сряда, 25 април 2012 г.

ДОКАТО ПРЕМИНЕ АРМАГЕДОН ( Aрмагедон 2 , Артър Ленгли )


Кюлман и Илейн изоставиха колата в пясъците. Те свършваха внезапно, като че някой им бе заповядал да не правят и крачка от мястото си. Малко по-нататък започваше прекрасно очертан път. Над него преплитаха клони високи дървета със сърцевидни листа. Да се върви под плътната им сянка бе приятно.
Пътят ги изведе до овален площад, настлан с бели плочи. Заобикаляха го четири, покрити с листа колиби. По средата на площада бликаше фонтан. Илейн отиде при него и Наплиска лицето си. Не изглеждаше изумена като че да срещнеш фонтан в пустинята бе най-обикновено нещо.
- Изглежда толкова синя, колкото си я представях - чу я безгрижно да казва Кюлман.
Вратата на първата колиба се отвори и пропусна стар мъж с вид на шаман. Чертите на лицето му обаче бяха европейски. Приветства ги с тих жест и когато го доближиха им подаде ръка. Коренното население не признаваше ръкостискането.
- Не съм съвсем типичен шаман - каза усмихнато той на прекрасен английски, - имам предвид лицето си. Иначе мога да правя всичко, което и те, ще се убедите.
Кюлман и Илейн се представиха. Слънчевата светлина много бързо намаля и в небето се кълбяха облаци.
- След малко ще завали - осведоми ги мъжът, - както вали всеки ден по половин час. В противен случай ще ни е трудно да напояваме градините и да пълним фонтана. Територията има собствени закони. На планетата има само още едно такова място.
- Мога ли да ви пипна? - попита Илейн. – Съвсем истински ли сте?
- Нали се ръкувахме и ме докоснахте.
- Боя се да не сте халюцинация - кротко призна тя, като дете.
- Само в известен смисъл, както и вие.
- Имах... получих указания да дойдем тук – каза Кюлман с пресъхнали устни.
- Знам коефициента на интелигентност и на двама ви, затова ще бъда съвсем откровен. Милата Шафика Вайзер ви е дала тези указания, нали, драги Албърт?
Той кимна.
- Тук вярваме, че границата между световете е много ефирна. Ако поискаш, винаги можеш да получиш ключовете. Когато преминеш бариерата да правиш разлика между онова, което виждаш с очите си и наричаш достоверно, и невидимото, отхвърляно като халюцинация, ти се вижда най-смешното нещо на света.
Заваля. Едрите топли капки бързо се превръщаха в струи.
- Моля, последвайте ме - мъжът бързо тръгна пред тях.
В колибата беше просторно, имаше малко мебели и индийски килими по стените. Малки статуетки от тъмно дърво в ъглите. Беше прохладно, макар в средата, направо върху пода да гореше тих пламък с прозрачни езици.
- Не топли и няма да се опарите, ако поставите пръсти в него. Никога не оставаме без него. Помага, за да извършим надпространствен скок. Седнете, където поискате.
Наля им бистра течност в стъклени чаши. Имаше кисел и едновременно горчив вкус, но веднага тонизираше. Мъжът се настани срещу тях в стола-люлка, обсипан с алени възглавници със звънчета и втъкани златни заклинания.
- И тъй, вие сте мои гости, които чакам отдавна. Моля, чувствайте се свободни. Задавайте всякакви въпроси. Но първо да ви се представя. Казвам се Алън Кихоу, тук приех друго име - Калион. В зоната сме, както вече ви споменах, тук са допускани малцина, останалите просто виждат вместо нея само пясъци, пустиня.
- Чух, когато ме повикаха - каза Кюлман. – Оставих всичко. Конструирах биофон по чертежи, които открих върху бюрото си и с него разговарям с Шафика... Тя ми спомена, че ни предстои, на мен и Илейн да преживеем нещо особено.
- Ценя способността ви да не назовавате нещата с точните им имена, когато не сте сигурен, че не звучат параноично. Зная какво ви е съобщила Шафика, тя имаше задачата да ви повика. Мога да ви обясня какво ще се случи оттук нататък.
Дъждът се сипеше, чуваше се как поточетата пеят отвън.
- Ако приемете, вероятният ви път оттук е към Долината. Долината е другата зона на планетата. Има освен златен храм и много дълбоки пещери. Направихме някои проучвания и знаем, че предстои катаклизъм. Нямаме достатъчно сили, за да го
98
предотвратим.
- Вие не сте съвсем Алън Кихоу, нито пък Калион? - прекъсна го Кюлман.
- Дори не съм от вашия вид, макар да изглеждам като човек. Това не ви плаши, нали? Вселената е пълна с живот. Понякога по-възрастните искат да му помогнат. Посяват го на някоя планета и се грижат за него. Но всеки плюс винаги има един противоположен минус, за да се поддържа равновесието. Вашето съзнание отбелязва този факт с понятията-двойки: нощ-ден, добро-зло, черно-бяло, вървене-невървене, късмет-малшанс. Пазихме живота тук, както можехме, но вече се случи веднъж да не успеем. Ще го загубим и този път.
- Водите война с някого, доколкото разбирам? - неспокойно попита Кюлман.
- Приемете, че намеренията ни да създадем и поддържаме тук живот, тих, спокоен, духовен, срещнаха съпротива. Отсрещната страна е безогледна. Моралът ни не позволява обаче да отвърнем на удара с удар.
