Светът на справедливостта

Какво според вас представлява Светът на справедливостта? 
След едно пътуване до Теотихуакан през декември 1992 година Мигел разказва:

Всичко изчезна. Вече нямаше никаква мисия. Нямаше човек. Нямаше живот. Препълваше ме огромна радост, покой и любов, просто защото съществувам. Вече не бях задължен да търся оправдание нито пред себе си, нито пред другите. Промени се целият смисъл на моята работа. Вече не усещам, че нося някакъв особен дар, който съм длъжен да споделя с другите. Пре­ди мислех, че се трудя на нивата на Бог и той ме е из пратил с определена цел. Сега виждам, че не е така.
Почти престанах да мисля в общоприетия интелектуален смисъл. Понякога чета, но това няма общо с предишната умствена дейност.
Това е състояние близко до самадхи. От този необикновен ден аз виждам света съвършено различен. Не откривам в своето сърце нещо за осъждане. И резултатът е поразителен. Престанах да се тревожа за съдбата на планетата. Не се тревожа и за бъдещето на природата. Не се тревожа за другите хора, за войните и ураганите, за това, че мога да по падна под нечий заблуден куршум. Аз знам, че всичко, което се случва, трябва да се случи. Всичко става и се случи. Всичко става точно така, както трябва да бъде. Вярвам в това безусловно.
Вече виждам света, воден от справедливост в душата. Ние живеем в света на справедливостта, който търсихме хиляди дълги години. В новото състояние на ума аз виждам всички кошмари, които сме създали в този свят. Не е трудно да се разбере, че емоционалните и физически страдания на хората са резултат от болка та, която сме сътворили.

След този ден аз отново се видях като двегодишно момче, което прекарва цялото си време в игри и забавления. На тази възраст още не бях видял света на нес­праведливостта. Не знаех, че хората навсякъде виждат един безкраен кошмарен сън.

Истинското блаженство, което извира от детската невинност, знае, че този свят е свят на справедливостта. Но няма да се избавим от кошмара, ако останем невинни, като деца. Децата са абсолютно невинни, като малките агънца. И наш дълг е да им покажем ада, за да могат по-скоро да се измъкнат от него.
След това съдбоносно пътуване Мигел изпитал абсолютно доверие към всичко. И днес той казва на учениците си, че може да се довери на всеки, с когото контактува.
Аз нямам нужда да преосмислям всичко, което знам. Не се съмнявам в достоверността на своите думи. А и това не е важно. Открих за себе си нещо много важно за истината. Истината е индивидуална. Това, което е истина за мен, не е задължително да бъде истина и за останалите.
Всеки слушател на моите лекции възприема по различен начин думите ми. Всеки иска да чуе нещо свое. И това не е всичко. Всеки вярва по-своему. Аз не
И това не е всичко. Всеки вярва по-своему. Аз не само споделям това, което знам. На мен ми е нужна реакцията на аудиторията, затова моля да ми задават въпроси, за да си изясня какво са разбрали.
Беше време, когато ги учех да "избягват да осъждат" и тогава открих, че все още продължавам да съдя себе си. След онова пътуване се приех напълно и вече не се осъждам. Почитам себе си такъв, какъвто съм.
Преди изпитвах потребност да изразя себе си. Сега нямам нужда от това. Важно е човек да наблюдава какво искат да чуят хората. Аз не промених нито дума от своите беседи, измених метода на наблюдение.
Днес знам, че на никого не съм истински нужен, в това число на двамата ми синове, майка ми, жена ми и учениците ми. Когато осъзнаете света на справедливостта, ще можете на сто процента да бъдете себе си. Ще откриете тясна връзка между себе си и останалите. Когато сте напълно открити за истинската си същност, ще установите, че сте едно с другите хора. И това ще ви сближи с тях. Личните потребности заставят човека да отхвърля околните. Но като осъзнаете, че не сте нужни на никого, няма да изпитвате нито страх, нито отчужденост.
Всичко, за което говоря, прилича много на излизане извън тялото. Като не изпитвате някаква остра потребност, вие сте открити за всички хора.
Уважавайте хората.
Уважавайте тяхното право на избор.
Помнете, че вие по собствена добра воля можете да изберете какво да правите или да не правите. Не е нужно да правите нещо, което не искате.

