сряда, 25 март 2015 г.

За духовното служене

В живота на всеки човек, който върви по духовния път от един определен момент започват да се появяват ситуации, които изискват безусловно посвещаване на вниманието, времето и енергията на други хора. И на пръв поглед този човек не получава нищо. Такъв е случаят на работата в духа. Там не е чак толкова трудно: по духовния път у човек стават повече енергията, знанията, мъдростта (в крайна сметка - свободата) и всичко това го поставя в ситуация, в която е необходимо да се споделят.

С кого споделяте - не е толкова важно. Това могат да бъдат сериозни заинтересовани (те никога не са твърде много!), които редовно получават вливане на знания и енергия и на свой ред ги предават по-нататък; а могат да бъдат случайни - просто преминаващи хора, които в момента имат резонанс с енергията на човека на духа. Сред последните са много, на пръв поглед от земна гледна точка очевидни безполезници, но един човек на духа не трябва да ги отблъсва, защото полученият заряд все някога ще им е полезен в живота.

Задачата на човека на духа е - винаги да е отворен и работи в тези условия и с тези хора (без значение дали са сериозни или безполезници), които са му сведени в тази реалност. Изискването за материални блага за такава работа е абсолютно неуместно и води до изпадане в егоизъм и в резултат - загуба на духовния канал.

Човекът на духа от своята работа с хората все пак получава нещо. Има едно много лесно, добре познато правило: напреднал ли си - дай рамо да напредне и друг, само тогава ще продължиш по-нататък. Поради това има ситуации на служене, безусловно подкрепящи човека на духа, понеже в тях той влага своята прозрачност за потока свише, отделеност от егото и дори по-доброто разбиране на своите знания, бидейки принуден редовно да се свързва с библиотеката на познанието, отговаряйки на хилядите въпроси на сериозни и случайни. И накрая, тази комуникация подразбира и използването на фините възприятелни способности, което със сигурност сериозно ги повишава.

Може да попитате: как да се справяте със ситуации, които външно не изглеждат като духовна работа, а само си губиш времето и енергията? В тези обстоятелства все пак ни поставя духа (нашият най-висш аспект). И това също е работа върху него / себе си, но по-скрита, изискваща нашето участие и в същото време отделяне от егото.

В заключение, един цитат от Кастанеда, показващ ситуацията на служенето.

"Влязох в кабинета си, когато бях повикан от млада мексиканка. Тя седеше на една пейка в очакване на автобуса и попита дали този автобус минава покрай детската болница. Не знаех. Тя обясни, че детето й от доста време е с температура и тя е много притеснена, защото няма пари за лечение. Приближих се до пейката и видях едно момче, което стоеше малко по-далече, с облегната глава на гърба на пейката. Той бе облечен с яке, къси панталони и шапка. Когато ме видя, той отиде до ръба на пейката и притисна главата си в ръката ми.
- Имам болки в главата - ми каза тихо на испански.

Той имаше тънък глас и такива тъжни очи, че аз бях завладян от вълна от безкрайна жалост. Вдигнах го на ръце и отведох него и майка му до най-близката болница. Аз ги оставих там и дадох на майката достатъчно пари, за да плати сметката. Но не исках да остана или да разбера нещо за тях. Исках да вярвам, че аз някак си им помогнах, и по този начин се "отплатих на човешкия дух". Научих този магичен акт от дон Хуан. Един ден бях шокиран от внезапното осъзнаване, че никога няма да бъда в състояние да му се отплатя за всичко, което е направил за мен и го попитах: "Има ли нещо, което мога да направя за теб, за да изравня резултата?" Ние току-що излизахме от банката след обмяната на мексиканска валута.

- Не ми трябва да ми плащат - каза той, - но ако толкова искаш да се отплатиш, опитай да допринесеш за човешкия дух. Това може да бъде много малко, но без значение колко си вложил, това винаги ще бъде повече от достатъчно."

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.