събота, 10 май 2014 г.

Къде може да отведе скок в неизвестното

Бяха минали 2 месеца  , но този ден остана завинаги запечатан в  паметта на М . Тогава той през целия ден се усещаше неспокоен , в резултат на което реши да се разходи из града . Насочи се към антикварния магазин на свой стар познат.
Когато влезе , той завари само помощника , който му каза , че шефът не се чувствал добре – бил на горния етаж , където по принцип държи най-ценните си предмети. М. се качи и го намери в кисело настроение . Първоначално бе помислил , че трябва да си тръгне , но после реши да поостане и да помоли собственика да му покаже някои неща .
Собственикът взе една шапка , за която каза, че е принадлежала на прочутия бунтовник И. и я подаде на М. , който вътрешно се оживи . Отдавна имаше слабост към колекциониране на реликви , свързани с исторически личности. Придаде си равнодушен вид и помоли собственика за чаша кафе . Щом той слезе долу, М. скочи и с нетърпение разгъна шапката . Тук-там тя бе проядена от молците, но още не се бе разпаднала. Но това не му бе достатъчно – реши, че трябва да я сложи на главата си. Огледа се в огледалото , за да види как му стои . Самото огледало с годините бе потъмняло и затова отрази само една мрачна сянка. Изведнъж сянката придоби определена форма. От огледалото го гледаше непознато лице с пламтящи очи .
В същия миг в ушите му отекна оглушителен гръм, всичко потъмня , стори му се, че пропада в бездна и в крайна сметка загуби представа за време и място.
По едно време М. исъзна , че плува през гъсти облаци, които на моменти придобиваха човешки очертания. Видя силует на слаба жена . Някакъв мъж , чието лице не се виждаше се опитваше да я убие. М. искаше да се притече на помощ , но не успяваше да помръдне. И тогава той премина през безкраен низ от преживявания с отрицателен заряд . Бе ту наблюдател, ту изтезавана жертва. 
Последното , което си спомняше бе , че китките и глезените му бяха завързани с дебели въжета, чиито краища се губеха в мъгла. Болка пронизваше крайниците му . Усещаше , че тялото му се цепи на парчета . Започна да крещи от ужас…
И тогава се събуди .
Лежеше на пода в стаята , плувнал в пот . Собственикът бе коленичил до него и го викаше по име. Старата шапка бе паднала от главата и лежеше на пода сред отломките от счупеното огледало. 
М. дълго време не каза и дума, само сърбаше бавно от кафето . Накрая излъга приятеля си , че понякога получава внезапни припадъци и го помоли да му извика едно такси . 
В къщи си легна веднага . Чувстваше се напълно изцеден. 
Лежа болен в продължение на почти 7 седмици . 
Когато се пооправи достатъчно, докторът го попита какво се е случило в магазина . М. нямаше желание да си спомня за страшните преживявания и каза лаконично, че внезапно му е прилошало . Докторът го изгледа недоверчиво , но се въздържа от повече въпроси . Преди да си тръгне, подхвърли, че такива пристъпи на злокачествено мозъчно възпаление често се причиняват от предмети,свързани с насилствена смърт. Те излъчвали мощна негативна сила , която можела опасно да увреди разсъдъка на влезлия в твърде близък контакт с тях ….

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.