Липсата на знания за своята духовна природа води до деградация

Човек рядко признава духовната сила и силата на мисълта и често си мисли, че главна в света е веществената сила. В същото време истината е в духовността, която променя живота ни и живота на всички хора - той става по-добър или по-лош от самия факт, че осъзнаваме себе си като телесно или духовно същество...
Ако човек се осъзнава като телесно същество, не се развива духовно и при него липсват знания за духовната му природа, той живее в страст, алчност, в суеверия и в страх и в резултат от това деградира. А ако се осъзнава като духовно същество, тоест отъждествява се с духа, това възвисява живота му, той се освобождава от страстите, от ненавистта и живее в атмосфера на любов и хармония със себе си и света.
Всъщност духът трябва да ръководи и управлява тялото, а не обратно. За да разбере и осъзнае това и да промени състоянието си, човекът трябва да работи над себе си, над своите мисли, да се развива духовно, укрепвайки силата на своя дух. Ако си силен духом, то и тялото ти ще е силно. Преодолявайки телесната немощ, се възвисява духът, борейки се с духовните слабости. Затова на първо място човек трябва да е силен духовно, да е уверен в себе си и силата на своя дух. Ако телесната природа вземе връх над духовната, се снижават жизнения тонус, имунитетът и волевите функции.
За да е по-ясно, да разгледаме как се осъществява процесът на съприкосновение между тялото, духа и душата. С помощта на тялото човек се докосва до околния чувствен и материален свят и го получава за самопознание, а не за удовлетворение на своите животински нужди. Сънят, храната и сексуалните потребности на човека са естествени функции на тялото, но той не трябва да мисли, че целта на живота му е задоволяването на телесните нужди. По същия начин не трябва да смята своите телeсни нужди за цел на живота си. Човекът живее, за да е щастлив , а щастието е предназначено за душата му. 
Душата на човека има мощна сила, която дава на тялото му жизнена енергия и способност да поддържа своето съществуване. Душата е обусловена, зависима и тясно свързана с нашето "aз", в нея се намират волята, емоциите и интелектът, именно чрез нея човекът проявява себе си, своята личност и това може да се нарече "самосъзнание". Благодарение на душата духът и тялото се сливат в нея. Именно с помощта на душата духът управлява тялото. Душата е волеви център, откъдето излиза лъчът на съзнанието и се фокусира вниманието. 
Духът е чистото, освободеното и пробудено Аз. С помощта на духа Азът на човека общува с с духовния свят и Твореца и го опознава. Той храни и съживява тялото със своята светлина. Осъзнаването на собствената духовност може да стане чрез отказ от хищните стремежи на тялото, отказ от убийство, насилие в името на чистото подхранване със светлината на духа. 
Духът е най-значимата част от човека и заема голяма част от неговото същество. Тялото е най-низшата част и представлява външната обвивка на човека, а между духа и тялото живее душата в ролята на посредник. Така тя ги свързва. Духът покорява тялото и го управлява чрез душата,, а тялото може с помощта на душата да склонява духа да обича света. Образно казано, тялото е външната "хижа" на душата, а тя пробужда тялото да се подчинява на духа.
Всички проблеми на човека произтичат от непознаването на собствената му духовна природа, от липсата на истинско разбиране за себе си и истинското му предназначение. Отсъствието на знание за духовната природа постепенно води до деградация. Опознавайте себе си и заобикалящия ви свят, обичайте се и се уважавайте, съзидавайте и творете...

Пустиня и оазис

Душата пребивава постоянно на всички нива на вселената. Едновременно се намира и тук, и в миналото, и там, където все още иска да бъде. Паметта, мечтите и нашето тук - всичко това ни заобикаля едновременно. Затова за по-осъзнатите е сложно да кажат къде са сега и къде отиват. Посоката на движение не е същността на самото движение. Вие живяхте? Вие умряхте? Вие живеете? - не, вие пребивавате. Реалността като феномен на движението на душата е статична.

Вие ще кажете, не, днес аз ще отида тук, а утре - там, и това ще бъде различна реалност. Но вие ще отивате в една статична реалност. Oт това къде стоите в нея, тя не се променя, променлива е само картината. Oт ъгъла на наблюдение стаята не се е изменила. Само комуникацията с други души прави реалността повече или по-малко прясна-солена-oстра. Всички впечатления от реалността  душата получава само от общуването със същите живи души като нея самата. Останалите декорации са доста скучни. Само сенки играят в пясъка, само морето шуми в продължение на милиони години в тази пустиня. Пустиня, защото е много трудно да се намери сред декорациите истински събеседник. Пустинята не е нещо уникално, тя е най-яркото и мълчаливо, кратко и ясно изразяване на реалността.

Понякога си мисля, че съм влязъл с грешния крак във вратата на реалността  (събуждане), а след това се опитвам да намеря начин да се върна и да повторя с правилния крак. Но от промяната на краката сумата не се променя. Ако отиваш в пустинята, не е важно с кой крак - пясъкът е все така мълчалив, безкраен и разсипващ се. Хората наоколо повтарят своето течение, оставайки същите празни събеседници както преди, и все така безкрайни. Ето че пясъкът и хората на тази планета не свършват, те унищожават всичко останало.

За пустинята и хората всяко различно "чудо" е мираж. Но миражът, на който сте  казали "не" - веднага изчезва. Пазете се от хората, които казват често "не". Те не могат да се напият от потока ви, а вие не можете да ядете пясък.

