четвъртък, 11 април 2013 г.

Срещу течението

   Здрачаваше се . В двора прислужниците започнаха да палят фенерите , а веселата сбирка продължаваше със същия ентусиазъм . Усмихнат след обилното ядене , домакинът се обърна към Монаха :

   - Кажете ми , приятелю , защо напоследък отпращате всички хора , които идват при вас дори за съвет ? Вие бяхте някога известен със своята школа ! Нима за миг не искате да се върнете към това ?

   - Какъв би бил смисъла да се връщам към нещо изживяно – уморено отвърна Монаха. - Узрялата същност не се стреми към изживявания , от които вече е почерпила есенцията …

   - И колко спокойно го казвате ! Наистина сте странен , дори и за мен, който ви познава вече толкова време .

   Монахът прокара ръка през косата си и каза :

   - Знаете добре в какъв свят обитаваме . В школата ми имаше табела , с която посрещах всички желаещи да се запишат . Тя гласеше : ” Нагоре , срещу течението , се стига до собственото просветление .” Това означава, че опиталият ще има усещане за вечността , ако подражава на шарана, който с неотклонно упорство потегля всяка година срещу течението .