Решенията, основани на инстинктите, често са по-добри, отколкото тези, които се взимат след сериозен размисъл, смятат специалисти, след наблюдения върху доброволци, които е трябвало да се справят с определени задачи при различно време, дадено им за размисъл.
При отговор, даден до 1 секунда, точността на отговора е била 95%, докато при обмисляне на отговора точността е спадала до 70%.
Крайността на резултатите е била неочаквана дори за самите изследователи, сочи публикация в изданието Psychology Today.
Повече хора са убедени, че при обмисляне на даден въпрос, ще дадат с по-голяма вероятност верен отговор, но резултатите от проучването на американските психолози се оказват противоположни. Според тяхното мнение, това се дължи на факта, че “несъзнателната” част на мозъка е способна да анализира определено количество разлики в обектите, докато “съзнателната” взима решение на основата на количествата сходни черти.
При това съзнателната част на човешката личност подлага на критика всяко предварително решение и затова ние толкова малко разчитаме на инстинктивните си решения и толкова много - на обмислените.
Ким Стивънсън, ръководител на изследователския екип смята, че способността за взимане на решения бързо и правилно на основата на анализа на подсъзнанието е еволюционна придобивка на животните и човека: “Именно умението бързо да се определи опасността и да се реши как тя може да се избегне е позволило на повечето съвременни видове да оцелеят. Но това не означава, че всички решения трябва да се взимат без обмисляне. Подсъзнателните инстинктивни решения са добри само в специфични ситуации, когато е наложително реакцията да бъде незабавна”.
zdrave.bg
понеделник, 31 декември 2012 г.
вторник, 25 декември 2012 г.
ЗА СВОБОДАТА НА ОВЦАТА
Нека, след като вече говорихме за конформизма по отношение раз-
бирането на света и за готовите „пакетирани светогледи“, още веднъж
след Платон да се опитаме да свържем Човешкия Дух с Човека и да
се позовем на Робърт Пърсинг и неговия герой Федър, познал мъките
на това трудно начинание – да обучаваш някого в теория на единство
и свобода на живот: „Според него качеството е по-забележимо горе в
горите, отколкото тук, заличено от мръсните прозорци и океаните от
думи. Той разбира, че онова, за което говори, тук никога няма да бъде
прието, защото, за да го разбере човек, трябва да е освободен от за-
висимостта на властта, а това е институция на властта. За овцата
качеството е онова, което посочи овчарят. И ако вземем една овца и я
занесем горе в планината, в гората нощем, когато вее вятърът, тази
овца ще се паникьоса до смърт и ще блее и блее, докато дойде овчарят
или вълкът.“
Ето го отново проблема, поставен не през натиска на външното, а през
безсилието и незнанието на „вътрешното“. Овцата е идеалният пример за
пасивния и интерпретативно немощен съвременен индивид. Училищната
и университетската институции са лицемерни, когато говорят за „самос-
тоятелно“ и критично мислене, докато реално ревниво очакват подготве-
ните отрано отговори. Тогава е ред отново да се запитаме – що е критично
мислене?
То е онова мислене, което иска да провери готовите отговори, да скъ-
са с очевидностите и с конформизмите на разбирането. Това мислене не
може да се роди „свише“, то също се възпитава и отстоява. „Овцата“ в
примера на Пърсинг не е овладяла именно умението да свързва, да из-
вежда нови интерпретативни възможности от ситуациите на нерешеност.
Попаднала в подобна ситуация, тя жалостиво призовава „арбитъра“, кой-
то да реши за нея и да я прибере – или в кошарата, или в търбуха. Там,
където е сигурно.
Човешкият Дух има шанса да съдейства на Човека да разбира по-до-
бре себе си и да организира по-смислено живота си, като се изтръгва от
манипулативните предписания. Този шанс е заложен в способността му
да разобличава, да „разрежда“ фалшивата смислова плътност на всеки-
дневните светове, които са с много твърди и контролирани сценарии за
мислене и действие.
Проблемът на днешните хора е, че те не желаят да пробуждат и под-
държат в себе си интерес към Смисъла. Човешкият Дух е Пътят към
Смисъла. Защото Смисълът не е просто някаква монолитна маса, която
откриваме и консумативно усвояваме. Той е онези значещи компоненти
на битието, които ние самите трябва да открием и да се научим да свърз-
ваме. Подобни построения ни правят Човеци в плана на Божественото.