Хорските въжделения за обгрижване

Наблюдава се системно натрапване на чувство както за малоценност, така и за псевдовеличие чрез уж “божий молитви” и измислени учения , за да превърнат мнозинството в ходещи хипнотизирани кукли … това е истината – това е вървеж срещу себе си и истинската природа !
Mного е лесно за всяка система от убеждения, религиозна или не, да си играе с хорската несигурност, да увери, че за нас ще се погрижат. И хората се вкопчват в нея. Затова не религията е най-главния проблем, а собствената несигурност, която позволява на религията да процъфти и е позволила на толкова обезсилващи системи от убеждения да процъфтят в човешката история. Затова повечето хора не могат да излязат от тях.

Из реалността на холограмата...

Събирайки материали за книгата си “Окото на Бога”, Джеймс Ролинс посетил Националната лаборатория за ускорители “Енрико Ферми” близо до Чикаго и задал на учените своите фирмени въпроси : Какво ви безпокои във вашите изследвания ? От какво не можете да заспите вечер ? И един от събеседниците му изрекъл великата фраза “Нашите изследвания ни доведоха до мисълта, че цялата Вселена може да се окаже един фалшификат, гигантска холограма.” Ролинс веднага си спомнил симулатора за холографски образи Холодек от сериала Стар трек. В същото време физикът се опитал да обясни на човека с диплом на ветеринар какво има предвид. Според него от математическа гледна точка висока е вероятността цялата Вселена да се определя от уравнения, описващи вътрешната повърхност на сфера. Това изказване навело Ролинс на мисълта, че хората напълно биха могли да съществуват във вид на холограми и в творбите му наистина се появяват такива персонажи …

На основата на много опити е направен изводът, че живото същество (душата) отначало се проектира във вид на холографски образ и на основата на този образ изгражда своето конкретно земно биохимическо тяло. Учените доказали, че такава холограма възниква още преди появата на бял свят на цялостния организъм.Грубо казано, информацията, идваща отвън по отношение на ембриона, кара неговите хромозоми да създават определен вълнов образ. Именно този образ-холограма диктува на делящите се клетки къде и кога да растат краката, ръцете, главата. Вълновият образ запълва материята, както леярската форма се запълва с материал.

 Тогава как да не се съгласим с описанието на дон Хуан от произведенията на Карлос Кастанеда : “Ние не сме обекти, а чисто осъзнаване, което няма нито плътност, нито граници. Представата за плътния свят само облекчава нашето пътешествие на земята, то е описание, създадено от нас за удобство, но нищо повече. Нашият разум обаче забравя за това и ние сами се заключваме в омагьосан кръг, от който рядко се измъкваме в живота си” ...

На Земята всичко е наопаки!

Правим всичко наопаки. Препускаме през живота си по толкова разрушителен начин само и само за да използваме парите си. Тези пари, за които работим през повечето си дни на места, които не харесваме. Правим всичко това заради вещите, които можем да си купим с тях. Или пък спестяваме за пенсия, която може да не получим никога. Животът ни преминава в работа, сметки и данъци. Във всякакъв смисъл сме роби, само че си забраняваме да го мислим.
Това напомня и един от цитатите на Майкъл Елнър „Само ни погледнете. Всичко е наопаки, надолу с главата. Лекарите разрушават здравето ни, адвокатите унищожават правосъдието, учените – истината, медиите лъжат, религиите съсипват духовността, психиатрите унищожават умовете, правителствата – свободата“.
Дали тези думи са очевидни за вас или се чудите какво искат да ви кажат? Дали се успокоявате, че нищо в тях не е истина? Но ако се огледате около себе си, няма как да не забележите, че да, те казват цялата истина.
Отделете им 5 минути от безценното си време, поне толкова. В последна сметка те могат да променят живота ви. Дано.

Канализирането на личната енергия

Интересувайки се само от едното земнo битие, хората разпиляват енергията си напразно, даже не подозирайки за това. Но картината е по-мащабна : “тъмните хакери” са канализирали въпросната енергия, давайки на хората най-разнообразни направления за мисли и разговори, за да ги източват по този начин. Такива направления са : обучението и работата ; покупките на зададени по рекламите продукти ; държавни , църковни и други празници, които са планирани предварително ; всякакви нововъведения в държавен мащаб, които обаче не е задължително да бъдат пуснати в обръщение , тъй като разчетът е друг – енергийно източване ; религиите като вярване в “бог” ; войни , всякакъв вид конфликти и т.н.
Всичката енергия се канализира към този, който е създал това или онова направление за хорските мисли, след което я използва по своя преценка , която практиката е доказала, че в повечето случаи е в ущърб на хората !

Сляпа вяра или знание

Има голяма разлика между вяра и знание . Пример – вярата в почти пълното всемогъщество на “бесовете”, в това, че ефирните светове не могат да бъдат изследвани – било самостоятелно, било с научни методи, както и догмите за “единствен живот”, “вечно блаженство” или “вечно наказание”, “първороден грях” и пр. – това са елементи от съвременната християнска догматика , които са твърде примитивни и едностранчиви …
Освен това, заставайки в позицията на “раб Божий”, човек си прегражда пътя към хармоничното еволюционно развитие, към осъзнаването на своята мисия, към истинското въодушевление.
Време е вече да се осъзнае : духовността и другите светове – това са въпроси основно на знания и логика, а не на идеология и вярвания. Поради това няма и най-малка причина да оставим този въпрос на “милостта” на църковници и всякакви други “жреци”, лицензирани от съществуващата държавна политическа машина да продължават мрака на невежеството и да овладяват съзнанието на нашите съвременници.