Нашият свят не e единствения "жлеб" в Колелото на времето

Повечето хора вече се оказаха постоянно "вързани" към единствения "жлеб" от Колелото на времето, т.е., възприемат всички ограничения на единствения пространствено-времеви "канал", който е нашият триизмерен свят на ежедневното възприятие.

Те (не без помощта на определени сили) са убедили себе си и другите, че други "канали" от Колелото на времето просто не съществуват, защото "това просто не може да бъде" по отношение на ортодоксалното възприемане на действителността. Но истината е, че такъв живот и такова възприятие всъщност са по-бедни и по-сиви от всичките възможности на Колелото на времето.

Все пак скалите (минералите), както и растенията имат определено ниво на съзнание. Но, както съвременните учени са признали, времето не тече еднакво за човека и скалата. Поради това, всички наши понятия за време се определят от нивото на развитие на нашето съзнание. С "разширяване" на съзнанието ни ние стигаме до разбиране на същността на времето и можем да се освободим от неговите "ограничения", същността на които се състои в ограничаване на нашето възприятие.

P.S. Ако си спомняте - преди време публикувах и такова сравнение : всичко тук е като езда на панаирна въртележка и тези на коня могат да получат само случаен поглед тук и там от това, което е отвъд.

Диалог за затворения кръг и "грешките в системата"

- Разбираш ли, всичко, за което те мечтаят е да получат добро образование, а след това да имат добра работа и да получават добри кинти, а след това да се оженят и да имат бебе ...

- Или дори не едно ...

- Вярно е, може и повече от едно ... И те ще продължат да работят усилено на работата си, да получават добри кинти и да се грижат за растежа на децата.

- Разбира се, те ще обновяват постоянно бита си ...

- Да, като си накупуват всички тези коли, миялни, прахосмукачки, супер хладилници, микровълнови печки и плазмени телевизори ...

- Ти да не ги ненавиждаш?

- Не. Те са ми напълно безразлични. Но аз ненавиждам целите им.

- Да, а в същото време, децата им ще растат ...

- И те трябва да получат добро образование, не по-лошо, а може би дори по-добро от родителското.

- А когато те порастнат ще трябва да се устроят на по-добра работа ...

- За да получават хубави кинти ...

- И после те се женят и ще имат деца ...

- И кръгът се затваря ...

- Да, кръгът се затваря отново, както се е затварял по-рано и както ще се затваря в бъдеще ...

- По мое мнение, много мрачна картина.

- Това е сигурно. Но някое от тези деца ще има желание да прекъсне това колело на безкрайни повторения ...

- Той или тя ще намери начин.

- Разбира се, по пътя на дълго търсене детето ще разбере, че изхода от всеки порочен кръг е възможно само чрез фиксиране на своя център.

- Т.е. чрез самия себе си. Няма друг начин.

- Това дете страстно не желае същата съдба като своите родители. То мечтае за нещо повече от живота си.

- Тези ситуации винаги ще възникват. Всеки, който е недоволен от живота си, ще намери път към свободата ...

- И винаги така ще бъде!

Кратки размисли за възприятието

За микробите, птиците, насекомите и човека едно дърво ще бъде съвсем различно. Всичките го възприемат с един набор от много ограничени усещания. Това не означава , че реалността на дървото според човека съществува по-истински от тези, които възприемат микробите , птиците или насекомите. Но вие не можете да възприемете напълно достоверна реалност за дървото в друг контекст, освен вашия собствен.

Още от първия проблясък на съзнанието на детето се казва, че лъжицата – това е лъжица. Но как възприема тази лъжица бебето? Никой не знае и никой не се интересува. Него просто го учат да назове един набор от възприятия “лъжица”. Това е само такова убеждаване, че едно и също парче от външния свят се нарича с една и съща дума.

Скритото за Сърцето

Сърцето далеч не е само мускулен механичен орган, състоящ се от физическо вещество, а много повече е "тънък" проводник на ефира. Ефирната съставна част на сърцето през вековете е привличала внимание като източник на любов, състрадание и милосърдие. Затова думата Сърце – в духовен аспект – винаги се пише с главна буква. Именно ефирната или “тънката” материя е отговорна за чувствеността на човека. Тази материя е вездесъща, но нейното осъзнаване става чрез човешкото Сърце при развитието на ред духовни качества. Именно развитието на такива качества прави хората възприемчиви към процесите, които са далеч отвъд пределите на възможностите за човешките слух, говор и зрение.