НАРЪЧНИК
ЗА ИЗВЪН-МАТРИЧНО
И НЕ-ЕГРЕГОРИАЛНО
МИСЛЕНЕ И ЖИВОТ
бирането на света и за готовите „пакетирани светогледи“, още веднъж
след Платон да се опитаме да свържем Човешкия Дух с Човека и да
се позовем на Робърт Пърсинг и неговия герой Федър, познал мъките
на това трудно начинание – да обучаваш някого в теория на единство
и свобода на живот: „Според него качеството е по-забележимо горе в
горите, отколкото тук, заличено от мръсните прозорци и океаните от
думи. Той разбира, че онова, за което говори, тук никога няма да бъде
прието, защото, за да го разбере човек, трябва да е освободен от за-
висимостта на властта, а това е институция на властта. За овцата
качеството е онова, което посочи овчарят. И ако вземем една овца и я
занесем горе в планината, в гората нощем, когато вее вятърът, тази
овца ще се паникьоса до смърт и ще блее и блее, докато дойде овчарят
или вълкът.“
Ето го отново проблема, поставен не през натиска на външното, а през
безсилието и незнанието на „вътрешното“. Овцата е идеалният пример за
пасивния и интерпретативно немощен съвременен индивид. Училищната
и университетската институции са лицемерни, когато говорят за „самос-
тоятелно“ и критично мислене, докато реално ревниво очакват подготве-
ните отрано отговори. Тогава е ред отново да се запитаме – що е критично
мислене?
То е онова мислене, което иска да провери готовите отговори, да скъ-
са с очевидностите и с конформизмите на разбирането. Това мислене не
може да се роди „свише“, то също се възпитава и отстоява. „Овцата“ в
примера на Пърсинг не е овладяла именно умението да свързва, да из-
вежда нови интерпретативни възможности от ситуациите на нерешеност.
Попаднала в подобна ситуация, тя жалостиво призовава „арбитъра“, кой-
то да реши за нея и да я прибере – или в кошарата, или в търбуха. Там,
където е сигурно.
Човешкият Дух има шанса да съдейства на Човека да разбира по-до-
бре себе си и да организира по-смислено живота си, като се изтръгва от
манипулативните предписания. Този шанс е заложен в способността му
да разобличава, да „разрежда“ фалшивата смислова плътност на всеки-
дневните светове, които са с много твърди и контролирани сценарии за
мислене и действие.
Проблемът на днешните хора е, че те не желаят да пробуждат и под-
държат в себе си интерес към Смисъла. Човешкият Дух е Пътят към
Смисъла. Защото Смисълът не е просто някаква монолитна маса, която
откриваме и консумативно усвояваме. Той е онези значещи компоненти
на битието, които ние самите трябва да открием и да се научим да свърз-
ваме. Подобни построения ни правят Човеци в плана на Божественото.
НАРЪЧНИК
ЗА ИЗВЪН-МАТРИЧНО
И НЕ-ЕГРЕГОРИАЛНО
МИСЛЕНЕ И ЖИВОТ
понеделник, 17 декември 2012 г.
