неделя, 27 декември 2015 г.

Светът на справедливостта

Какво според вас представлява Светът на справедливостта? 
След едно пътуване до Теотихуакан през декември 1992 година Мигел разказва:

Всичко изчезна. Вече нямаше никаква мисия. Нямаше човек. Нямаше живот. Препълваше ме огромна радост, покой и любов, просто защото съществувам. Вече не бях задължен да търся оправдание нито пред себе си, нито пред другите. Промени се целият смисъл на моята работа. Вече не усещам, че нося някакъв особен дар, който съм длъжен да споделя с другите. Пре­ди мислех, че се трудя на нивата на Бог и той ме е из пратил с определена цел. Сега виждам, че не е така.
Почти престанах да мисля в общоприетия интелектуален смисъл. Понякога чета, но това няма общо с предишната умствена дейност.
Това е състояние близко до самадхи. От този необикновен ден аз виждам света съвършено различен. Не откривам в своето сърце нещо за осъждане. И резултатът е поразителен. Престанах да се тревожа за съдбата на планетата. Не се тревожа и за бъдещето на природата. Не се тревожа за другите хора, за войните и ураганите, за това, че мога да по падна под нечий заблуден куршум. Аз знам, че всичко, което се случва, трябва да се случи. Всичко става и се случи. Всичко става точно така, както трябва да бъде. Вярвам в това безусловно.
Вече виждам света, воден от справедливост в душата. Ние живеем в света на справедливостта, който търсихме хиляди дълги години. В новото състояние на ума аз виждам всички кошмари, които сме създали в този свят. Не е трудно да се разбере, че емоционалните и физически страдания на хората са резултат от болка та, която сме сътворили.


След този ден аз отново се видях като двегодишно момче, което прекарва цялото си време в игри и забавления. На тази възраст още не бях видял света на нес­праведливостта. Не знаех, че хората навсякъде виждат един безкраен кошмарен сън.
Истинското блаженство, което извира от детската невинност, знае, че този свят е свят на справедливостта. Но няма да се избавим от кошмара, ако останем невинни, като деца. Децата са абсолютно невинни, като малките агънца. И наш дълг е да им покажем ада, за да могат по-скоро да се измъкнат от него.
След това съдбоносно пътуване Мигел изпитал абсолютно доверие към всичко. И днес той казва на учениците си, че може да се довери на всеки, с когото контактува.
Аз нямам нужда да преосмислям всичко, което знам. Не се съмнявам в достоверността на своите думи. А и това не е важно. Открих за себе си нещо много важно за истината. Истината е индивидуална. Това, което е истина за мен, не е задължително да бъде истина и за останалите.
Всеки слушател на моите лекции възприема по различен начин думите ми. Всеки иска да чуе нещо свое. И това не е всичко. Всеки вярва по-своему. Аз не
И това не е всичко. Всеки вярва по-своему. Аз не само споделям това, което знам. На мен ми е нужна реакцията на аудиторията, затова моля да ми задават въпроси, за да си изясня какво са разбрали.
Беше време, когато ги учех да "избягват да осъждат" и тогава открих, че все още продължавам да съдя себе си. След онова пътуване се приех напълно и вече не се осъждам. Почитам себе си такъв, какъвто съм.
Преди изпитвах потребност да изразя себе си. Сега нямам нужда от това. Важно е човек да наблюдава какво искат да чуят хората. Аз не промених нито дума от своите беседи, измених метода на наблюдение.
Днес знам, че на никого не съм истински нужен, в това число на двамата ми синове, майка ми, жена ми и учениците ми. Когато осъзнаете света на справедливостта, ще можете на сто процента да бъдете себе си. Ще откриете тясна връзка между себе си и останалите. Когато сте напълно открити за истинската си същност, ще установите, че сте едно с другите хора. И това ще ви сближи с тях. Личните потребности заставят човека да отхвърля околните. Но като осъзнаете, че не сте нужни на никого, няма да изпитвате нито страх, нито отчужденост.
Всичко, за което говоря, прилича много на излизане извън тялото. Като не изпитвате някаква остра потребност, вие сте открити за всички хора.

Уважавайте хората.
Уважавайте тяхното право на избор.
Помнете, че вие по собствена добра воля можете да изберете какво да правите или да не правите. Не е нужно да правите нещо, което не искате.

