Есенциални откровения

Със стари материали нова къща не се гради … така е и с търсената промяна – не е възможна такава, докато мнозинството не повиши честотата на съзнанието си и прекрати обвързаността със старите нискочестотни програми

Много хора признават ползата от целенасоченото мислене по отношение развитието на мозъка, но забравят, че източникa на всяка мисъл е нероденото физически и безсмъртно Аз, че само извеждат навън това, което вече притежават…

В процеса, който е известен като “човешко себеосъзнаване” всичко е един сбор от ХИПОТЕЗИ

Истината е процес в пространството и времето и може да бъде и крехка, и беззащитна и уязвима – тя във всеки случай се нуждае от защита. Ако е незащитена, истината се отдръпва и … си отива. Толкова много истини са си отишли, някои завинаги, че борбата за защита на всяко късче от нея става жизнено важна.

От доста време смятах да дам изява в текстови вид на въпроси, които са предмет на голям интерес . Първо – вибрация е понятие от механиката. По-удачно ще е , ако в текстовете за енергийното състояние на живите същества и планетата присъства определението “честотни трептения” . Всичките енергии, звуци и светлина се измерват с честотни трептения на елементарните частици.
Второ – планетата и човечеството съществуват не в 3-то измерение, както често пъти се пише , а в 3-та ПЛЪТНОСТ . За да се премине в най-близката по скалата нагоре 4-та плътност просто трябва да се напусне тялото …

Справедливост не се постига с лозунги или стихийни действия . Заслужават я тези, които застават на страната на доброто и нищо не може да ги отклони от този път

Съвместяването на безлични по своята природа предмети , дори това да са атоми , неутрони или други частици – не могат да породят една личност и нейното ядро Аз-а !

Есенциални откровения

Всъщност тази матричка прилича на малко човече, чиято сянка виждате и тя ви се струва великан ; когато обаче преодолеете внушенията и се обърнете към всичко това очи в очи, ще видите малкото и недоразвито човече, което посрамено ще се обърне и ще избяга !

Без съмнение , идеята за “създател”, който подлага своите творения на райско блаженство или адски мъки е коренно погрешна. Дойде времето за осъзнаване : много от това, което се проповядва от религиите е просто заплахи за малки деца. Търсещият и мислещ човек изобщо няма нужда от подобни митове …

Независимо колко и какви “житейски плесници” се е наложило да изпиташ, важно е да запазиш достатъчно силен собствения си заряд, за да използваш максимално добре качествата, необходими за случая – разума и смелостта. Едното не може без другото.

Нещо, което ми е направило впечатление отдавна : матричката счита своите системи за идеални, които са длъжни да работят на 100 процента, а ако не работят – вината е у отделния индивид. Ако успявате – браво на матричката ! А ако не успявате, то все пак – браво на матричката ! Това е само още едно “доказателство”, че тя е ефективна : проблемът в това, че тя не работи е в индивида. Вие сте виновен – търсете причината, поради която тази абсолютно 100 процентова “ефективна система” не работи за Вас. Изпълнявайте възложените задачи и живейте според предписания режим, докато системата заработи за Вас. Важно е да се отбележи, че комплексът за вина е един от най-ефективните лостове за манипулирането на човека .

Представете си двама души – единият е в танк и гледа навън през малкото прозорче , а другия се вози в кола и гледа през всички нейни стъкла. Областта на възприятие без съмнение е по-голяма при втория , но това не значи, че неговото съзнание е “по-нашироко”. Съзнанията на танкиста и автомобилиста са равни , но има разлика в областите на осъзнаване.

Изкористените условия за развитие на псевдонаука дадоха тласък само на онези страни от знанието, които можеха и могат да създават печалби. Всяка инициатива пряко се свързва с парите и властта. Сега вече, след като това е много ясно очертана тенденция, следва да се промени пътят и начинът на това “развитие”.