Научих се да се отнасям с уважение към всичко, което съществува. Вече не виждам проблеми. Несправедливостта, която изпитват хората, е илюзия. Несправедливостта не идва отвън. Тя възниква от решения, взети от всеки от нас в продължение на целия ни живот. Членовете на човешкото общество на пръв поглед изглеждат жертва на несправедливостта, но всъщност сами се поставят в такава ситуация като правят един или друг избор. Никой няма вина за отровата, с която е пълно тяхното съновидение. То е тяхната собствена преизподня. Откъде накъде са решили, че съновидени ето ги контролира? Те са си го избрали сами. Недъгът, който наричаме ад, може да се излекува.
Аз дълго се молих. Съжалявах хората. Колко тежко страдат. В каква нужда живеят. Но се оказа, че ние сами сме построили общество, основано на нуждата. Зад пределите на съновидението няма нито страх, нито нужда.


Знам, че на света може да се гледа по абсолютно различен начин, и тогава той ще изглежда много по-прекрасен. Ако се освободите от потребностите, ще престанете да се боите от обидите и болката, защото нищо няма да очаквате. Не са ви нужни граници. Вие ще се слеете с всички, с цялото. Няма да мислите за нищо. Това означава да пребиваваш в блаженство, а не в невинност. За да се преодолее невинността е нужна мъдрост, не само знание. Когато престанете да се нуждаете от нещо, ще откриете мъдростта.

Тялото умира, умира и мозъкът, но съзнанието живее и след смъртта, и усеща всичко, сякаш животът продължава. За да живее, мозъкът се нуждае от захар и кислород, но съзнанието няма нужда от това. След смъртта съзнанието не разбира веднага, че тялото е умряло. Дори насън вие усещате своето тяло и разго­варяте, като понякога осъзнавате, че сънувате и съзнанието се опитва да ви пробуди. Но след смъртта умът престава да функционира, затова нищо не ви подсказва, че сте умрели.
Смъртта е акт на справедливост. Ако искате да изпитате живота в цялата му пълнота, трябва да рискувате. Ако се боите от смъртта, значи не живеете истинс ки. За да познаем напълно радостта от всеки миг от живота, трябва да приемем мисълта, че смъртта може да ни споходи във всеки момент, когато й се прииска.
Смъртта е естествената спътница на живота, съставна част на природния континуум, в който се проявява енергията. Отчуждеността, породена от приемането на смъртта, не означава скука и духовен хлад. Точно обратното, когато човек престане отчаяно да се държи за живота, той може напълно да се наслади на вкуса на всяко мигновение.
Ако човек страда от смъртоносен недъг и открие начин за неговото излекуване, аз го съветвам да се възползва. Ако няма такова средство, съветвам ви да се въздържате от медицински процедури, причиняващи излишни страдания.
Умът не иска да умре и затова заставя тялото да страда напразно. А е много по-добре да му позволи да умре.
Когато скъп на вас човек е близо до смъртта или страда от някаква болест и вие отчаяно го жалите, с това не му помагате. Ще станете добър лекар, ако ос танете спокоен, невъзмутим и любящ, смирил се с естествения ход на нещата. Това е справедливостта.

из" Отвъд страха", Мигел Руис

Есенциални откровения

Великото научно откритие на нашето време не е откриването на атомната енергия или приземяването на човек на Луната. Великото научно откритие се състои в това, че човек започва да се самоосъзнава в многоизмерен свят, да осъзнава своите възможности и способности да твори собствена реалност чрез своето съзнание, чрез своите мисли, цели и желания, чрез своите вътрешни ресурси

За сега науката си проправя път със сила под знамената на една странна и самопровъзгласила се монархия, където “царе” и “царици” седят на троновете в институти и фондове, а “техни величества” лауреатите на Нобелова награда са нископоклонни професори, които не искат да чуят нито една различна или противоречаща на тяхната теория. Твърде силна ли е метафората ? Може би не е достатъчно силна.

Има два основни фактора, които характеризират индивидуалността във възприятията на човек : това са интелектът – като съвкупност от опит, знания и тяхната ширина и задълбоченост , и духовността – като отражение на метафизичната форма на мислене, определяща насоката на използването на интелекта

Мога спокойно да направя паралел : съотношението на съзнание , обитаващо в Самсара към свободното съзнание в действие е еднакво с пропорцията войник в казарма – цивилен . “Екстрите” на ограниченията също се припокриват добре : принадлежност към взвод , рота , поделение ; разписание на времето ; наряди ; учебни занятия ; наказания ; нискоинтелектуални забавления …. И преди съм го споделял : зомбът е отчайващо еднообразен в своите стереотипи !