Научих се да се отнасям с уважение към всичко, което съществува. Вече не виждам проблеми. Несправедливостта, която изпитват хората, е илюзия. Несправедливостта не идва отвън. Тя възниква от решения, взети от всеки от нас в продължение на целия ни живот. Членовете на човешкото общество на пръв поглед изглеждат жертва на несправедливостта, но всъщност сами се поставят в такава ситуация като правят един или друг избор. Никой няма вина за отровата, с която е пълно тяхното съновидение. То е тяхната собствена преизподня. Откъде накъде са решили, че съновидени ето ги контролира? Те са си го избрали сами. Недъгът, който наричаме ад, може да се излекува.

Аз дълго се молих. Съжалявах хората. Колко тежко страдат. В каква нужда живеят. Но се оказа, че ние сами сме построили общество, основано на нуждата. Зад пределите на съновидението няма нито страх, нито нужда.


Знам, че на света може да се гледа по абсолютно различен начин, и тогава той ще изглежда много по-прекрасен. Ако се освободите от потребностите, ще престанете да се боите от обидите и болката, защото нищо няма да очаквате. Не са ви нужни граници. Вие ще се слеете с всички, с цялото. Няма да мислите за нищо. Това означава да пребиваваш в блаженство, а не в невинност. За да се преодолее невинността е нужна мъдрост, не само знание. Когато престанете да се нуждаете от нещо, ще откриете мъдростта.

Тялото умира, умира и мозъкът, но съзнанието живее и след смъртта, и усеща всичко, сякаш животът продължава. За да живее, мозъкът се нуждае от захар и кислород, но съзнанието няма нужда от това. След смъртта съзнанието не разбира веднага, че тялото е умряло. Дори насън вие усещате своето тяло и разго­варяте, като понякога осъзнавате, че сънувате и съзнанието се опитва да ви пробуди. Но след смъртта умът престава да функционира, затова нищо не ви подсказва, че сте умрели.
Смъртта е акт на справедливост. Ако искате да изпитате живота в цялата му пълнота, трябва да рискувате. Ако се боите от смъртта, значи не живеете истинс ки. За да познаем напълно радостта от всеки миг от живота, трябва да приемем мисълта, че смъртта може да ни споходи във всеки момент, когато й се прииска.
Смъртта е естествената спътница на живота, съставна част на природния континуум, в който се проявява енергията. Отчуждеността, породена от приемането на смъртта, не означава скука и духовен хлад. Точно обратното, когато човек престане отчаяно да се държи за живота, той може напълно да се наслади на вкуса на всяко мигновение.
Ако човек страда от смъртоносен недъг и открие начин за неговото излекуване, аз го съветвам да се възползва. Ако няма такова средство, съветвам ви да се въздържате от медицински процедури, причиняващи излишни страдания.
Умът не иска да умре и затова заставя тялото да страда напразно. А е много по-добре да му позволи да умре.
Когато скъп на вас човек е близо до смъртта или страда от някаква болест и вие отчаяно го жалите, с това не му помагате. Ще станете добър лекар, ако ос танете спокоен, невъзмутим и любящ, смирил се с естествения ход на нещата. Това е справедливостта.

из" Отвъд страха", Мигел Руис

неделя, 6 декември 2015 г.

Есенциални откровения

Великото научно откритие на нашето време не е откриването на атомната енергия или приземяването на човек на Луната. Великото научно откритие се състои в това, че човек започва да се самоосъзнава в многоизмерен свят, да осъзнава своите възможности и способности да твори собствена реалност чрез своето съзнание, чрез своите мисли, цели и желания, чрез своите вътрешни ресурси



За сега науката си проправя път със сила под знамената на една странна и самопровъзгласила се монархия, където “царе” и “царици” седят на троновете в институти и фондове, а “техни величества” лауреатите на Нобелова награда са нископоклонни професори, които не искат да чуят нито една различна или противоречаща на тяхната теория. Твърде силна ли е метафората ? Може би не е достатъчно силна.


Има два основни фактора, които характеризират индивидуалността във възприятията на човек : това са интелектът – като съвкупност от опит, знания и тяхната ширина и задълбоченост , и духовността – като отражение на метафизичната форма на мислене, определяща насоката на използването на интелекта


Мога спокойно да направя паралел : съотношението на съзнание , обитаващо в Самсара към свободното съзнание в действие е еднакво с пропорцията войник в казарма – цивилен . “Екстрите” на ограниченията също се припокриват добре : принадлежност към взвод , рота , поделение ; разписание на времето ; наряди ; учебни занятия ; наказания ; нискоинтелектуални забавления …. И преди съм го споделял : зомбът е отчайващо еднообразен в своите стереотипи !


