Ограниченията са задънена улица

- Наистина усещате какво най-много ме вълнува, Монахо – доволно каза гостът – Неизменната ми цел е да надмина по познания моите предшественици в тази околия !

- Ако винаги ни се удаваше да осъществим изцяло желанията си щяхме да изпитваме пагубното чувство на преситата – кратко отговори Монахът. – Заповядайте чаша чай .

След като отпиха от чашите , Монахът продължи :

- Вие наистина се развивате добре с познанията тук . Би трябвало обаче да пообиколите малко и извън околията , да се срещнете с други хора и да предадете след време обменения опит .

Гостът се усмихна леко .

- Подобни пътувания ще усилят чувството за пресита , за което ме предупредихте . Това не е за мен , чувствам се добре и тук .

Монахът поклати отрицателно глава :

- Търсенето на нови хоризонти е в основата на изначално заложеното у всеки от нас . Ако бе възможно човек да живее цял живот между четири стени, сигурно би постигнал идеалното просветление без много трудности . Но доколкото се налага да живеем и с останалите, нужно е да отделим внимание и на контактите си с тях . В противен случай бихте се почувствал в даден момент напълно смазан . Да сравним спиралността на еволюцията с колесница , а проявените съзнания – с конете , които я теглят . Вътре в групата си конят има относителна свобода на избора : да препуска по-буйно или по-умерено, да извие глава надясно или наляво, без колесницата да е застрашена от това. А онзи кон, който избяга от впряга си, ще се наслади естествено на абсолютната свобода за известно време. Но когато се умори и се почувства толкова самотен, че отново пожелае да се присъедини към другарите си, няма да успее да намери пътя и вече никога не ще настигне препускащата напред !

При тези думи гостът видимо пребледня . Когато посегна към чашата с чай , ръката му видимо трепереше . Настъпи неловко мълчание , което бе нарушено отново от Монаха :

- Узрелият трябва да бъде майка и баща на хората, да насърчава честните и добрите, неопитните да подпомага. И имайки знанията – не да спотайва , а да споделя е дългът му ….

Двойникът

- Знаеш ли, сънувах странен сън , в който насред една голяма гора видях мой двойник . Изплаших се , защото излъчването от него не бе много добронамерено . След това картината прекъсна и се събудих в леглото . Може би бях преуморен вечерта или съзнанието ми изигра шега .

Приятелят му се усмихна леко.

- Не говори така лековато за сериозни неща – каза с намигване той. – Никой от нас не е една-единствена личност , всички сме сбор от множество. Но ни е удобно да забравяме за несъвършените си съставки. Ако една от тях успее да ни се изплъзне и след време се озовем очи в очи с нея, я взимаме за привидение. И то доста натрапчиво привидение …

Нова информация за Вселената

Въплъщавайки се на такова ниво на цивилизация като тукашното, т. нар. "Синове на Бога" се разделят временно със своето позиционно съзнание, както и със своите  знания и опит, които преди това са имали, така че те да не им пречат да се адаптират във вселената и в обществото, където успешно да общуват и да си взаимодействат с други хора.

Всеки, който някога е извършвал или извършва низходяща еволюция във Вселената съгласно благословението на Твореца, получено при очакването на определена духовна мисия, са имали или имат възможността за постигане на еволюционни цели и решението на проблеми от различни нива на цивилизация, т.е. в хода на своята духовна мисия те са имали или имат способността да постигнат едновременно няколко еволюционни цели, намиращи се на различни нива и да решават едновременно серия от многостепенни еволюционни проблеми.
Представители от всички цивилизации на нива Свeнт, Сeйст, Пента, Кварт и кварт притежават позиционно одухотворено съзнание, така че без значение какво е нивото на цивилизация в тези ограничения и границите, в които те може да са били в резултат на низходящата си еволюция, техните лотоси на паметта остават отворени.
Позиционираното одухотворено съзнание на цивилизационните нива Свeнт, Сeйст, Пента, Кварт и кварт позволява напълно и в цял обем да осъзнаят всички свои превъплъщения на различни нива на цивилизация и съзнателно да прилагат и използват тази информация в процеса на духовните мисии. Това е важно, защото духовните мисии във Вселената не са леки и венчелистчетата от лотоса на паметта позволяват на тези, които извършват духовна мисия да преодолеят всички видове бедствия, безнадеждност на ситуацията, трагичните събития, загуби, както и много различни проблеми.
Одухотвореното съзнание може да се развива в посока надолу само до нивото на цивилизацията "тер",  тъй като всички представители на цивилизации на нива "един" и "уа" - цивилизацията на генетично-биологичния човек и цивилизацията на Хомо сапиенс - имат  одушевено, но неодухотворено съзнание.
 Нивото на цивилизацията "тер" или цивилизацията на мислещия човек, заемат по-високо ниво в цивилизационните люлки на Вселената - като например нашата планета, но представителите на тези цивилизации не разполагат, както вече знаем с позиционно одухотворено съзнание, така че позицията или всяко от становищата на който и да е представител на всяка  мислеща цивилизация - това е определен брой гледни точки или перспективи за себе си, за света и отражение на света около него - в одухотвореното съзнание на неговия кристал на Разума .

