Любовта

Любовта е естествено чувство. Когато се позволи на детето да дава израз на любовта си и да получава любов нормално и естествено, без ограничения и безусловно, без забрани и притеснения, то не се нуждае от нищо повече, защото радостта от изразяваната любов, чиста и неизкривена, е достатъчна сама по себе си. Ала любов, която не е безусловна, която е ограничена, изопачена от наложени правила, се превръща в нещо неестествено.

Любов, която постоянно се потиска се превръща в стремеж да властваш над другия.

http://taidzi.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/10/31/liubovta.627540

СТОТНАТА МАЙМУНА

от Кен Кейес младши

Настоящата книга е посветена на динозаврите, които безмълвно ни предупреждават, че вид, който не може да се адаптира към променящите се условия, ще изчезне.

Ето историята на стотната маймуна:

Японската маймуна Макака Фуската е била наблюдавана в естественото й обкръжение в течение на 30 години.

През 1952 на остров Кошима учените пускали на пясъка сладки картофи за маймуните. Маймуните харесвали вкуса на картофите, но не и този на нечистотиите, които полепвали по тях.

Една 18-месечна женска наречена Аймо открила, че може да реши проблема като измие картофите в близкия поток. Тя научила на този номер и майка си. Приятелите, с които си играела, също го научили и научили и своите майки.

Между 1952 и 1958 всички маймуни се научили да мият картофите.

Само възрастните, които подражавали на своите деца, обаче, усвоили това нововъведение. Останалите възрастни продължавали да ядат картофите мръсни.

Тогава станало нещо изумително. През есента на 1958 определен брой от маймуните на острова миели картофите – техният точен брой не е известен.

Да предположим, че в даден момент 99 маймуни на острова са миели картофите. Да предположим още, че една сутрин на това се научила и стотната маймуна.

Същата онази вечер почти всички маймуни от този вид миели картофите преди да ги ядат. Когато стотната маймуна добавила своята енергия, пробивът станал.

Най-изненадващото било, че този навик преплувал морето и маймуните на остров Такасакияма също го усвоили.

Съществува момент, когато ако само още един човек се настрои спрямо нещо ново, полето се усилва дотолкова, че се разпространява над всеки.

Имаме нужда да осъзнаете факта, че нямаме нужда от ядрена война.

Вие може да се окажете “стотната маймуна”...

“Ако знаех това, което знам сега, никога нямаше да помогна да се разработи бомбата” – казва съветникът на президента Айзенхауер.

През 1970 детски лекар в Колорадо забелязал увеличаването на някои дефекти по рождение. Домовете на тези хора били построени с отпадъчни камъни и пясък от рафинирането на уран.

Индианците Навахо, които работели в урановите мини в Аризона, умрели – и продължават да умират от рак на белите дробове, който преди това бил рядкост сред населението там. Рискът от това заболяване в урановите мини е с 85% по-голям.

Работещите на ядрените подводници в Портсмут, Ню Хемпшиър, заболяват от рак двойно по-бързо.

Когато ядрено оръжие експлодира, то генерира голям брой водородни атоми. Оръжие от 1 мегатон генерира 10 молекули водородни окиси. Тези молекули се издигат заедно с огненото кълбо от експлозията и достигат /при оръжие от 1 мегатон/ до височина 50-70 хиляди фута, където е озона. Там те започват да изяждат молекулите на озона – бусквално, като го изваждат от обръщение за дълги периоди от време. Ако за кратък период експлодират 50% от оръжията, които са се пазели в Русия и САЩ през 1985 година, тази експлозия би създала достатъчно водородни окиси, за да се отнеме 50-70% от озоновия слой над северното полукълбо и 30-40% от озоновия слой в южното полукълбо.

Ако 20% от озоновия слой се разруши, това ще позволи на ултравиолетовите лъчи да стигнат до земята и да ослепят всички незащитени очи. Ако ние можем да носим очила, животните и птиците не могат. Това е най-мащабната екологична катастрофа, която можем да си представим – цялата фауна да бъде ослепена и евентуално да умре.

Цялата екосистема ще се разпадне. Защото ако ги няма насекомите да опрашват растенията, няма да има достатъчно реколта. Ако половината от ядрения арсенал на двете суперсили за 1985 година бъде взривен в рамките на дни, тази катастрофа ще бъде факт.

В периода 1945-1963 няколко стотин хиляди войници са марширували през области, където се тестват атомни оръжия в Невада. Те развиват левкимия 400 пъти по-бързо от средната стойност за страната.

При по-слабо излагане на въздействието на радиоактивни материали развивате рак за 12 или повече години.

Даже малката невидима частичка плутоний е толкова радиоактивна, че може да предизвика рак или да увреди гените ви така, че децата ви да се родят с увреждания.

Изкопаният от земята уран се преработва до плутоний, стронций-90 и много други радиоактивни отрови.

Плутоният се използва за направата на ядрени бомби. Той има полу-разпад 24,400 години и е отровен за период от поне половин милион години.

Сега разполагаме със сто милиона галона опасни радиоактивни отпадъци и никой не знае какво да направи с тях. И те се увеличават с катастрофална скорост в цял свят.

В периода 1946-1963 в района на Marshall Island сме провели над 70 изпитания на ядрени бомби.

Всяка подобна плутониева гъба е изпратила в света трилиони плутониеви атоми. Към 1970 населението на тези острови е страдало от повишена заболеваемост от рак, забавяне на растежа и спонтанен аборт.

