Есенциални откровения

Куриози в лъвски дози:
Препоръчително е да бъдете умерени с алтруизма, за да не заприличате на скаут, тръгнал на “лов за добри дела”. Излишно е да се напомня, че наложените знания и помощ не водят до нищо добро!

Мушитрънчета:
Настройването към Безкраен Дух дава качеството Безкрайност!

 

 

 Куриози в лъвски дози:
Какво е дявол ли? Нищо повече от човешко невежество, непозволяващо да се види по-дълбокия духовен смисъл, скрит зад всяко явление. И една отметка – понеже много контактьори споделят, че общувала с тях същност се е нарекла Дявол, Сатана, Княз на Тъмнината и т.н., недейте да се чудите много. Дребните бесняци обичат да се представят с гръмки имена, за да окажат максимално влияние върху неукрепналите съзнания!

 

 

 Условни матричности (или матрични условности):
На умната глава и пробита шапка приляга, а за празната такава май остава само… да е закачалка за шапките!!!

 

 

 Мушитрънчета: Търсенето на перфектен баланс е идеализъм, достоен за уважение. Все пак от моя гледна точка той е недостижим в отношението 50 към 50, поне в рамките на тази комедия, наречена “живот”!

Куриози в лъвски дози:

 

Знаещите пътя предпочитат тесните пътечки пред широките асфалтирани пътища!

 

 

 Мушитрънчета:
Тялото се оживява благодарение на духовната сила – подобно на ел. ток, който захранва тостера. Да, самият той не пече филийките, но дава възможност на тостера да изпълни заложените му функции. Опростено казано, физическите тела си имат своите преживявания и самостоятелен живот, а ти си само електричеството…

 

 

 Всеки човек, притежаващ имущество, ако е достатъчно искрен не може да не признае, че то е непрекъснат източник на безпокойство и грижи за него, че постоянно мисли как да го задържи и запази, знаейки, че другите са му “хвърлили око”. Такъв човек всъщност е роб на онова, което нарича “моя собственост”, докато в действителност той е притежаваният!

 

 

 Куриози в лъвски дози:
Вечното блаженство е също толкова унило и досадно, както са вечните мъки!

 

 

 Да имаш нещо “свято” всъщност не е толкова добре. Хората имат навика да защитават своите “свещени крави”, без значение какво се явяват те: “свето писание”, възгледи, амулети, духовни преживявания и т.н. Защитават ги от тези, при които “кравите” са съвсем други. На тази основа са всички религиозни, социални и езотерико-магични кавги. Ако нямате нищо свято, няма и да имате какво да защитавате (това изобщо не означава, че ще сте безнравствен човек). И тогава ще сте откриете пред света. А последният, в случай че съществуват “свещени крави” ще ви предлага ситуации, в които ще ги нападат…

 

 

 Куриози в лъвски дози:
Между другото, поповете забраняват на своето паство въображението и мечтите. И никак не е чудно: не дай си Боже някоя “овца” да повлияе на реалността! Това е привилегия само на техния “Всевишен”. Поради което всяко въображение е “дяволско изкушение”. А за робите на Бога е отредено не да мечтаят, а да се молят и постят.

 

 

 Мушитрънчета:
Мнозина се оплакват от безпаричие, никой от липса на ум!

 

 

 Едно сравнение между Висшия Аз и неговите проекции: и клоните надвишават дънера, който ги е създал. Само че те продължават да получават сок от дънера, който им е дал живот

 

 

 Куриози в лъвски дози:
Добре е да бъдеш нещо по-голямо. По-голямото не може да бъде погълнато. Акулата не може да изяде кита, но лесно ще преглътне цацата. Да бъдеш по-голям от гнева, депресията, страха, завистта и т.н. Морално погледнато, трябва да станеш “духовен кит”

 

 

 Мушитрънчета:
Добре е да се прави разликата между спор и обсъждане. Изобщо не споделям мнението, че в спора се раждала истината – това е само упражнение по налагане на собственото мнение. Друго е при обсъждането – това е опит да се намери нещо наистина нужно поне за един от участниците

