сряда, 30 юли 2014 г.

Началото на края за ограниченото съзнание

В огромната си част хората предпочитат да се хванат здраво за околния свят и да усещат земята, стъпвайки по нея. Ограниченото съзнание им налага да работят, да печелят парите си, да строят, да боледуват и да умират, да се размножават, венчават, да гледат телевизия, да четат популярните вестници и списания, да гласуват, да вярват в абсурдни религии, да правят залози на спортни събития, да преразказват филми, да обясняват странните феномени с ортодоксални обяснения и да преследват пари и власт ....
   Те се плашат да надникват по-далеч и избират да си стоят в тъмнината на своето ограничено съзнание. То им създава удобството да не мислят повече от необходимото.
   И въпреки това се намират изключения от правилото, които биват отчетени като "грешка в системата". Тези изключения се интересуват от коренно различни неща , каквито са сглобяване на пъзела на истината, наблюдаване на нечия среда за дефекти и синхроничности, медитиране над проблеми, за да се решат, развиване на личността, следене за сигнали от Висшия Аз, анализ и учене от грешките на другите и развиване на независимо мислене и креативност.    Ограниченото съзнание знае каква опасност за него представляват подобни хора и бди някой да не премине границите му - отлично знае защо постъпва по този начин.
   То не допуска разширение на границите си и се самосъхранява безкомпромисно и жестоко. Ограниченото съзнание изобрети всичко онова, което можете да чуете за тези, които са се опитвали да го напуснат. Хората ги смятат за луди, ненормални, загубили ума си, тикват ги в лудници, тъпчат ги с лекарства и ги изолират по всякакви възможни начини.
Извън неговите граници се намират едни различни светове, в които то няма шанс да оцелее по никакъв начин, с неговата твърда материя, скука и страхове, както и земни идеи, които са лишени от истинските метафизични истини, истини, които разкриват реалността в по-голяма степен, отколкото обикновения светоглед, който е програмиран в масите чрез образованието, културата и медиите.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.