Както се казва в една поговорка, научната психология първоначално загуби душата , след това съзнанието, и изглежда скоро ще загуби и ума “. Тези думи отразяват една от основните тенденции в съвременната научна мисъл – опит да бъдат сведени всички духовни и психически феномени до биохимичните процеси, протичащи в мозъка.


Какво е интересното когато изследваш нещо – в даден момент си мислиш, че си разгадал всичко, но впоследствие се появяват нови факти или тълкувания , които могат да преобърнат с краката нагоре съставеното мнение…


Майсторлък е , ако успееш да си внушиш, че не си внушаваш, че си внушаваш !

неделя, 1 ноември 2015 г.

Нашият свят не e единствения "жлеб" в Колелото на времето

Повечето хора вече се оказаха постоянно "вързани" към единствения "жлеб" от Колелото на времето, т.е., възприемат всички ограничения на единствения пространствено-времеви "канал", който е нашият триизмерен свят на ежедневното възприятие.

Те (не без помощта на определени сили) са убедили себе си и другите, че други "канали" от Колелото на времето просто не съществуват, защото "това просто не може да бъде" по отношение на ортодоксалното възприемане на действителността. Но истината е, че такъв живот и такова възприятие всъщност са по-бедни и по-сиви от всичките възможности на Колелото на времето.


Все пак скалите (минералите), както и растенията имат определено ниво на съзнание. Но, както съвременните учени са признали, времето не тече еднакво за човека и скалата. Поради това, всички наши понятия за време се определят от нивото на развитие на нашето съзнание. С "разширяване" на съзнанието ни ние стигаме до разбиране на същността на времето и можем да се освободим от неговите "ограничения", същността на които се състои в ограничаване на нашето възприятие.

P.S. Ако си спомняте - преди време публикувах и такова сравнение : всичко тук е като езда на панаирна въртележка и тези на коня могат да получат само случаен поглед тук и там от това, което е отвъд.


неделя, 11 октомври 2015 г.

Диалог за затворения кръг и "грешките в системата"

- Разбираш ли, всичко, за което те мечтаят е да получат добро образование, а след това да имат добра работа и да получават добри кинти, а след това да се оженят и да имат бебе ...
- Или дори не едно ...
- Вярно е, може и повече от едно ... И те ще продължат да работят усилено на работата си, да получават добри кинти и да се грижат за растежа на децата.
- Разбира се, те ще обновяват постоянно бита си ...
- Да, като си накупуват всички тези коли, миялни, прахосмукачки, супер хладилници, микровълнови печки и плазмени телевизори ...
- Ти да не ги ненавиждаш?
- Не. Те са ми напълно безразлични. Но аз ненавиждам целите им.
- Да, а в същото време, децата им ще растат ...
- И те трябва да получат добро образование, не по-лошо, а може би дори по-добро от родителското.
- А когато те порастнат ще трябва да се устроят на по-добра работа ...
- За да получават хубави кинти ...
- И после те се женят и ще имат деца ...
- И кръгът се затваря ...
- Да, кръгът се затваря отново, както се е затварял по-рано и както ще се затваря в бъдеще ...
- По мое мнение, много мрачна картина.
- Това е сигурно. Но някое от тези деца ще има желание да прекъсне това колело на безкрайни повторения ...
- Той или тя ще намери начин.
- Разбира се, по пътя на дълго търсене детето ще разбере, че изхода от всеки порочен кръг е възможно само чрез фиксиране на своя център.
- Т.е. чрез самия себе си. Няма друг начин.
- Това дете страстно не желае същата съдба като своите родители. То мечтае за нещо повече от живота си.
- Тези ситуации винаги ще възникват. Всеки, който е недоволен от живота си, ще намери път към свободата ...
- И винаги така ще бъде!




четвъртък, 24 септември 2015 г.

Кратки размисли за възприятието

За микробите, птиците, насекомите и човека едно дърво ще бъде съвсем различно. Всичките го възприемат с един набор от много ограничени усещания. Това не означава , че реалността на дървото според човека съществува по-истински от тези, които възприемат микробите , птиците или насекомите. Но вие не можете да възприемете напълно достоверна реалност за дървото в друг контекст, освен вашия собствен.

