Когато не си даваш вътрешна “топлина” – тогава въплъщението ти придобива единствения смисъл: да се сгрееш!
Не “осветявай” там, където не е нужно, не се включвай в “игра” с изгладнели ловни кучета!
Предлагам всякакви видове социални мрежи да блокират неграмотно
написаните статуси и коментари. Това вече би било едно истинско народно
образование!
Да направим аналогия: произтичащото в дадена вселена се събира в един
съд, под вид на “капчици”. В даден момент те ще препълнят този съд.
Точно това може да се опише като край на познатото и началото на
другото, което не може да се опише….
Делението по света на страни провокира войните, патриотизмът е
лицемерие, а истинските противници са тези, които ни карат да воюваме!
Често пъти се дискутира какво е било в началото – Големия взрив или нещо
друго? Но самата постановка на въпроса няма никакъв смисъл, понеже
никога не е имало “начало”. Вселената се сътворява и унищожава във всеки
един времеви момент, съществувайки в своеобразна пулсация. Този момент е
толкова нищожен, че болшинството от съзнанията, населяващи вселената не
го улавят, заради което си измислят разни митове за “началото на
всичко”!
Духовността у всеки от нас не значи нищо за матричката, базирана на
оцеляване и приспособяване – за нея най-страшното възможно е пробуждане
на съзнанието!
Вместо добре познатото “Разделяй и владей” – “Пребивавай и се
наслаждавай”. Това преобръща смисъла на живота, предназначението и
доказването. Отпада нуждата да “контролираш” и подчиняваш”!
“Приятелство”, вместо “контрол”.
Отпадат “управлявам” и “направлявам”
Отпада “натиск” като определение на “воля” и “действие”
Отпада нуждата от “поучаване”, “съветване”…
Приятно – вместо подлост.
Отпада страданието, мъката, твърдостта и примирението.
Отстраняват се умоляванията, подсечките, съблазняванията и флирта.
Отпадат очакването и напрежението…
Без изменения е невъзможно да се получат нови знания и да има
еволюиране. Избягването на измененията означава да избягваш и самото
битие!
За Истината и Действителността:
1. Самотията радва.
2. Не е радостно, когато самотията радва.
Когато започнат да гледат на истината през призмата “как трябва да
бъде” – тогава се заражда втори пункт… и казват, че действителността е
такава, защото…. което от своя страна показва до каква степен не носи
радост Истинското положение на нещата!
Телата са си тела и си остават такива, но тук са приучили хората да
живеят заради тях. Обикновено конфликтите по света са се водели за едни и
същи неща – ресурси, злато и нови територии. А робството, макар и
публично отречено в класическия му вариант, на практика е все така
актуално, понеже никой никога не е оставен на мира, на свобода. Всеки
бива следен, притискан, принуждаван да се съгласява с управляващите,
чиято неотменна цел е да обезвредят всеки, който се покаже над общото
ниво!
Съществуват безкрайно много знания и възможности, от които хората биват
отклонявани от техните глупави и недалновидни политици. В това число са
знанията за извънземните “богове”, които в миналото са създали свои
колонии на Земята, за съвременните пришълци, за контактите с обитатели
на други плътности и измерения… Да, еснафът е научен да реагира на
такива теми “правилно”: пълно отричане, подигравки … като екстравагантен
аутист навярно? И точно тази аутична реакция на болшинството прави
всички на глупаци! В края на краищата, ако сериозно се приеме факта за
контакти на правителствата с извънземни същества, то ще стане нужно да
се поиска обяснение от властимащите… Възмущения, паника, митинги,
стачки, бунтове и революция …
За предпочитане е да се различават самоувереността и увереността в себе
си. Самоувереността на болшинството е основана на егоцентричното чувство
за собствената важност (където роля играе и личния дявол – бях ви
пояснил преди за него) с всичките му съставни. Докато увереността в себе
си се базира на осъзнатата собствена духовна природа и нелинейния
порядък на случващото се като резултат от това!
Смисълът е толкова дебела лента, обвиваща сърцето, подобно на намотка от
силикон около гръбначния стълб – не дава да се чуе или разпознае “какво
се харесва/нехаресва”. И резултат – или смисъл, или харесване!
Не бъркайте говорещата “глава”, поставена на власт от корпорациите, със
самото ръководство на корпорациите. Това са различни хора и те не обичат
да тръбят наляво и надясно за своите срещи и уговорки. По напълно
естествени причини на властимащите им е неизгодно да афишират истинската
си дейност. Нито да поемат публично отговорност за случващото се в
страната и по света, нали за тази цел е шоу-армията на говорящите
“глави”. Правителствата се сменят като носни кърпи, президентите се
преизбират след няколко години, а финансовите олигархии и техните
интереси съществуват десетки и дори стотици години. Това вече наистина
говори много!
