неделя, 19 август 2012 г.

Егото като учител


Ще се учудите ли, ако ви кажа, че егото може да бъде страхотен учител?
Егото е един много подходящ наставник, стига да разбираме значението му и да умеем да разкодирваме сигналите му. Ако размишляваме каква е неговата същност и предназначение, без съмнение ще стигнем много далеч в йога. И в крайна сметка ще установим, че то е просто една оптическа илюзия, едно погрешно отъждествяване и нищо повече. Егото е условно прекарана гранична линия, която погледнато от една по-висша перспектива просто отсъства, няма реално съществуване. То не е рогато въплъщение на сатаната, както изглежда се мисли от мнозина.
Представете си своето тяло и ми кажете къде се намира точката, в която започва ръката ви. Колкото и да търсите, няма такава точка, тялото е една цялост и само за удобство и ориентация сме приели, че от това-място-което-наричаме-рамо до това-място-което-наричаме-пръсти се намира нещо, което именуваме “ръка”. Но ръка собствено няма, тя е илюзия. Един вид, за да играем по-успешно играта наречена живот сме се условили при издаването на определени съчетания от звуци да се сещаме за определенисегменти от реалността. И най-основното такова разделение е между сегментите Аз и Не-аз. Важността на това разделение се изразява в това, че то върви като пощенска марка с всички останали.
Кой е казал например, че ноктите ми са част от мен, а въздуха е част от не-мен? Ако приемем, че това, без което не мога да съществувам в настоящото състояние образува тялото ми, то въздуха, растенията и слънцето са много повече част от мен, отколкото ноктите, не е ли така? Това, че хилядолетната човешка еволюция е довела до едни очертания на това-което-смятаме-за-аз, съвсем не означава, че те са единствено възможни, а още по-малко че те са същностно и изначално принадлежащи на реалния свят. След още хиляда години например хората могат да решат, че и компютрите ни влизат в тези “азови” очертания. За едно дете, чието ум е сравнително необусловен (но при което този процес все пак е започнал) човекът отсреща е една цялост заедно с очилата и дрехите му. Всички тези очертания, като се започне от егото и се стигне до разделенията между елементарните частици хората са си прокарали в умовете от чисто практически съображения; за да им помогнат при оцеляването и ориентацията в света. Постепенно обаче се е получило така, че ние сме започнали да разглеждаме този свят на условни разделения и категоризации като истинския свят, като истинската реалност. Така са се навързали всички онези идентификации, от които йога се стреми да ни освободи.
Представете си че решите, ей така за забавление, да нарежете няколко листа на по-малки правоъгълни парченца, да сложите определени знаци (в които има въведена условна подредба) върху всяко от тях, да си ги разпределите по равен брой на двама или четирима човека и последователно да сравнявате вашите и на отсрещния човек (отбор) късове хартия като при това този, чието парченце носи “по-силен” знак взима хартийката и на другия. Това е просто начин да си прекарате интересно времето, да кажем, че такава е идеята. В края на всеки сеанс се оказва, че единия е събрал повече силни знаци, това се записва и като цяло се получава една редица от “наши” и “ваши” “победи”. Да предположим че се занимавате с тази работа от сутрин до вечер. Не след дълго вие ще започнете дотолкова сериозно да приемете всички тези условности, дотолкова ще вземете да се отъждестявате със сеансите, при които по-голямата купчина е при вас, че онази условна първоначална връзка между вашето аз и повечето събрани хартийки (знаци, точки) ще започне да се приема като по-реална от всичко останало. Това вече ще ангажира всички налични ви ресурси от емоции, мисли и нерви. Може би ще карате близките си да ви носят от време на време храна, като процеса на храненето и естеството на самата храна ще обслужват единствено целите на играта, а няма да имат значение сами по себе си. Вие ще започнете да се ядосвате, когато “губите” и да се радвате когато “печелите”. Този подход обаче съвсем ще измести първоначалната идея, която спомнете си, беше просто да се забавлявате. Но за да се забавлявате вие трябва да сте тук и сега. А ситуацията, в която сте се оставили да бъдете въвлечени е характерна с това, че мислите (живеете) изцяло за миналото (съжаление/удовлетворение от предходния резултат) или бъдещето (спечелването на предстоящата игра). Така, малките правоъгълни хартийки се превръщат в бутончета, свързани с вашите мисли, емоции и така нататък. А жиците, по които минава тока за тази свръзка сте си изработили самите вие. При това с всеки следващ път правите от тези жици все по-добри проводници. Ето как коментаторът на Йога-сутра Вяса обяснява този процес:Еднородните нагласи (самскарите) се създават именно от модификациите (вритите), а модификациите (вритите) - от нагласите (самскарите). Следователно колелото на модификациите и нагласите се върти непрекъснато.” (Вяса-бхашя 1.5)
Какъв е изходът от тази ситуация? Ами просто илюзорната идентификация трябва да се осъзнае като такава, да се трансцедентира, да се погледне отгоре. Ако тя е особено силна, това не може да стане изведнъж. Тя е проникнала и променила всички нива на вашето съществуване започвайки от тялото и стигайки до дишането, мислите и психиката. Затова и йога би ви препоръчала да започнете последователна работа върху всички тях, движейки се от грубото към по-финото. Всеки от тези аспекти обаче оказва цялостно влияние, нека си припомним, че дори и тук очертанията са условни. Тялото е просто най-грубата част на ума, а ума е най-фината част на тялото, това е. Впрочем, нека да видим какво е станало с тялото в нашия случай. Ръцете са започнали да се сгъват и разгъват почти автоматично от нивото на гърдите към нивото на масичката. Пръстите са започнали да държат предметите по определен начин. Заседяването също дава своите резултати. Илюзорната идентификация слага своя печат върху всички ваши аспекти, включително и върху тялото - това е начина, по който физическата ви същност е започнала да обслужва нейните цели. Ето защо, обикновено трябва да се започне от там. Бихме препоръчали например между отделните игри да се включат раздвижващи упражнения за китките и таза. Това ще е първата стъпка в правилната насока, но тя разбира се няма да е достатъчна. Нещо повече, може да се окаже вредна. Защото картоиграчът би могъл да реши да я разглежда като начин за подобряване на физическата му кондиция, така че да е в състояние да играе карти по-дълго време без прекъсване. Трябва да минем нататък. Към нарушения дихателен ритъм и мислите. Но и тук не може да спрем. Защото упражненията за концентрация и умствен покой могат да накарат нашия човек да си въобрази, че те имат предназначението да повишат умствените му способности и паметта, така че да играе още по-успешно и да прилага все по-проникновени тактики в играта. Ето за какви клопки става дума по пътя на йога и то на всеки един етап. Тук давам пример с една проста идентификация, която обикновено не е толкова проблемна за отстраняване. Йога и веданта обаче казват, че целият “живот” се е превърнал в огромна сложна йерархия от такива илюзорни обвързаности. Връзки между истинската ни същност и някакви си там копчета. Всичко, което спада към копчетата се нарича пракрити (в самкхя и раджа йога) или мая (във веданта) за разлика от истинската същност, която можем да наречем пуруша или Брахман. Разграничението между тях е висша цел на тези духовни учения. То носи истинската и неподправена радост от живота, то впрочем е самата тази радост и самия живот. Другото е просто една машина, механика. Да не пускаме нашата енергия да чезне между зъбчатите колела на тази машинария, това е посланието. Не да я отричаме и разрушаваме, но да я осъзнаваме като такава и да я използваме по предназначение, вместо да позволим тя да си мисли, че може да използва нас.
Източник: http://www.clubpatanjali.net/Texts/AsmitaAsTeacher.d

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.