Матричката в цялата й прелест

Нещо, което ми е направило впечатление отдавна : матричката счита своите системи за идеални, които са длъжни да работят на 100 процента, а ако не работят – вината е у отделния индивид. Ако успявате – браво на матричката ! А ако не успявате, то все пак – браво на матричката ! Това е само още едно “доказателство”, че тя е ефективна : проблемът в това, че тя не работи е в индивида. Вие сте виновен – търсете причината, поради която тази абсолютно 100 процентова “ефективна система” не работи за Вас. Изпълнявайте възложените задачи и живейте според предписания режим, докато системата заработи за Вас. Важно е да се отбележи, че комплексът за вина е един от най-ефективните лостове за манипулирането на човека .

За "овцете", "кучето" и страха (по Дейвид Айк)

Един символичен пример. Бях на юг от тук, в Англия преди около 2-3 години и от другата страна на тази обширна площ имаше едно огромно стадо овце стотици овце, не съм виждал толкова много овце на едно място. Денят е приятен. После фермерът пристига с неговия камион със самосвал. Паркира си камиона. Слиза и кълна ви се дори не мисля, че мигна и си стоеше срещу клона. Една, две или три от овцете веднага реагират, вероятно заради клепачите му, защото отиват в желаната посока. Само след минути всички си тръгват. Стотици от тях следват първата. „Аз си имам моята работа. Правихме това вчера, ще го правим утре, значи и днес го правим”. А малкото борещи се, които наистина бяха малко, които не се подчиниха веднага на този начин на мислене нега го наречем „Бее”, те получиха допълнителна доза страх от стадното куче. „Джаф, джаф, джаф!” – „Добре, добре ще си трая”. Тази комбинация от „Бее”, и страхът, подкара това огромно стадо овце за смешно малко време. А аз си стоях там и се замислих, защото го правя от време на време. Сега гледам човешката раса. Ето така се прави. По този начин една шепа хора контролира масата, защото не става с танкове по улиците и войници по вратите. Хората са прекалено много. Това е като да строиш стадото физически. Трябва ви по един човек за всяка овца. Трябва да го направиш чрез съзнанието. Или чрез страх, или чрез внушаване на хората да мислят по начина, по който ти искаш. Тези стотици овце бяха прибрани от един човек, мигащ от време на време и от едно евтино куче, раздаващо страх. 

( Началото на обрата , Д. Айк , 1996 )

За вредата от парите

Несправедливостта и неравенството в обществото се появили и засилили с появата в историята на изобретението, известно като пари. Парите се превърнали в измерител на труда , вложен в създаването на публично – полезен продукт, и те са заложили неравенство на хората в разпределението на благата.
Сега капитализмът е смъртоносно болен, което неминуемо ще доведе до смъртта му. И заболяването е в много важна област – в сферата на Духа. Причината за това заболяване е, че парите (“Капитала”) – като най-важен “инструмент” на капитализма – са се превърнали в средство за господство на един народ над друг. В този случай моралните отношения на хората са ерозирали и заменени от дебели портфейли. По този начин, от гледна точка на духовността и морала в съзнанието на значителна част от човечеството парите до голяма степен са заменили Главния Юзър , станали са нещо като божествен култ и са се превърнали в световно зло. Увреждащата човешката личност роля на парите води до по-нататъшно увеличение на неморалността, безчовечността и в крайна сметка към цивилизационна безизходица, която сега преживява света

Равнодушен ли си пред игото на невежеството ?

Това което не знаеш, може да те унищожи. Неоправданото невежество създава собствения ад …

 Днес бих дефинирал есенцията на предизвикателствата, пред които сме изправени по следния начин: идентификацията на понятието „научен мироглед“ и „здрав разум“ с материализма, атеизма и производните им. Разбира се, това включва скандално отричане на парапсихологични явления, на неизползвания капацитет на човека, на живота след смъртта, контакт с други нива на съществуване и други неща, чието съществуване е известно днес вероятно почти на всички. Изглежда, че научната професия по своя характер следва да предразположи човек на откритост, безпристрастност, жажда за знания и изграждането на нови модели, които неизбежно заменят неактуалните и остарели. Но удивително е, че така наречените „учени“ на моменти превъзхождат в праволинейността и догматизма омръзналите ни църковници , а и някогашните партийни апологети !

Размисли за еснафщината

Еснафщината не може да се победи със сила, защото би трябвало да бъдат физически унищожени нейните носители, не може да се победи и с идеи – защото органически не възприема тези идеи ; с нея трябва да се бори внимателно, за всеки милиметър от човешката душа, непрекъснато, без да се изморява и без да се отстъпва …

Монахът и големците

Празненството на големците вече бе започнало , когато на входа на градината застана един дрипав човек . Домакинът на събирането се провикна :
- Много се радвам да ви видя , странстващи Монахо ! Ние вече започнахме …
- После ще решите дали се радвате искрено , че се срещате с мен, или не ! – сряза го Монахът .
Очите му се бяха съсредотичили в някаква точка зад гърба на домакина , който не можа се удържи и погледна назад . Дворът беше празен.
- Не, ваше благородие , вие не можете да ги видите . Още не ! Но не се безпокойте , “покойниците” винаги са с нас. Навсякъде !
Домакинът го изгледа продължително . Този странен човек го караше да се притеснява . Все пак събра смелост и леко усмихнат каза :
- О, да , покойниците са …сред нас
- И защо да не са сред нас ? – сопна се като ужилен Монаха . – Те са неотделима част от общия живот . Техният свят, също както и нашият , е с огромно значение или пък изобщо няма значение . И както има избирателно привличане между двама души , така и някои от “покойните” са свързани с определено място ….
- Надявам се , че сега ще ни спестите злокобните си истории , Монахо ! Последният път, когато се видяхме, направо ни изправихте косите с вашите разкази .
Монахът го изгледа и спокойно отговори :
- Случва ми се да се сдобия с двойно зрение . Когато казвам на хората какво виждам, то е хем за да се правя на много прозорлив, хем да не отдавам мисловната си, ценна енергия на негативните картини. Понякога никак не ми харесва това, което виждам. По ми е добре да наблюдавам животните сред природата .

Краят на един етап е началото на друг

Учителят и неговият завършил ученик се разхождаха за последно заедно из боровата гора . Топлите слънчеви лъчи галеха лицата им – истинска пролетна благодат след изминалата зима. Дълго време се разхождаха мълчаливо , вдишвайки свежия горски въздух . Накрая ученикът каза :
- Много се радвам, че преди да ви напусна правим тази разходка , Учителю ! Благодаря ви още веднъж за всичко , което ми дадохте …
- Не е нужно да ми благодариш специално. Ти винаги имаше стремеж да усвояваш и той те доведе до разширения кръгозор , който предстои да разширяваш още и още .
- Все пак хубаво ми беше с вас – чувствено произнесе ученика .
- Всяко нещо в Проявеното се развива на цикли . За някакъв миг пътищата на проявените частички се сливат , както се случи и с нас …
Ученикът кимна в знак на съгласие :
- Спомням си едно от първите неща, които ми споделихте : ако искаме да запазим хармонията в еволюцията е нужно да помним : никога да не измерваме познанието на някого с това, което знае, а с онова, което не е успял да узнае . Какво ли още ми предстои ? 
С усмивка учителят му отговори :
- Истинските неща никога не бива да се насилват – те винаги идват навреме . И като за последно ще ти споделя още нещо , което не си чувал от мен – за хода на еволюцията не е от значение какавидата , която се страхува да напусне пашкула си , а тази , която е готова да се превърне в пеперуда …