Според един професор по биохимия от Харвард, всеки от нас от северното полукълбо носи известно количество плутоний в дробовете си и в други свои органи.

Заводът край Савана Ривър вече е замърсил с плутоний 1,000 кв.мили от Джорджия и Южна Каролина.

През 1979 ядреното замърсяване близо до Колумбия, Джорджия е било с концентрация 320 пъти по-голяма от допустимата.

През 1975 проучване установява, че в земната атмосфера са разпръснати 10,000 фунта смъртоносни химикали.

Радиоактивните атоми са вече част от нашата хранителна верига. Стронций-90 от радиоактивните изпитания в САЩ и Русия е разпръснат над цялата земя. Първо е бил открит в костите на животните и почвата - през 1953. Сега вече е в костите на всички човешки същества независимо от възрастта им или от това къде живеят. Подрастващите в САЩ имат 6 до 8 пъти повече Стронций-90 в костите си от своите родители.

Утечка на Плутоний от завода в Денвър, Колорадо е имало на 11 септември 1957. Резултатът е бил 24% увеличаване на заболяванията от рак при мъжете и 10% при жените.

През периода 1941-1945 на Втората световна война са използвани над 3 мегатона (1 мегатон е равен на 1000 тона) не-ядрени аксплозиви . Сега всяка една ядрена бомба съдържа до 20 мегатона. Само една такава бомба може да разруши цял град и да направи земята под него опасна в продължение на еони.

През 20 век войната трябва да се забрани така, както през 19 век е било забранено робството.

Даже стандартна бомба може да разруши реакторите на ядрен завод.

Ако през Втората световна война в Европа имаше ядрени бомби, те щяха да разрушат континента и да го направят необитаем в течение на хиляди години в резултат на радиоактивния плутоний изхвърлен във въздуха, храната и водата.

Всеки ядрен реактор - където и да е, е уязвим за фанатици, политици и терористи – дори и там да няма ядрени бомби.

Една ядрена война може да изхвърли в атмосферата достатъчно количество фин прах, за да закрие слънчевата светлина и предизвика ядрена зима, която да замрази живота на планетата.

При ядрена война между САЩ и Русия ще има 1,1 милиард непосредствено убити, още толкова ранени и тъй като повечето от медицинското оборудване също ще бъде унищожено, повечето от ранените ще умрат. Общо жертвите ще бъдат около 2 милиарда, или половината от населението на земята. Даже по обяд ще бъде почти тъмно поради огромното количество прах в атмосферата. Бушуващите пожари ще унищожат над 50-60% от САЩ и ще са необходими месеци, за да ре разсее пушекът в атмосферата, температурите ще спаднат драстично и дори през юли всичко ще замръзне. В някои райони светлината ще спадне с 5-10% от предишните нива. Ако бъдат взривени дори 5,000 мегатона, температурите в средния запад ще спаднат до 15-20 градуса под нулата по Фаренхайт за месеци.

САЩ и Русия имат достатъчно ядрено оръжие, за да разрушат всеки град на земята седем пъти!

САШ, Русия, Франция, Великобритания, Италия и Западна Германия продават ядрени и конвенционални оръжия на други страни за над 350 милиона долара ДНЕВНО! Нашите икономики започват да зависят от ролята ни като търговци на смърт.

Сега в САЩ липсват 8 хиляди фунта плутоний и уран от ядрените съоръжения.

Всичко може да стане още в тази минута.

Ако нашата ядрена лудост продължи, нашите потомци могат да се окажат толкова мутирали, че вече да не могат да се причислят към човешкия вид Хомо сапиенс.

Ядрена война може да започне и поради механични повреди в електрониката или поради грешка на персонала.

Една от нашите стратегически подводници “Джордж Вашингтон” преди няколко месеца се е ударила в японски кораб и го е потопила. Тя е една от най-добрите! Загубили сме две такива подводници – те са потънали в океана и до днес не знаем защо. Това са подводниците “Скорпиън” и “Трешър”. По-рано тази година от Арканзас случайно е изстреляна ядрена ракета понеже един от механиците изпуснал гаечен ключ.

Имало е няколко инцидента при които ядрени оръжия буквално са изпадали от самолети. В един от тях ядрено оръжие изпада от стратегически бомбардировач и се приземява в едно блато – досега не е намерено. Отделът по отбрана закупил земята, оградил я и сега тя е ядрено обезопасен район.

През 1961 самолет на борда на който имало 24-мегатонна бомба катастрофира в Северна Каролина. При удара пет от шестте обезопасителни механизъма на бомбата били разрушени. Един от тях предотвратил избухването на бомба еквивалентна на 1,000 експлозии от величината на Нагасаки.

Руски самолет с ядрена бомба на борда катастрофира край Япония.

Американски подводници с ядрен товар на борда се сблъскват с руски кораби.

В резултат на грешка ние пускаме над Испания 4 плутониеви бомби, които за щастие не са избухнали.

Ей, много се извиняваме!

Повреда в компютър подава сигнал, че са изстреляни руски ядрени ракети.

На 9 ноември 1979 компютър включва американските средства за ранно предупреждение по цял свят.

На 3 юни 1980 компютърна грешка в предупредителната ни система активира поредица от събития, резултатът от които е можел да бъде унищожаване на планетата.

Силата на атома промени всичко, освен начина ни на мислене.

Нима човешката съдба е трескаво пътуване от Адам до Атома?

Ядрените оръжия не трябва да бъдат ограничавани – те трябва да бъдат премахнати.

