вторник, 14 август 2012 г.

Тревожната натрапчива мисъл - нейния смисъл и изкореняване ( Ани Безант )


Действително има нещо вярно в това, че хората остаряват повече от нервно напрежение, отколкото от физически труд. Натоварването, ако не е прекалено, не поврежда мисловния апарат, напротив - усилва го. Но процесът на непрекъснато преповтаряне на една и съща мисъл в ума, без да можем да се откъснем от този порочен кръг, със сигурност го поврежда и не след дълго води до нервно напрежение и раздразнителност, които правят невъзможна продължителната умствена работа.
Как действа тревожната натрапчива мисъл? Тя води до процес на безцелно преповтаряне на една и съща поредица от мисли много пъти с малки изменения, което не води до никакъв резултат. В това състояние ние възпроизвеждаме продължително време мисъл-форми, родени от умственото тяло и мозъка, не от съзнанието, но наложени от тях на съзнанието. Както преуморените мускулни влакна неспокойно треперят въпреки волята ни, така и умореното умствено тяло и мозъкът повтарят по инерция трептенията, които са ги уморили, като Мислителят напразно се опитва да ги спре, за да намери покой. Още веднъж се срещаме с инерцията - тенденцията към движение по направлението, по което вече веднъж сме поели. Мислителят е работил над някой труден въпрос, опитвайки се да достигне до някакво определено и полезно заключение. Той не е успял и е преустановил размислите си, но е останал неудовлетворен от липсата на решение и обхванат от страх пред бъдещи тревоги. Този страх го държи в състояние на безпокойство и напрежение, което води до неправилно използване на енергията и още повече възпрепятства намирането на някакъв отговор. Тогава умственото тяло и мозъкът под импулса на тази енергия и желанието да се намери решение, но без ръководството на Мислителя, продължават да работят и да пресъздават отново многократно вече създаваните и отхвърляни образи. Те биват, така да се каже, натрапвани на неговото внимание, като отново и отново са преповтаряни. С увеличаване на нервното напрежение се увеличава и раздразнителността, която влияе директно върху уморените форми и по този начин действие и въздействие продължават в затворен кръг. В такова състояние Мислителят е роб на своите слуги - телата, - страдайки под тяхната тирания.
Самата инерция да се възпроизвежда, тенденцията да се повтарят отново веднъж създадените трептения може да се използва, за да се коригира безполезното преповтаряне на мисли, които причиняват страдания. Когато енергията за създаване на една мисъл направи за себе си канал (създаде една мисъл-форма), енергията на нови мисли се стреми да тече в същия канал, тъй като това е линията на най-малко съпротивление за тях. Мисъл, която причинява мъка, се появява вследствие на някакъв страх, така както мисъл, която причинява удоволствие, веднага изниква под влиянието на любов. Предметът на страха, картината на това, което евентуално ще се случи, ако предчувствието се сбъдне, прокарва един умствен канал, образува мисъл-форма, оставя и следа в мозъка. Тенденцията на умственото тяло и на мозъка е, освободени от непосредствена работа, да повтарят формата и да оставят неупотребената енергия да тече във вече проправения канал.
Може би най-добрият начин да се освободим от този извор на напрежение е като създадем друг канал с противоположен характер. Такъв канал, както вече посочихме, може да бъде направен с целенасочена, упорита и системна мисловна дейност. Нека този, който страда от нервно напрежение, отдели три-четири минути сутрин след ставане на някоя благородна и окуражаваща мисъл като: "Азът е Мир; това Аз съм аз. Азът е Сила; това Аз съм аз." Нека размишлява как той, в своята дълбока същност, е едно с Отца; как в нея той е безсмъртен, вечен, смел, свободен, хладнокръвен, силен; как е облечен в преходни дрехи, които всъщност чувстват болката, безпокойството; как той по погрешка отнася тези усещания към себе си. Размишлявайки по този начин, Покоят ще го обгърне и той ще усети, че му принадлежи, че е неговата естествена атмосфера.
Правим ли това ден след ден, мисълта ще прокопае свой собствен канал в умственото тяло и мозъка и не след дълго, когато умът е свободен от работа, тази мисъл за Мир и Могъщество ще се появи сама и ще разтвори криле над ума ни в най-трудните моменти от живота. Умствената енергия ще тече естествено в този канал, а тревогата ще се изгуби в миналото.
Друг начин за борба срещу тревожната мисъл е да се обучава умът да се надява на Добрия закон, с което се изгражда една постоянна положителна нагласа към света. В този случай човек се уповава на презумпцията, че всички обстоятелства служат на Закона и нищо не е случайно. Само това, което Законът позволява за наше добро, само то може да ни засегне, без значение откъде и чрез кого ще дойде. Нищо не може да ни нарани, ако не сме го предизвикали, ако не сме създали предпоставката с нашата собствена минала воля и дейност; никой не може да ни причини зло, бедите са само инструмент на Закона, събирайки по този начин дълг, който имаме да плащаме[1]. Ако в ума ни се появи дори предусещане за мъка или тревога, добре е да го погледнем в очите спокойно, да го приемем, да се съгласим с него. Много от тревогите изгубват своя смисъл, когато се опрем на Закона. Животът ни ще стане по-лек, ако винаги помним, че целта на Закона е да ни освободи, като изисква разплащане на дълговете, които ни държат в плен, и макар да носи мъка, тя не е нищо друго освен път към щастието. Всяка мъка, какъвто и начин да е избрала да ни посети, има за цел да проправи пътя за нашето крайно щастие, да скъса веригите, които ни привързват към въртящото се колело от раждания и смърт.
Когато тези мисли станат обичайни, умът престава да се безпокои, защото ноктите на тревогата няма за какво да се закрепят върху гладката стена на спокойствието.


[1] Тук може да се доабви, че нещата, които възприемаме като страдание и беда в живота ни не всякога са изплащане на натрупани от преди кармични дългове. Би могло дори да се каже, че представата за беда и страдание е въпрос на наше лично съзнание, което се ориентира за принципите и законите в света чрез тях.

1 коментар:

  1. Бих искал да предложа една гледна точка по въпроса за управление на мисълта.Тази гледна точка е спомената в древния текст "Бхагавад Гита". думите цитирам по памет почти дословно:

    "Както има водач на хора и водач на крави, така има и водач на храната и водач на мислите.Водата е водача на храната,а храната е водача на мислите"

    От тази гледна точка , мисля, че съвършения контрол над собствените мисли- какви да бъдат те, може да се осъществи чрез съвършения автоконтрол над храната, влизаща в тялото, както и типа вода/ течности/ приемани от нас.

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.