сряда, 10 октомври 2018 г.

Есенциални откровения

Подсигуровка за собствената безопасност и спокойствие – това значи да станеш недостъпен, по-малко плътен, даже прозрачен за тези, които са с по-нискочестотни вибрации!

 Koгато е налице голяма празнота в съзнанието ( уточнение – в детска духовна възраст ) – налице е стремеж към нейното запълване с нещо измислено : вяра , празник … Все пак детето пораства духовно в даден момент и повече не се нуждае от тези стереотипи 

 Свестният човек няма как да бъде опорочен чрез власт или пари, защото ако е истински свестен, той никога няма да разполага нито с едното, нито с другото!

 Както се хвърля старата и изхабена от носене дреха, така и духовно развиващия се човек се разделя с отживелите схеми на поведение, мислене и реакции, израствайки от тях. И това, което по-рано е било актуално и може би дори болезнено, повече няма власт над него!

 Моето детство и юношество минаха без интернет. Може би заради това си знам – добре е да следиш изказа си, а и да си отговорен за думите си!

 В тази епоха се вижда, че отношенията между хората са под знака на “професионализъм” – т.е. рамките, които задават предварително техния характер. Но симетричността на тези рамки е само привидна и всъщност под нейната маска се крият всичките пукнатини, които са породени от безсмислието на цялата тази схема на отношения. Та нека помислим – кое е за предпочитане: фалшивото лустро на “професионалист” или нещо по-различно….

 Който постоянно се занимава с работа над своите грешки, има сериозния шанс да ги…. доведе до съвършенство!

 Няма специални дарби или “щастие”. Усилията са тези, които са направили човека такъв, какъвто е… А онова, което му липсва в сравнение с другите е латентно (към момента на констатацията!) и подлежи на развитие чрез подходящите за неговия аз методи!

 Любов без притежание изглежда добре. Но още по-добре – любов без мисълта за даденост!

 От старите истини
Всеки помни според характера си!

 Корабът не потъва, когато плава по вода, а когато водата нахлуе в него. Подобно – не е толкова важно какво става около нас, а по-важно е какво става вътре в нас!

 Настоящето е само избор на времева и пространствена точка, когато се “разхождаш” в пространството и времето. А при практикуването на “бъди тук и сега” забравят да споменат, че имаме своето право да изберем тази точка “сега” в областта на “времево-пространствения континуум”

 Често пъти може да се чуе от разни хора “Е, стига да знаех…”. Тогава защо не искат да “вземат” знанията, да ги ползват за свое добро? Пак стигаме до положението “на кой колкото му е сведено”…

 Вещите, подобно на хората след физическата си кончина отиват в астрала. Вероятно те живеят там известно време, докато не им се изчерпа енергията. И явно колкото повече е използвана и пазена дадена вещ, а също е имало силно фокусирано върху нея колективно внимание, толкова по-голям ще бъде нейния живот в пространството на паметта от астралното измерение.

 Тръгнеш ли да правиш от вежливост и приличие нещо, което всъщност ти е неприятно – това е НЕвежливо и дори доста неприлично спрямо самия себе си!

 Модерната практика за изписване от болница – не защото си оздравял, а просто заради факта, че не можеш да се лекуваш повече от определеното количество дни!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.