Опитвайки се да придадат на своя ъгъл или гледна точка, или на убежденията си специална тежест и да подчертаят тяхната специална роля, представителите на мислещите цивилизации на нива "един" и "уа" често наричат своите позиции възгледи, но по същество, в същността си и по значението си те не са.

Колкото по-дълъг път на низходяща еволюция осъществява във Вселената този, който има духовна мисия в нея, слизайки до нивото на цивилизация "тер",  толкова повече венчелистчета от лотоса на паметта си той трябва да затвори, за да се адаптира успешно и да се развива в посока нагоре в условията на мислещата цивилизация. При това у него са съхранени възможностите за едновременно достигане на еволюционните цели и решаването на еволюционни задачи от различни цивилизационни нива, т.е. на тези цивилизации, през които той е преминал пътя на своята низходяща еволюция и които са допълнили първичната цел и задачи на духовната му мисия със своите цели и задачи.
Докато венчелистчетата от лотоса на паметта на този, който е дошъл в цивилизацията на  ниво "тер" с определена духовна мисия не са започнали да се развиват, той като мислещ човек се нуждае от специална подкрепа и съдействие от страна на представители на тези цивилизации, от които е бил изпратен. Всички приети от тях цели и задачи не могат да си противоречат или да се подменят взаимно и са длъжни да съответстват на целите и задачите за неговата личност на цивилизационното ниво "тер".
Определено ниво на личностно развитие на цивилизационно ниво "тер" може да му позволи да използва някои венчелистчета от лотоса на паметта си, но той не може да ги отвори, тъй като одухотвореното му съзнание, което е получил преди раждане (въплъщение) на цивилизационно ниво "тер" не притежава позиционност и не може самостоятелно да генерира и изпраща необходимите енерго-информационни импулси към определени точки от развитието на неговото поле на времето от другите цивилизационни нива .
Има духовни мисии, чиито цели и задачи не се нуждаят от отваряне на венчелистчетата на лотоса на паметта за този, който е дошъл на цивилизационното ниво "тер". Но има и мисии, които изискват подобно отваряне. 
 Всички синове на Бога (Бог Отец, или нивото на цивилизацията Свeнт "Бог Отец") преди началото на духовната си мисия в цивилизациите от ниво "тер" сами решават за себе си - нуждаят ли се целите и задачите на тяхната духовна мисия от разкриването на определени венчелистчета от лотоса на паметта или не, и ако е необходимо, при какви условия, при какви обстоятелства и какви идеологически и причинно-следствена значения ще има това разкритие. Списъкът на тези условия, обстоятелства и значения, свързани с разкриването на определени венчелистчета от лотоса на паметта става основа на бъдещото информационно завещание, което Божият Син оставя на един от своите бъдещи космически учители преди смъртта на тялото в цивилизацията, която той напуска, за да се роди (въплъти) на цивилизационно ниво "тер", т.е. в условията на мислеща цивилизация.


Из книгата на Д.Д.Гурьев "Лотосът на паметта на Любомира"

Зърно-идея за генетико-биологична цивилизация - цивилизация от ниво "един"

Зърно-идея за разумна цивилизация - цивилизация на ниво "уа"

Зърно-идея на мислеща цивилизация - цивилизационно ниво "тер"

Цялостна еволюция на цивилизационната група "един" - "уа" - "тер"

Въплъщение  на познаваемата част на Абсолюта в съзнанието на човек от нашата (втора) цивилизационна група

Идеята за еволюцията на нашата (втора) цивилизационна група, която е започнала своето развитие някъде преди 12 000 години

Образ на Вселенския Разум и Вселенските Домове 

Помогни си сам ….

Следователят седеше с напрегнат израз на лицето . Монахът влезе с бавна крачка и се насочи към него :

- Усетих , че ще ме потърсите, какво предизвика това ?

- Трябва да ми помогнете , Монахо ! Снощи е станал голям обир и доколкото съм осведомен се подготвя втори , а тук съм донесъл документите по случая . Много ми се иска да им хвърлите един поглед и да усетите дали сме на права следа …

Преди да успее да каже нещо повече , Монахът го прекъсна :

- Не чакайте никаква помощ от мен ! За мен правосъдието на хората е посредствен маскарад и не бих си мръднал малкия пръст да гоня някой престъпник. Те сами се хващат ! Въртят се в още по-тесни кръгове, отколкото другите, и не могат да се измъкнат от тях !