В живота е добре не само да се постараеш да опиташ всичко. Но и за някои неща да опиташ да не ги опитваш!
Мнозина очакват среща с “Рая” в небесата, което им пречи да осъзнаят, че
приоритетите са изместени и “Раят” се търси там, където не съществува.
Намира се там, където са съзнателно насочени
Множество любовни връзки са завършили зле поради факта, че едната страна
се е оказвала енергиен вампир. Тези, които често са хвърляли любовни
писма в тоалетната, знаят добре това
Достойнство и величие + крехкост и абсолютно знание: тази функция
формира доблестта и дружбата, във връзка с единния източник, с
центриране на волята. Дружбата премахва притежаването, болката и страха.
А доблестта премахва пренебрежението, насилието и задоволството…
Добре е да си напомним: ако някой се опитва да ви внушава чувство на
страх, вина или срам, със сигурност цели да ви манипулира! С това се
занимават повечето хора, роднини, приятели, “духовни учители”, колеги,
началници, президенти. Това е много стара игра, не й се хващайте!
Всичко загубено може да се върне, независимо дали ще са пари, репутация,
дори и телесни сили. Не се връщат само хората, които сме загубили.
Умението да съхраниш човека, който е бил до теб, независимо какви
обстоятелства са против това е може би най-великото изкуство в човешки
облик!
Всички наши чувства, изблици на емоции и страдания не са нищо друго,
освен голямо излъчване на енергия навън, която се събира от съществата
(наричани “летачи”), които се хранят с нея, както ние ядем зеленчуци,
плодове, зърнени култури и т.н.
Ако нещо не става, това не значи, че никога няма да стане, а само, че още не си готов за случването му!
Да постъпваш така, както те води интуицията, на пръв поглед изглежда
много нелогично, а за някои направо плашещо, но резултатът от това не се
поддава на обяснение с думите. Просто “магия”!
Когато има истинско уважение на свободата на избора, тогава вътрешно няма дискомфорт и нищо не те потиска!
Когато дойде осъзнаването, вече не можеш да насилваш себе си или
другите. То става за теб противоестествено. А осъзнатото състояние много
прилича на БЕЗусилие
Лично аз смятам че за да бъде в състояние да усвои някакви познания,
човешкото съзнание трябва първо да “узрее” за осъзнаване на
необходимостта от възприятие на такива знания. Но освен предаването на
знания чрез логическата обосновка, съществува и “пряко знание”, което
може да се предава чрез вибрацията на енерго-информационните полета по
време на личния контакт.
На моменти ми е странно и весело, когато чета разни утвърждения, че
както се казва “животът е кратък, побързайте да си поживеете, защото
утре може и да не настъпи”. Това си е чисто материалистичен мироглед,
стимулиращ потребление на вещи и изключително външни впечатления. А
всъщност животът е вечен, утре винаги ще настъпи и всеки в своя си
момент ще получи по-панорамен поглед.
Ставаш свободен от желанията си тогава, когато съхраниш вътрешния си
комфорт, без зависимост от това дали получаваш желаното или не. И само
остава да избираш – да си доволен или … доволен
Ако дори само един път, поддавайки се на страха, превиеш гръб, участта на гръбнака ти е решена: ще бъде превиван отново…
Ничия любов не би била удовлетворителна за нас, ако не обичаме себе си,
понеже поемайки с пустота отвътре в търсенето на любов, се попада само
на нова пустота!
Мнозина считат, че най-важното в живота е да намерят своя “точен човек”.
И само единици се досещат, че по-важно е да намерят самите себе си!
В тази реалност има принцип на ротацията, който обаче не води до никъде.
Има едно повтаряне на циклите, но без реален прогрес! Неслучайно като
код са избрали обърнатата “осмица” – фалшив символ на безкрайността!
Да се запитаме: “Дали от това, което правя, идват радост и лекота в
душата?” И ако отговорът е “не” – да потърсим къде е “късото”
Отношението към обкръжаващите силно зависи от това защо са те обкръжили!
Събитията като многоизмерно явление на единството не са “глухи и
слепи”, те реагират мигновено, веднага след като в мислите си избереш
нужното за теб решение. А ако някакво дългоочаквано събитие не се
случва, значи с една ръка все още държиш отворена вратата за предишните,
неприети за себе си решения. При такъв случай или ги пускаш да си
отидат, или ги удължи (във времето на осъзнаване)
Вие сте дошли в този свят не за да живеете в съответствие с моите
очаквания. Също, както и аз съм дошъл тук, не за да оправдавам вашите.
Ако се срещнем и си паснем – чудесно. Ако ли не – пак е чудесно
Всички ние сме изследователи, опитващи се да намерим пътя към себе си!
Докато се опознаеш сам себе си, често ти се налага да играеш несвойствени за теб роли!