Още от първия проблясък на съзнанието на детето се казва, че лъжицата – това е лъжица. Но как възприема тази лъжица бебето? Никой не знае и никой не се интересува. Него просто го учат да назове един набор от възприятия “лъжица”. Това е само такова убеждаване, че едно и също парче от външния свят се нарича с една и съща дума.


неделя, 23 август 2015 г.

Скритото за Сърцето

Сърцето далеч не е само мускулен механичен орган, състоящ се от физическо вещество, а много повече е "тънък" проводник на ефира. Ефирната съставна част на сърцето през вековете е привличала внимание като източник на любов, състрадание и милосърдие. Затова думата Сърце – в духовен аспект – винаги се пише с главна буква. Именно ефирната или “тънката” материя е отговорна за чувствеността на човека. Тази материя е вездесъща, но нейното осъзнаване става чрез човешкото Сърце при развитието на ред духовни качества. Именно развитието на такива качества прави хората възприемчиви към процесите, които са далеч отвъд пределите на възможностите за човешките слух, говор и зрение.



петък, 7 август 2015 г.

Липсата на знания за своята духовна природа води до деградация

Човек рядко признава духовната сила и силата на мисълта и често си мисли, че главна в света е веществената сила. В същото време истината е в духовността, която променя живота ни и живота на всички хора - той става по-добър или по-лош от самия факт, че осъзнаваме себе си като телесно или духовно същество...
Ако човек се осъзнава като телесно същество, не се развива духовно и при него липсват знания за духовната му природа, той живее в страст, алчност, в суеверия и в страх и в резултат от това деградира. А ако се осъзнава като духовно същество, тоест отъждествява се с духа, това възвисява живота му, той се освобождава от страстите, от ненавистта и живее в атмосфера на любов и хармония със себе си и света.
Всъщност духът трябва да ръководи и управлява тялото, а не обратно. За да разбере и осъзнае това и да промени състоянието си, човекът трябва да работи над себе си, над своите мисли, да се развива духовно, укрепвайки силата на своя дух. Ако си силен духом, то и тялото ти ще е силно. Преодолявайки телесната немощ, се възвисява духът, борейки се с духовните слабости. Затова на първо място човек трябва да е силен духовно, да е уверен в себе си и силата на своя дух. Ако телесната природа вземе връх над духовната, се снижават жизнения тонус, имунитетът и волевите функции.
За да е по-ясно, да разгледаме как се осъществява процесът на съприкосновение между тялото, духа и душата. С помощта на тялото човек се докосва до околния чувствен и материален свят и го получава за самопознание, а не за удовлетворение на своите животински нужди. Сънят, храната и сексуалните потребности на човека са естествени функции на тялото, но той не трябва да мисли, че целта на живота му е задоволяването на телесните нужди. По същия начин не трябва да смята своите телeсни нужди за цел на живота си. Човекът живее, за да е щастлив , а щастието е предназначено за душата му. 
Душата на човека има мощна сила, която дава на тялото му жизнена енергия и способност да поддържа своето съществуване. Душата е обусловена, зависима и тясно свързана с нашето "aз", в нея се намират волята, емоциите и интелектът, именно чрез нея човекът проявява себе си, своята личност и това може да се нарече "самосъзнание". Благодарение на душата духът и тялото се сливат в нея. Именно с помощта на душата духът управлява тялото. Душата е волеви център, откъдето излиза лъчът на съзнанието и се фокусира вниманието. 
Духът е чистото, освободеното и пробудено Аз. С помощта на духа Азът на човека общува с с духовния свят и Твореца и го опознава. Той храни и съживява тялото със своята светлина. Осъзнаването на собствената духовност може да стане чрез отказ от хищните стремежи на тялото, отказ от убийство, насилие в името на чистото подхранване със светлината на духа. 
Духът е най-значимата част от човека и заема голяма част от неговото същество. Тялото е най-низшата част и представлява външната обвивка на човека, а между духа и тялото живее душата в ролята на посредник. Така тя ги свързва. Духът покорява тялото и го управлява чрез душата,, а тялото може с помощта на душата да склонява духа да обича света. Образно казано, тялото е външната "хижа" на душата, а тя пробужда тялото да се подчинява на духа.
Всички проблеми на човека произтичат от непознаването на собствената му духовна природа, от липсата на истинско разбиране за себе си и истинското му предназначение. Отсъствието на знание за духовната природа постепенно води до деградация. Опознавайте себе си и заобикалящия ви свят, обичайте се и се уважавайте, съзидавайте и творете...