Както се казва в една поговорка, научната психология първоначално загуби душата , след това съзнанието, и изглежда скоро ще загуби и ума “. Тези думи отразяват една от основните тенденции в съвременната научна мисъл – опит да бъдат сведени всички духовни и психически феномени до биохимичните процеси, протичащи в мозъка.

Какво е интересното когато изследваш нещо – в даден момент си мислиш, че си разгадал всичко, но впоследствие се появяват нови факти или тълкувания , които могат да преобърнат с краката нагоре съставеното мнение…

Майсторлък е , ако успееш да си внушиш, че не си внушаваш, че си внушаваш !

Нашият свят не e единствения "жлеб" в Колелото на времето

Повечето хора вече се оказаха постоянно "вързани" към единствения "жлеб" от Колелото на времето, т.е., възприемат всички ограничения на единствения пространствено-времеви "канал", който е нашият триизмерен свят на ежедневното възприятие.

Те (не без помощта на определени сили) са убедили себе си и другите, че други "канали" от Колелото на времето просто не съществуват, защото "това просто не може да бъде" по отношение на ортодоксалното възприемане на действителността. Но истината е, че такъв живот и такова възприятие всъщност са по-бедни и по-сиви от всичките възможности на Колелото на времето.

Все пак скалите (минералите), както и растенията имат определено ниво на съзнание. Но, както съвременните учени са признали, времето не тече еднакво за човека и скалата. Поради това, всички наши понятия за време се определят от нивото на развитие на нашето съзнание. С "разширяване" на съзнанието ни ние стигаме до разбиране на същността на времето и можем да се освободим от неговите "ограничения", същността на които се състои в ограничаване на нашето възприятие.

P.S. Ако си спомняте - преди време публикувах и такова сравнение : всичко тук е като езда на панаирна въртележка и тези на коня могат да получат само случаен поглед тук и там от това, което е отвъд.

Диалог за затворения кръг и "грешките в системата"

- Разбираш ли, всичко, за което те мечтаят е да получат добро образование, а след това да имат добра работа и да получават добри кинти, а след това да се оженят и да имат бебе ...

- Или дори не едно ...

- Вярно е, може и повече от едно ... И те ще продължат да работят усилено на работата си, да получават добри кинти и да се грижат за растежа на децата.

- Разбира се, те ще обновяват постоянно бита си ...

- Да, като си накупуват всички тези коли, миялни, прахосмукачки, супер хладилници, микровълнови печки и плазмени телевизори ...

- Ти да не ги ненавиждаш?

- Не. Те са ми напълно безразлични. Но аз ненавиждам целите им.

- Да, а в същото време, децата им ще растат ...

- И те трябва да получат добро образование, не по-лошо, а може би дори по-добро от родителското.

- А когато те порастнат ще трябва да се устроят на по-добра работа ...

- За да получават хубави кинти ...

- И после те се женят и ще имат деца ...

- И кръгът се затваря ...

- Да, кръгът се затваря отново, както се е затварял по-рано и както ще се затваря в бъдеще ...

- По мое мнение, много мрачна картина.

- Това е сигурно. Но някое от тези деца ще има желание да прекъсне това колело на безкрайни повторения ...

- Той или тя ще намери начин.

- Разбира се, по пътя на дълго търсене детето ще разбере, че изхода от всеки порочен кръг е възможно само чрез фиксиране на своя център.

- Т.е. чрез самия себе си. Няма друг начин.

- Това дете страстно не желае същата съдба като своите родители. То мечтае за нещо повече от живота си.

- Тези ситуации винаги ще възникват. Всеки, който е недоволен от живота си, ще намери път към свободата ...

- И винаги така ще бъде!

Кратки размисли за възприятието

За микробите, птиците, насекомите и човека едно дърво ще бъде съвсем различно. Всичките го възприемат с един набор от много ограничени усещания. Това не означава , че реалността на дървото според човека съществува по-истински от тези, които възприемат микробите , птиците или насекомите. Но вие не можете да възприемете напълно достоверна реалност за дървото в друг контекст, освен вашия собствен.

