с четенето на даден автор, изпращах книгите му на братовчед си. Не оспорвам , че с прочетено положих основа за разбирането , което имам , но това е едва основата , над нея има още доста неща .
- Сигурно си прав – отговори П. – Предполага се, че прекаленото четене те лишава от независимо мислене . Но тогава кажи ми – какво друго остава да се прави ?
Е. се усмихна леко :
- Не считай , че това е рецепта , защото такива няма . Ако питаш конкретно как е  при мен – развитие на интуицията !
- Това е интересно, приятелю ! Какво би казал за нея ?
- Интуитивното познание няма нищо общо със законите на логиката. Логическият извод е основан на сбор от информация, на анализ на факти и установяване на причинно-следствени връзки. Интуицията веднага ни подсказва готовия отговор. Първата мисъл е най-важната. Това положение отдавна се е превърнало в народна мъдрост и е станало пословично … 

неделя, 25 август 2013 г.

Ограниченията са задънена улица

- Наистина усещате какво най-много ме вълнува, Монахо – доволно каза гостът – Неизменната ми цел е да надмина по познания моите предшественици в тази околия !

- Ако винаги ни се удаваше да осъществим изцяло желанията си щяхме да изпитваме пагубното чувство на преситата – кратко отговори Монахът. – Заповядайте чаша чай .

След като отпиха от чашите , Монахът продължи :

- Вие наистина се развивате добре с познанията тук . Би трябвало обаче да пообиколите малко и извън околията , да се срещнете с други хора и да предадете след време обменения опит .

Гостът се усмихна леко .

- Подобни пътувания ще усилят чувството за пресита , за което ме предупредихте . Това не е за мен , чувствам се добре и тук .

Монахът поклати отрицателно глава :

- Търсенето на нови хоризонти е в основата на изначално заложеното у всеки от нас . Ако бе възможно човек да живее цял живот между четири стени, сигурно би постигнал идеалното просветление без много трудности . Но доколкото се налага да живеем и с останалите, нужно е да отделим внимание и на контактите си с тях . В противен случай бихте се почувствал в даден момент напълно смазан . Да сравним спиралността на еволюцията с колесница , а проявените съзнания – с конете , които я теглят . Вътре в групата си конят има относителна свобода на избора : да препуска по-буйно или по-умерено, да извие глава надясно или наляво, без колесницата да е застрашена от това. А онзи кон, който избяга от впряга си, ще се наслади естествено на абсолютната свобода за известно време. Но когато се умори и се почувства толкова самотен, че отново пожелае да се присъедини към другарите си, няма да успее да намери пътя и вече никога не ще настигне препускащата напред !

При тези думи гостът видимо пребледня . Когато посегна към чашата с чай , ръката му видимо трепереше . Настъпи неловко мълчание , което бе нарушено отново от Монаха :

- Узрелият трябва да бъде майка и баща на хората, да насърчава честните и добрите, неопитните да подпомага. И имайки знанията – не да спотайва , а да споделя е дългът му ….

неделя, 18 август 2013 г.

Двойникът

- Знаеш ли, сънувах странен сън , в който насред една голяма гора видях мой двойник . Изплаших се , защото излъчването от него не бе много добронамерено . След това картината прекъсна и се събудих в леглото . Може би бях преуморен вечерта или съзнанието ми изигра шега .
Приятелят му се усмихна леко.
- Не говори така лековато за сериозни неща – каза с намигване той. – Никой от нас не е една-единствена личност , всички сме сбор от множество. Но ни е удобно да забравяме за несъвършените си съставки. Ако една от тях успее да ни се изплъзне и след време се озовем очи в очи с нея, я взимаме за привидение. И то доста натрапчиво привидение …

неделя, 4 август 2013 г.

Нова информация за Вселената

Въплъщавайки се на такова ниво на цивилизация като тукашното, т. нар. "Синове на Бога" се разделят временно със своето позиционно съзнание, както и със своите  знания и опит, които преди това са имали, така че те да не им пречат да се адаптират във вселената и в обществото, където успешно да общуват и да си взаимодействат с други хора.