неделя, 19 юли 2015 г.

Пустиня и оазис

Душата пребивава постоянно на всички нива на вселената. Едновременно се намира и тук, и в миналото, и там, където все още иска да бъде. Паметта, мечтите и нашето тук - всичко това ни заобикаля едновременно. Затова за по-осъзнатите е сложно да кажат къде са сега и къде отиват. Посоката на движение не е същността на самото движение. Вие живяхте? Вие умряхте? Вие живеете? - не, вие пребивавате. Реалността като феномен на движението на душата е статична.
Вие ще кажете, не, днес аз ще отида тук, а утре - там, и това ще бъде различна реалност. Но вие ще отивате в една статична реалност. Oт това къде стоите в нея, тя не се променя, променлива е само картината. Oт ъгъла на наблюдение стаята не се е изменила. Само комуникацията с други души прави реалността повече или по-малко прясна-солена-oстра. Всички впечатления от реалността  душата получава само от общуването със същите живи души като нея самата. Останалите декорации са доста скучни. Само сенки играят в пясъка, само морето шуми в продължение на милиони години в тази пустиня. Пустиня, защото е много трудно да се намери сред декорациите истински събеседник. Пустинята не е нещо уникално, тя е най-яркото и мълчаливо, кратко и ясно изразяване на реалността.
Понякога си мисля, че съм влязъл с грешния крак във вратата на реалността  (събуждане), а след това се опитвам да намеря начин да се върна и да повторя с правилния крак. Но от промяната на краката сумата не се променя. Ако отиваш в пустинята, не е важно с кой крак - пясъкът е все така мълчалив, безкраен и разсипващ се. Хората наоколо повтарят своето течение, оставайки същите празни събеседници както преди, и все така безкрайни. Ето че пясъкът и хората на тази планета не свършват, те унищожават всичко останало.

За пустинята и хората всяко различно "чудо" е мираж. Но миражът, на който сте  казали "не" - веднага изчезва. Пазете се от хората, които казват често "не". Те не могат да се напият от потока ви, а вие не можете да ядете пясък.


четвъртък, 18 юни 2015 г.

Хорските въжделения за обгрижване


Наблюдава се системно натрапване на чувство както за малоценност, така и за псевдовеличие чрез уж “божий молитви” и измислени учения , за да превърнат мнозинството в ходещи хипнотизирани кукли … това е истината – това е вървеж срещу себе си и истинската природа !
Mного е лесно за всяка система от убеждения, религиозна или не, да си играе с хорската несигурност, да увери, че за нас ще се погрижат. И хората се вкопчват в нея. Затова не религията е най-главния проблем, а собствената несигурност, която позволява на религията да процъфти и е позволила на толкова обезсилващи системи от убеждения да процъфтят в човешката история. Затова повечето хора не могат да излязат от тях.

неделя, 31 май 2015 г.

Из реалността на холограмата...

Събирайки материали за книгата си “Окото на Бога”, Джеймс Ролинс посетил Националната лаборатория за ускорители “Енрико Ферми” близо до Чикаго и задал на учените своите фирмени въпроси : Какво ви безпокои във вашите изследвания ? От какво не можете да заспите вечер ? И един от събеседниците му изрекъл великата фраза “Нашите изследвания ни доведоха до мисълта, че цялата Вселена може да се окаже един фалшификат, гигантска холограма.” Ролинс веднага си спомнил симулатора за холографски образи Холодек от сериала Стар трек. В същото време физикът се опитал да обясни на човека с диплом на ветеринар какво има предвид. Според него от математическа гледна точка висока е вероятността цялата Вселена да се определя от уравнения, описващи вътрешната повърхност на сфера. Това изказване навело Ролинс на мисълта, че хората напълно биха могли да съществуват във вид на холограми и в творбите му наистина се появяват такива персонажи …

На основата на много опити е направен изводът, че живото същество (душата) отначало се проектира във вид на холографски образ и на основата на този образ изгражда своето конкретно земно биохимическо тяло. Учените доказали, че такава холограма възниква още преди появата на бял свят на цялостния организъм.Грубо казано, информацията, идваща отвън по отношение на ембриона, кара неговите хромозоми да създават определен вълнов образ. Именно този образ-холограма диктува на делящите се клетки къде и кога да растат краката, ръцете, главата. Вълновият образ запълва материята, както леярската форма се запълва с материал.