Когато говорим за взаимодействия, ние подразбираме определени взаимовръзки, които съществуват в материалните образувания и са достъпни за нашите възприятия. По този начин, от гледна точка на предела на осъзнаваната размерност, са възможни различни форми на възприятие на един и същ материален обект, в зависимост от комплекса от измерения, въз основа на който се формират достъпните за познанието предели. Тук много ясно се определя различието между обективната реалност и формата на нейното възприятие от страна на конкретен човек.

Само хората имат религии и само боговете, създадени от хората, приличат на тях – хората. Въпрос на осъзнаване

Скоростта на светлината не може да е единствен критерии , мисълта има много по-голяма скорост . Сенките и цветовете на светлината са груби проекции на една „по-реална” действителност

И така : освен този свят с висока плътност съществуват светове от друга плътност, невидими за обикновеното око, но не по-малко реални от този, населени с безплътни живи същества, в това число и с тези хора, които вече са изоставили старото, болното, износеното физическо тяло ( хардуер ) и продължават да живеят в по-ефирен свят ( който според доста ограничената тукашна гледна точка бива наричан задгробен ), в тяло с по-малка плътност …

Есенциални откровения

Духовността и другите светове – това са въпроси основно на знания и логика, а не на идеология и вярвания. Поради това няма и най-малка причина да оставим този въпрос на “милостта” на църковници и всякакви други “жреци”, лицензирани от съществуващата държавна политическа машина да продължават мрака на невежеството и да овладяват съзнанието на нашите съвременници. Почетно задължение на всеки мислещ и уважаващ себе си човек е да разпространява обективните познания по тези въпроси, колкото е възможно повече.

Достигналите “дългия живот” следват безкрайността , а достигналите “късия живот” – случайностите …

Да вярваш в нещо се отнася само за хора , които или не знаят нищо, или знаят прекалено малко !

Земният живот е един огромен мравуняк . Повечето постъпват така, че нараняват другите . Това си е чиста форма на сън, при това с явен дисбаланс …

Действието е приятно нещо, но втасването е по-важно

В основата на проявеното съзнание в действие съществува една глобална информационна първооснова ( образуването чрез завихряния на ефирните полета и още нещо ) , структурирани в система , притежаваща неограничени интелектуални възможности ( акашови полета ) , както и естеството на информацията за всички неща – т.е. взаимодействащите си частици в Битието

Сляпата вяра се отличава от просветеното знание по това, че тя се основава на спекулации, въведени от някого, който е извън задълбочените проучвания , а знанията са изградени върху доказани факти. Такава вяра прави хората податливи роби. Сляпата вяра може да се използва и за лична изгода. Сега религиозната структура е силно политизирана и просто обслужва интересите на властимащите

Свободата от оковите на материята не е за безделие, а за прилагането на по-добрите възможности!

Научният напредък без духовността е като тяло без душа

Всяка нова инкарнация е обективиране на една и съща обща “идея” – идеята на конкретния индивидуален “Аз”. И цялата тази идея присъства във всяка една от моите инкарнации във формата на дълбоките слоеве на “мисловния фон” на всички мои чувствени преживявания

Светът на справедливостта

Какво според вас представлява Светът на справедливостта? 
След едно пътуване до Теотихуакан през декември 1992 година Мигел разказва:

Всичко изчезна. Вече нямаше никаква мисия. Нямаше човек. Нямаше живот. Препълваше ме огромна радост, покой и любов, просто защото съществувам. Вече не бях задължен да търся оправдание нито пред себе си, нито пред другите. Промени се целият смисъл на моята работа. Вече не усещам, че нося някакъв особен дар, който съм длъжен да споделя с другите. Пре­ди мислех, че се трудя на нивата на Бог и той ме е из пратил с определена цел. Сега виждам, че не е така.
Почти престанах да мисля в общоприетия интелектуален смисъл. Понякога чета, но това няма общо с предишната умствена дейност.
Това е състояние близко до самадхи. От този необикновен ден аз виждам света съвършено различен. Не откривам в своето сърце нещо за осъждане. И резултатът е поразителен. Престанах да се тревожа за съдбата на планетата. Не се тревожа и за бъдещето на природата. Не се тревожа за другите хора, за войните и ураганите, за това, че мога да по падна под нечий заблуден куршум. Аз знам, че всичко, което се случва, трябва да се случи. Всичко става и се случи. Всичко става точно така, както трябва да бъде. Вярвам в това безусловно.
Вече виждам света, воден от справедливост в душата. Ние живеем в света на справедливостта, който търсихме хиляди дълги години. В новото състояние на ума аз виждам всички кошмари, които сме създали в този свят. Не е трудно да се разбере, че емоционалните и физически страдания на хората са резултат от болка та, която сме сътворили.

След този ден аз отново се видях като двегодишно момче, което прекарва цялото си време в игри и забавления. На тази възраст още не бях видял света на нес­праведливостта. Не знаех, че хората навсякъде виждат един безкраен кошмарен сън.

Истинското блаженство, което извира от детската невинност, знае, че този свят е свят на справедливостта. Но няма да се избавим от кошмара, ако останем невинни, като деца. Децата са абсолютно невинни, като малките агънца. И наш дълг е да им покажем ада, за да могат по-скоро да се измъкнат от него.
След това съдбоносно пътуване Мигел изпитал абсолютно доверие към всичко. И днес той казва на учениците си, че може да се довери на всеки, с когото контактува.
Аз нямам нужда да преосмислям всичко, което знам. Не се съмнявам в достоверността на своите думи. А и това не е важно. Открих за себе си нещо много важно за истината. Истината е индивидуална. Това, което е истина за мен, не е задължително да бъде истина и за останалите.
Всеки слушател на моите лекции възприема по различен начин думите ми. Всеки иска да чуе нещо свое. И това не е всичко. Всеки вярва по-своему. Аз не
И това не е всичко. Всеки вярва по-своему. Аз не само споделям това, което знам. На мен ми е нужна реакцията на аудиторията, затова моля да ми задават въпроси, за да си изясня какво са разбрали.
Беше време, когато ги учех да "избягват да осъждат" и тогава открих, че все още продължавам да съдя себе си. След онова пътуване се приех напълно и вече не се осъждам. Почитам себе си такъв, какъвто съм.
Преди изпитвах потребност да изразя себе си. Сега нямам нужда от това. Важно е човек да наблюдава какво искат да чуят хората. Аз не промених нито дума от своите беседи, измених метода на наблюдение.
Днес знам, че на никого не съм истински нужен, в това число на двамата ми синове, майка ми, жена ми и учениците ми. Когато осъзнаете света на справедливостта, ще можете на сто процента да бъдете себе си. Ще откриете тясна връзка между себе си и останалите. Когато сте напълно открити за истинската си същност, ще установите, че сте едно с другите хора. И това ще ви сближи с тях. Личните потребности заставят човека да отхвърля околните. Но като осъзнаете, че не сте нужни на никого, няма да изпитвате нито страх, нито отчужденост.
Всичко, за което говоря, прилича много на излизане извън тялото. Като не изпитвате някаква остра потребност, вие сте открити за всички хора.
Уважавайте хората.
Уважавайте тяхното право на избор.
Помнете, че вие по собствена добра воля можете да изберете какво да правите или да не правите. Не е нужно да правите нещо, което не искате.

Научих се да се отнасям с уважение към всичко, което съществува. Вече не виждам проблеми. Несправедливостта, която изпитват хората, е илюзия. Несправедливостта не идва отвън. Тя възниква от решения, взети от всеки от нас в продължение на целия ни живот. Членовете на човешкото общество на пръв поглед изглеждат жертва на несправедливостта, но всъщност сами се поставят в такава ситуация като правят един или друг избор. Никой няма вина за отровата, с която е пълно тяхното съновидение. То е тяхната собствена преизподня. Откъде накъде са решили, че съновидени ето ги контролира? Те са си го избрали сами. Недъгът, който наричаме ад, може да се излекува.
Аз дълго се молих. Съжалявах хората. Колко тежко страдат. В каква нужда живеят. Но се оказа, че ние сами сме построили общество, основано на нуждата. Зад пределите на съновидението няма нито страх, нито нужда.