Всеки, който някога е извършвал или извършва низходяща еволюция във Вселената съгласно благословението на Твореца, получено при очакването на определена духовна мисия, са имали или имат възможността за постигане на еволюционни цели и решението на проблеми от различни нива на цивилизация, т.е. в хода на своята духовна мисия те са имали или имат способността да постигнат едновременно няколко еволюционни цели, намиращи се на различни нива и да решават едновременно серия от многостепенни еволюционни проблеми.
Представители от всички цивилизации на нива Свeнт, Сeйст, Пента, Кварт и кварт притежават позиционно одухотворено съзнание, така че без значение какво е нивото на цивилизация в тези ограничения и границите, в които те може да са били в резултат на низходящата си еволюция, техните лотоси на паметта остават отворени.
Позиционираното одухотворено съзнание на цивилизационните нива Свeнт, Сeйст, Пента, Кварт и кварт позволява напълно и в цял обем да осъзнаят всички свои превъплъщения на различни нива на цивилизация и съзнателно да прилагат и използват тази информация в процеса на духовните мисии. Това е важно, защото духовните мисии във Вселената не са леки и венчелистчетата от лотоса на паметта позволяват на тези, които извършват духовна мисия да преодолеят всички видове бедствия, безнадеждност на ситуацията, трагичните събития, загуби, както и много различни проблеми.
Одухотвореното съзнание може да се развива в посока надолу само до нивото на цивилизацията "тер",  тъй като всички представители на цивилизации на нива "един" и "уа" - цивилизацията на генетично-биологичния човек и цивилизацията на Хомо сапиенс - имат  одушевено, но неодухотворено съзнание.
 Нивото на цивилизацията "тер" или цивилизацията на мислещия човек, заемат по-високо ниво в цивилизационните люлки на Вселената - като например нашата планета, но представителите на тези цивилизации не разполагат, както вече знаем с позиционно одухотворено съзнание, така че позицията или всяко от становищата на който и да е представител на всяка  мислеща цивилизация - това е определен брой гледни точки или перспективи за себе си, за света и отражение на света около него - в одухотвореното съзнание на неговия кристал на Разума .

Опитвайки се да придадат на своя ъгъл или гледна точка, или на убежденията си специална тежест и да подчертаят тяхната специална роля, представителите на мислещите цивилизации на нива "един" и "уа" често наричат своите позиции възгледи, но по същество, в същността си и по значението си те не са.

Колкото по-дълъг път на низходяща еволюция осъществява във Вселената този, който има духовна мисия в нея, слизайки до нивото на цивилизация "тер",  толкова повече венчелистчета от лотоса на паметта си той трябва да затвори, за да се адаптира успешно и да се развива в посока нагоре в условията на мислещата цивилизация. При това у него са съхранени възможностите за едновременно достигане на еволюционните цели и решаването на еволюционни задачи от различни цивилизационни нива, т.е. на тези цивилизации, през които той е преминал пътя на своята низходяща еволюция и които са допълнили първичната цел и задачи на духовната му мисия със своите цели и задачи.
Докато венчелистчетата от лотоса на паметта на този, който е дошъл в цивилизацията на  ниво "тер" с определена духовна мисия не са започнали да се развиват, той като мислещ човек се нуждае от специална подкрепа и съдействие от страна на представители на тези цивилизации, от които е бил изпратен. Всички приети от тях цели и задачи не могат да си противоречат или да се подменят взаимно и са длъжни да съответстват на целите и задачите за неговата личност на цивилизационното ниво "тер".
Определено ниво на личностно развитие на цивилизационно ниво "тер" може да му позволи да използва някои венчелистчета от лотоса на паметта си, но той не може да ги отвори, тъй като одухотвореното му съзнание, което е получил преди раждане (въплъщение) на цивилизационно ниво "тер" не притежава позиционност и не може самостоятелно да генерира и изпраща необходимите енерго-информационни импулси към определени точки от развитието на неговото поле на времето от другите цивилизационни нива .
Има духовни мисии, чиито цели и задачи не се нуждаят от отваряне на венчелистчетата на лотоса на паметта за този, който е дошъл на цивилизационното ниво "тер". Но има и мисии, които изискват подобно отваряне. 
 Всички синове на Бога (Бог Отец, или нивото на цивилизацията Свeнт "Бог Отец") преди началото на духовната си мисия в цивилизациите от ниво "тер" сами решават за себе си - нуждаят ли се целите и задачите на тяхната духовна мисия от разкриването на определени венчелистчета от лотоса на паметта или не, и ако е необходимо, при какви условия, при какви обстоятелства и какви идеологически и причинно-следствена значения ще има това разкритие. Списъкът на тези условия, обстоятелства и значения, свързани с разкриването на определени венчелистчета от лотоса на паметта става основа на бъдещото информационно завещание, което Божият Син оставя на един от своите бъдещи космически учители преди смъртта на тялото в цивилизацията, която той напуска, за да се роди (въплъти) на цивилизационно ниво "тер", т.е. в условията на мислеща цивилизация.