 Тогава как да не се съгласим с описанието на дон Хуан от произведенията на Карлос Кастанеда : “Ние не сме обекти, а чисто осъзнаване, което няма нито плътност, нито граници. Представата за плътния свят само облекчава нашето пътешествие на земята, то е описание, създадено от нас за удобство, но нищо повече. Нашият разум обаче забравя за това и ние сами се заключваме в омагьосан кръг, от който рядко се измъкваме в живота си” ...

неделя, 17 май 2015 г.

На Земята всичко е наопаки!

Правим всичко наопаки. Препускаме през живота си по толкова разрушителен начин само и само за да използваме парите си. Тези пари, за които работим през повечето си дни на места, които не харесваме. Правим всичко това заради вещите, които можем да си купим с тях. Или пък спестяваме за пенсия, която може да не получим никога. Животът ни преминава в работа, сметки и данъци. Във всякакъв смисъл сме роби, само че си забраняваме да го мислим.
Това напомня и един от цитатите на Майкъл Елнър „Само ни погледнете. Всичко е наопаки, надолу с главата. Лекарите разрушават здравето ни, адвокатите унищожават правосъдието, учените – истината, медиите лъжат, религиите съсипват духовността, психиатрите унищожават умовете, правителствата – свободата“.
Дали тези думи са очевидни за вас или се чудите какво искат да ви кажат? Дали се успокоявате, че нищо в тях не е истина? Но ако се огледате около себе си, няма как да не забележите, че да, те казват цялата истина.
Отделете им 5 минути от безценното си време, поне толкова. В последна сметка те могат да променят живота ви. Дано.



четвъртък, 30 април 2015 г.

Канализирането на личната енергия

Интересувайки се само от едното земнo битие, хората разпиляват енергията си напразно, даже не подозирайки за това. Но картината е по-мащабна : “тъмните хакери” са канализирали въпросната енергия, давайки на хората най-разнообразни направления за мисли и разговори, за да ги източват по този начин. Такива направления са : обучението и работата ; покупките на зададени по рекламите продукти ; държавни , църковни и други празници, които са планирани предварително ; всякакви нововъведения в държавен мащаб, които обаче не е задължително да бъдат пуснати в обръщение , тъй като разчетът е друг – енергийно източване ; религиите като вярване в “бог” ; войни , всякакъв вид конфликти и т.н.
Всичката енергия се канализира към този, който е създал това или онова направление за хорските мисли, след което я използва по своя преценка , която практиката е доказала, че в повечето случаи е в ущърб на хората !




събота, 11 април 2015 г.

Сляпа вяра или знание

Има голяма разлика между вяра и знание . Пример – вярата в почти пълното всемогъщество на “бесовете”, в това, че ефирните светове не могат да бъдат изследвани – било самостоятелно, било с научни методи, както и догмите за “единствен живот”, “вечно блаженство” или “вечно наказание”, “първороден грях” и пр. – това са елементи от съвременната християнска догматика , които са твърде примитивни и едностранчиви …
Освен това, заставайки в позицията на “раб Божий”, човек си прегражда пътя към хармоничното еволюционно развитие, към осъзнаването на своята мисия, към истинското въодушевление.
Време е вече да се осъзнае : духовността и другите светове – това са въпроси основно на знания и логика, а не на идеология и вярвания. Поради това няма и най-малка причина да оставим този въпрос на “милостта” на църковници и всякакви други “жреци”, лицензирани от съществуващата държавна политическа машина да продължават мрака на невежеството и да овладяват съзнанието на нашите съвременници.


сряда, 25 март 2015 г.

За духовното служене

В живота на всеки човек, който върви по духовния път от един определен момент започват да се появяват ситуации, които изискват безусловно посвещаване на вниманието, времето и енергията на други хора. И на пръв поглед този човек не получава нищо. Такъв е случаят на работата в духа. Там не е чак толкова трудно: по духовния път у човек стават повече енергията, знанията, мъдростта (в крайна сметка - свободата) и всичко това го поставя в ситуация, в която е необходимо да се споделят.

С кого споделяте - не е толкова важно. Това могат да бъдат сериозни заинтересовани (те никога не са твърде много!), които редовно получават вливане на знания и енергия и на свой ред ги предават по-нататък; а могат да бъдат случайни - просто преминаващи хора, които в момента имат резонанс с енергията на човека на духа. Сред последните са много, на пръв поглед от земна гледна точка очевидни безполезници, но един човек на духа не трябва да ги отблъсва, защото полученият заряд все някога ще им е полезен в живота.