 

 

 Куриози в лъвски дози:
Болшинството хора искат да изглеждат симпатяги и чувствителни, вместо да бъдат истински. Да, не е за пренебрегване да си симпатяга и чувствителен, но още по-важно е да си истински

 

 

 Мушитрънчета:
Ако действително ти сам си преживял нещо и си се убедил в истинността му, нямаш необходимост да го доказваш на когото и да е или да спориш, ти просто живееш с това, но ако за това истинно нещо единствено си чел, чул или леко те е докоснало – обикновено започваш да спориш усилено и може да се окажеш в числото на глупците!

 

 

 Животът след смъртта е бил доказан НАУЧНО преди повече от 100 години от опитите на такива забележителни за своето време учени като Крукс, Лодж и Майерс. Но разбира се, съвсем друго е за научните институции (за които се знае чии интереси обслужват) – да признаят факта за живот след смъртта означава преосмисляне на всички основни закони и на цялата научна материалистична парадигма, на основата на която са защитавани дисертации и са получавани субсидии. И погледнато от друг ъгъл излиза, че тези дисертации са защитавани напразно, а субсидиите са отпуснати за пусто, а изобщо в реалността нещата са много по-различни. Академичната мафия, заемаща високи постове в света на науката не може да се съгласи с това. В противен случай, сега щяхме да живеем в един съвсем различен свят, в който няма да има страх от смъртта и идиотски ритуали, свързани с нея

 

 

Куриози в лъвски дози:
Няма как да изградиш своята личност, като унищожаваш другите. Добре е да си СЪЗДАТЕЛ, а не състезател!

Мушитрънчета:
Отиди там, където искаш, а не където се предполага, че “трябва”. Върви към себе си, върви и да не ти пука. Ще ти се получи, наистина

Едното знание не е сила; сила е неговото прилагане с мъдрост и толерантност!

 

Куриози в лъвски дози:
Вие сте Бога! Някога сте направили избор да се “потопите” в материята и да излъчите своята светлина, пребивавайки в крайно ограничените форми.

 

Есенциални откровения

Ако има “пространство-време” в някои светове, създадени от съзнанието, от това не следва, че тази характеристика задължително присъства във всички сътворени светове. Тъй като тази характеристика не е универсална, тя може да се разглежда като частен случай. Следователно, да се говори, че нещо някога е започнало или някога ще свърши – е безсмислено. Един от изводите: съзнанието е вечно. A формите, при условията, в които те са поставени от съзнанието в пространство-времевата рамка могат да не бъдат вечни, а могат и да са.

 В този сегмент от “битието” някои форми на съзнание съществуват в рамката на пространство-време и този “отрязък” се нарича “реалност”. Освен това, ние не си спомняме подробности за други “животи” и не знаем за бъдещето. Въз основа само на този факт мнозина уверено твърдят за ограничеността на съзнанието. Въпреки че фактите и “спомени” от минали съществувания под други форми постоянно ни свидетелстват за друг ред на нещата

Куриози в лъвски дози:
Поставете си за цел не обект, а процес. В противен случай бъдете готови за разочарование!

Съществува ли Вселената само в съзнанието на индивида, или тя е продукт на взаимодействие между един безкраен набор от съзнания-индивиди – няма значение. Това всеки има правото да решава, както пожелае. “Място” има достатъчно за безкраен набор от безкрайните вселени, творени от безкраен брой съзнания

Куриози в лъвски дози:

Не се удивявайте на това, че съществувате. Без вас абсолютното Вечно Битие би било непълно, а следователно несъвършено!

Мушитрънчета:
Хората, които са свикнали да живеят в 3-измернo и твърдо на допир пространство не могат да се преселят например в аквариума, те се нуждаят не само от въздуха, но и от опорна точка. За рибите водата е тяхната нестабилна, но удобна опора. И ако се озове на брега на нашата твърда реалност рибата загива. Ето защо на всеки му е добре там, където е в момента

 

 

 

 Мушитрънчета:
Разкривайки у себе си висотата на духа, неизбежно ще ти се наложи да се спуснеш в “ада” на безсъзнателното, за да го осветлиш. Без това просветлението остава непълно!

