…
- Моята жена бе с 20 години по-млада , но и двамата бяхме от
оглашените , посветени във всички тайнства . Знаехме много за онова,
което поради липса на подходящи думи хората наричат „начало и свършек на
житейската искра“ , а ние го представяхме с думите „Връщаме се там ,
откъдето идем – където отива пламъкът на угаснала свещ“ . Знаехме
наистина твърде много, но за основното не подозирахме – че в затворения
цикъл човекът винаги е обречен да обикаля в кръг. Тъкмо си мислиш, че
вече докосваш голямата тайна, изведнъж отново се озоваваш там , откъдето
си тръгнал. Жена ми , обладателката на толкова тайни се влюби в друг
мъж и ме напусна ….
петък, 31 октомври 2014 г.
събота, 4 октомври 2014 г.
Съвременен джедай
Мнозина въжделяват да са светли емисари ,
малцина са способни игрите тъмни да разнищят,
да допълнят с милост упоритостта
както на Нулата истината вечна повелява ,
крайностите на лукави философии да избегнат .
Достоен емисар на хиляди слънца е здравият темел,
а в самата дума „правда“ лежи таз сила творческа , която ни движи напред …
В крайна сметка никой не избягва закона на Баланса . За да го има него сред нас са и съвременните джедаи. Със своите безпристрастни действия те се стремят да поддържат мира и хармонията в проявеното . Когато членовете на една цивилизация живеят в мир , моралът и нравите са благопристойни. Всички тъмни хакери не получават почва да виреят и чистите души с радост се отдават на изначално заложените импулси . И е справедливо да се отбележи , че съхранението на добродетелите зависи и от чистия заряд на джедая .
Изявата на този чист заряд не се състои единствено в това да откаже участие в някое тъмно начинание или да не вреди на останалите , а и да проявява достойнства като правене на неща, които другите не могат или не смеят да правят , насочване на останалите ( но не в диктаторски стил ) , поправяне на грешки, които другите не могат или не смеят да поправят . Все едно е дали става дума за най-обикновено изслушване на проблем или за разплитане на сложни интриги на тъмните хакери , джедаят е добре да бъде безпристрастен. Повелята му трябва да е : „До всеки да стигне в чист вид енергията , която Главния Юзър е дал“ .
Ала има и джедаи , които се поддават на развалата по време на някоя мисия и от страх , че не могат да се справят бързо с множество задачи, правят прибързани действия и попадат в шаблоните на тъмнината . Такива мисионери имат пропуски в обучението си и не ще спомогнат истински за Баланса . Защото могат ли подобни личности да носят мир и хармония на останалите ?
В настоящата земна епоха се подвизават много от тъмните хакери , които дърпат конците на нищо неподозиращите ( в повечето случаи ) хора . Тези хора извършват престъпления, за да живеят до края на дните си в тялото с ореола на благочестивост ; това са престъпници , жадни за богатства , хора , тръгнали по пътя на безчестието поради изневери и лелеяни заблуди . Във всички тези случаи истината не би могла да излезе наяве без прозорлив и бдителен джедай , който не се колебае сам да влезе в минираното поле , да променя външността си и дори излъчването си, само за да стигне до сърцевината на проблема, приключвайки по този начин някоя докрай уплетена и усложнена от тъмните мисия .
В крайна сметка никой не избягва закона на Баланса . За да го има него сред нас са и съвременните джедаи. Със своите безпристрастни действия те се стремят да поддържат мира и хармонията в проявеното . Когато членовете на една цивилизация живеят в мир , моралът и нравите са благопристойни. Всички тъмни хакери не получават почва да виреят и чистите души с радост се отдават на изначално заложените импулси . И е справедливо да се отбележи , че съхранението на добродетелите зависи и от чистия заряд на джедая .
Изявата на този чист заряд не се състои единствено в това да откаже участие в някое тъмно начинание или да не вреди на останалите , а и да проявява достойнства като правене на неща, които другите не могат или не смеят да правят , насочване на останалите ( но не в диктаторски стил ) , поправяне на грешки, които другите не могат или не смеят да поправят . Все едно е дали става дума за най-обикновено изслушване на проблем или за разплитане на сложни интриги на тъмните хакери , джедаят е добре да бъде безпристрастен. Повелята му трябва да е : „До всеки да стигне в чист вид енергията , която Главния Юзър е дал“ .
