Оцеляване, приспособяване и ... "Войната на световете"

Хората, издигнали в свое единствено верую системата и нейната философия за оцеляване и приспособяване могат най-точно да се определят като обезличените хора. Това са хората, които са научени да се крепят на нейните  “сигурни” лостове. Техните действия са ограничени от мислите и възгледите им, които те са копирали от начало до край от системата. За какво развитие, за какъв прогрес да говорим при това положение ?!

 Не ви се вярва ? Прочетете откъс от "Войната на световете" на Хърбърт Уелс, който преди повече от век е описал чудесно положението :


"Помнете: не всички между нас са способни да се превърнат в диви зверове, а това е, каквото ни чака. Затова ви наблюдавах. Имах си съмнения. Вие сте слаб. Аз не знаех, че това сте вие, разбирате ли, нито как сте били погребан. Всички тези, този род хора, които са живели в тия къщи, и всичките, проклети писарушки, които са живели нататък, не стават за нищо. Те нямат дух, те не знаят какво е горди мечти и горди въжделения, а всеки, който не познава нито едното, нито другото — боже мой! — та той е пълен със страхове и опасения! Те само бързаха презглава на работа — виждал съм ги със стотици: с парче хляб за закуска в ръка тичат, запъхтени и запенени, да хванат местния влак, за който им важат картите, от страх да не ги уволнят, ако закъснеят; работят, занимават се с неща, които ги е страх да си дадат труда да разберат! Бързат презглава у дома от страх, че няма да стигнат навреме за вечеря; седят си у дома след вечеря, защото ги е страх от задните улици, и спят с жени, които са взели не защото са ги искали, а защото са имали малко парички, които създават известна сигурност в нещастното им краткотрайно съществуване на тоя свят. Имат си застраховка за живот и някаква сумичка в банка, от страх да не ги сполети някое нещастие. А в неделя — страх от задгробния живот. Като че ли адът е бил създаден за зайчета! Е, за такива марсианците ще бъдат истински избавители. Хубави просторни клетки, питателна храна, грижливо гледане, никакви тревоги. Като се полутат една седмица из ниви и полета с празни стомаси, сами ще дойдат и с радост ще се оставят да ги хванат. Ще мине малко време и те ще са съвсем доволни. Ще се чудят какво ли са правили хората, преди да има марсианци, които да се грижат за тях. Всичките тия гуляйджии, женкари и поети — мога да си ги представя! Мога да си ги представя — повтори той с нещо като мрачно злорадство. — Тогава ще го ударят на чувства и религия! Има стотици неща, които съм виждал с очите си и които започнаха да ми стават ясни едва от няколко дена насам. Множество хора ще приемат новото положение като нещо редно — ще тлъстеят и ще глупеят; множество други ще се измъчват от неясно чувство, че всичко това е погрешно, че би трябвало да направят нещо. А винаги, когато се стигне до положение много хора да почувствуват, че би трябвало да направят нещо, слабите и онези, които губят сили от прекалено сложно мислене, винаги изкалъпват някоя мързеливска религия, много смирена и много възвишена, и се подчиняват на гоненията и волята божия. Сигурно сте го виждали и вие същото. Това е сила, която се крие в буря от страхове, сила от опаката й страна. В тези клетки не ще можеш да се разминеш от псалми, химни и благочестие. А други, които, не са чак толкова прости, ще го ударят на… — какво му викаха? — еротика. Той замълча."

Програми и взаимодействия

Всички ние сме програми. Взаимодействайки с други програми, можем да променим себе си, както и влияем върху промяната на другите в една или друга степен. Например разликата между програмата-човек и програмата-камък се състои в това, че първата има голям творчески потенциал - зачатки за програмата на Творец, и не се асоциира с околната среда поради наличието на егото, постоянно изменящо своята поляризация (настроение) в зависимост от импулсите, идващи от околната среда. Камъкът също така "знае и помни" (има информация на атомно ниво) за своята принадлежност към единния организъм, но той изпълнява друга задача, намира се в друго информационно състояние и най-вече - не е изпълнен с его

Червено или синьо хапче ?