 

 

 

 Куриози в лъвски дози:
Няма смисъл да си давате самооценки – духът не се нуждае от оценката на разума, понеже именно той е създал разума

 

 

 

 Колкото по-силна е светлината, толкова по-дълбочинна е сянката, която тя хвърля. Колкото по-високи са нашите идеали, толкова по-добре можем да видим недостатъците си

 

 

 

 Мушитрънчета:
Ако не положиш възможните усилия да формираш своята реалност сам/а, вместо вас това ще направят други. И при това не по вашите условия!

 

 

 

 Куриози в лъвски дози:
Налага ти се да обитаваш на “дъното”? С една много приятна гледна точка можеш да неутрализираш опитите му да те асимилира – това е Безсмъртието!

 

 

 

 Куриози в лъвски дози:
За мен Битието е тотално. Такова явление като “небитие” може да се разгледа не като антитеза, а просто като някакъв частен и абсолютно временен аспект на всеобщото Битие

 

 

 

 Реалистичните приказки са истории от други реалности, зафиксирани в ноосферата – библиотеката на космическия разум. Именно оттам те се проявяват в книги, филми и игри

 

 

 Мушитрънчета:

За да преодоляваш всякакви препятствия ти е достатъчно да считаш, че умееш да преминаваш през стените!

 Няма съмнение, че според заложените команди в тялото законът е “оцелява най-силния”. Но еволюцията на Духа, оживяващ това тяло изисква Сътрудничество. И докато човек вярва, че “силния има право”, това способства за просперитета и укрепване на физическата форма. Ако наистина тялото изчерпваше всичко, това щеше да е единствения възможен начин на живот за човеците. Тогава обаче става ясно, че онова, което подтиква човека към по-великодушни постъпки с другите всъщност не идва от тялото, а от друг, по-висш източник. Освен това той трябва да е с по-голяма сила от тази на тялото, защото в противен случай неговите желания не биха могли да бъдат преодолени и то да бъде принудено да си сътрудничи с тези, които са физически по-слаби…

Мушитрънчета:
Ако вие не говорите това, което мислите и не правите това, което говорите, то всъщност не живеете и точно Вие!

 

 

Есенциални откровения

Мисля, че всички души се развиват, движейки се от материята – “тъмнината”, към духа – “светостта” може би (нищо, че религиите са опошлили тази дума). Всички са минали от тази страна на материята. Потребността от духа възниква само, когато вече до уши си затънал в “тъмнината”. Оценяваме след като загубим.

 Само преследван звяр защитава леговището си, оголвайки зъби и встъпвайки в бой с колкото се може повече врагове. Духовният човек знае, че домът му – това е цялата вселена, и че тя не може да се нападне или унищожи. Такъв човек приема смъртта спокойно, без да бърза да се нахвърли на врага с нещо под ръка, защото всъщност това не е враг. И духовният човек гледа на убийците като на играещи деца, защото душата е безсмъртна

 За повечето никакво просветление, а особено освобождение не е необходимо. Не за това тези същности заспиват в сънищата на материалните въплъщения, за да се събудят от него веднага. Ето защо, просто се приема, че има такива души, с усмивка си заслужава да се гледа и на поредните “прометеѝ” от езотериката с техните познати послания: “Щастието за всички е даром и нека никой не бъде обиден”…

Куриози в лъвски дози:
Въпросът е наистина много сериозен. Ето например депресията. В крайна сметка, мислите на човек в такъв момент явно принадлежат не на него, а на някой, който иска да мисли така, и по този начин се обезпечава отлив на енергия за някъде, за някого. И е изумително да си представите колко много самоубийства са извършени под влияние на мислите, които хората погрешно са счели за свои.

Мушитрънчета:
Упоритото отстояване на истината я… поставя под въпросителна!