Често пъти външно не се забелязва да правим нещо, но на клетъчно, атомно, молекулярно и квантово ниво всъщност сме доста заети!
“Граница” е понятие, свързано с времето и пространството. А в
всеобхватната реалност няма нито време, нито пространство, което навежда
на мисълта, че това са само едни удобни описания на вселената.
Описанието на вселената, а не самата тя е в основата на всякакви
заблуди, емитирани сред човечеството!
Отварянето на “нова страница” е лично преживяване. Няма смисъл да
очакваш някаква конкретна дата или някой друг да ти каже “Започна се!”…
Вместо да се стремим да поставиме другите “на мястото им”, не е излишно,
ако ние самите се поставим на тяхно място (теза-антитеза- синтеза)!
Oтносно тези, които са ни близки в дадения момент на Земята – всеки си
има своята пътека и темпо за придвижване. Не е нужно нито да побутваш
някого, нито да догонваш другиго или да се спираш заради трети. Нима би
било добре да караш един немощен човек да върви с твоето темпо? Или пък
да се укоряваш, че не можеш да бягаш с темпото на олимпийски шампион?
Безсмислено е да описваш на когото и да било “вътрешната свобода” – ако
не го знае, няма как да те разбере, а ако го знае, то е лишено от смисъл
да му разкажеш, щом вече му е известно!
Раазчисти първо своята “изба”, преди да се насладиш на почивката на “най-горния етаж”!
Бог не съществува в църквата. Църквата винаги е била политика, подчинена
на чужд на хората разум. И в резултат на тази манипулация хората вярват
в църквата, а не в Бог!
От внушенията на матричката е прието да се смята, че човек изкарва
парите за себе си. Но в действителност те се изкарват от неговото време и
сили, или иначе казано от неговото обезличаване, за което е предвиден
отпуснатия процент с матричните “играчки”!
Нищо не става напразно, всичко се явява подготовка към следващата “сцена”!
Всеки път ми става смешно, когато се случи да прочета, че животът бил
кратък, побързайте да си отживеем, утре може и да не дойде. Това си е
материалистично подтикване към потреблението на разни вещи и трупане на
външни впечатления. А панорамно погледнато – животът е вечен, утре
винаги настъпва, всеки го чакат нови светове и предизвикателства!
Ако приемеш чуждите норми за свои – с лекота ще си осигуриш отвратен живот, а после ще се жалваш колко несправедлив е света!
Има два типа юристи – такива, които познават закона, и такива, които познават съдията!
Оставете някои неща за себе си и не ги споделяйте под път и над път.
Събеседникът ни може да повлияе мисловно на целта и да преконфигурира
замисъла!
Всяко действие си има код.
Трябва – образува умора
Длъжен си – образува ненавист
…
Чиста математика, внедрена по “втория начин” от имащите интерес относно въпросните кодове!
Не виждам смисъл да се престараваш за каквото и да било – просто бъди, останалото си идва само!
С какво асоциират повечето хора думата “разкош”? С модерни ресторанти,
скъпи клубове, яхти и всичко, съответно на статуса на тези, които си ги
позволяват. Но за мен например разкош е да бъдеш себе си, свободен от
чужди оценки и идеали! А това могат да си го позволят само единици!
От много хора съм чувал, че сигурно ще се почувстват щастливи, ако се
озоват на друго място. Но защо ли забравят основното: независимо в каква
посока си тръгнал, ти винаги вземаш себе си!
Насилствено самоналожения аскетизъм не води до нищо добро и създава
вътрешен конфликт. Истинската нужда от аскетизъм идва напълно
естествено, след продължителна духовна практика и като резултат от
измененията, настъпили в съзнанието на практикуващия!
Всъщност няма тайни, а просто една или друга степен на познание. Също
няма и чудеса. Това, което е чудо за един, се явява най-обикновено
знание за друг!
Матричката в две триади:
Спокойствие – тишина – симетрия (лустрото на нещата)
Съмнение – неудовлетвореност – непригодност (скритото от “очите”)
Установено е, че частиците на телата ни постоянно се променят, най-малко
веднъж на седем години става пълна промяна на материята, включваща
съставящите я атоми. Ако материалистичната теория, че съзнанието е
резултат от известни съотношения на материята бе вярна, то това съзнание
също следва да претърпи основно изменение – без памет за минало – така
че човек не би бил в състояние да помни събития повече от седем години.
Това е достатъчно, за да видим колко несъстоятелна е тази теория
Обикновено в процеса на търсене на знания човек се насочва към това,
което вече е “вътре” в него! Разбира се, не само от една или две “роли” в
Играта
По-добре е да си признаеш ако не харесваш нещо или някого и за себе си
да изясниш какво го е породило, отколкото да си играеш на харесване,
мисловно поддържайки противоположното!
