сряда, 30 юли 2014 г.

Началото на края за ограниченото съзнание

В огромната си част хората предпочитат да се хванат здраво за околния свят и да усещат земята, стъпвайки по нея. Ограниченото съзнание им налага да работят, да печелят парите си, да строят, да боледуват и да умират, да се размножават, венчават, да гледат телевизия, да четат популярните вестници и списания, да гласуват, да вярват в абсурдни религии, да правят залози на спортни събития, да преразказват филми, да обясняват странните феномени с ортодоксални обяснения и да преследват пари и власт ....
   Те се плашат да надникват по-далеч и избират да си стоят в тъмнината на своето ограничено съзнание. То им създава удобството да не мислят повече от необходимото.
   И въпреки това се намират изключения от правилото, които биват отчетени като "грешка в системата". Тези изключения се интересуват от коренно различни неща , каквито са сглобяване на пъзела на истината, наблюдаване на нечия среда за дефекти и синхроничности, медитиране над проблеми, за да се решат, развиване на личността, следене за сигнали от Висшия Аз, анализ и учене от грешките на другите и развиване на независимо мислене и креативност.    Ограниченото съзнание знае каква опасност за него представляват подобни хора и бди някой да не премине границите му - отлично знае защо постъпва по този начин.
   То не допуска разширение на границите си и се самосъхранява безкомпромисно и жестоко. Ограниченото съзнание изобрети всичко онова, което можете да чуете за тези, които са се опитвали да го напуснат. Хората ги смятат за луди, ненормални, загубили ума си, тикват ги в лудници, тъпчат ги с лекарства и ги изолират по всякакви възможни начини.
Извън неговите граници се намират едни различни светове, в които то няма шанс да оцелее по никакъв начин, с неговата твърда материя, скука и страхове, както и земни идеи, които са лишени от истинските метафизични истини, истини, които разкриват реалността в по-голяма степен, отколкото обикновения светоглед, който е програмиран в масите чрез образованието, културата и медиите.

петък, 18 юли 2014 г.

Оцеляване, приспособяване и ... "Войната на световете"

Хората, издигнали в свое единствено верую системата и нейната философия за оцеляване и приспособяване могат най-точно да се определят като обезличените хора. Това са хората, които са научени да се крепят на нейните  “сигурни” лостове. Техните действия са ограничени от мислите и възгледите им, които те са копирали от начало до край от системата. За какво развитие, за какъв прогрес да говорим при това положение ?!

 Не ви се вярва ? Прочетете откъс от "Войната на световете" на Хърбърт Уелс, който преди повече от век е описал чудесно положението :


"Помнете: не всички между нас са способни да се превърнат в диви зверове, а това е, каквото ни чака. Затова ви наблюдавах. Имах си съмнения. Вие сте слаб. Аз не знаех, че това сте вие, разбирате ли, нито как сте били погребан. Всички тези, този род хора, които са живели в тия къщи, и всичките, проклети писарушки, които са живели нататък, не стават за нищо. Те нямат дух, те не знаят какво е горди мечти и горди въжделения, а всеки, който не познава нито едното, нито другото — боже мой! — та той е пълен със страхове и опасения! Те само бързаха презглава на работа — виждал съм ги със стотици: с парче хляб за закуска в ръка тичат, запъхтени и запенени, да хванат местния влак, за който им важат картите, от страх да не ги уволнят, ако закъснеят; работят, занимават се с неща, които ги е страх да си дадат труда да разберат! Бързат презглава у дома от страх, че няма да стигнат навреме за вечеря; седят си у дома след вечеря, защото ги е страх от задните улици, и спят с жени, които са взели не защото са ги искали, а защото са имали малко парички, които създават известна сигурност в нещастното им краткотрайно съществуване на тоя свят. Имат си застраховка за живот и някаква сумичка в банка, от страх да не ги сполети някое нещастие. А в неделя — страх от задгробния живот. Като че ли адът е бил създаден за зайчета! Е, за такива марсианците ще бъдат истински избавители. Хубави просторни клетки, питателна храна, грижливо гледане, никакви тревоги. Като се полутат една седмица из ниви и полета с празни стомаси, сами ще дойдат и с радост ще се оставят да ги хванат. Ще мине малко време и те ще са съвсем доволни. Ще се чудят какво ли са правили хората, преди да има марсианци, които да се грижат за тях. Всичките тия гуляйджии, женкари и поети — мога да си ги представя! Мога да си ги представя — повтори той с нещо като мрачно злорадство. — Тогава ще го ударят на чувства и религия! Има стотици неща, които съм виждал с очите си и които започнаха да ми стават ясни едва от няколко дена насам. Множество хора ще приемат новото положение като нещо редно — ще тлъстеят и ще глупеят; множество други ще се измъчват от неясно чувство, че всичко това е погрешно, че би трябвало да направят нещо. А винаги, когато се стигне до положение много хора да почувствуват, че би трябвало да направят нещо, слабите и онези, които губят сили от прекалено сложно мислене, винаги изкалъпват някоя мързеливска религия, много смирена и много възвишена, и се подчиняват на гоненията и волята божия. Сигурно сте го виждали и вие същото. Това е сила, която се крие в буря от страхове, сила от опаката й страна. В тези клетки не ще можеш да се разминеш от псалми, химни и благочестие. А други, които, не са чак толкова прости, ще го ударят на… — какво му викаха? — еротика. Той замълча."