сряда, 13 юни 2012 г.

Значението на празнотата


Въпреки сигурните наглед улики все още бяха далеч от разкриването на откраднатите перли . Затрудненията идваха и от факта , че крадеца  бе ликвидиран от свои съучастници . Следователят крачеше замислен и под напрежение по горската пътека след огледа на местността , където предполагаха , че са укрити перлите. Осъзна , че в момента не е в състояние да свърже цялостната картина. Припомни си думите на Монаха от неотдавнашата му визита : “Празнотата е по-значима, отколкото пълнотата . Колкото да разкрасявате фасадата, ако зад нея не се крие празнота – тя остава непотребна” . Затова прекъсна всякакви опити да се съсредоточи и просто се опита да си представи , че е крадеца, който върви по същия път с перлите и обмисля къде да ги скрие. Продължавайки да върви , следователят с известно задоволство установи, че независимо от вцепенението на ума, сетивата му бяха учудващо свежи. Усещаше остро всеки горски мирис, ушите му долавяха всеки звук, очите забелязваха всяка дупка в дървесните стволове. Погледът му опипваше за части от секундата всяко местенце, способно да привлече вниманието на крадеца като удобно скривалище, но тъй и не откри нещо. 
След час се върна в кабинета си . Отново се замисли какво му бе казал Монаха за значението на празнотата . За да разкрие къде крадецът е скрил перлите, трябваше най-напред да се изпразни от собствената си същност и да се превъплъти в крадеца. Да стане продавача с ниска заплата, каквото е бил той и да заживее живота му. Следователят притвори очи.
Представи си как седи зад тезгяха на магазина. Зле заплатен от собственика скъперник, виси там всеки ден от сутрин до мрак. Единственото му забавление е да изпие някоя бира – при това може да си го позволи само в случай че няма много работа. Но това едва ли е ставало често, тъй като собственикът го е наглеждал стриктно. Продавал е различни продукти , оформял е сметките и отчитал парите, а при приключване на работния ден събира различните суми и изчислява общата цифра с помощта на сметалото…. Сметалото ! 
Внезапно следователят подскочи от възбуда. Да, разбира се, че това беше решението на загадката ! Облегна се назад и потри челото си . Бе допуснал най-сериозната грешка за един следовател – бе пренебрегнал очевидното !
Стана и се отправи към помещението, където съхраняваха веществените доказателства , а сметалото бе намерено в дрехите на убития крадец. Сега знаеше – скривалището за перлите е колкото просто, толкова и ефикасно. Прерязал е връвта и е скрил бисерите в един предмет, с който е бил всеки ден в качеството на продавач и касиер, затова и никой не му е обърнал специално внимание. Преди да замени дървените зърна с бисери той е покрил всеки от тях с тънък слой кафяво лепило , което се втвърдило и на практика прави невъзможно разбирането на измамата . Следователят взе едно топче и започна внимателно да го остъргва с нож. След известно време усилието му бе възнаградено : показа се съвършено объл бисер !

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.