неделя, 22 септември 2013 г.

Без илюзии

… E.  бе ядосана на целия свят . Преди минути отново се конфронтира с близката си приятелка  И. , за която винаги бе готова да влезе в огън и вода . В това състояние реши да излезе по магазините – надяваше се , че една шопинг терапия ще запълни празнотата , която усещаше в душата си .
Излезе на булеварда и се заоглежда за нещо, което да я грабне . Мина през няколко бутика , но не хареса нищо – усещането за празнотата си бе все така с нея . Дали да не седне да изпие едно кафе ? 
Поръча кафето и зарея поглед в множеството от хора наоколо . Замисли се за нещо, което бе чела отдавна , и въпреки това бе запечатано в съзнанието й . То гласеше : “За много хора илюзията , вложена в измислен образ за някого или нещо им носи така желания покой , който поддържда крехкото равновение на съзнанието им. Но е добре да имат предвид , че илюзорният образ в даден момент се срива изведнъж и тогава им се налага да се изправят лице в лице с истината . Ударът може да е суров и не всеки да го понесе .”
През това време келнерът поднесе поръчаното кафе с дежурното късметче към него . Е. първо си запали цигара и проследи с поглед дима. Посегна към късметчето и бавно го разви . А на него пишеше :
  ЩАСТЛИВ Е ЧОВЕКЪТ , КОЙТО ОТКРИЕ УБЕЖИЩЕ В САМИЯ СЕБЕ СИ 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.