- Това обикновено означава, че ще ви победят.
- В някакъв смисъл, но не напълно. Постъпихме така първия път и се оттеглихме за известно време. Полюсите се преобърнаха и животът изчезна за дни. Не воювахме, но и не вдигнахме ръце. Просто съхранихме живота. Между другото, това е описано в Библията. Ще бъдат спасени 144 000 с печат на челото. Сега ще се повтори същото.
- Печатът на челото някаква символика ли е? - прекъсна го Илейн.
- Знак за разпознаване. Различният от масовия ум излъчва различни честоти. Няма как да бъде сбъркан. Е, тези 144 000 са вечно преследвани, отхвърляни, неразбирани. Човешката маса инстинктивно долавя различието. Както и тези, които програмират идещия Армагедон.
- Ако са толкова силни, колкото казвате, за тях ще е детска игра да премахнат различните и да не успеете да ги съхраните. Вярвате ли, че могат да им попречат тотално?
- Премахват различните. Правят го постоянно. Чрез други хора, чрез промени в биополето им, създават им неприятности, изтощават ги, докато не изберат сами да умрат.
- Различните също са хора. Как биха се противопоставили на силен враг?
- Като разгадават плановете му. Със самото си съществуване. Сензитивите са отлично доказателство, че мозъкът може да се използва по различни начини, че съществуват други светове, Вселените са обитаеми, мисълта е основен строителен материал и какво ли не. Отсрещната страна, или тъмната половина, ако предпочитате, очаква населението да загине. Различни и обикновени. Това ги устройва. Възнамеряват, когато започнат експериментите си, да създадат еднотипно човечество, само роби, изпълнители. Мислителите ще бъдат изтръгвани от корен. Тъмната половина се чувства добре, когато се храни с негативна енергия. Затова провокира и ще провокира войни, ужас и агресия. Постоянни войни и смърт. Енергията на ужаса и смъртта е отлична храна за нея. Сега, след Армагедон тя ще погълне колосални количества, достатъчни, за да й стигнат, докато се появи следващото човечество.
- С професора сме само хора, които почти разбират за какво говорите - каза Илейн. -Просто изследователи, повярвали, че нещата не са каквито изглеждат.
- Но с печат на челото - разсмя се Калион. - Мисля, че разбрахте ситуацията. Възнамеряваме да спасим и съхраним един генофонд. Сто четиридесет и четирите хиляди ще слязат в пещерите, там не може да проникне никой, дори тъмната половина. Всички ще изглеждате като заспали, докато премине Армагедон и планетата се възстанови.
Един ден ще се събудите в нов свят. Ще навлезете в него, за да го прекосите и го опознаете. Умовете и различността ви ще бъдат съхранени. Ще знаете, че можете да го направите нов и прекрасен. Ще знаете, че цивилизацията ви не бива да тръгва по досегашния път. Ще знаете, че тъмната половина бди и вече е гладна за ужас и смърт. Ще поемете пълната отговорност за своя свят... В известен смисъл ще се събудите като богове.
- Що за състояние ни описвате? - попита Илейн. - Замразяване, каталепсия, мумифициране?
- Сън. Обещавам ви много дълъг сън, в който ще се учите и телата ви няма да се променят.
99
- Ще се видим ли, когато се събудим? – Кюлман беше развълнуван.
- Кой знае. Това ще стане така напред във времето, когато надявам се от двойките понятия добро-зло, тъмно-светло, късмет-малшанс да е отпаднало противоположното.
Разговорът свърши и те излязоха навън. Пак грееше слънце и небето беше високо и прозирно.
- Ти подозираше ли такава развръзка, Албърт? - Илейн запали цигара. Албърт Кюлман не отговори. Изглеждаше, както впрочем и Илейн, поразително
млад, изправен и лек. Той отиде до фонтана и напълни шепите си. После внимателно пи, глътка след глътка от синята скъпоценна вода.
- Бих искала обаче - помоли Илейн, - когато се събудя, да сте оставили до възглавницата ми пакет цигари. Мразя да се разсънвам без няколко една след друга. Понасят ми отлично, а и няма как да пипна рак на белите дробове.
Калион се разсмя.
- Сериозно - каза ведро Илейн, това е едничкото ми желание, защото тепърва тогава ще трябва да изобретяваме тютюна и хартията, за да свиваме папироси.
Върху съседното дърво кацнаха няколко бъбриви разноцветни папагала.
- А сега - каза Кюлман, - какво ни предстои сега?
- Трябва да тръгваме - отзова се Калион. - Големите земетресения вече започват, полярната шапка се топи и водите ще залеят крайбрежията. Вулканите вече се събуждат...
- Дори Тонга и Шула ще изчезнат?
- И целият свят, какъвто го познавате. Тръгваме.
- И все пак - спря го Илейн, - подскажете ни с две думи, от къде дойдохте?
- Щях да пропусна това...
- Позволете ми да отгатна - каза Кюлман. – Добрият стар Сириус, догоните са оставили предания за вас.
- Пазим всичко, всяка тяхна дума. Когато се събудите, ще разполагате с тяхната история, и с вашата история. И ще можете да сравнявате.
- Тогава на път - въздъхна Илейн Маклауд. - Да вървим и да става каквото ще. Стори им се, че синият фонтан замлъкна за малко, но когато поеха, отново чуха
звънкия му, чист глас.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.