Знам, че на света може да се гледа по абсолютно различен начин, и тогава той ще изглежда много по-прекрасен. Ако се освободите от потребностите, ще престанете да се боите от обидите и болката, защото нищо няма да очаквате. Не са ви нужни граници. Вие ще се слеете с всички, с цялото. Няма да мислите за нищо. Това означава да пребиваваш в блаженство, а не в невинност. За да се преодолее невинността е нужна мъдрост, не само знание. Когато престанете да се нуждаете от нещо, ще откриете мъдростта.

Тялото умира, умира и мозъкът, но съзнанието живее и след смъртта, и усеща всичко, сякаш животът продължава. За да живее, мозъкът се нуждае от захар и кислород, но съзнанието няма нужда от това. След смъртта съзнанието не разбира веднага, че тялото е умряло. Дори насън вие усещате своето тяло и разго­варяте, като понякога осъзнавате, че сънувате и съзнанието се опитва да ви пробуди. Но след смъртта умът престава да функционира, затова нищо не ви подсказва, че сте умрели.
Смъртта е акт на справедливост. Ако искате да изпитате живота в цялата му пълнота, трябва да рискувате. Ако се боите от смъртта, значи не живеете истинс ки. За да познаем напълно радостта от всеки миг от живота, трябва да приемем мисълта, че смъртта може да ни споходи във всеки момент, когато й се прииска.
Смъртта е естествената спътница на живота, съставна част на природния континуум, в който се проявява енергията. Отчуждеността, породена от приемането на смъртта, не означава скука и духовен хлад. Точно обратното, когато човек престане отчаяно да се държи за живота, той може напълно да се наслади на вкуса на всяко мигновение.
Ако човек страда от смъртоносен недъг и открие начин за неговото излекуване, аз го съветвам да се възползва. Ако няма такова средство, съветвам ви да се въздържате от медицински процедури, причиняващи излишни страдания.
Умът не иска да умре и затова заставя тялото да страда напразно. А е много по-добре да му позволи да умре.
Когато скъп на вас човек е близо до смъртта или страда от някаква болест и вие отчаяно го жалите, с това не му помагате. Ще станете добър лекар, ако ос танете спокоен, невъзмутим и любящ, смирил се с естествения ход на нещата. Това е справедливостта.

из" Отвъд страха", Мигел Руис

Есенциални откровения

Великото научно откритие на нашето време не е откриването на атомната енергия или приземяването на човек на Луната. Великото научно откритие се състои в това, че човек започва да се самоосъзнава в многоизмерен свят, да осъзнава своите възможности и способности да твори собствена реалност чрез своето съзнание, чрез своите мисли, цели и желания, чрез своите вътрешни ресурси

За сега науката си проправя път със сила под знамената на една странна и самопровъзгласила се монархия, където “царе” и “царици” седят на троновете в институти и фондове, а “техни величества” лауреатите на Нобелова награда са нископоклонни професори, които не искат да чуят нито една различна или противоречаща на тяхната теория. Твърде силна ли е метафората ? Може би не е достатъчно силна.

Има два основни фактора, които характеризират индивидуалността във възприятията на човек : това са интелектът – като съвкупност от опит, знания и тяхната ширина и задълбоченост , и духовността – като отражение на метафизичната форма на мислене, определяща насоката на използването на интелекта

Мога спокойно да направя паралел : съотношението на съзнание , обитаващо в Самсара към свободното съзнание в действие е еднакво с пропорцията войник в казарма – цивилен . “Екстрите” на ограниченията също се припокриват добре : принадлежност към взвод , рота , поделение ; разписание на времето ; наряди ; учебни занятия ; наказания ; нискоинтелектуални забавления …. И преди съм го споделял : зомбът е отчайващо еднообразен в своите стереотипи !