Из книгата на Д.Д.Гурьев "Лотосът на паметта на Любомира"

Зърно-идея за генетико-биологична цивилизация - цивилизация от ниво "един"

Зърно-идея за разумна цивилизация - цивилизация на ниво "уа"

Зърно-идея на мислеща цивилизация - цивилизационно ниво "тер"

Цялостна еволюция на цивилизационната група "един" - "уа" - "тер"

Въплъщение  на познаваемата част на Абсолюта в съзнанието на човек от нашата (втора) цивилизационна група

Идеята за еволюцията на нашата (втора) цивилизационна група, която е започнала своето развитие някъде преди 12 000 години

Образ на Вселенския Разум и Вселенските Домове 

неделя, 28 юли 2013 г.

Помогни си сам ….

Следователят седеше с напрегнат израз на лицето . Монахът влезе с бавна крачка и се насочи към него :
- Усетих , че ще ме потърсите, какво предизвика това ?
- Трябва да ми помогнете , Монахо ! Снощи е станал голям обир и доколкото съм осведомен се подготвя втори , а тук съм донесъл документите по случая . Много ми се иска да им хвърлите един поглед и да усетите дали сме на права следа …
Преди да успее да каже нещо повече , Монахът го прекъсна :
- Не чакайте никаква помощ от мен ! За мен правосъдието на хората е посредствен маскарад и не бих си мръднал малкия пръст да гоня някой престъпник. Те сами се хващат ! Въртят се в още по-тесни кръгове, отколкото другите, и не могат да се измъкнат от тях !
- Но как да подходя , поне ме посъветвайте нещо ….
- Всъщност при вас има игра на конфликти – засмя се за пръв път Монаха. –  Oт интуитивна гледна точка т.нар. конфликти не са особено интересни , при тях правилата са горе-долу като при шаха. От самото начало се знаят възможностите на противниците и резултатът е предварително известен. Който не иска да попада в тях – желателно е да избягва разсъжденията в обвързана последователност . Нужно е абстрактното усещане ….
- Не ми помагате много с такива сентенции – разочарован каза следователя .
- А трябва добре да знаете , че сам си помагате най-добре . Често залагате на готови мисловни шаблони и това ви подвежда . Реалният живот наистина е по-пъстър и от най-добре обмисленото начинание. “Неочаквано” се появяват съвпадения на различни обстоятелства, недвусмислени до един момент мотиви увисват поради “ненадеен” развой на събитията, грижливо обмислени планове рухват по някаква “приумица на съдбата”, хитроумни идеи пропадат в лабиринта от аболютно “непредвидими” човешки постъпки. Заради всичко това няма смисъл да се тълкуват каквито и да било факти въз основа на предварително създадени мисловни конструкции ….

неделя, 21 юли 2013 г.

Без заглавие

Да не би този страх да остане 

И превърне веселието в терзание

Ти ще потърсиш своята сила

Когато часът за изгрев удари

И мракът потъне в забрава ...




Кога матричния "писък" ехти 

избягвай капана коварен 

и примката тясна отпускай,

тогаз в себе си ти ще надзърнеш 

щом мракът потъне в забрава...




Търсача у всеки тук се приветства

с възхитата детска, която остава,

отново пътуват към нея

със влака - чудно пришествие

устремен към поредната гара ... 


петък, 14 юни 2013 г.

Бъдещето започна / Будущее началось

 Филмът "Бъдещето започна" е гледната точка на един човек за възможния облик на света след няколко десетилетия . Според него това ще е напълно виртуална и контролируема реалност . Създаден е с цел да ви прикани към обсъждане и формиране на възможни сценарии за бъдещето .

петък, 7 юни 2013 г.