 Трябва да се отбележи, че според някои книги и ченъли различни локални “божества” (малки юзърчета) обичат да се представят като Всемогъщия, Алфата и Омегата, Създателя на всичко, Отец (всеки може да продължи списъка). Целта е подчиняването на контактуващата незряла душа, за да получи от нея енергията на поклонение и в бъдеще да я прикрепи към себе си – да я включи в неговия собствен свят, където местният бог е шефът за много дълго време. Аргументите на локалните наши приятели, омайващи поредната малка душа са претенциозни. “Аз съм голям (създател и блабла), ти си мъничък. Присъедини се към мен и ще станеш по-голям. Светът е враждебно настроен към теб, с мен ще бъдеш защитен”. Те умишлено не казват, че тази много “малка душа” съдържа у себе си Вселената, и следователно това “голямо” с целия егоичен пантеон. Това за тях не е печелившо, а и властта им над просветлената душа ще се изтече като пясък през пръстите им.

 Има определени състояния, през които преминава аз-ът в тази версия на играта. Първото е страх от Бога, което е характерно с принасянето на жертви , за да бъде умилостивен, както правят идолопоклонниците. После идва момента, когато на Бог се гледа като дарител на материални облаги в прословутото тук и сега. Човекът тогава се жертва, но егоистично, защото се надява Бог да му върне стократно. След това идва почитането на Бога чрез молитви и добър живот, поддържано от вярата за възнаграждение с място в “рая” и въздържането от зло, за да не попадне в “ада”. Най-накрая той идва до положението, в което постъпва справедливо, без никаква мисъл за награда или наказание, а просто защото трябва да се постъпва справедливо. Човек обича справедливостта заради самата нея и стремежът му е да се ръководи в постъпките си от нея – независимо от сегашните облаги или вреди, нито пък за да избегне бъдещи страдания

 Който е узрял за това – трябва да се издигне над семейните връзки. Бащата и майката са “тела”, всички родствени връзки са част от расата, която принадлежи към света на формите. Духът трябва да разбере, че не е тези тела, нито раси, а е просто его, което се стреми към усъвършенстване. Ако човек не знае това и се идентифицира със своята раса, привързвайки се към нея с фанатичен патриотизъм, голяма е вероятността да зацикли във веригата с преживявания, които са свързани си нея, докато други негови приятели са поели към по-големи “висоти” и “ширини”

 Всяко същество чрез своя разум твори света на днешния ден. От това произтичат и множеството приложения на умствената сила. И те са достъпни за всеки

Мушитрънчета
Приятели, разграничавайте чувствеността (еротиката) от чувствителността (възприемчивостта)

 Състоянието на мир далеч не се изчерпва с въздържането от военни действия. Мир е, когато съществуваш в другарство, състрадание, мъдрост…

Куриози в лъвски дози:
Филми не гледам не само за прочистване на съновиденията си, но и защото не искам да изпитвам съпричастност с разиграните ситуации в тях, и така не храня енергийно стоящите зад филмите егрегори

Изобщо не е нужно да изпитваш ненавист към едни или други елементи на околната реалност, било то продажни чиновници, нагли олигарси или даже шофьори, каращи като бесни. Те са просто декорация от играта на матричката. В своите светове те са напълно реални, докато ти там ще си елемент от всеобщата илюзия – игрови статист, който им дими в лицето, подвиква грубо в транспорта и т.н. А в твоя свят те са нереални статисти от даден сън; даже могат да се нарекат елементи от събитийна конфигурация. Тактиката за контакти с подобни е да се избягват по възможност, невъвличане в емоционален допир.

По-друго е с т.нар. “близки хора” – те не могат да бъдат наречени статисти, понеже са с по-голямо участие в твоя живот. Бих ги нарекъл “другарски вселени”, с които имаш съприкосновение, докато имате какво да научите един от друг. Вие всички живеете във вътрешния свят на другия: те са твоите мислеформи, ти – техните.

Обобщение: Няма смисъл от реакция спрямо статистите на играта, а с “другарските вселени” има съвместно обучение!

 Мушитрънчета:
Онова, което вече добре си осъзнал, няма как да ти причинява болка!