Мъжът и жената
Във всеки човек е заложено мъжкото и женското начало. Женската енергия се появява в лявата част на тялото е интуитивна и емоционална, докато мъжката енергия е свързана с дясната половина и е ориентирата към логиката и интелекта. Съществува сигурен признак за разпознаване на истинската любов както при мъжа, така и при жената. Жена, която истински обича, се отдава без да иска нищо в замяна - както природата дава всичките си дарове на човека безвъзмездно. Мъж, който наистина обича една жена, ще остане до нея и ще я подкрепя напълно, дори ако тя се стреми към собствено удобство и изгода. Най-трудно от всичко е да намерим щастие в любовта, защото да се роди истинска и напълно взаимна любов е невъзможно. Онези, които желаят да намерят щастие в любовта, трябва да се придържат към следните препоръки за хармонизиране на характерите - и мъжът, и жената не принадлежат изцяло към своя пол, всеки носи количество енергия от другия пол. Taзи част от противоположния пол във всеки човек е причина за несъзвучието в брака. Еднаквите полюси се отблъскват, а противоположните се привличат. Жената трябва да се самоанализира и да намери в нея женското и мъжкото поведение. Тя не трябва да влства над мъжа или да се отнася собственически с него. Важно е да внимава да не наруши душата на партньора си с негативни, разрушителни думи. Мъжът бавно ще започне да се превръща в това, в което го е нарекла. Така също, той ще изпитва неприязън към нея, защото под съмнение са поставени мъжкото му достойнство и гордост. За жената това е най-сигурния начин да загуби партньора си. Жена, която умее да владее сърцето на любимия си, получава всичко без да го иска. Властната жена няма да задържи мъжа си, нейните вибрации са позитивни, или мъжки, и тя не може никога да го задоволи сексуално. Властната жена се стреми да стимулира любов, като несъзнатено принуждава мъжа да приеме фалшива самоличност, изцяло съответстваща на нейните желания и подтиска това, което й е неприятно. Той прави всичко, за да я зарадва, да й донесе щастие или да й спести неприятности, защото се страхува от нейните скандали и изблици на гняв. Можем ли да кажем, че го обича? Тя е намерила кукла, с която да си играе, защото мъжът изпълнява всичките й желания. Това е противоестествена ситуация - всичко, което не е естествено се наказва, защото е против Природата. Наказанието на мъжа е загубата на силата му, дадена от Природата. той ще се бори с живота, но няма да постигне успех, освен ако не намери друга, по-женствена жена. Колкото по-женствена е жената, толкова по-силен ще е мъжът, защото в нея ще намери всички дарове на майката Природа. Всичко това не означава, че жената трябва да бъде слугиня на мъжа. Става въпрос само за едно - важно е жената да се придържа постоянно към женската си роля. от своя страна, мъжът трябва да укрепва всички верилни и мъжествени характеристики у себе си, за да постигне хармония във връзката. Той трябва да владее душата, кичността и сърцето й. За мъжа е важно да бъде нежен към жената, но и да не губи присъщите си качества. Той трябва да насочва силата си към нейната красота, а тя трябва напълно да усеща неговата мъжественост.
В любовта, както и във всичко друго, нещата се подчиняват на неумолимия закон за действието и противодействието. Ако жената се отнася зле с партньора си и му мърмори, той ще изпадне във всласт на негативната й сила и чрез постъпките си ще й донесе страдание. Всички ние трябва да знаем, че веригите от цветя са по-силни от железните.
Мъжът не бива да забравя, че жената по природа е много по-чувствителна, деликатна и интуитивна от него. Трябва да се държи към нея с нежна твърдост, винаги да бъде готов да й окаже пълна подкрепа, както материална, така и духовна. Златно правило на мъжа - отнасяйте се към жената сякаш ви е любовница, сякаш току що сте се запознали и за пръв път признавате любовта си. Гледайте я с очите, с които сте се влюбили в нея. Истинската любов се разпознава преди всичко от това, че с изминаването на годините расте, а не намалява.
Съществуват ненарушими закони, определящи "качеството" на новородения човек:
1. В момент на зачатието трябва да има пълна духовна хармония, любов и инстиктивен съюз. Колкото по-положително и издигнто е душевното състояние преди копулажия, толкова по-издигнато ще бъде зачатието и толкова по-висши качества ще притежава детето.
2. При бремеността на жената не трябва да влиза в сексуални отношения. 3. По време на бремеността на жената трябва да се предоставят всички удобства. Всяка тревога трябва да се спестява. Трябва да се огражда с красиви неща, да слуша хубава музика, да се стреми постоянно да бъде спокойна и безметежна, за да предаде позитивни вибрации на детето, което носи.
Всичко, което срещаме в живота си, както добро така и лошо, е резултат от собствените ни действия. Ние жъне онова, което сме посели. Всичко се дължи на вибрации - добри или лоши. Вибрацията може да се промени със силата на волята, защото всичко е разум, всичко във вселената вибрира. И нека още веднъж да си припомним, защото това е най-важното - винаги трябва да разбираме, осъзнаваме и да носим отговорност за действията си. За това, което получаваме и това, което отдаваме от себе си.
http://wicca.hit.bg/BOOK/man%20and%20woman.htm
В любовта, както и във всичко друго, нещата се подчиняват на неумолимия закон за действието и противодействието. Ако жената се отнася зле с партньора си и му мърмори, той ще изпадне във всласт на негативната й сила и чрез постъпките си ще й донесе страдание. Всички ние трябва да знаем, че веригите от цветя са по-силни от железните.