Пробуждането не търпи компромиси

   ... Поредният работен ден отиваше към края си . В офиса чакаха края му , а междувременно между колегите се завърза разговор . Обсъждаха системата на съществуване , която е актуална от толкова време . Един от присъстващите каза :
   - И все пак - защо все още се поддържа тази система при нейната очевидна деструкция ?
   Тук се намеси А. , който до момента само слушаше :
   - Защо се поддържа ли ? И аз се стремя да си обясня това ... Често си мисля , че хората като цяло много дълго и целенасочено са били приучвани да слагат над истинските чувства всякакъв род принципи : от по-старо време например рицарството , после принадлежността към своя еснафска среда , както и към нацията ... А когато се поставят над обичта , другарството , състраданието и мъдростта каквито и да било логически фигури ( религия, политика , икономика и т.н.) - край ! - ето я основата за масови психози !
   Вратата се отвори безшумно и в стаята влезе шефа на офиса.
   - Как е ? - попита той всички .
   - Нормално, без нещо за отбелязване - колективно му отговарят .
   Погледът му се насочва с укор към А. , който улавя това и попита :
   - Някакви неприятности ли има ?
   - Уви ... - въздъхва шефа. - Колеги са възмутени от едно неподписано изложение против цялата ни система на живот ...
   - Не разбирам ...
   - А би трябвало ... Нали сте му автор ?
   - Вижте ...
   - А. , без комедии моля ! Аз познавам стила ви ...
   - Мой стил ! ... И това е сериозно за да ме обвинявате ?
   - Обвинение ... Не съм криминален следовател ... Защо все пак се забърквате в такива ... каши ?
   А. миролюбиво отвърна :
   - Моята философия е неотделима от действието ..
   - Вие сте непоправимо наивен....
   - Бих могъл да кажа същото и за вас ...
   - По инерцията на взаимните обиди, така ли ?
   - Не искам да ви обиждам ! Просто съм убеден, че нашето време ще наложи на всеки да поеме своя дял от отговорност пред случващите се събития , колкото и микроскопичен да е той ...
   - Няма да го поема !
   - Ще ви заставят ... Вие имате нещастието да живеете в голямата география на принудата , съществуваща в затворената система понастоящем .. Аз също .. Защо да чакаме момента на принудата ? Не е ли по-добре да я изпреварим, за да си обезпечим поне малко свобода на избор ?
   Шефът тръсна разочаровано глава 
   - Късно е да ме съветвате ! - иронично отсъди той. И добави : - Надявам се , че след станалото разбирате вашия дълг ?
   - Моят дълг ?
   - Естествено ... Ще ви бъде ли удобно да представите молбата си за напускане до края на седмицата ?
   - Молбата за напускане ? ... Добре ... до края на седмицата .... 

петък, 31 май 2013 г.

Въпросите и отговорите

Докато отпиваше от чая си, гостът се обърна към Монаха :
- Дойдох да се запозная с Вас и да чуя какво можете да ме посъветвате , защото усещам, че само прочетеното в книгите …
Монахът приглади бавно брадата си и каза :
- Заприличахте ми на един приятел от младежките години . След всичкото това време, през които не се спря, след като бе чул и видял толкова много , той упорстваше да изучава авторитетите . Дори ми изпрати един вързоп книги чак тук . Много полезен дар. Не съм имал по-добри подпалки за печката !
Гостът се канеше да възрази меко срещу това отношение към авторитетите, но Монахът продължи :
- Моят приятел не можеше да се спре ! От толкова припряност не разбра , че колкото повече се блъскаш, толкова по-малко постигаш и колкото повече придобиваш , толкова по-малко притежаваш . Това се отнася и за вас , млади човече !
Неочакваната забележка свари госта неподготвен. Той кротко каза :
- Ще може ли да помоля да кажете какво да правя в търсенето си …
Ставайки , Монахът отговори :
- Всеки въпрос води до друг такъв. Вие приличате на рибар , който се обръща с гръб към реката и мрежите си и тичате да се катерите по дърветата, за да ловите там риба . Или като онзи , който прави лодка от желязо , а пробива дупка в дъното й , след което се надява да прекоси с нея реката . С времето разбрах – хвани въпросите откъм добрия им край , започни с отговорите . Един ден така можеш да стигнеш и до отговора, който ти е нужен . Сбогом !

събота, 25 май 2013 г.

Ползата от нещастието

  В. е потиснат и огорчен . Преди малко си тръгна от поредния лъжлив чорбаджия и сега разсъждава как са се отнасяли с него – като с никому непотребна вещ ! Ето значи колко струва “удоволствието” да разполагат и се гаврят с честта и живота само защото са благоволили да го “ощастливят” с пари , с които едва да преживее ! “И аз си въобразявам, че съм нещо ! – надсмива се над себе си той. -Втълпявам си, че моето съществуване има някакво значение ! Ама съм глупав ! Моето съществуване има толкова смисъл, колкото има сигурно и на която и да е амеба … А може и да ме няма – в ничий ум, в ничие сърце .. “

   Неговият стар приятел долавя настроението му и с усмивка добродушно слага ръка на рамото му :

   - Да не са ти потънали гемиите ?

