четвъртък, 30 януари 2014 г.

„Малкият човек“ и бюрокрацията

Х. бе много изморен . От 3 месеца кръстосваше непрекъснато институциите заради строителната фирма, която неправомерно се опитваше да отнеме парцела му . Сега стоеше пред поредната врата на чиновник от общината , с чанта , пълна с документи .
Влизайки , той видя намръщен младеж с очила , седящ зад бюрото и не отлепящ поглед от компютъра пред него .
Х. се представи и подаде ръка , но мъжът се поколеба, а после едва-едва я стисна.
- Какво желаете ?
- Тук ме изпратиха от съда , наложително е да защитя имота си от строителна фирма , която иска да го владее .
Мъжът зад бюрото за пръв път вдигна поглед към него :
- Добре , попълнете стандартния формуляр и ще видя какво мога да направя . Тук никой няма предимство и ще дойдете за резултат след 10 дни .
- Слушайте , прекрасно знам, че има изключения . Онзи ден някой го е направил за мой познат, без да чака 10 дни. Веднага са обработили документите .
Х. си щракна с пръсти и чиновникът го загледа учудено, после пак прикова поглед в екрана на компютъра.
- Вярно, правят се изключения , но с нареждане отгоре. Защо не говорите с началника ни от горнич етаж ? Ако ви разпише мол..
- Моят познат не е говорил с него. Някой просто му е помогнал.
- В такъв случай е нарушил правилата. Познавал е някого и той му е направил услуга.
- Сега аз познавам теб.
- Попълни формуляр и …
- Добре , наслушах се на подобни приказки досега – рязко го прекъсна Х. – Сега чуй една история от живота .
- Чух достатъчно , Х. Защо просто не …
- Ще я разкажа и ще си тръгна , става ли ? Само я чуй.
- Хубаво , давай .
Х. изчака да го погледне в очите, но това не стана.
- Много отдавна , когато бях почти на десет, отчуждиха къщата на семейството ми с обещание за овъзмездяване. Но това така и не стана , наложи се години наред да живеем под наем , за който понякога не стигаха пари и се налагаше да правим поредното изнасяне . Едва от няколко години успяхме да се установим в свой дом , закупен със свои средства . И сега една строителна фирма с измама иска да ни го отнеме. Това е моята история .
Чиновникът погледна папката с документи на Х.
- Тъжна история , човече, но не мога да ти помогна, съжалявам. – Х се изправи и се вгледа в него за момент. – Не забравяй папката – подсети го чиновника и му я подаде.
- Ще я оставя тук. Убеден съм, че ще постъпиш правилно.
- Не , недей, не мога да …
- ОСТАВЯМ Я ТУК !
Сам се изненада от силата на гласа си. Чиновникът стреснато върна папката на бюрото си. След кратка пауза Х. се приведе напред и заговори спокойно :
- Вярвам, че всеки трябва да получи шанса да избере правилно. За всеки настъпва момент за морален избор . Хубаво е човек да се вслушва в съветите на вътрешния си глас, дори и да са в разрез с правила и разпоредби . Когато го сторят, хората се чувстват добри и в душите им се влива хармония … Х. се изправи и извади листче от джоба си, написа върху него няколко телефонни номера и го остави на бюрото до папката. – Тук са моите номера . Ще чакам .
После излезе бавно от стаята …..

събота, 11 януари 2014 г.

На театър

Всеки , който можеше да се държи на краката си бе излязъл да не пропусне зрелището – процесът срещу заловената разбойническа банда , която тероризираше жителите на града . Група младежи мина покрай къщата на Монаха и един от тях се провикна силно :
- Монахо , ела да видиш заловените негодяй ! Днес всички ще дойдат на процеса … Смърт за разбойниците !
Монахът сви равнодушно рамене :
- Не си отпускайте езиците , за да ги обиждате . По-добре си размърдайте съзнанията и помислете за последствията , които идват при такива действия . А също и за неоценимата възможност да се поучите от тях и да избягвате да сторите същото . 
Младежите се изсмяха гръмко :
- Ти май съвсем си откачил ! Още малко и ще ги защитиш !
- Вие още не разбирате , че тези ситуации са вид театър . Ще го проумеете , когато „прогледнете“ с погледа на Универсума . В „очите“ му рангът, положението, възрастта и пола нямат никакво значение. Поучете се от това и си спомнете за думите, когато ви подмами изкушението да се нахвърляте върху някого