петък, 7 август 2015 г.

Липсата на знания за своята духовна природа води до деградация

Човек рядко признава духовната сила и силата на мисълта и често си мисли, че главна в света е веществената сила. В същото време истината е в духовността, която променя живота ни и живота на всички хора - той става по-добър или по-лош от самия факт, че осъзнаваме себе си като телесно или духовно същество...
Ако човек се осъзнава като телесно същество, не се развива духовно и при него липсват знания за духовната му природа, той живее в страст, алчност, в суеверия и в страх и в резултат от това деградира. А ако се осъзнава като духовно същество, тоест отъждествява се с духа, това възвисява живота му, той се освобождава от страстите, от ненавистта и живее в атмосфера на любов и хармония със себе си и света.
Всъщност духът трябва да ръководи и управлява тялото, а не обратно. За да разбере и осъзнае това и да промени състоянието си, човекът трябва да работи над себе си, над своите мисли, да се развива духовно, укрепвайки силата на своя дух. Ако си силен духом, то и тялото ти ще е силно. Преодолявайки телесната немощ, се възвисява духът, борейки се с духовните слабости. Затова на първо място човек трябва да е силен духовно, да е уверен в себе си и силата на своя дух. Ако телесната природа вземе връх над духовната, се снижават жизнения тонус, имунитетът и волевите функции.
За да е по-ясно, да разгледаме как се осъществява процесът на съприкосновение между тялото, духа и душата. С помощта на тялото човек се докосва до околния чувствен и материален свят и го получава за самопознание, а не за удовлетворение на своите животински нужди. Сънят, храната и сексуалните потребности на човека са естествени функции на тялото, но той не трябва да мисли, че целта на живота му е задоволяването на телесните нужди. По същия начин не трябва да смята своите телeсни нужди за цел на живота си. Човекът живее, за да е щастлив , а щастието е предназначено за душата му. 
Душата на човека има мощна сила, която дава на тялото му жизнена енергия и способност да поддържа своето съществуване. Душата е обусловена, зависима и тясно свързана с нашето "aз", в нея се намират волята, емоциите и интелектът, именно чрез нея човекът проявява себе си, своята личност и това може да се нарече "самосъзнание". Благодарение на душата духът и тялото се сливат в нея. Именно с помощта на душата духът управлява тялото. Душата е волеви център, откъдето излиза лъчът на съзнанието и се фокусира вниманието. 
Духът е чистото, освободеното и пробудено Аз. С помощта на духа Азът на човека общува с с духовния свят и Твореца и го опознава. Той храни и съживява тялото със своята светлина. Осъзнаването на собствената духовност може да стане чрез отказ от хищните стремежи на тялото, отказ от убийство, насилие в името на чистото подхранване със светлината на духа. 
Духът е най-значимата част от човека и заема голяма част от неговото същество. Тялото е най-низшата част и представлява външната обвивка на човека, а между духа и тялото живее душата в ролята на посредник. Така тя ги свързва. Духът покорява тялото и го управлява чрез душата,, а тялото може с помощта на душата да склонява духа да обича света. Образно казано, тялото е външната "хижа" на душата, а тя пробужда тялото да се подчинява на духа.
Всички проблеми на човека произтичат от непознаването на собствената му духовна природа, от липсата на истинско разбиране за себе си и истинското му предназначение. Отсъствието на знание за духовната природа постепенно води до деградация. Опознавайте себе си и заобикалящия ви свят, обичайте се и се уважавайте, съзидавайте и творете...




Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.