До сега много хора се движеха по инерция , зададена от Матрицата - работа , развлечения , пари и т.н. Но ето че трансформациите нарушиха това живуркане , "спокойният" манипулиран живот. Хубавото е, че повече започнаха да осмислят и да си задават въпроси - което свлича булото от кодировката на илюзията че са свободни .
    Понеже съществуващата Матрица е от много ниско ниво на еволюция, вече са налице и някои нейни "размърдали" се елементи , които оспорват статуквото. Разбира се, има съзнания , които предпочитат създадените за тях комфортни зони от Матрицата , поради което ги защитават . Те са ясни и не виждам смисъл да ги обсъждам .
    По-интересно е какво се случва с тези , които живеят с идеите за трансформация и ги прилагат според възможностите си . Казано накратко има 2 варианта : 1. Деструкция - при неуспех да се обединят осъзнатите хора ; 2. Създаване на матрица от по-високо ниво - в случай на обединение


    Кадър от „Матрицата“: Хора, превърнати в „литиево-йонни“ батерии за нуждите на бездушни същества


    Интересно е, ако си спомняте първата част на филма “Матрицата”, когато Нео премина през осъзнаването, че смъртта е илюзия. Застреляха го в коридора, умря, а после се върна към живот. Когато се върна към живот, той символично преодоля ограниченията на реалността, която е имал през целия си живот в матрицата. Какво стана в онзи момент? С това осъзнаване той вече не виждаше хора, стени и т.н., а виждаше вибрационни кодове – онези зелени символни кодове на матрицата. Това е да се добереш отвъд точката, в която приемаш това за реално.

Моментното озарение

- На пръв поглед, Монахо, вашите стихове изглеждат банални – каза един от гостите на тържеството. – Понякога дори човек остава с впечатление, че са напълно лишени от смисъл. Но по един тайнствен начин те не му дават мира, човъркат съзнанието му и един ден изведнъж ги проумява. Защо не напишете нещо сега, което да остане за спомен от днешната ни среща ? Това няма да бъде никак трудно .
Монахът го погледна :
- Спестете ми вашето леко отношение! – каза студено той. – Аз се отнасям сериозно към творчеството си . 
- Не, Монахо – провикна се домакина, – не признаваме никакви извинения ! Вие не смеете да напишете нещо, понеже сега нищо не ви идва . Така ли е ?
Гостите прихнаха да се смеят. Без да им обръща внимание , Монахът поиска от минаващия наблизо слуга лист хартия . За миг се вгледа в листа , после протегна ръка и изписа две строфи.
- Боже мой ! – възкликна домакинът. – Това вашето е озарение ! 
След което прочете на глас :

      Връщаме се там , откъдето идем.
      Където отива пламъкът на угаснала свещ.

- Ще бъдете ли така добър да ни обясните смисъла, Монахо ?
- Не ! – отговори Монахът и написа отдолу посвещение на домакина .

Къде може да отведе скок в неизвестното

Бяха минали 2 месеца  , но този ден остана завинаги запечатан в  паметта на М . Тогава той през целия ден се усещаше неспокоен , в резултат на което реши да се разходи из града . Насочи се към антикварния магазин на свой стар познат.
Когато влезе , той завари само помощника , който му каза , че шефът не се чувствал добре – бил на горния етаж , където по принцип държи най-ценните си предмети. М. се качи и го намери в кисело настроение . Първоначално бе помислил , че трябва да си тръгне , но после реши да поостане и да помоли собственика да му покаже някои неща .
Собственикът взе една шапка , за която каза, че е принадлежала на прочутия бунтовник И. и я подаде на М. , който вътрешно се оживи . Отдавна имаше слабост към колекциониране на реликви , свързани с исторически личности. Придаде си равнодушен вид и помоли собственика за чаша кафе . Щом той слезе долу, М. скочи и с нетърпение разгъна шапката . Тук-там тя бе проядена от молците, но още не се бе разпаднала. Но това не му бе достатъчно – реши, че трябва да я сложи на главата си. Огледа се в огледалото , за да види как му стои . Самото огледало с годините бе потъмняло и затова отрази само една мрачна сянка. Изведнъж сянката придоби определена форма. От огледалото го гледаше непознато лице с пламтящи очи .
В същия миг в ушите му отекна оглушителен гръм, всичко потъмня , стори му се, че пропада в бездна и в крайна сметка загуби представа за време и място.
По едно време М. исъзна , че плува през гъсти облаци, които на моменти придобиваха човешки очертания. Видя силует на слаба жена . Някакъв мъж , чието лице не се виждаше се опитваше да я убие. М. искаше да се притече на помощ , но не успяваше да помръдне. И тогава той премина през безкраен низ от преживявания с отрицателен заряд . Бе ту наблюдател, ту изтезавана жертва. 
Последното , което си спомняше бе , че китките и глезените му бяха завързани с дебели въжета, чиито краища се губеха в мъгла. Болка пронизваше крайниците му . Усещаше , че тялото му се цепи на парчета . Започна да крещи от ужас…
И тогава се събуди .
Лежеше на пода в стаята , плувнал в пот . Собственикът бе коленичил до него и го викаше по име. Старата шапка бе паднала от главата и лежеше на пода сред отломките от счупеното огледало. 
М. дълго време не каза и дума, само сърбаше бавно от кафето . Накрая излъга приятеля си , че понякога получава внезапни припадъци и го помоли да му извика едно такси . 
В къщи си легна веднага . Чувстваше се напълно изцеден. 
Лежа болен в продължение на почти 7 седмици . 
Когато се пооправи достатъчно, докторът го попита какво се е случило в магазина . М. нямаше желание да си спомня за страшните преживявания и каза лаконично, че внезапно му е прилошало . Докторът го изгледа недоверчиво , но се въздържа от повече въпроси . Преди да си тръгне, подхвърли, че такива пристъпи на злокачествено мозъчно възпаление често се причиняват от предмети,свързани с насилствена смърт. Те излъчвали мощна негативна сила , която можела опасно да увреди разсъдъка на влезлия в твърде близък контакт с тях ….