Както се казва в една поговорка, научната психология първоначално загуби душата , след това съзнанието, и изглежда скоро ще загуби и ума “. Тези думи отразяват една от основните тенденции в съвременната научна мисъл – опит да бъдат сведени всички духовни и психически феномени до биохимичните процеси, протичащи в мозъка.

Какво е интересното когато изследваш нещо – в даден момент си мислиш, че си разгадал всичко, но впоследствие се появяват нови факти или тълкувания , които могат да преобърнат с краката нагоре съставеното мнение…

Майсторлък е , ако успееш да си внушиш, че не си внушаваш, че си внушаваш !

Нашият свят не e единствения "жлеб" в Колелото на времето

Повечето хора вече се оказаха постоянно "вързани" към единствения "жлеб" от Колелото на времето, т.е., възприемат всички ограничения на единствения пространствено-времеви "канал", който е нашият триизмерен свят на ежедневното възприятие.

Те (не без помощта на определени сили) са убедили себе си и другите, че други "канали" от Колелото на времето просто не съществуват, защото "това просто не може да бъде" по отношение на ортодоксалното възприемане на действителността. Но истината е, че такъв живот и такова възприятие всъщност са по-бедни и по-сиви от всичките възможности на Колелото на времето.

Все пак скалите (минералите), както и растенията имат определено ниво на съзнание. Но, както съвременните учени са признали, времето не тече еднакво за човека и скалата. Поради това, всички наши понятия за време се определят от нивото на развитие на нашето съзнание. С "разширяване" на съзнанието ни ние стигаме до разбиране на същността на времето и можем да се освободим от неговите "ограничения", същността на които се състои в ограничаване на нашето възприятие.

P.S. Ако си спомняте - преди време публикувах и такова сравнение : всичко тук е като езда на панаирна въртележка и тези на коня могат да получат само случаен поглед тук и там от това, което е отвъд.

Диалог за затворения кръг и "грешките в системата"

- Разбираш ли, всичко, за което те мечтаят е да получат добро образование, а след това да имат добра работа и да получават добри кинти, а след това да се оженят и да имат бебе ...

- Или дори не едно ...

- Вярно е, може и повече от едно ... И те ще продължат да работят усилено на работата си, да получават добри кинти и да се грижат за растежа на децата.

- Разбира се, те ще обновяват постоянно бита си ...

- Да, като си накупуват всички тези коли, миялни, прахосмукачки, супер хладилници, микровълнови печки и плазмени телевизори ...

- Ти да не ги ненавиждаш?

- Не. Те са ми напълно безразлични. Но аз ненавиждам целите им.

- Да, а в същото време, децата им ще растат ...

- И те трябва да получат добро образование, не по-лошо, а може би дори по-добро от родителското.

- А когато те порастнат ще трябва да се устроят на по-добра работа ...

- За да получават хубави кинти ...

- И после те се женят и ще имат деца ...

- И кръгът се затваря ...

- Да, кръгът се затваря отново, както се е затварял по-рано и както ще се затваря в бъдеще ...

- По мое мнение, много мрачна картина.

- Това е сигурно. Но някое от тези деца ще има желание да прекъсне това колело на безкрайни повторения ...

- Той или тя ще намери начин.

- Разбира се, по пътя на дълго търсене детето ще разбере, че изхода от всеки порочен кръг е възможно само чрез фиксиране на своя център.

- Т.е. чрез самия себе си. Няма друг начин.

- Това дете страстно не желае същата съдба като своите родители. То мечтае за нещо повече от живота си.

- Тези ситуации винаги ще възникват. Всеки, който е недоволен от живота си, ще намери път към свободата ...

- И винаги така ще бъде!