Липсата на знания за своята духовна природа води до деградация

Човек рядко признава духовната сила и силата на мисълта и често си мисли, че главна в света е веществената сила. В същото време истината е в духовността, която променя живота ни и живота на всички хора - той става по-добър или по-лош от самия факт, че осъзнаваме себе си като телесно или духовно същество...
Ако човек се осъзнава като телесно същество, не се развива духовно и при него липсват знания за духовната му природа, той живее в страст, алчност, в суеверия и в страх и в резултат от това деградира. А ако се осъзнава като духовно същество, тоест отъждествява се с духа, това възвисява живота му, той се освобождава от страстите, от ненавистта и живее в атмосфера на любов и хармония със себе си и света.
Всъщност духът трябва да ръководи и управлява тялото, а не обратно. За да разбере и осъзнае това и да промени състоянието си, човекът трябва да работи над себе си, над своите мисли, да се развива духовно, укрепвайки силата на своя дух. Ако си силен духом, то и тялото ти ще е силно. Преодолявайки телесната немощ, се възвисява духът, борейки се с духовните слабости. Затова на първо място човек трябва да е силен духовно, да е уверен в себе си и силата на своя дух. Ако телесната природа вземе връх над духовната, се снижават жизнения тонус, имунитетът и волевите функции.
За да е по-ясно, да разгледаме как се осъществява процесът на съприкосновение между тялото, духа и душата. С помощта на тялото човек се докосва до околния чувствен и материален свят и го получава за самопознание, а не за удовлетворение на своите животински нужди. Сънят, храната и сексуалните потребности на човека са естествени функции на тялото, но той не трябва да мисли, че целта на живота му е задоволяването на телесните нужди. По същия начин не трябва да смята своите телeсни нужди за цел на живота си. Човекът живее, за да е щастлив , а щастието е предназначено за душата му. 
Душата на човека има мощна сила, която дава на тялото му жизнена енергия и способност да поддържа своето съществуване. Душата е обусловена, зависима и тясно свързана с нашето "aз", в нея се намират волята, емоциите и интелектът, именно чрез нея човекът проявява себе си, своята личност и това може да се нарече "самосъзнание". Благодарение на душата духът и тялото се сливат в нея. Именно с помощта на душата духът управлява тялото. Душата е волеви център, откъдето излиза лъчът на съзнанието и се фокусира вниманието. 
Духът е чистото, освободеното и пробудено Аз. С помощта на духа Азът на човека общува с с духовния свят и Твореца и го опознава. Той храни и съживява тялото със своята светлина. Осъзнаването на собствената духовност може да стане чрез отказ от хищните стремежи на тялото, отказ от убийство, насилие в името на чистото подхранване със светлината на духа. 
Духът е най-значимата част от човека и заема голяма част от неговото същество. Тялото е най-низшата част и представлява външната обвивка на човека, а между духа и тялото живее душата в ролята на посредник. Така тя ги свързва. Духът покорява тялото и го управлява чрез душата,, а тялото може с помощта на душата да склонява духа да обича света. Образно казано, тялото е външната "хижа" на душата, а тя пробужда тялото да се подчинява на духа.
Всички проблеми на човека произтичат от непознаването на собствената му духовна природа, от липсата на истинско разбиране за себе си и истинското му предназначение. Отсъствието на знание за духовната природа постепенно води до деградация. Опознавайте себе си и заобикалящия ви свят, обичайте се и се уважавайте, съзидавайте и творете...

Пустиня и оазис

Душата пребивава постоянно на всички нива на вселената. Едновременно се намира и тук, и в миналото, и там, където все още иска да бъде. Паметта, мечтите и нашето тук - всичко това ни заобикаля едновременно. Затова за по-осъзнатите е сложно да кажат къде са сега и къде отиват. Посоката на движение не е същността на самото движение. Вие живяхте? Вие умряхте? Вие живеете? - не, вие пребивавате. Реалността като феномен на движението на душата е статична.

Вие ще кажете, не, днес аз ще отида тук, а утре - там, и това ще бъде различна реалност. Но вие ще отивате в една статична реалност. Oт това къде стоите в нея, тя не се променя, променлива е само картината. Oт ъгъла на наблюдение стаята не се е изменила. Само комуникацията с други души прави реалността повече или по-малко прясна-солена-oстра. Всички впечатления от реалността  душата получава само от общуването със същите живи души като нея самата. Останалите декорации са доста скучни. Само сенки играят в пясъка, само морето шуми в продължение на милиони години в тази пустиня. Пустиня, защото е много трудно да се намери сред декорациите истински събеседник. Пустинята не е нещо уникално, тя е най-яркото и мълчаливо, кратко и ясно изразяване на реалността.

Понякога си мисля, че съм влязъл с грешния крак във вратата на реалността  (събуждане), а след това се опитвам да намеря начин да се върна и да повторя с правилния крак. Но от промяната на краката сумата не се променя. Ако отиваш в пустинята, не е важно с кой крак - пясъкът е все така мълчалив, безкраен и разсипващ се. Хората наоколо повтарят своето течение, оставайки същите празни събеседници както преди, и все така безкрайни. Ето че пясъкът и хората на тази планета не свършват, те унищожават всичко останало.

За пустинята и хората всяко различно "чудо" е мираж. Но миражът, на който сте  казали "не" - веднага изчезва. Пазете се от хората, които казват често "не". Те не могат да се напият от потока ви, а вие не можете да ядете пясък.

Хорските въжделения за обгрижване

Наблюдава се системно натрапване на чувство както за малоценност, така и за псевдовеличие чрез уж “божий молитви” и измислени учения , за да превърнат мнозинството в ходещи хипнотизирани кукли … това е истината – това е вървеж срещу себе си и истинската природа !
Mного е лесно за всяка система от убеждения, религиозна или не, да си играе с хорската несигурност, да увери, че за нас ще се погрижат. И хората се вкопчват в нея. Затова не религията е най-главния проблем, а собствената несигурност, която позволява на религията да процъфти и е позволила на толкова обезсилващи системи от убеждения да процъфтят в човешката история. Затова повечето хора не могат да излязат от тях.