петък, 4 май 2012 г.

Горчивата истина



Веселата сбирка , организирана в кралския дворец продължаваше с пълна сила . На нея бяха поканени всички най-видни хора от цялото кралство . Сред гостите бе и нашумялата наскоро млада поетеса , която бе привлякла вниманието на всички със своите стихове. 
Леко замаян от виното , най-довереният кралски съветник подхвана витиевата реч :
- От името на всички изказвам благодарности на нашия честит крал : мъдър управник и безупречен домакин ! Много сме му признателни, че ни събра тук всички нас , общество от приятели, така хармонично допълващи се за това угощение . Поетесо – обърна той светещия си поглед към нея, – сега вие ще импровизирате една ода по този хубав случай ! Темата е “Весела сбирка”.
Поетесата вдигна чашата си и за миг я повъртя в ръцете си. Сетне издекламира със звучен глас :

Кехлибареното вино изпуска топлина
в златните чаши,
печива и дивеч ухаят в сребърни блюда, 
червените свещи пламтят високо и ясно.

Кралят усмихнат поклати глава , но поетесата продължи със следващия куплет :

Но виното е пот и кръв на сиромасите,
печивото и дивечът – техните плът и кости,
червените свещи проливат техните горчиви сълзи.

Настъпи напрегната тишина . Първият кралски съветник изгледа с гняв в очите поетесата.
- Вие говорите за временни затруднения, които се срещат в места , сполетени от природни бедствия – каза той с треперещ глас .
- Срещат се навсякъде и винаги и вие отлично го знаете ! – сухо му отвърна тя ….

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.