Мъжът не бива да забравя, че жената по природа е много по-чувствителна, деликатна и интуитивна от него. Трябва да се държи към нея с нежна твърдост, винаги да бъде готов да й окаже пълна подкрепа, както материална, така и духовна. Златно правило на мъжа - отнасяйте се към жената сякаш ви е любовница, сякаш току що сте се запознали и за пръв път признавате любовта си. Гледайте я с очите, с които сте се влюбили в нея. Истинската любов се разпознава преди всичко от това, че с изминаването на годините расте, а не намалява.
Съществуват ненарушими закони, определящи "качеството" на новородения човек:
1. В момент на зачатието трябва да има пълна духовна хармония, любов и инстиктивен съюз. Колкото по-положително и издигнто е душевното състояние преди копулажия, толкова по-издигнато ще бъде зачатието и толкова по-висши качества ще притежава детето.
2. При бремеността на жената не трябва да влиза в сексуални отношения. 3. По време на бремеността на жената трябва да се предоставят всички удобства. Всяка тревога трябва да се спестява. Трябва да се огражда с красиви неща, да слуша хубава музика, да се стреми постоянно да бъде спокойна и безметежна, за да предаде позитивни вибрации на детето, което носи.
Всичко, което срещаме в живота си, както добро така и лошо, е резултат от собствените ни действия. Ние жъне онова, което сме посели. Всичко се дължи на вибрации - добри или лоши. Вибрацията може да се промени със силата на волята, защото всичко е разум, всичко във вселената вибрира. И нека още веднъж да си припомним, защото това е най-важното - винаги трябва да разбираме, осъзнаваме и да носим отговорност за действията си. За това, което получаваме и това, което отдаваме от себе си.
http://wicca.hit.bg/BOOK/man%20and%20woman.htm
четвъртък, 29 ноември 2012 г.
Приказка за Луната
Нощ. На улицата стоят два човека.
- На какво се усмихвате? – пита единия другия.
- Любувам се на Луната.
- На какво се любувате?
- На Луната, - и човека сочи Луната с пръст, но събеседника му дори не повдига глава.
- Каква Луна? – пита той.
- Ето я там, - учудва се човека, - точно над вас, една такава жълта.
- Жълта?! О, Боже! Трябва да разкажа на някого!
След половин час, около човека се събира тълпа.
- Учителю, разкажи ни за Луната, - пита плахо представител на тълпата.
- Какво има за разказване – човека започва да се ядосва. – Вдигнете глави и ще я видите сами.
Някой, без да отделя от човека предани очи, пише бързо в своя бележник: „Достатъчно е само да вдигнем глава и пред очите ни ще се разкрие Луната, жълт кръг на фона на черното небе…”
- Какво си се разписал? – пита човека настръхнало.
- Някой трябва да запази учението за потомците, ако не съм аз, тогава кой?
- По дяволите, какво учение?! Просто вдигни глава!!!
- „Да се вдигне глава не е трудно, просто…” - отново започва да пише новоизпечения евангелист, но човека го удря с юмрук отдолу по брадата и пред очите на пишещия се мярка жълто петно.
- Какво беше това, Учителю???
- Луната.
- О, Боже, видях Луната. Видях Луната! Луната!!!
- Той видял Луната, - тълпата е развълнувана и започва да върти около потриващия брадата си луновидец, хоро.
А човека махва на всичко това с ръка и се отдалечава, продължавайки да се любува на пълнолунието…
След 2000 години някой чете лунното евангелие и въздъхва тежко.
- Ето на, - си мисли той. По това време, Учителя е бил наблизо и винаги може да ти даде един по зъбите в нужния момент. Някои, наистина, твърдят, че само книгата е достатъчна, и че виждат Луната със собствените си очи всяка нощ, но може ли да се вярва на някого в наше време? А може би, това е само приказка, това ще ви кажа аз…
- На какво се усмихвате? – пита единия другия.
- Любувам се на Луната.
- На какво се любувате?
- На Луната, - и човека сочи Луната с пръст, но събеседника му дори не повдига глава.
- Каква Луна? – пита той.
- Ето я там, - учудва се човека, - точно над вас, една такава жълта.
- Жълта?! О, Боже! Трябва да разкажа на някого!