Още от първия проблясък на съзнанието на детето се казва, че лъжицата – това е лъжица. Но как възприема тази лъжица бебето? Никой не знае и никой не се интересува. Него просто го учат да назове един набор от възприятия “лъжица”. Това е само такова убеждаване, че едно и също парче от външния свят се нарича с една и съща дума.

Скритото за Сърцето

Сърцето далеч не е само мускулен механичен орган, състоящ се от физическо вещество, а много повече е "тънък" проводник на ефира. Ефирната съставна част на сърцето през вековете е привличала внимание като източник на любов, състрадание и милосърдие. Затова думата Сърце – в духовен аспект – винаги се пише с главна буква. Именно ефирната или “тънката” материя е отговорна за чувствеността на човека. Тази материя е вездесъща, но нейното осъзнаване става чрез човешкото Сърце при развитието на ред духовни качества. Именно развитието на такива качества прави хората възприемчиви към процесите, които са далеч отвъд пределите на възможностите за човешките слух, говор и зрение.

Липсата на знания за своята духовна природа води до деградация

Човек рядко признава духовната сила и силата на мисълта и често си мисли, че главна в света е веществената сила. В същото време истината е в духовността, която променя живота ни и живота на всички хора - той става по-добър или по-лош от самия факт, че осъзнаваме себе си като телесно или духовно същество...
Ако човек се осъзнава като телесно същество, не се развива духовно и при него липсват знания за духовната му природа, той живее в страст, алчност, в суеверия и в страх и в резултат от това деградира. А ако се осъзнава като духовно същество, тоест отъждествява се с духа, това възвисява живота му, той се освобождава от страстите, от ненавистта и живее в атмосфера на любов и хармония със себе си и света.
Всъщност духът трябва да ръководи и управлява тялото, а не обратно. За да разбере и осъзнае това и да промени състоянието си, човекът трябва да работи над себе си, над своите мисли, да се развива духовно, укрепвайки силата на своя дух. Ако си силен духом, то и тялото ти ще е силно. Преодолявайки телесната немощ, се възвисява духът, борейки се с духовните слабости. Затова на първо място човек трябва да е силен духовно, да е уверен в себе си и силата на своя дух. Ако телесната природа вземе връх над духовната, се снижават жизнения тонус, имунитетът и волевите функции.
За да е по-ясно, да разгледаме как се осъществява процесът на съприкосновение между тялото, духа и душата. С помощта на тялото човек се докосва до околния чувствен и материален свят и го получава за самопознание, а не за удовлетворение на своите животински нужди. Сънят, храната и сексуалните потребности на човека са естествени функции на тялото, но той не трябва да мисли, че целта на живота му е задоволяването на телесните нужди. По същия начин не трябва да смята своите телeсни нужди за цел на живота си. Човекът живее, за да е щастлив , а щастието е предназначено за душата му. 
Душата на човека има мощна сила, която дава на тялото му жизнена енергия и способност да поддържа своето съществуване. Душата е обусловена, зависима и тясно свързана с нашето "aз", в нея се намират волята, емоциите и интелектът, именно чрез нея човекът проявява себе си, своята личност и това може да се нарече "самосъзнание". Благодарение на душата духът и тялото се сливат в нея. Именно с помощта на душата духът управлява тялото. Душата е волеви център, откъдето излиза лъчът на съзнанието и се фокусира вниманието. 
Духът е чистото, освободеното и пробудено Аз. С помощта на духа Азът на човека общува с с духовния свят и Твореца и го опознава. Той храни и съживява тялото със своята светлина. Осъзнаването на собствената духовност може да стане чрез отказ от хищните стремежи на тялото, отказ от убийство, насилие в името на чистото подхранване със светлината на духа. 
Духът е най-значимата част от човека и заема голяма част от неговото същество. Тялото е най-низшата част и представлява външната обвивка на човека, а между духа и тялото живее душата в ролята на посредник. Така тя ги свързва. Духът покорява тялото и го управлява чрез душата,, а тялото може с помощта на душата да склонява духа да обича света. Образно казано, тялото е външната "хижа" на душата, а тя пробужда тялото да се подчинява на духа.
Всички проблеми на човека произтичат от непознаването на собствената му духовна природа, от липсата на истинско разбиране за себе си и истинското му предназначение. Отсъствието на знание за духовната природа постепенно води до деградация. Опознавайте себе си и заобикалящия ви свят, обичайте се и се уважавайте, съзидавайте и творете...