Много важно е да си дадем сметка, че не Русия е нашият враг. Нашият враг е ядрената война. Ще трябва да се научим да живеем с руснаците – в противен случай и руснаците и ние ще умрем почти едновременно.

Човечеството трябва да сложи край на войната или войната ще сложи край на човечеството.

Сега нападението е равно на самоубийство.

През 1958 руска ядрена инсталация експлодира в Киштим. Радиоактивни облаци унищожават стотици мили територия. Тази област в планините на Урал сега е пустиня, която не може да бъде населена в продължение на години. Американското правителство е крило този доклад на ЦРУ в течение на 20 години. Всичко се разкрива през 1977 със закона за свободен достъп до информацията.

Всяка пушка, военен кораб или изстреляна ракета е кражба от онези, на които не достигат храна и дрехи.

Сега на земята се харчат 1 милион долара за въоръжение в минута.

Какво можем да направим за решаването на този проблем?

Вие можете да бъдете “стотната маймуна”.

Докато има живот има и надежда.

Масовите протестни действия имат ефект.

Всеки проблем създаден от човешки ум може да бъде решен от човешки ум.

Какво ни пречи?

Ако оцелеем до следващия век, ние вече не можем да си позволим да разпространяваме смъртоносната болест на омразата, безхаберието и насилствените действия, които водят до убийства, политически убийства и до ядрено унищожение.

Първо, вашият ум е разделен от себе си. Изгубили сте способността да цените себе си.

Второ, умът ви е разделен от физическото ви тяло. Мисленето ви пречи на свободния поток на вашите чувства. Вашата ментална дейност пречи да преживеете жизнеността на своето тяло. Пренебрегнали сте своето тяло и вместо това сте вложили своята енергия в действия включващи гордост, престиж и “успех”, които не са ви осигурили щастие и умиротворение.

Трето, с отделянето на вашия ум от себе си и от тялото, което го приютява, сте се отчуждили от четирите милиарда свои братовчеди, които сега споделят планетата с вас. Изгубили сте връзката с Майката земя и с всичките й същества и сте забравили до каква голяма степен ние зависим едни от други.

В твърде много ситуации автоматически възприемаме хората като “тях”, а не като “ние”. В резултат на тези ментални навици ние все още създаваме “джунгла” в своя цивилизован живот.

Ключовете към човешкото оцеляване са разбиране, сътрудничество и любов.

Всички ние живеем в един свят.

Засегнати сме от липсата на хармония във всички точки на планетата – даже ако не си даваме съзнателно сметка за това.

Ние не сме отделни.

Нашето щастие може да бъде повлияно, ако живеем сред нещастни хора.

Нашата любов може да бъде повлияна, ако живеем сред хора, които не се обичат.

;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;; ;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;; ;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;; ;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;; ;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;	;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;; ;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;; ;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;; ;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;; ;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;	;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;; ;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;; ;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;; ;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;; ;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;
;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;; ;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;; ;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;; ;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;; ;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;	.	;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;; ;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;; ;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;; ;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;; ;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;
;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;; ;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;; ;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;; ;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;; ;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;	;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;; ;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;; ;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;; ;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;; ;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;	;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;; ;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;; ;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;; ;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;; ;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;

Точката в средата: огневата мощ на Втората световна война.

Останалото: Днешният ядрен арсенал.

Днес има над 50,000 ядрени устройства.

Искате ли децата ви да умрат защото вашият ум не е бил достатъчно гъвкав, за да прости?

Нашето его и ум ни карат да имаме чувството, че разделението е извън нас, а не в нас самите.

Намерете начин да спомогнете с енергията си за осъзнаване в световен мащаб на факта, че манталитета за решаване на проблеми с ядрени бомби трябва да бъде премахнат.

Ще поемете ли своя дал от отговорността за създаването на енергията на стотната маймуна, която ще промени съзнанието на цялата планета?

Бъдете информирани, изпълнени с надежда и енергични.

Бъдете бдителни в своите мисли за мир и любов.

Нека вашият ентусиазъм проникне колективното съзнание!

Не чакайте останалите край вас да отворят своите сърца.

Вашата енергия може да наклони везните, когато я прибавите към енергията на хилядите други.

Явлението на стотната маймуна показва нашата отговорност и нашата сила.

И всичко започва точно тук – в моето сърце и във вашето, точно сега!

Това е най-спешният проблем, пред който сме изправени днес.

Всичко друго в нашата цивилизация има второстепенно значение.

Превод от www.wowzone.com/monkey.htm Еми Манолова

Прозренията на Николо Макиавели

Никой от епохата на Макиавели не е бил в състояние да вникне в относителната ценност на всяко решение, всяко учреждение, всяка форма на управление. Неговият ловък ум му позволявал да види и в най-добрите форми и учреждения зародиша на глупостта, а в най-глупавите -  да намира някакви положителни страни.

"Ако се вгледаме по-добре - разсъждава Макиавели, - така е във всяко човешко начинание : никога не можеш да отстраниш едно неудобство, което да не доведе до появата на друго. Например, ако решиш да увеличиш числеността на народа, за да е силен и способен да стигне до истинска власт, то ще се наложи да му се придадат такива свойства , които не биха могли да се контролират от тях по желание. От друга страна, ако го оставим малочислен и безсилен, за да имаме възможност да го управляваме, то той никога не ще съхрани придобития суверенитет и ще стане толкова нищожен, че ще стане плячка за първия срещнат враг. Поради това във всичките ни решения е нужно да се търси къде са по-малко неудобствата и да се избира там , където наистина са по-малко, защото съвършено безупречен и неподлежащ на съмнения вариант няма да се намери никога."