След половин час, около човека се събира тълпа.
- Учителю, разкажи ни за Луната, - пита плахо представител на тълпата.
- Какво има за разказване – човека започва да се ядосва. – Вдигнете глави и ще я видите сами.
Някой, без да отделя от човека предани очи, пише бързо в своя бележник: „Достатъчно е само да вдигнем глава и пред очите ни ще се разкрие Луната, жълт кръг на фона на черното небе…”
- Какво си се разписал? – пита човека настръхнало.
- Някой трябва да запази учението за потомците, ако не съм аз, тогава кой?
- По дяволите, какво учение?! Просто вдигни глава!!!
- „Да се вдигне глава не е трудно, просто…” - отново започва да пише новоизпечения евангелист, но човека го удря с юмрук отдолу по брадата и пред очите на пишещия се мярка жълто петно.
- Какво беше това, Учителю???
- Луната.
- О, Боже, видях Луната. Видях Луната! Луната!!!
- Той видял Луната, - тълпата е развълнувана и започва да върти около потриващия брадата си луновидец, хоро.
А човека махва на всичко това с ръка и се отдалечава, продължавайки да се любува на пълнолунието…
След 2000 години някой чете лунното евангелие и въздъхва тежко.
- Ето на, - си мисли той. По това време, Учителя е бил наблизо и винаги може да ти даде един по зъбите в нужния момент. Някои, наистина, твърдят, че само книгата е достатъчна, и че виждат Луната със собствените си очи всяка нощ, но може ли да се вярва на някого в наше време? А може би, това е само приказка, това ще ви кажа аз…
http://waytosoul.ru/node/1661
неделя, 11 ноември 2012 г.
За душата - Ти си живот!
Ти си живот!
Толтекска книга на мъдростта
Щастието е твое рождено право. Както любовта, насладата и споделянето й.
Жив си, така че вземи живота си и му се радвай.
Не се съпротивлявай на разливащия се в теб живот, защото това е живеещият в теб Бог.
Самото ти съществуване доказва съществуването на Бога. Съществуването ти доказва съществуването на живота и на енергията.
Не е необходимо да знаем или да доказваме каквото и да е.
Единственото, което има значение, е да бъдем, да поемем риска да живеем и да се радваме на живота.
Кажете не. Кажете да.
Всеки има правото да бъде самият себе си.
Не ти трябва познание.
Не ти е необходимо другите да те приемат.
Ти даваш израз на своята божественост чрез живота и любовта към себе си и към другите.
Да кажеш "Обичам те" е проява на божествеността, на божественото.
В Индия има един ритуал, наречен пуджа. Вземат най-различни изображения на Бога и ги къпят, хранят и им показват любовта си. Дори изричат мантри пред тях. Самият идол не е важен. Важен е начинът, по който се изпълнява ритуалът, и по който се казва: "Обичам те, Боже!"
Бог е Живот. Бог е Живот в действие. Най-добрият начин да кажеш "Обичам те, Боже" , е да живееш, давайки най-доброто от себе си.
Най-добрият начин да кажеш "Благодаря ти, Боже", е да се освободиш от миналото и да живееш в настоящето, тук и сега.
Каквото и да ти отнема животът, остави го да си отиде.
Когато се отпуснеш и забравиш миналото, ти си позволяваш да живееш пълноценно в настоящия живот. Освобождаването от миналото означава, че можеш да се насладиш на момента.
понеделник, 5 ноември 2012 г.
Смисълът на пророчеството
Някъде високо в планините имало село и в него живеел мъдрец. Той бил много стар и грохнал, но всички хора зачитали думата му, смятали го за светец и пророк. Нямало случай негово пророчество да не се сбъдне : ако предричал война, започвала война ; ако обещавал люта зима, настъпвали непомнени студове...
Веднъж пророкът с огромна печал, облян в сълзи, се обърнал към жителите на селото и казал :
- Утре слънцето няма да изгрее.
И се оттеглил в колибата си.
В селото настъпила паника. Някои решили да сложат край на живота си със самоубийство, други събрали кой каквото има и хукнали накъдето очите им видят с напразната надежда да избегнат края на света. А най-спокойните и силните духом решили да се молят.
Пред разсъмване всички, които останали в селото, се събрали на площада, за да посрещнат заедно катастрофата. Но ... слънцето изгряло !