- Но как да подходя , поне ме посъветвайте нещо ….

- Всъщност при вас има игра на конфликти – засмя се за пръв път Монаха. –  Oт интуитивна гледна точка т.нар. конфликти не са особено интересни , при тях правилата са горе-долу като при шаха. От самото начало се знаят възможностите на противниците и резултатът е предварително известен. Който не иска да попада в тях – желателно е да избягва разсъжденията в обвързана последователност . Нужно е абстрактното усещане ….

- Не ми помагате много с такива сентенции – разочарован каза следователя .

- А трябва добре да знаете , че сам си помагате най-добре . Често залагате на готови мисловни шаблони и това ви подвежда . Реалният живот наистина е по-пъстър и от най-добре обмисленото начинание. “Неочаквано” се появяват съвпадения на различни обстоятелства, недвусмислени до един момент мотиви увисват поради “ненадеен” развой на събитията, грижливо обмислени планове рухват по някаква “приумица на съдбата”, хитроумни идеи пропадат в лабиринта от аболютно “непредвидими” човешки постъпки. Заради всичко това няма смисъл да се тълкуват каквито и да било факти въз основа на предварително създадени мисловни конструкции ….

Без заглавие

Да не би този страх да остане 

И превърне веселието в терзание

Ти ще потърсиш своята сила

Когато часът за изгрев удари

И мракът потъне в забрава ...




Кога матричния "писък" ехти 

избягвай капана коварен 

и примката тясна отпускай,

тогаз в себе си ти ще надзърнеш 

щом мракът потъне в забрава...




Търсача у всеки тук се приветства

с възхитата детска, която остава,

отново пътуват към нея

със влака - чудно пришествие

устремен към поредната гара ... 

Бъдещето започна / Будущее началось

 Филмът "Бъдещето започна" е гледната точка на един човек за възможния облик на света след няколко десетилетия . Според него това ще е напълно виртуална и контролируема реалност . Създаден е с цел да ви прикани към обсъждане и формиране на възможни сценарии за бъдещето .

Пробуждането не търпи компромиси

   ... Поредният работен ден отиваше към края си . В офиса чакаха края му , а междувременно между колегите се завърза разговор . Обсъждаха системата на съществуване , която е актуална от толкова време . Един от присъстващите каза :
   - И все пак - защо все още се поддържа тази система при нейната очевидна деструкция ?
   Тук се намеси А. , който до момента само слушаше :
   - Защо се поддържа ли ? И аз се стремя да си обясня това ... Често си мисля , че хората като цяло много дълго и целенасочено са били приучвани да слагат над истинските чувства всякакъв род принципи : от по-старо време например рицарството , после принадлежността към своя еснафска среда , както и към нацията ... А когато се поставят над обичта , другарството , състраданието и мъдростта каквито и да било логически фигури ( религия, политика , икономика и т.н.) - край ! - ето я основата за масови психози !
   Вратата се отвори безшумно и в стаята влезе шефа на офиса.
   - Как е ? - попита той всички .
   - Нормално, без нещо за отбелязване - колективно му отговарят .
   Погледът му се насочва с укор към А. , който улавя това и попита :
   - Някакви неприятности ли има ?
   - Уви ... - въздъхва шефа. - Колеги са възмутени от едно неподписано изложение против цялата ни система на живот ...
   - Не разбирам ...
   - А би трябвало ... Нали сте му автор ?
   - Вижте ...
   - А. , без комедии моля ! Аз познавам стила ви ...
   - Мой стил ! ... И това е сериозно за да ме обвинявате ?
   - Обвинение ... Не съм криминален следовател ... Защо все пак се забърквате в такива ... каши ?
   А. миролюбиво отвърна :
   - Моята философия е неотделима от действието ..
   - Вие сте непоправимо наивен....
   - Бих могъл да кажа същото и за вас ...
   - По инерцията на взаимните обиди, така ли ?
   - Не искам да ви обиждам ! Просто съм убеден, че нашето време ще наложи на всеки да поеме своя дял от отговорност пред случващите се събития , колкото и микроскопичен да е той ...
   - Няма да го поема !
   - Ще ви заставят ... Вие имате нещастието да живеете в голямата география на принудата , съществуваща в затворената система понастоящем .. Аз също .. Защо да чакаме момента на принудата ? Не е ли по-добре да я изпреварим, за да си обезпечим поне малко свобода на избор ?
   Шефът тръсна разочаровано глава 
   - Късно е да ме съветвате ! - иронично отсъди той. И добави : - Надявам се , че след станалото разбирате вашия дълг ?
   - Моят дълг ?
   - Естествено ... Ще ви бъде ли удобно да представите молбата си за напускане до края на седмицата ?
   - Молбата за напускане ? ... Добре ... до края на седмицата ....