Ала има и джедаи , които се поддават на развалата по време на някоя мисия и от страх , че не могат да се справят бързо с множество задачи, правят прибързани действия и попадат в шаблоните на тъмнината . Такива мисионери имат пропуски в обучението си и не ще спомогнат истински за Баланса . Защото могат ли подобни личности да носят мир и хармония на останалите ?
В настоящата земна епоха се подвизават много от тъмните хакери , които дърпат конците на нищо неподозиращите ( в повечето случаи ) хора . Тези хора извършват престъпления, за да живеят до края на дните си в тялото с ореола на благочестивост ; това са престъпници , жадни за богатства , хора , тръгнали по пътя на безчестието поради изневери и лелеяни заблуди . Във всички тези случаи истината не би могла да излезе наяве без прозорлив и бдителен джедай , който не се колебае сам да влезе в минираното поле , да променя външността си и дори излъчването си, само за да стигне до сърцевината на проблема, приключвайки по този начин някоя докрай уплетена и усложнена от тъмните мисия .
събота, 20 септември 2014 г.
Нетърпеливите ученици
- Учителю , не е ли вече настъпило времето да ни предадеш от своите знания ?
– Трябва да знаете , че знанието е като дървото – има горчиви корени, но и сладки плодове . И само готовият за него ще го оцени и приложи на място.
- Но ние сме с теб вече толкова време , не ни ли намираш за готови ?
- По това нетърпение , което показвате съдя, че все още не сте напълно готови … Знайте , че има учения и практики , които са навлезли надълбоко в тайните на живота и смъртта . Но проникването в тях може да доведе до пагубно високомерие и нерядко превръща посветените в безмилостни демони , а задълбочените им размисли за еволюцията често се израждат в извратени практики и ритуали . Дали всеки е призван да узнае тайнството на живота и дали познаването на това тайнство го прави щастлив ? Целият въпрос е там , ученици мои ! Най-възвишеното е , когато отвръщаме не само на доброто с добро, но и на злото с добро . Опасявам се обаче, че е твърде рано, за да се приложи подобна програма . За момента това е само една мечта . Красива мечта , но … мечта .
- Тогава какво да ни води по пътя , Учителю ?
- Запомнете : обикаля безкрайно пътеката на лабиринта на име “Живот”, но в сърцето на всеки извежда най-краткия път …
– Трябва да знаете , че знанието е като дървото – има горчиви корени, но и сладки плодове . И само готовият за него ще го оцени и приложи на място.
- Но ние сме с теб вече толкова време , не ни ли намираш за готови ?
- По това нетърпение , което показвате съдя, че все още не сте напълно готови … Знайте , че има учения и практики , които са навлезли надълбоко в тайните на живота и смъртта . Но проникването в тях може да доведе до пагубно високомерие и нерядко превръща посветените в безмилостни демони , а задълбочените им размисли за еволюцията често се израждат в извратени практики и ритуали . Дали всеки е призван да узнае тайнството на живота и дали познаването на това тайнство го прави щастлив ? Целият въпрос е там , ученици мои ! Най-възвишеното е , когато отвръщаме не само на доброто с добро, но и на злото с добро . Опасявам се обаче, че е твърде рано, за да се приложи подобна програма . За момента това е само една мечта . Красива мечта , но … мечта .
- Тогава какво да ни води по пътя , Учителю ?
- Запомнете : обикаля безкрайно пътеката на лабиринта на име “Живот”, но в сърцето на всеки извежда най-краткия път …
петък, 15 август 2014 г.
Различното възприятие
Г. бе под впечатлението от жонгльорския спектакъл, на който
бе отишъл с Д. Опита се машинално да задържи върху тънка пръчица една
малка чинийка, както бе видял на шоуто . Внимателно повдигна пръчицата,
но не успя да задържи чинийката. Тя падна на пода и се разби на няколко
парчета. Д. веднага се наведе и събра отломките. Докато се опитваше да
скрепи едно към друго парчетата, така че да прилепнат, попита учудено :
- Какво всъщност искаше да направиш ?
- О, опитах да възпроизведа същия номер , който гледах на спектакъла – отговори Г. с известно смущение. – Чинийката се завърта на върха на пръчицата и не пада, понеже кръглият ръб на дъното задържа връхчето. Странно, че чинийката падна. Когато го гледах на шоуто, изглеждаше съвсем лесно .
