За сега науката си проправя път със сила под знамената на една странна и самопровъзгласила се монархия, където “царе” и “царици” седят на троновете в институти и фондове, а “техни величества” лауреатите на Нобелова награда са нископоклонни професори, които не искат да чуят нито една различна или противоречаща на тяхната теория. Твърде силна ли е метафората ? Може би не е достатъчно силна.
Има два основни фактора, които характеризират индивидуалността във възприятията на човек : това са интелектът – като съвкупност от опит, знания и тяхната ширина и задълбоченост , и духовността – като отражение на метафизичната форма на мислене, определяща насоката на използването на интелекта
Мога спокойно да направя паралел : съотношението на съзнание , обитаващо в Самсара към свободното съзнание в действие е еднакво с пропорцията войник в казарма – цивилен . “Екстрите” на ограниченията също се припокриват добре : принадлежност към взвод , рота , поделение ; разписание на времето ; наряди ; учебни занятия ; наказания ; нискоинтелектуални забавления …. И преди съм го споделял : зомбът е отчайващо еднообразен в своите стереотипи !
Както се казва в една поговорка, научната психология първоначално загуби душата , след това съзнанието, и изглежда скоро ще загуби и ума “. Тези думи отразяват една от основните тенденции в съвременната научна мисъл – опит да бъдат сведени всички духовни и психически феномени до биохимичните процеси, протичащи в мозъка.
Какво е интересното когато изследваш нещо – в даден момент си мислиш, че си разгадал всичко, но впоследствие се появяват нови факти или тълкувания , които могат да преобърнат с краката нагоре съставеното мнение…
Майсторлък е , ако успееш да си внушиш, че не си внушаваш, че си внушаваш !
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.