Празненството на големците вече бе започнало , когато на
входа на градината застана един дрипав човек . Домакинът на събирането
се провикна :
- Много се радвам да ви видя , странстващи Монахо ! Ние вече започнахме …
- После ще решите дали се радвате искрено , че се срещате с мен, или не ! – сряза го Монахът .
Очите му се бяха съсредотичили в някаква точка зад гърба на
домакина , който не можа се удържи и погледна назад . Дворът беше
празен.
- Не, ваше благородие , вие не можете да ги видите . Още не ! Но не се безпокойте , “покойниците” винаги са с нас. Навсякъде !
Домакинът го изгледа продължително . Този странен човек го
караше да се притеснява . Все пак събра смелост и леко усмихнат каза :
- О, да , покойниците са …сред нас
- И защо да не са сред нас ? – сопна се като ужилен Монаха . –
Те са неотделима част от общия живот . Техният свят, също както и
нашият , е с огромно значение или пък изобщо няма значение . И както има
избирателно привличане между двама души , така и някои от “покойните”
са свързани с определено място ….
- Надявам се , че сега ще ни спестите злокобните си истории ,
Монахо ! Последният път, когато се видяхме, направо ни изправихте
косите с вашите разкази .
Монахът го изгледа и спокойно отговори :
- Случва ми се да се сдобия с двойно зрение . Когато казвам
на хората какво виждам, то е хем за да се правя на много прозорлив, хем
да не отдавам мисловната си, ценна енергия на негативните картини.
Понякога никак не ми харесва това, което виждам. По ми е добре да
наблюдавам животните сред природата .
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.