Канализирането на личната енергия

Интересувайки се само от едното земнo битие, хората разпиляват енергията си напразно, даже не подозирайки за това. Но картината е по-мащабна : “тъмните хакери” са канализирали въпросната енергия, давайки на хората най-разнообразни направления за мисли и разговори, за да ги източват по този начин. Такива направления са : обучението и работата ; покупките на зададени по рекламите продукти ; държавни , църковни и други празници, които са планирани предварително ; всякакви нововъведения в държавен мащаб, които обаче не е задължително да бъдат пуснати в обръщение , тъй като разчетът е друг – енергийно източване ; религиите като вярване в “бог” ; войни , всякакъв вид конфликти и т.н.
Всичката енергия се канализира към този, който е създал това или онова направление за хорските мисли, след което я използва по своя преценка , която практиката е доказала, че в повечето случаи е в ущърб на хората !

Сляпа вяра или знание

Има голяма разлика между вяра и знание . Пример – вярата в почти пълното всемогъщество на “бесовете”, в това, че ефирните светове не могат да бъдат изследвани – било самостоятелно, било с научни методи, както и догмите за “единствен живот”, “вечно блаженство” или “вечно наказание”, “първороден грях” и пр. – това са елементи от съвременната християнска догматика , които са твърде примитивни и едностранчиви …
Освен това, заставайки в позицията на “раб Божий”, човек си прегражда пътя към хармоничното еволюционно развитие, към осъзнаването на своята мисия, към истинското въодушевление.
Време е вече да се осъзнае : духовността и другите светове – това са въпроси основно на знания и логика, а не на идеология и вярвания. Поради това няма и най-малка причина да оставим този въпрос на “милостта” на църковници и всякакви други “жреци”, лицензирани от съществуващата държавна политическа машина да продължават мрака на невежеството и да овладяват съзнанието на нашите съвременници.

За духовното служене

В живота на всеки човек, който върви по духовния път от един определен момент започват да се появяват ситуации, които изискват безусловно посвещаване на вниманието, времето и енергията на други хора. И на пръв поглед този човек не получава нищо. Такъв е случаят на работата в духа. Там не е чак толкова трудно: по духовния път у човек стават повече енергията, знанията, мъдростта (в крайна сметка - свободата) и всичко това го поставя в ситуация, в която е необходимо да се споделят.

С кого споделяте - не е толкова важно. Това могат да бъдат сериозни заинтересовани (те никога не са твърде много!), които редовно получават вливане на знания и енергия и на свой ред ги предават по-нататък; а могат да бъдат случайни - просто преминаващи хора, които в момента имат резонанс с енергията на човека на духа. Сред последните са много, на пръв поглед от земна гледна точка очевидни безполезници, но един човек на духа не трябва да ги отблъсва, защото полученият заряд все някога ще им е полезен в живота.

Задачата на човека на духа е - винаги да е отворен и работи в тези условия и с тези хора (без значение дали са сериозни или безполезници), които са му сведени в тази реалност. Изискването за материални блага за такава работа е абсолютно неуместно и води до изпадане в егоизъм и в резултат - загуба на духовния канал.

Човекът на духа от своята работа с хората все пак получава нещо. Има едно много лесно, добре познато правило: напреднал ли си - дай рамо да напредне и друг, само тогава ще продължиш по-нататък. Поради това има ситуации на служене, безусловно подкрепящи човека на духа, понеже в тях той влага своята прозрачност за потока свише, отделеност от егото и дори по-доброто разбиране на своите знания, бидейки принуден редовно да се свързва с библиотеката на познанието, отговаряйки на хилядите въпроси на сериозни и случайни. И накрая, тази комуникация подразбира и използването на фините възприятелни способности, което със сигурност сериозно ги повишава.

Може да попитате: как да се справяте със ситуации, които външно не изглеждат като духовна работа, а само си губиш времето и енергията? В тези обстоятелства все пак ни поставя духа (нашият най-висш аспект). И това също е работа върху него / себе си, но по-скрита, изискваща нашето участие и в същото време отделяне от егото.

В заключение, един цитат от Кастанеда, показващ ситуацията на служенето.

"Влязох в кабинета си, когато бях повикан от млада мексиканка. Тя седеше на една пейка в очакване на автобуса и попита дали този автобус минава покрай детската болница. Не знаех. Тя обясни, че детето й от доста време е с температура и тя е много притеснена, защото няма пари за лечение. Приближих се до пейката и видях едно момче, което стоеше малко по-далече, с облегната глава на гърба на пейката. Той бе облечен с яке, къси панталони и шапка. Когато ме видя, той отиде до ръба на пейката и притисна главата си в ръката ми.

- Имам болки в главата - ми каза тихо на испански.

Той имаше тънък глас и такива тъжни очи, че аз бях завладян от вълна от безкрайна жалост. Вдигнах го на ръце и отведох него и майка му до най-близката болница. Аз ги оставих там и дадох на майката достатъчно пари, за да плати сметката. Но не исках да остана или да разбера нещо за тях. Исках да вярвам, че аз някак си им помогнах, и по този начин се "отплатих на човешкия дух". Научих този магичен акт от дон Хуан. Един ден бях шокиран от внезапното осъзнаване, че никога няма да бъда в състояние да му се отплатя за всичко, което е направил за мен и го попитах: "Има ли нещо, което мога да направя за теб, за да изравня резултата?" Ние току-що излизахме от банката след обмяната на мексиканска валута.