Задачата на човека на духа е - винаги да е отворен и работи в тези условия и с тези хора (без значение дали са сериозни или безполезници), които са му сведени в тази реалност. Изискването за материални блага за такава работа е абсолютно неуместно и води до изпадане в егоизъм и в резултат - загуба на духовния канал.

Човекът на духа от своята работа с хората все пак получава нещо. Има едно много лесно, добре познато правило: напреднал ли си - дай рамо да напредне и друг, само тогава ще продължиш по-нататък. Поради това има ситуации на служене, безусловно подкрепящи човека на духа, понеже в тях той влага своята прозрачност за потока свише, отделеност от егото и дори по-доброто разбиране на своите знания, бидейки принуден редовно да се свързва с библиотеката на познанието, отговаряйки на хилядите въпроси на сериозни и случайни. И накрая, тази комуникация подразбира и използването на фините възприятелни способности, което със сигурност сериозно ги повишава.

Може да попитате: как да се справяте със ситуации, които външно не изглеждат като духовна работа, а само си губиш времето и енергията? В тези обстоятелства все пак ни поставя духа (нашият най-висш аспект). И това също е работа върху него / себе си, но по-скрита, изискваща нашето участие и в същото време отделяне от егото.

В заключение, един цитат от Кастанеда, показващ ситуацията на служенето.

"Влязох в кабинета си, когато бях повикан от млада мексиканка. Тя седеше на една пейка в очакване на автобуса и попита дали този автобус минава покрай детската болница. Не знаех. Тя обясни, че детето й от доста време е с температура и тя е много притеснена, защото няма пари за лечение. Приближих се до пейката и видях едно момче, което стоеше малко по-далече, с облегната глава на гърба на пейката. Той бе облечен с яке, къси панталони и шапка. Когато ме видя, той отиде до ръба на пейката и притисна главата си в ръката ми.
- Имам болки в главата - ми каза тихо на испански.

Той имаше тънък глас и такива тъжни очи, че аз бях завладян от вълна от безкрайна жалост. Вдигнах го на ръце и отведох него и майка му до най-близката болница. Аз ги оставих там и дадох на майката достатъчно пари, за да плати сметката. Но не исках да остана или да разбера нещо за тях. Исках да вярвам, че аз някак си им помогнах, и по този начин се "отплатих на човешкия дух". Научих този магичен акт от дон Хуан. Един ден бях шокиран от внезапното осъзнаване, че никога няма да бъда в състояние да му се отплатя за всичко, което е направил за мен и го попитах: "Има ли нещо, което мога да направя за теб, за да изравня резултата?" Ние току-що излизахме от банката след обмяната на мексиканска валута.

- Не ми трябва да ми плащат - каза той, - но ако толкова искаш да се отплатиш, опитай да допринесеш за човешкия дух. Това може да бъде много малко, но без значение колко си вложил, това винаги ще бъде повече от достатъчно."

сряда, 11 март 2015 г.

За малка мисловна гимнастика

За описание на началото на началата материалистите оформили теорията на “Големия взрив”. В съответствие с нея, отначало цялата вселенска материя е била съсредоточена в една точка ( ТОЧКА НА СИНГУЛЯРНОСТТА), и е била нагрята до много висока температура. В даден момент е настъпил взрив с голяма сила. В разширяващия се облак от пренагрети субатомни частици постепенно започнали да се формират атоми, звезди, галактики, планети и накрая е възникнал живота. Възниква въпроса “Кой е събрал цялата вселенска материя в една точка, после я е нагрял, за да стане “Големия взрив” ?
Всички знаят, че при взрива всичко се руши и унищожава. А излиза, че в резултат на този “Голям взрив” се появяват галактики, звезди и планети, сякаш е сработила заложена програма. А може ли това да стане вследствие на хаотично разпръскване на вещества от взрива ? И защо съществуват в природата определени правила и закони, по които учените създават теории, теореми и формули. А това, което не са успели да докажат наричат аксиоми. А по чия и каква програма съществуват тези аксиоми ? …




сряда, 25 февруари 2015 г.

Матричката в цялата й прелест

Нещо, което ми е направило впечатление отдавна : матричката счита своите системи за идеални, които са длъжни да работят на 100 процента, а ако не работят – вината е у отделния индивид. Ако успявате – браво на матричката ! А ако не успявате, то все пак – браво на матричката ! Това е само още едно “доказателство”, че тя е ефективна : проблемът в това, че тя не работи е в индивида. Вие сте виновен – търсете причината, поради която тази абсолютно 100 процентова “ефективна система” не работи за Вас. Изпълнявайте възложените задачи и живейте според предписания режим, докато системата заработи за Вас. Важно е да се отбележи, че комплексът за вина е един от най-ефективните лостове за манипулирането на човека .