   В. не отговаря , този шеговит тон му се вижда неуместен. Тогава приятелят му се поправя и продължава със сериозен тон :

   - Ясно … Но понякога и от нещастието има полза .

   - И каква е тя ? – подхвърля язвително В.

   - Ако го издържиш и надскочиш – полза има ! Първо – закаляваш характера си ! Също – върху себе си убедително получаваш потвърждение за правотата на някои банални истини … Както с твоя чорбаджия например .

   - Унизителна история ! – рязко казва В.

   - Вярно унизителна … Но кой може по-добре да оцени своето достойнство от човека, който поне веднъж е бил втора категория, третиран като низш ? Кой по-добре от него е в състояние да проумее, че няма по-долно деяние от това да превърнеш когото и да било в подгонен звяр ? Независимо от съображенията ! …

четвъртък, 16 май 2013 г.

Проникновеното озарение

Вечерята вървеше в оживени разговори . Дойде време художникът да вземе думата :

   - Винаги съм се смятал за щастлив човек, но напоследък си дадох сметка, че картините ми отразяват един измислен свят, изграден от самия мен. Те всъщност нямат никаква връзка с околната действителност и затова са нежизненоспособни. И днес, след като се усамотих в храма се питах – дали тези картини са достатъчни да оправдаят моето съществуване ?

   - Светът, който наричате измислен в действителност е по-истински от реалния – възрази му домакина. – Всекидневният живот е мимолетен за такива като вас, избрали непреходните ценности на вътрешния мир. 

   - Благодаря за комплимента , но си мисля, че ако ми се случи да изживея някаква случка, която да разтърси из основи спокойното ми битие, това ще …

   - Вие сте в заблуда, приятелю ! – внезапно го прекъсна доайена на сбирката. – Елате насам , Монахо, иска ми се да чуя и вашето мнение . Вижте – бил съм толкова години на най-различни важни постове, имал съм голямо семейство и съм изпитал всички усещания, които могат да сполетят човек в такива ситуации. Уверявам ви, че едва когато се оттеглих и имам възможност да посещавам местата, които обичам, започнах да прозирам през привидните житейски шаблони и да осъзнавам, че истинските стойности са отвъд земния човешки живот. Докато вие, приятелю, сте си спестил предварителния етап ! Намерил сте пътя към рая, без дори да си покажете носа от прозореца .

   - Тук навлизате в даоизма ! – намеси си Монаха. – А основателят му първо обявява , че мълчанието струва повече от всички думи, след което сяда и написва цяло произведение .

   - А какво ще кажете за другите вероизповедания ? – запита художника .

   - А какво очаквате да кажа ? 

   При тази реплика доайенът с усмивка попита :

   - След като не признавате официалните вероизповедания , вие самият към кое принадлежите ?

   - Към никое ! Не е необходимо това . Ако търсиш проникновеното озарение – за него не са нужни пищни олтари или бляскави церемонии . Просто всеки трябва да търси пътя към висшата истина вътре в себе си  


неделя, 5 май 2013 г.

Двойно зрение


 Празненството на големците вече бе започнало , когато на входа на градината застана един дрипав човек . Домакинът на събирането се провикна :

   - Много се радвам да ви видя , странстващи Монахо ! Ние вече започнахме …

   - После ще решите дали се радвате искрено , че се срещате с мен, или не ! – сряза го Монахът .

   Очите му се бяха съсредотичили в някаква точка зад гърба на домакина , който не можа се удържи и погледна назад . Дворът беше празен.

   - Не, ваше благородие , вие не можете да ги видите . Още не ! Но не се безпокойте , “покойниците” винаги са с нас. Навсякъде !

   Домакинът го изгледа продължително . Този странен човек го караше да се притеснява . Все пак събра смелост и леко усмихнат каза :

   - О, да , покойниците са …сред нас

   - И защо да не са сред нас ? – сопна се като ужилен Монаха . – Те са неотделима част от общия живот . Техният свят, също както и нашият , е с огромно значение или пък изобщо няма значение . И както има избирателно привличане между двама души , така и някои от “покойните” са свързани с определено място ….

   - Надявам се , че сега ще ни спестите злокобните си истории , Монахо ! Последният път, когато се видяхме, направо ни изправихте косите с вашите разкази .

   Монахът го изгледа и спокойно отговори :

   - Случва ми се да се сдобия с двойно зрение . Когато казвам на хората какво виждам, то е хем за да се правя на много прозорлив, хем да не отдавам мисловната си, ценна енергия на негативните картини. Понякога никак не ми харесва това, което виждам. По ми е добре да наблюдавам животните сред природата .