- Не ми трябва да ми плащат - каза той, - но ако толкова искаш да се отплатиш, опитай да допринесеш за човешкия дух. Това може да бъде много малко, но без значение колко си вложил, това винаги ще бъде повече от достатъчно."

За малка мисловна гимнастика

За описание на началото на началата материалистите оформили теорията на “Големия взрив”. В съответствие с нея, отначало цялата вселенска материя е била съсредоточена в една точка ( ТОЧКА НА СИНГУЛЯРНОСТТА), и е била нагрята до много висока температура. В даден момент е настъпил взрив с голяма сила. В разширяващия се облак от пренагрети субатомни частици постепенно започнали да се формират атоми, звезди, галактики, планети и накрая е възникнал живота. Възниква въпроса “Кой е събрал цялата вселенска материя в една точка, после я е нагрял, за да стане “Големия взрив” ?
Всички знаят, че при взрива всичко се руши и унищожава. А излиза, че в резултат на този “Голям взрив” се появяват галактики, звезди и планети, сякаш е сработила заложена програма. А може ли това да стане вследствие на хаотично разпръскване на вещества от взрива ? И защо съществуват в природата определени правила и закони, по които учените създават теории, теореми и формули. А това, което не са успели да докажат наричат аксиоми. А по чия и каква програма съществуват тези аксиоми ? …

Матричката в цялата й прелест

Нещо, което ми е направило впечатление отдавна : матричката счита своите системи за идеални, които са длъжни да работят на 100 процента, а ако не работят – вината е у отделния индивид. Ако успявате – браво на матричката ! А ако не успявате, то все пак – браво на матричката ! Това е само още едно “доказателство”, че тя е ефективна : проблемът в това, че тя не работи е в индивида. Вие сте виновен – търсете причината, поради която тази абсолютно 100 процентова “ефективна система” не работи за Вас. Изпълнявайте възложените задачи и живейте според предписания режим, докато системата заработи за Вас. Важно е да се отбележи, че комплексът за вина е един от най-ефективните лостове за манипулирането на човека .

За "овцете", "кучето" и страха (по Дейвид Айк)

Един символичен пример. Бях на юг от тук, в Англия преди около 2-3 години и от другата страна на тази обширна площ имаше едно огромно стадо овце стотици овце, не съм виждал толкова много овце на едно място. Денят е приятен. После фермерът пристига с неговия камион със самосвал. Паркира си камиона. Слиза и кълна ви се дори не мисля, че мигна и си стоеше срещу клона. Една, две или три от овцете веднага реагират, вероятно заради клепачите му, защото отиват в желаната посока. Само след минути всички си тръгват. Стотици от тях следват първата. „Аз си имам моята работа. Правихме това вчера, ще го правим утре, значи и днес го правим”. А малкото борещи се, които наистина бяха малко, които не се подчиниха веднага на този начин на мислене нега го наречем „Бее”, те получиха допълнителна доза страх от стадното куче. „Джаф, джаф, джаф!” – „Добре, добре ще си трая”. Тази комбинация от „Бее”, и страхът, подкара това огромно стадо овце за смешно малко време. А аз си стоях там и се замислих, защото го правя от време на време. Сега гледам човешката раса. Ето така се прави. По този начин една шепа хора контролира масата, защото не става с танкове по улиците и войници по вратите. Хората са прекалено много. Това е като да строиш стадото физически. Трябва ви по един човек за всяка овца. Трябва да го направиш чрез съзнанието. Или чрез страх, или чрез внушаване на хората да мислят по начина, по който ти искаш. Тези стотици овце бяха прибрани от един човек, мигащ от време на време и от едно евтино куче, раздаващо страх. 

( Началото на обрата , Д. Айк , 1996 )

За вредата от парите

Несправедливостта и неравенството в обществото се появили и засилили с появата в историята на изобретението, известно като пари. Парите се превърнали в измерител на труда , вложен в създаването на публично – полезен продукт, и те са заложили неравенство на хората в разпределението на благата.
Сега капитализмът е смъртоносно болен, което неминуемо ще доведе до смъртта му. И заболяването е в много важна област – в сферата на Духа. Причината за това заболяване е, че парите (“Капитала”) – като най-важен “инструмент” на капитализма – са се превърнали в средство за господство на един народ над друг. В този случай моралните отношения на хората са ерозирали и заменени от дебели портфейли. По този начин, от гледна точка на духовността и морала в съзнанието на значителна част от човечеството парите до голяма степен са заменили Главния Юзър , станали са нещо като божествен култ и са се превърнали в световно зло. Увреждащата човешката личност роля на парите води до по-нататъшно увеличение на неморалността, безчовечността и в крайна сметка към цивилизационна безизходица, която сега преживява света