сряда, 28 май 2014 г.

Моментното озарение

- На пръв поглед, Монахо, вашите стихове изглеждат банални – каза един от гостите на тържеството. – Понякога дори човек остава с впечатление, че са напълно лишени от смисъл. Но по един тайнствен начин те не му дават мира, човъркат съзнанието му и един ден изведнъж ги проумява. Защо не напишете нещо сега, което да остане за спомен от днешната ни среща ? Това няма да бъде никак трудно .
Монахът го погледна :
- Спестете ми вашето леко отношение! – каза студено той. – Аз се отнасям сериозно към творчеството си . 
- Не, Монахо – провикна се домакина, – не признаваме никакви извинения ! Вие не смеете да напишете нещо, понеже сега нищо не ви идва . Така ли е ?
Гостите прихнаха да се смеят. Без да им обръща внимание , Монахът поиска от минаващия наблизо слуга лист хартия . За миг се вгледа в листа , после протегна ръка и изписа две строфи.
- Боже мой ! – възкликна домакинът. – Това вашето е озарение ! 
След което прочете на глас :

      Връщаме се там , откъдето идем.
      Където отива пламъкът на угаснала свещ.

- Ще бъдете ли така добър да ни обясните смисъла, Монахо ?
- Не ! – отговори Монахът и написа отдолу посвещение на домакина .

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.