петък, 11 януари 2013 г.

В търсене на вдъхновение

  До слуха му стигна приглушен камбанен звън от близкото село . След няколко часа щеше да се стъмни , а той оставаше все така необяснимо неспокоен . Реши, че ще отиде до скалата , на която от много време имаше най-различни надписи от минаващи планинари . Имаше усещане, че някой от тях ще даде вдъхновение за духа му .

   Не след дълго той се озова пред познатата скала . Погледът му зашари , осланяйки се на интуицията . Накрая се спря на едно двустишие :



Вратата, през която си влязъл при познанието – не

забравяй – може да бъде и Врата, през която да влезеш

при заблудата .




   Поклати глава и промърмори :

   - Вярна мисъл за съжаление, макар и изразена малко цинично .

   Едно четиристишие привлече погледа му . Първите два стиха бяха изписани с калиграфски стил , докато вторите два – от очевидно по-неумела ръка . Той бавно прочете на глас първите два стиха :



Бързотечна е реката на земните дни и нощи ,

грабва и отнася всеки рядък цвят, отнесен в потока .




   После и следващите :



Не се опитвай да задържиш цвета, ще увехне в дланта ти.

Остави го да краси градинката , да радва Вселената .




   Toва като че ли му бе достатъчно и той бавно се запъти обратно към дома си . Но едва седнал , отново усети нуждата да прочете нещо , което да зазвучи в унисон с настроението му. Отиде към библиотеката си, която бе богата откъм теми . Спря се на една малка и леко прокъсана по краищата книжка със сентенции . Отвори наслуки и прочете бавно на глас :



             Самсара и Нирвана



Раждането в този свят е начало на страданията,

животът впоследствие е низ от тях.

Физически край без прераждане

е единствения път към края на всяко страдание




Затвори книгата . Той никога не бе следвал каквито и да било учения , но това, което прочете, отекна в дълбоко съзвучие с настроението му сега . Заспа с книжката върху коленете ….

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.