събота, 25 май 2013 г.

Ползата от нещастието

  В. е потиснат и огорчен . Преди малко си тръгна от поредния лъжлив чорбаджия и сега разсъждава как са се отнасяли с него – като с никому непотребна вещ ! Ето значи колко струва “удоволствието” да разполагат и се гаврят с честта и живота само защото са благоволили да го “ощастливят” с пари , с които едва да преживее ! “И аз си въобразявам, че съм нещо ! – надсмива се над себе си той. -Втълпявам си, че моето съществуване има някакво значение ! Ама съм глупав ! Моето съществуване има толкова смисъл, колкото има сигурно и на която и да е амеба … А може и да ме няма – в ничий ум, в ничие сърце .. “

   Неговият стар приятел долавя настроението му и с усмивка добродушно слага ръка на рамото му :

   - Да не са ти потънали гемиите ?

   В. не отговаря , този шеговит тон му се вижда неуместен. Тогава приятелят му се поправя и продължава със сериозен тон :

   - Ясно … Но понякога и от нещастието има полза .

   - И каква е тя ? – подхвърля язвително В.

   - Ако го издържиш и надскочиш – полза има ! Първо – закаляваш характера си ! Също – върху себе си убедително получаваш потвърждение за правотата на някои банални истини … Както с твоя чорбаджия например .

   - Унизителна история ! – рязко казва В.

   - Вярно унизителна … Но кой може по-добре да оцени своето достойнство от човека, който поне веднъж е бил втора категория, третиран като низш ? Кой по-добре от него е в състояние да проумее, че няма по-долно деяние от това да превърнеш когото и да било в подгонен звяр ? Независимо от съображенията ! …

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.