Няма абсолютен идеал, има само относителна ценност и варианти за предпочитане , както бихме казали днес .

...Първото, което ще заинтересува съвременния читател - това са необикновено дълбоките разсъждения на Макиавели за политика -човекът , функциониращ в сферата на властта. Макиавели е обрисувал живия модел на владетеля , който и до сега може да служи за огледало на всеки тиранин от най-различен вид , било то Хитлер , Мусолини , Франко, Чан Кай-ши или Пиночет . Запознавайки се с този модел, с удивление установяваш колко малко се е изменила политическата форма на тиранията за последните пет века. 
Неслучайно тираните на нашето време също не позволяват издаването на трудовете на Макиавели - това е все едно да се издаде без грим и украса своя действителен портрет. "Владетел" станал вълшебно огледало, в което няма сила да се огледа нито една диктатура, а "Разсъждения" - алтернативата, потресаващ символ на републиканството - мъжествено и необикновено привлекателно.
Но Макиавели не е описал само властниците, той е изобразил ярко портрета на политическия човек от всички стъпала на обществената стълбица. Той показва как се деформира човешката личност от общуването с глупавите властимащи, как тираничната власт развращава народа.
Второ - разсъжденията на Макиавели за природата на властта, за същността на държавата. Той разрушил мита за държавата като въплъщение на националния дух и е показал , че държавата - това са тези хора, които властват над обществото.  Този извод и сега звучи като присъда за всякакви експлоататорски държави ...

"Загадка и урок Никколо Макиавелли" - Фьодор Бурлацкий

Mиг на върховно изпитание ( Алън Куотърмейн , Хенри Райдър Хагард )

Бях седял на кърмата вече около три часа, когато започнах да забелязвам значителна промяна в температурата: ставаше по-топло. Отначало не обърнах внимание, но когато след изтичането на още половин час започна да става все по-горещо и по-горещо, извиках сър Хенри и го попитах дали е забелязал това, или само си въобразявах.

— Забелязах! — отговори той — И още как! Намирам се нещо като в турска баня. — Тогава и другите се събудиха задъхани и започнаха да свалят дрехите си. Тук Умслопогаас имаше предимство, защото не можеше да се каже, че е облечен — бе само по муча.

Ставаше все по-горещо и по-горещо, докато накрая едва дишахме и потта обилно се лееше от нас. След още половин час, въпреки че бяхме съвсем голи; едва издържахме. Мястото съвсем приличаше на преддверие към ада. Потопих ръката си във водата и я издърпах почти с вик; водата явно завираше. Погледнахме малкия термометър, който носехме — живакът показваше 123° по Фаренхайт. От повърхността на водата се вдигаше гъст облак пара. Алфонс простена, че вече сме се намирали в чистилището, което беше вярно, макар и не в смисъла, който той имаше предвид. Сър Хенри изказа мнението, че вероятно минаваме край подземен поток от лава, и съм склонен да вярвам, че беше прав, особено като се има предвид какво се случи по-късно. Известно време след това страданията ни наистина надхвърлят способностите ми да ги опиша. Спряхме да се потим, тъй като цялата ни пот вече беше излязла. Просто лежахме на дъното на лодката, която сега физически не бяхме в състояние да управляваме; чувствувахме се като горещи въглени. Представях си, че изпитвам същите мъки, каквито изпитват рибите, извадени на сухо — а именно, бавно задушаване. Кожата ни започна да се напуква и кръвта да пулсира в главите ни като ударите на парен чук.

Това състояние продължи известно време, когато внезапно реката направи завой и чух как сър Хенри извика откъм носа с прегракнал и тревожен глас. Погледнах и видях най-странната, най-ужасяваща гледка. На около половин миля пред нас и малко вляво от средата на потока (сега се виждаше, че е около деветдесет фута широк) от повърхността на водата като огромен стълб се издигаше фонтан от почти бели пламъци и достигаше петдесет фута височина. Там се удряше в свода, разстилаше се в кръг с диаметър около четиридесет фута и падаше на извити огнени потоци, наподобяващи листата на разцъфтяла роза. Този ужасен газов фонтан приличаше най-много не на друго, а на огромно пламтящо цвете, издигащо се от черната вода. Долу беше правото и дебело около фут стебло, а горе, — страхотният цвят. Такава боязън внушаваше неговата свирепа и величава красота, че едва ли някой би могъл да я опише. Лично аз не мога. Макар че все още бяхме отдалечени на около петстотин ярда, въпреки парата, от светлината на фонтана в цялата пещера бе светло като ден. Сега виждахме свода над нас, висок около четиридесет фута и съвършено изгладен от водата. Скалата беше черна и тук-таме различих дълги блестящи жилки руда, които я пресичаха като огромни вени, но от какъв метал бяха, не зная.

Продължавахме да се носим към огнения стълб; той светеше по-свирепо от която и да било пещ, запалена от човек.