- Повечето жонгльорски номера изглеждат много лесни, когато са добре изпълнени – отговори с тънка усмивка Д. – Но това се постига с много упражнения . Нито едно парче не липсва . Утре ще я залепя и ще може да служи още дълго .
- Защо си толкова пестелив ? – запита Г. – Зная , че си скромен в нуждите си , не се грижиш за никого освен това. Не че човек трябва да е прахосник, но все пак би могъл да не цепиш косъма на четири .
Д. го погледна смирено и каза :
- При всичките му недостатъци , триизмерното ниво на изживяване ни предоставя и толкова хубави неща – покрив, за да подслоним глава , храна, за да напълним стомаха си, дрехи, за да облечем тялото си, природа, която да ни хармонизира . Ние приемаме всичко това, сякаш ни се полага и често го използвам твърде зле . Ето защо всеки път нещо ми се свива , когато виждам да се изхвърлят неща, които още могат да служат .
- Какво всъщност искаше да направиш ?
- О, опитах да възпроизведа същия номер , който гледах на спектакъла – отговори Г. с известно смущение. – Чинийката се завърта на върха на пръчицата и не пада, понеже кръглият ръб на дъното задържа връхчето. Странно, че чинийката падна. Когато го гледах на шоуто, изглеждаше съвсем лесно .
- Повечето жонгльорски номера изглеждат много лесни, когато са добре изпълнени – отговори с тънка усмивка Д. – Но това се постига с много упражнения . Нито едно парче не липсва . Утре ще я залепя и ще може да служи още дълго .
- Защо си толкова пестелив ? – запита Г. – Зная , че си скромен в нуждите си , не се грижиш за никого освен това. Не че човек трябва да е прахосник, но все пак би могъл да не цепиш косъма на четири .
Д. го погледна смирено и каза :
- При всичките му недостатъци , триизмерното ниво на изживяване ни предоставя и толкова хубави неща – покрив, за да подслоним глава , храна, за да напълним стомаха си, дрехи, за да облечем тялото си, природа, която да ни хармонизира . Ние приемаме всичко това, сякаш ни се полага и често го използвам твърде зле . Ето защо всеки път нещо ми се свива , когато виждам да се изхвърлят неща, които още могат да служат .
сряда, 30 юли 2014 г.
Началото на края за ограниченото съзнание
В огромната си част хората предпочитат
да се хванат здраво за околния свят и да усещат земята, стъпвайки по
нея. Ограниченото съзнание им налага да работят, да печелят парите си,
да строят, да боледуват и да умират, да се размножават, венчават, да
гледат телевизия, да четат популярните вестници и списания, да гласуват,
да вярват в абсурдни религии, да правят залози на спортни събития, да
преразказват филми, да обясняват странните феномени с ортодоксални
обяснения и да преследват пари и власт ....
Те се плашат да надникват по-далеч и избират да си стоят в тъмнината на своето ограничено съзнание. То им създава удобството да не мислят повече от необходимото.
И въпреки това се намират изключения от правилото, които биват отчетени като "грешка в системата". Тези изключения се интересуват от коренно различни неща , каквито са сглобяване на пъзела на истината, наблюдаване на нечия среда за дефекти и синхроничности, медитиране над проблеми, за да се решат, развиване на личността, следене за сигнали от Висшия Аз, анализ и учене от грешките на другите и развиване на независимо мислене и креативност. Ограниченото съзнание знае каква опасност за него представляват подобни хора и бди някой да не премине границите му - отлично знае защо постъпва по този начин.
То не допуска разширение на границите си и се самосъхранява безкомпромисно и жестоко. Ограниченото съзнание изобрети всичко онова, което можете да чуете за тези, които са се опитвали да го напуснат. Хората ги смятат за луди, ненормални, загубили ума си, тикват ги в лудници, тъпчат ги с лекарства и ги изолират по всякакви възможни начини.
Извън неговите граници се намират едни различни светове, в които то няма шанс да оцелее по никакъв начин, с неговата твърда материя, скука и страхове, както и земни идеи, които са лишени от истинските метафизични истини, истини, които разкриват реалността в по-голяма степен, отколкото обикновения светоглед, който е програмиран в масите чрез образованието, културата и медиите.