Тогава тълпата с викове "Измамник" хукнала към колибата, където живеел пророкът. Но там всичко било тихо - старецът напуснал този свят същата нощ ...
Веднъж пророкът с огромна печал, облян в сълзи, се обърнал към жителите на селото и казал :
- Утре слънцето няма да изгрее.
И се оттеглил в колибата си.
В селото настъпила паника. Някои решили да сложат край на живота си със самоубийство, други събрали кой каквото има и хукнали накъдето очите им видят с напразната надежда да избегнат края на света. А най-спокойните и силните духом решили да се молят.
Пред разсъмване всички, които останали в селото, се събрали на площада, за да посрещнат заедно катастрофата. Но ... слънцето изгряло !
Тогава тълпата с викове "Измамник" хукнала към колибата, където живеел пророкът. Но там всичко било тихо - старецът напуснал този свят същата нощ ...
петък, 12 октомври 2012 г.
Догонските знания за проявеното
Знанията на догоните отразяват цялостния ход на еволюцията , в която спираловидното движение играе ключов фактор . Ето извадки от техните предания в съчетание със схема за протичането на еволюцията при галактиките :
„В началото на всички неща беше Амма — Бог, който на нищо не се опираше. Яйцето-топка Амма беше затворено.. . Освен това не съществуваше нищо друго.”
„В Яйцето Амма бил самият той като спирално движение, наречено „ускорена топка”, и именно тогава било сътворено зърното „по”, което се намира в средата.”
„Тази частица,като разположена в средата на въздушния мехур се въртяла и излъчвала частици материя с помощта на светлина и глас, което обаче било невидимо и безшумно. По-скоро това била мисъл, отколкото дума.”
„Зърното „по” е образът на Амма . . . който отначало бил подобен на вихрите… Когато Амма разбил Яйцето на света и от него излязъл, появил се въртящ вихър; този въртящ вихър е Амма.”
“Светът в утробата на Амма бил още без време и без пространство. Времето и пространството се сливат в едно.”
” Амма отворил очите си. Този акт предизвикал излизането на иала от спиралата, която въртейки се в утробата на Яйцето, очертала бъдещото разширяване на Вселената “
Въртеливото и спирално движение според догонския мит е свойствено както на най-малките частици, така и на целия свят. Дори в мита дословно става дума за затворена кривина иа Вселената, в която цари въртеливо движение и движение в спираловидна форма!
„Иала” е една от четирите думи, които догоните използуват за определянето на различните фази на преминаването на Амма от абстрактна мисъл и абстрактен знак до реалност. Първата фаза е „буммо”, втората „иала”, която е отражение на абстрактния знак на пространството, третата „тону”, а четвъртата „тои-му”.
„В началото на всички неща беше Амма — Бог, който на нищо не се опираше. Яйцето-топка Амма беше затворено.. . Освен това не съществуваше нищо друго.”
„В Яйцето Амма бил самият той като спирално движение, наречено „ускорена топка”, и именно тогава било сътворено зърното „по”, което се намира в средата.”
„Тази частица,като разположена в средата на въздушния мехур се въртяла и излъчвала частици материя с помощта на светлина и глас, което обаче било невидимо и безшумно. По-скоро това била мисъл, отколкото дума.”
„Зърното „по” е образът на Амма . . . който отначало бил подобен на вихрите… Когато Амма разбил Яйцето на света и от него излязъл, появил се въртящ вихър; този въртящ вихър е Амма.”
“Светът в утробата на Амма бил още без време и без пространство. Времето и пространството се сливат в едно.”
” Амма отворил очите си. Този акт предизвикал излизането на иала от спиралата, която въртейки се в утробата на Яйцето, очертала бъдещото разширяване на Вселената “
Въртеливото и спирално движение според догонския мит е свойствено както на най-малките частици, така и на целия свят. Дори в мита дословно става дума за затворена кривина иа Вселената, в която цари въртеливо движение и движение в спираловидна форма!
„Иала” е една от четирите думи, които догоните използуват за определянето на различните фази на преминаването на Амма от абстрактна мисъл и абстрактен знак до реалност. Първата фаза е „буммо”, втората „иала”, която е отражение на абстрактния знак на пространството, третата „тону”, а четвъртата „тои-му”.
Абонамент за:
Публикации (Atom)