— Насочи лодката надясно, Куотърмейн, надясно! — извика сър Хенри и миг след това видях как се строполи безчувствен напред. Алфонс вече беше припаднал. Гуд ги последва. Те лежаха там като мъртви; само Умслопогаас и аз бяхме в съзнание. На петдесет ярда от фонтана видях, че зулусът оборва глава на гърдите си. Той също припадна и аз останах сам. Не можех да дишам, свирепата горещина ме изсушаваше. На много ярда разстояние около огромната роза скалният свод бе нажежен до червено. Дървото на лодката почти гореше. Видях как перата на единия убит лебед започнаха да се свиват и сбръчкват, но не исках да се предам. Знаех, че ако го направя, щяхме да минем само на три-четири ярда от газообразния фонтан и да загинем. Започнах да греба така, че да държа кануто колкото се може по-далеч от него, и работех ожесточено.

Очите ми сякаш щяха да изскочат от орбитите и през затворените си клепачи виждах ослепителната светлина. Почти се бяхме изравнили с фонтана; той бучеше като всички огньове на ада, взети заедно, а водата наоколо яростно вреше. Още пет секунди и отминахме. Чух грохота зад себе си.

Тогава и аз паднах в несвяст. Следващото нещо, което си спомням, е, че усетих полъха на въздух върху лицето си. Отворих очите си с голяма мъка. Погледнах нагоре. Далеч, далеч над мен светеше, макар около мен да цареше пълен мрак. Опомних се и се огледах. Кануто ни все още плаваше по течението на реката, а на дъното му лежаха голите тела на моите другари „Дали са живи? — питах се аз. — Дали не съм останал сам на това страшно място?“ Не знаех. Почувствувах изгаряща жажда. През борда на лодката пуснах ръката си във водата и с вик я изтеглих. Нищо чудно: почти цялата кожа отгоре й беше изгорена. Водата обаче беше студена или почти студена. Изпих голямо количество и се облях целия. Тялото ми поглъщаше течността, както тухлената стена попива дъжда след суша; но там, където кожата ми беше изгорена, допирът с водата ми причиняваше непоносима болка. Тогава се сетих за другите; довлякох се с мъка до тях и ги напръсках с вода. За моя радост те започнаха да се съвземат — първо Умслопогаас, после останалите. Веднага пиха вода и я поглъщаха като сюнгери. Почувствувахме хлад — странен контраст с досегашните ни усещания — и започнахме да навличаме дрехите си. Обличайки се, Гуд посочи към другата страна на лодката. Цялата беше олющена от горещината и на места почерняла като въглен. „Ако беше направена като лодките от цивилизования свят — каза Гуд, — дъските сигурно щяха да се изкривят и да пропуснат достатъчно вода, за да потънем“. За щастие тя беше издълбана от мекия и гъвкав дънер на едно-единствено дърво и стените й бяха дебели почти три инча, а дъното — четири. Какъв беше този ужасен огън, през който минахме, така и не разбрахме, но предполагащ, че точно на това място имаше пукнатина или дупка в коритото на реката, през която огромно количество газ от вулканичния си дом в недрата на земята намираше излаз към горния свят. Как първоначални се е възпламенил, разбира се, е невъзможно да се каже, но мисля, че вероятно е станало при някоя спонтанна експлозия на отровни газове.

Артър Ленгли АРМАГЕДОН – 2 ( откъси )