Пародия на "свобода" или свят на два свята

Съвременните кукловоди действат либерално и дипломатично. Те се насочват към човека-консуматор толкова неусетно, че поробването му се извършва удобно и спокойно чрез една псевдодемокрация, която се грижи за стомаха му и даже му разрешава да се бори с легални средства - чрез официалните "опозиционни" партии и парламентарни дебати.

   На какво напомня тази "свобода" не е трудно да се досетим. Зад целия този маскарад се крие бездуховното благополучие, което съвременната разпадаща се система предлага в онези случаи, когато пипа с ръкавици...
   И не е ли най-опасното психиката (моралът) на средностатистическия "здравомислещ" човечец, който всяка сутрин бърза към работното си място, за да заслужи своя процент, отпуснат му от системата за неговото приддържане към нормите; който цял живот е бил мачкан и който би бил в първите редици на тези, които ще видят в едно евентуално масово чипиране своето спокойствие и бъдеще ? Всъщност грижата за илюзорната сигурност (наред с тази за своя стомах) винаги е била основна за еснафа.
   Този наглед тих и кротък човечец е опасен. Даже много опасен: с абсолютния си егоцентризъм; със страха от всяка промяна; с това, че веднага се примирява с всяка промяна...За него стомаха винаги е бил пред принципите и идеалите. С такива еснафи е добре да се знае - те не могат да бъдат победени със сила, защото би трябвало да бъдат унищожени физически; не могат да бъдат победени с идеи - защото органически не възприемат тези идеи; с тях човек трябва да е внимателен, борейки се за всеки микрон от човешката душа, без да се изморява и без да отстъпва...
   В този свят - който всъщност е свят на два свята - борбата за човешката душа не е преставала нито за миг. Какво можем да противопоставим на сладкото робство на вещите и илюзорната сигурност ? Само духовността на мислещия и търсещия човек може да устои на самодоволната бездуховност на "здравомислещия", който се впечатлява само от количествени показатели...

Драмата и ролите

Г. обичаше редките моменти, когато имаше възможност да навести своя добър приятел Монаха. Макар привидно различни , двамата се допълваха чудесно. Сега водеха оживен и дълъг разговор за ставащото на планетата. 

- Странна драма се разиграва , приятелю – замислено изрече Монахът. – Човешка драма, в която определена роля играе Земята . Не бива да гледаме на нещата само от ограничената гледна точка на малкия човешки всемир. Съществуват и много други , които преливат отвъд него . Погледната от всемира на планетата , това е една планетарна драма , в която няколко окаяни човешки същества изпълняват второстепенни роли .

- Може би имате право . Изглежда всичко е започнало с идването на тези, които се провъзгласили за богове и са създали цялата тази драма … Но едно знам със сигурност – и то е, че съм много изморен .

Монахът го стрелна с края на окото си :

- Отиди да си починеш . И на двамата ни остава още доста път напред, всеки в посоката си … Доста път , дълъг и нелек . 

Монахът се намести на стола си и се загледа в изгряващото слънце ….