сряда, 18 февруари 2015 г.

За "овцете", "кучето" и страха (по Дейвид Айк)

Един символичен пример. Бях на юг от тук, в Англия преди около 2-3 години и от другата страна на тази обширна площ имаше едно огромно стадо овце стотици овце, не съм виждал толкова много овце на едно място. Денят е приятен. После фермерът пристига с неговия камион със самосвал. Паркира си камиона. Слиза и кълна ви се дори не мисля, че мигна и си стоеше срещу клона. Една, две или три от овцете веднага реагират, вероятно заради клепачите му, защото отиват в желаната посока. Само след минути всички си тръгват. Стотици от тях следват първата. „Аз си имам моята работа. Правихме това вчера, ще го правим утре, значи и днес го правим”. А малкото борещи се, които наистина бяха малко, които не се подчиниха веднага на този начин на мислене нега го наречем „Бее”, те получиха допълнителна доза страх от стадното куче. „Джаф, джаф, джаф!” – „Добре, добре ще си трая”. Тази комбинация от „Бее”, и страхът, подкара това огромно стадо овце за смешно малко време. А аз си стоях там и се замислих, защото го правя от време на време. Сега гледам човешката раса. Ето така се прави. По този начин една шепа хора контролира масата, защото не става с танкове по улиците и войници по вратите. Хората са прекалено много. Това е като да строиш стадото физически. Трябва ви по един човек за всяка овца. Трябва да го направиш чрез съзнанието. Или чрез страх, или чрез внушаване на хората да мислят по начина, по който ти искаш. Тези стотици овце бяха прибрани от един човек, мигащ от време на време и от едно евтино куче, раздаващо страх. 

( Началото на обрата , Д. Айк , 1996 )

петък, 13 февруари 2015 г.

За вредата от парите


Несправедливостта и неравенството в обществото се появили и засилили с появата в историята на изобретението, известно като пари. Парите се превърнали в измерител на труда , вложен в създаването на публично – полезен продукт, и те са заложили неравенство на хората в разпределението на благата.
Сега капитализмът е смъртоносно болен, което неминуемо ще доведе до смъртта му. И заболяването е в много важна област – в сферата на Духа. Причината за това заболяване е, че парите (“Капитала”) – като най-важен “инструмент” на капитализма – са се превърнали в средство за господство на един народ над друг. В този случай моралните отношения на хората са ерозирали и заменени от дебели портфейли. По този начин, от гледна точка на духовността и морала в съзнанието на значителна част от човечеството парите до голяма степен са заменили Главния Юзър , станали са нещо като божествен култ и са се превърнали в световно зло. Увреждащата човешката личност роля на парите води до по-нататъшно увеличение на неморалността, безчовечността и в крайна сметка към цивилизационна безизходица, която сега преживява света


вторник, 27 януари 2015 г.

Равнодушен ли си пред игото на невежеството ?

Това което не знаеш, може да те унищожи. Неоправданото невежество създава собствения ад …

 Днес бих дефинирал есенцията на предизвикателствата, пред които сме изправени по следния начин: идентификацията на понятието „научен мироглед“ и „здрав разум“ с материализма, атеизма и производните им. Разбира се, това включва скандално отричане на парапсихологични явления, на неизползвания капацитет на човека, на живота след смъртта, контакт с други нива на съществуване и други неща, чието съществуване е известно днес вероятно почти на всички. Изглежда, че научната професия по своя характер следва да предразположи човек на откритост, безпристрастност, жажда за знания и изграждането на нови модели, които неизбежно заменят неактуалните и остарели. Но удивително е, че така наречените „учени“ на моменти превъзхождат в праволинейността и догматизма омръзналите ни църковници , а и някогашните партийни апологети !

събота, 10 януари 2015 г.

Размисли за еснафщината

Еснафщината не може да се победи със сила, защото би трябвало да бъдат физически унищожени нейните носители, не може да се победи и с идеи – защото органически не възприема тези идеи ; с нея трябва да се бори внимателно, за всеки милиметър от човешката душа, непрекъснато, без да се изморява и без да се отстъпва …