Те се плашат да надникват по-далеч и избират да си стоят в тъмнината на своето ограничено съзнание. То им създава удобството да не мислят повече от необходимото.
И въпреки това се намират изключения от правилото, които биват отчетени като "грешка в системата". Тези изключения се интересуват от коренно различни неща , каквито са сглобяване на пъзела на истината, наблюдаване на нечия среда за дефекти и синхроничности, медитиране над проблеми, за да се решат, развиване на личността, следене за сигнали от Висшия Аз, анализ и учене от грешките на другите и развиване на независимо мислене и креативност. Ограниченото съзнание знае каква опасност за него представляват подобни хора и бди някой да не премине границите му - отлично знае защо постъпва по този начин.
То не допуска разширение на границите си и се самосъхранява безкомпромисно и жестоко. Ограниченото съзнание изобрети всичко онова, което можете да чуете за тези, които са се опитвали да го напуснат. Хората ги смятат за луди, ненормални, загубили ума си, тикват ги в лудници, тъпчат ги с лекарства и ги изолират по всякакви възможни начини.
Извън неговите граници се намират едни различни светове, в които то няма шанс да оцелее по никакъв начин, с неговата твърда материя, скука и страхове, както и земни идеи, които са лишени от истинските метафизични истини, истини, които разкриват реалността в по-голяма степен, отколкото обикновения светоглед, който е програмиран в масите чрез образованието, културата и медиите.
петък, 18 юли 2014 г.
Оцеляване, приспособяване и ... "Войната на световете"
Хората, издигнали в свое единствено верую системата и нейната философия за
оцеляване и приспособяване могат най-точно да се определят като
обезличените хора. Това са хората, които са научени да се крепят на нейните
“сигурни” лостове. Техните действия са ограничени от
мислите и възгледите им, които те са копирали от начало до край от
системата. За какво развитие, за какъв прогрес да говорим при това положение ?!
Не ви се вярва ? Прочетете откъс от "Войната на световете" на Хърбърт Уелс, който преди повече от век е описал чудесно положението :
"Помнете: не всички между нас са способни да се превърнат в диви зверове, а това е, каквото ни чака. Затова ви наблюдавах. Имах си съмнения. Вие сте слаб. Аз не знаех, че това сте вие, разбирате ли, нито как сте били погребан. Всички тези, този род хора, които са живели в тия къщи, и всичките, проклети писарушки, които са живели нататък, не стават за нищо. Те нямат дух, те не знаят какво е горди мечти и горди въжделения, а всеки, който не познава нито едното, нито другото — боже мой! — та той е пълен със страхове и опасения! Те само бързаха презглава на работа — виждал съм ги със стотици: с парче хляб за закуска в ръка тичат, запъхтени и запенени, да хванат местния влак, за който им важат картите, от страх да не ги уволнят, ако закъснеят; работят, занимават се с неща, които ги е страх да си дадат труда да разберат! Бързат презглава у дома от страх, че няма да стигнат навреме за вечеря; седят си у дома след вечеря, защото ги е страх от задните улици, и спят с жени, които са взели не защото са ги искали, а защото са имали малко парички, които създават известна сигурност в нещастното им краткотрайно съществуване на тоя свят. Имат си застраховка за живот и някаква сумичка в банка, от страх да не ги сполети някое нещастие. А в неделя — страх от задгробния живот. Като че ли адът е бил създаден за зайчета! Е, за такива марсианците ще бъдат истински избавители. Хубави просторни клетки, питателна храна, грижливо гледане, никакви тревоги. Като се полутат една седмица из ниви и полета с празни стомаси, сами ще дойдат и с радост ще се оставят да ги хванат. Ще мине малко време и те ще са съвсем доволни. Ще се чудят какво ли са правили хората, преди да има марсианци, които да се грижат за тях. Всичките тия гуляйджии, женкари и поети — мога да си ги представя! Мога да си ги представя — повтори той с нещо като мрачно злорадство. — Тогава ще го ударят на чувства и религия! Има стотици неща, които съм виждал с очите си и които започнаха да ми стават ясни едва от няколко дена насам. Множество хора ще приемат новото положение като нещо редно — ще тлъстеят и ще глупеят; множество други ще се измъчват от неясно чувство, че всичко това е погрешно, че би трябвало да направят нещо. А винаги, когато се стигне до положение много хора да почувствуват, че би трябвало да направят нещо, слабите и онези, които губят сили от прекалено сложно мислене, винаги изкалъпват някоя мързеливска религия, много смирена и много възвишена, и се подчиняват на гоненията и волята божия. Сигурно сте го виждали и вие същото. Това е сила, която се крие в буря от страхове, сила от опаката й страна. В тези клетки не ще можеш да се разминеш от псалми, химни и благочестие. А други, които, не са чак толкова прости, ще го ударят на… — какво му викаха? — еротика. Той замълча."