Mостът

На 18 март, петъкът на една изнурителна седмица, лабораторията плуваше в тихо слънце. Напоследък тишината беше най-необичайното нещо сред коридорите на дългата сграда, но сега тя я изпълваше със звънливо, едва доловимо кънтене. Персоналът, запасен със сандвичи и двулитрови пластмасови бутилки лимонада, се бе изнесъл извън градчето. Негласно хората наричаха тези съботни отсъствия празник. Такива празници липсваха в календара, но персоналът на абсолютно засекретената лаборатория все по-често предпочиташе да е извън нея. След последните пробиви на онази странна, сгъстена и едновременно течна, жива и напълно непредсказуема същност, която нарекоха хиперпространство, хората изглеждаха изплашени. Постепенно лабораторията се превръщаше за тях в нещо, в което бе по-добре да не си.
По правило всички избягваха да обсъждат в свободното си време започналото да се случва тук от три месеца насам. Ако сам не беше свидетел на пробива и вихрите, които последваха, ако не разполагаше със записи и кадри на случващото се, и професор Албърт Кюлман би сметнал, че сънува. Без да работи в определена посока, някак случайно, като че безгрижен хлапак отметна непроницаемо покривало, екипът му достигна до онова, което винаги е било най-голямата тайна на планетата.
Когато пробивът се случи, професор Кюлман предпочете да сметне, че става дума за случайно явление или просто за заблуда. Заблудата бе нормата и начинът, по който хората на планетата общуваха помежду си. Но тя също бе формата и начинът, по който Мирозданието общуваше с тях. Като начин на поведение заблудата се разполагаше в няколко нива - от чистата лъжа, до премълчаването или преиначаването. Хората сякаш губеха ден след ден изначалната си дарба да изпитват доверие един към друг. Това бе просто рефлекс, ответна реакция. Неосъзнаване на факта, че всички са застанали от едната страна на все по-уголемяващата се пропаст. Голямата й уста бе ненаситно отворена. Ставаше все по-лакома. Едва сдържаше нетърпението да погълне онова, което бе започнало много преди тях и щеше да завърши много след като и последният човек изчезнеше.
Много отдавна полетът на човешката мисъл се сведе в последна сметка до обмислянето на удари върху други човешки същества. Професор Кюлман не си спомняше почти нищо от своя живот, никакъв спомен, който да не го водеше до тежка равносметка. Постигна всичко, което пожела, ала липсваше удовлетворението, което трябваше да увенчае усилията му. Той правеше отдавна разлика между живот и кариера. И ето че в края - и на двете, се случи онова, което го оставяше без дъх. През двете страни на пропастта някой бе построил мост. Стрелата му изплува от нищото внезапно. Чист, стремителен, напуснал територията на сънищата, мостът летеше като безгрижна дъга след летен дъжд.
Хронологията на събитията се подреди така. Една сутрин професор Кюлман откри върху бюрото си странен чертеж. Той обозначаваше уред, голям колкото магнетофон от среден клас, снабден с две слушалки. Съществуваше и скала. При монтирането на апарата, наречен от него биофон, се разбра, че се настройваше като обикновена радиостанция. Когато източникът на излъчване беше наблизо, връзката ставаше ясна, при отдалечаване се губеха отделни думи и накрая тя се разпадаше. Биофонът бе прелестно елементарен и фактът, че никой не бе се досетил за неговото създаване, предизвикваше само учудване.
Професорът си спомняше как се втурна да реализира онзи странен чертеж. Без да обмисля откъде бе дошъл и кому принадлежеше тази идея, той просто не спа три денонощия и мобилизира техниците от лабораторията, докато достигна до първите резултати.
На четвъртото денонощие, когато безсънието просто го повали и той заспа върху бюрото си, в пространството зад очите му се появи Леандра. Тя изникна от някакво белезникаво поле, където се кълбеше млечна пара. Беше в същата кафеникава широка дреха, такава, каквато я видя при последната им среща. Тогава при лабораторни условия Леандра материализира Госта. Висок, светлокос, около тридесет седем годишен мъж, в бял хитон и бос, той изплува буквално от въздуха. Помнеше, че Госта се отнесе с него като с дете, което задава много въпроси, но още не е готово да осъзнае отговорите. Боже мой, а той все питаше и питаше и даже не изпита тогава неудобството, че тези въпроси си бяха елементарни. Мозъкът ли генерира енергията, която доведе Госта тук? И да, и не, беше отговорът. Зависи как гледате на мозъка -като на орган или като на енергия, която временно се възползва от него.
Тогава Кюлман не разбра почти нищо. Експериментът по програмата "Платон" започна и завърши. И тогава, както и днес, той изпитваше особеното усещане, че може би е жертва на халюцинация... Ще имате в недалечно бъдеще пълната възможност да научите отговорите на повечето си въпроси - това беше краят на експеримента, сбогуването... Е, може би вече бе настъпил моментът, когато времето дойде...
В онази просъница преди три месеца Леандра го доближи и погали. Докосването на ръката й предизвика в него остра реакция и той заплака. Ако анализираше чувството отпреди три месеца, щеше да го раздели на усещане за катастрофична пареща самота -от нейното отсъствие, и на велика радост - от нейното появяване и ласка. В лошите мигове от живота му тази жена го бе спасявала. Сега се случи същото, защото тъкмо в следващото утро той вече знаеше предназначението на вече сглобения по дадените му чертежи апарат. Нарече го биофон, без изобщо да се замисли, и чак по-късно разбра, че не той бе кръстникът, а някой от строителите на моста, опънат между пропастта. Всичко е енергия и тази енергия следва мисълта. Като единствен управляващ и насочващ фактор мисълта можеше да трансформира всяка енергия в нещо, което физическите сетива можеха да чуят и видят.
Мъртвите винаги са били възприемани като мъртви, като някой, превърнал се в нещо, от което няма полза, без туптящо сърце, без мускули, без воля и страст. Всички култури бързаха да се освободят от телата, като ги полагаха бързо под пръстта или подпалваха огньовете. С това нещата приключваха.
В най-общи линии религиите отделяха внимание на напусналите физическото тяло. Християнството казваше няколко добри думи над ковчезите и пееше вдъхновяващи псалми, преди да ги отпрати в рая или в ада, където всеки получаваше според заслугите си. Египтяните се бяха заели сериозно за онова, което следваше, и бяха написали "Книга на мъртвите". Будизмът и мюсюлманството ознаменуваха нов живот, който започваше след преминаването на Прага. Никоя религия не си позволяваше да мисли, че душата загива заедно със своя носител - тялото. Много древни текстове тълкуваха послесмъртните състояния.
В най-нови времена неколцина лекари-реаниматори извършиха трескави наблюдения и записаха разказите на излезлите от клинична смърт. Според получената информация, в момента на смъртта човешкото същество се изправяше пред напълно неочаквани преживявания. Наместо да попадне в тотална и безвъзвратна тъмнина, то навлизаше в пространство, твърде различно от земното. На първо време се губеше усещането за тяло, което мнозина осъзнаваха като затвор, ризница, окови. Те плуваха над тялото си, озадачени от усилията на медиците или на близките да ги възвърнат към живота. После загубваха интерес към тези усилия или към плачовете и отчаянието, притег-лени от една мощна Светлина. За да я достигнат, някои се усещаха всмукани от коридор или тунел, чуваха угнетяващи звуци или камбанен звън. После навлизаха в Светлината или тя навлизаше в тях, даряваше ги с мир, разбирателство и любов, все понятия, за които те не откриваха земен еквивалент.
Завърналите се в тялото си правеха безуспешни опити да го напуснат отново. Не харесваха и не приветстваха усилията на лекарските екипи, които го възвръщаха към живот.
Въпреки много и очевидни свидетелства, науката отричаше всичко това. Тя обясняваше околосмъртните състояния със сетните конвулсии на мозъка, който се отбраняваше от разрухата чрез последни ясни халюцинации. Танатологията, науката, която изследваше смъртта, не се ползваше с голяма популярност.
Напротив, светът и неговото население привикваха да се държат към смъртта така, сякаш тя не съществуваше. Тя не бе коректив или нова възможност, не приключваше просто с едно износено тяло, за да даде на душата различна реалност, в която да преоцени миналото и да набележи бъдещето. Смъртта се възприемаше като абсолютен край.
Такъв финал по принцип отхвърляше стремежа и усилията приживе личността да се стреми към нравственост и морал, такъв финал позволяваше всякакво поведение, защото след всеки край не следва нищо повече. Такова възприемане на смъртта в последна сметка позволи нещата да достигнат до сегашната печална демотивация. До придържане към правилата, които ръководеха почти всички. Те гласяха: "След мен и потоп" и "Целта оправдава средствата".
Създаването на биофона, апарат, осъществяващ контакти между напусналите физическото тяло и тези, които прилагаха горните две правила, бе със сигурност Моста, който се откриваше, за да съедини двата края на пропастта.