Не ви се вярва ? Прочетете откъс от "Войната на световете" на Хърбърт Уелс, който преди повече от век е описал чудесно положението :
"Помнете: не всички между нас са способни да се превърнат в диви зверове, а това е, каквото ни чака. Затова ви наблюдавах. Имах си съмнения. Вие сте слаб. Аз не знаех, че това сте вие, разбирате ли, нито как сте били погребан. Всички тези, този род хора, които са живели в тия къщи, и всичките, проклети писарушки, които са живели нататък, не стават за нищо. Те нямат дух, те не знаят какво е горди мечти и горди въжделения, а всеки, който не познава нито едното, нито другото — боже мой! — та той е пълен със страхове и опасения! Те само бързаха презглава на работа — виждал съм ги със стотици: с парче хляб за закуска в ръка тичат, запъхтени и запенени, да хванат местния влак, за който им важат картите, от страх да не ги уволнят, ако закъснеят; работят, занимават се с неща, които ги е страх да си дадат труда да разберат! Бързат презглава у дома от страх, че няма да стигнат навреме за вечеря; седят си у дома след вечеря, защото ги е страх от задните улици, и спят с жени, които са взели не защото са ги искали, а защото са имали малко парички, които създават известна сигурност в нещастното им краткотрайно съществуване на тоя свят. Имат си застраховка за живот и някаква сумичка в банка, от страх да не ги сполети някое нещастие. А в неделя — страх от задгробния живот. Като че ли адът е бил създаден за зайчета! Е, за такива марсианците ще бъдат истински избавители. Хубави просторни клетки, питателна храна, грижливо гледане, никакви тревоги. Като се полутат една седмица из ниви и полета с празни стомаси, сами ще дойдат и с радост ще се оставят да ги хванат. Ще мине малко време и те ще са съвсем доволни. Ще се чудят какво ли са правили хората, преди да има марсианци, които да се грижат за тях. Всичките тия гуляйджии, женкари и поети — мога да си ги представя! Мога да си ги представя — повтори той с нещо като мрачно злорадство. — Тогава ще го ударят на чувства и религия! Има стотици неща, които съм виждал с очите си и които започнаха да ми стават ясни едва от няколко дена насам. Множество хора ще приемат новото положение като нещо редно — ще тлъстеят и ще глупеят; множество други ще се измъчват от неясно чувство, че всичко това е погрешно, че би трябвало да направят нещо. А винаги, когато се стигне до положение много хора да почувствуват, че би трябвало да направят нещо, слабите и онези, които губят сили от прекалено сложно мислене, винаги изкалъпват някоя мързеливска религия, много смирена и много възвишена, и се подчиняват на гоненията и волята божия. Сигурно сте го виждали и вие същото. Това е сила, която се крие в буря от страхове, сила от опаката й страна. В тези клетки не ще можеш да се разминеш от псалми, химни и благочестие. А други, които, не са чак толкова прости, ще го ударят на… — какво му викаха? — еротика. Той замълча."
неделя, 15 юни 2014 г.
Програми и взаимодействия
Всички
ние сме програми. Взаимодействайки с други програми, можем да променим
себе си, както и влияем върху промяната на другите в една или друга
степен. Например разликата между програмата-човек и програмата-камък се
състои в това, че първата има голям творчески потенциал - зачатки за
програмата на Творец, и не се асоциира с околната среда поради наличието
на егото, постоянно изменящо своята поляризация (настроение) в
зависимост от импулсите, идващи от околната среда. Камъкът също така
"знае и помни" (има информация на атомно ниво) за своята принадлежност
към единния организъм, но той изпълнява друга задача, намира се в друго
информационно състояние и най-вече - не е изпълнен с его
Абонамент за:
Публикации (Atom)