Егото като учител

Ще се учудите ли, ако ви кажа, че егото може да бъде страхотен учител?

Егото е един много подходящ наставник, стига да разбираме значението му и да умеем да разкодирваме сигналите му. Ако размишляваме каква е неговата същност и предназначение, без съмнение ще стигнем много далеч в йога. И в крайна сметка ще установим, че то е просто една оптическа илюзия, едно погрешно отъждествяване и нищо повече. Егото е условно прекарана гранична линия, която погледнато от една по-висша перспектива просто отсъства, няма реално съществуване. То не е рогато въплъщение на сатаната, както изглежда се мисли от мнозина.

Представете си своето тяло и ми кажете къде се намира точката, в която започва ръката ви. Колкото и да търсите, няма такава точка, тялото е една цялост и само за удобство и ориентация сме приели, че от това-място-което-наричаме-рамо до това-място-което-наричаме-пръсти се намира нещо, което именуваме “ръка”. Но ръка собствено няма, тя е илюзия. Един вид, за да играем по-успешно играта наречена живот сме се условили при издаването на определени съчетания от звуци да се сещаме за определенисегменти от реалността. И най-основното такова разделение е между сегментите Аз и Не-аз. Важността на това разделение се изразява в това, че то върви като пощенска марка с всички останали.

Кой е казал например, че ноктите ми са част от мен, а въздуха е част от не-мен? Ако приемем, че това, без което не мога да съществувам в настоящото състояние образува тялото ми, то въздуха, растенията и слънцето са много повече част от мен, отколкото ноктите, не е ли така? Това, че хилядолетната човешка еволюция е довела до едни очертания на това-което-смятаме-за-аз, съвсем не означава, че те са единствено възможни, а още по-малко че те са същностно и изначално принадлежащи на реалния свят. След още хиляда години например хората могат да решат, че и компютрите ни влизат в тези “азови” очертания. За едно дете, чието ум е сравнително необусловен (но при което този процес все пак е започнал) човекът отсреща е една цялост заедно с очилата и дрехите му. Всички тези очертания, като се започне от егото и се стигне до разделенията между елементарните частици хората са си прокарали в умовете от чисто практически съображения; за да им помогнат при оцеляването и ориентацията в света. Постепенно обаче се е получило така, че ние сме започнали да разглеждаме този свят на условни разделения и категоризации като истинския свят, като истинската реалност. Така са се навързали всички онези идентификации, от които йога се стреми да ни освободи.

Представете си че решите, ей така за забавление, да нарежете няколко листа на по-малки правоъгълни парченца, да сложите определени знаци (в които има въведена условна подредба) върху всяко от тях, да си ги разпределите по равен брой на двама или четирима човека и последователно да сравнявате вашите и на отсрещния човек (отбор) късове хартия като при това този, чието парченце носи “по-силен” знак взима хартийката и на другия. Това е просто начин да си прекарате интересно времето, да кажем, че такава е идеята. В края на всеки сеанс се оказва, че единия е събрал повече силни знаци, това се записва и като цяло се получава една редица от “наши” и “ваши” “победи”. Да предположим че се занимавате с тази работа от сутрин до вечер. Не след дълго вие ще започнете дотолкова сериозно да приемете всички тези условности, дотолкова ще вземете да се отъждестявате със сеансите, при които по-голямата купчина е при вас, че онази условна първоначална връзка между вашето аз и повечето събрани хартийки (знаци, точки) ще започне да се приема като по-реална от всичко останало. Това вече ще ангажира всички налични ви ресурси от емоции, мисли и нерви. Може би ще карате близките си да ви носят от време на време храна, като процеса на храненето и естеството на самата храна ще обслужват единствено целите на играта, а няма да имат значение сами по себе си. Вие ще започнете да се ядосвате, когато “губите” и да се радвате когато “печелите”. Този подход обаче съвсем ще измести първоначалната идея, която спомнете си, беше просто да се забавлявате. Но за да се забавлявате вие трябва да сте тук и сега. А ситуацията, в която сте се оставили да бъдете въвлечени е характерна с това, че мислите (живеете) изцяло за миналото (съжаление/удовлетворение от предходния резултат) или бъдещето (спечелването на предстоящата игра). Така, малките правоъгълни хартийки се превръщат в бутончета, свързани с вашите мисли, емоции и така нататък. А жиците, по които минава тока за тази свръзка сте си изработили самите вие. При това с всеки следващ път правите от тези жици все по-добри проводници. Ето как коментаторът на Йога-сутра Вяса обяснява този процес:„Еднородните нагласи (самскарите) се създават именно от модификациите (вритите), а модификациите (вритите) - от нагласите (самскарите). Следователно колелото на модификациите и нагласите се върти непрекъснато.” (Вяса-бхашя 1.5)

Какъв е изходът от тази ситуация? Ами просто илюзорната идентификация трябва да се осъзнае като такава, да се трансцедентира, да се погледне отгоре. Ако тя е особено силна, това не може да стане изведнъж. Тя е проникнала и променила всички нива на вашето съществуване започвайки от тялото и стигайки до дишането, мислите и психиката. Затова и йога би ви препоръчала да започнете последователна работа върху всички тях, движейки се от грубото към по-финото. Всеки от тези аспекти обаче оказва цялостно влияние, нека си припомним, че дори и тук очертанията са условни. Тялото е просто най-грубата част на ума, а ума е най-фината част на тялото, това е. Впрочем, нека да видим какво е станало с тялото в нашия случай. Ръцете са започнали да се сгъват и разгъват почти автоматично от нивото на гърдите към нивото на масичката. Пръстите са започнали да държат предметите по определен начин. Заседяването също дава своите резултати. Илюзорната идентификация слага своя печат върху всички ваши аспекти, включително и върху тялото - това е начина, по който физическата ви същност е започнала да обслужва нейните цели. Ето защо, обикновено трябва да се започне от там. Бихме препоръчали например между отделните игри да се включат раздвижващи упражнения за китките и таза. Това ще е първата стъпка в правилната насока, но тя разбира се няма да е достатъчна. Нещо повече, може да се окаже вредна. Защото картоиграчът би могъл да реши да я разглежда като начин за подобряване на физическата му кондиция, така че да е в състояние да играе карти по-дълго време без прекъсване. Трябва да минем нататък. Към нарушения дихателен ритъм и мислите. Но и тук не може да спрем. Защото упражненията за концентрация и умствен покой могат да накарат нашия човек да си въобрази, че те имат предназначението да повишат умствените му способности и паметта, така че да играе още по-успешно и да прилага все по-проникновени тактики в играта. Ето за какви клопки става дума по пътя на йога и то на всеки един етап. Тук давам пример с една проста идентификация, която обикновено не е толкова проблемна за отстраняване. Йога и веданта обаче казват, че целият “живот” се е превърнал в огромна сложна йерархия от такива илюзорни обвързаности. Връзки между истинската ни същност и някакви си там копчета. Всичко, което спада към копчетата се нарича пракрити (в самкхя и раджа йога) или мая (във веданта) за разлика от истинската същност, която можем да наречем пуруша или Брахман. Разграничението между тях е висша цел на тези духовни учения. То носи истинската и неподправена радост от живота, то впрочем е самата тази радост и самия живот. Другото е просто една машина, механика. Да не пускаме нашата енергия да чезне между зъбчатите колела на тази машинария, това е посланието. Не да я отричаме и разрушаваме, но да я осъзнаваме като такава и да я използваме по предназначение, вместо да позволим тя да си мисли, че може да използва нас.

Източник: http://www.clubpatanjali.net/Texts/AsmitaAsTeacher.d

Тревожната натрапчива мисъл - нейния смисъл и изкореняване ( Ани Безант )

Действително има нещо вярно в това, че хората остаряват повече от нервно напрежение, отколкото от физически труд. Натоварването, ако не е прекалено, не поврежда мисловния апарат, напротив - усилва го. Но процесът на непрекъснато преповтаряне на една и съща мисъл в ума, без да можем да се откъснем от този порочен кръг, със сигурност го поврежда и не след дълго води до нервно напрежение и раздразнителност, които правят невъзможна продължителната умствена работа.

Как действа тревожната натрапчива мисъл? Тя води до процес на безцелно преповтаряне на една и съща поредица от мисли много пъти с малки изменения, което не води до никакъв резултат. В това състояние ние възпроизвеждаме продължително време мисъл-форми, родени от умственото тяло и мозъка, не от съзнанието, но наложени от тях на съзнанието. Както преуморените мускулни влакна неспокойно треперят въпреки волята ни, така и умореното умствено тяло и мозъкът повтарят по инерция трептенията, които са ги уморили, като Мислителят напразно се опитва да ги спре, за да намери покой. Още веднъж се срещаме с инерцията - тенденцията към движение по направлението, по което вече веднъж сме поели. Мислителят е работил над някой труден въпрос, опитвайки се да достигне до някакво определено и полезно заключение. Той не е успял и е преустановил размислите си, но е останал неудовлетворен от липсата на решение и обхванат от страх пред бъдещи тревоги. Този страх го държи в състояние на безпокойство и напрежение, което води до неправилно използване на енергията и още повече възпрепятства намирането на някакъв отговор. Тогава умственото тяло и мозъкът под импулса на тази енергия и желанието да се намери решение, но без ръководството на Мислителя, продължават да работят и да пресъздават отново многократно вече създаваните и отхвърляни образи. Те биват, така да се каже, натрапвани на неговото внимание, като отново и отново са преповтаряни. С увеличаване на нервното напрежение се увеличава и раздразнителността, която влияе директно върху уморените форми и по този начин действие и въздействие продължават в затворен кръг. В такова състояние Мислителят е роб на своите слуги - телата, - страдайки под тяхната тирания.

Самата инерция да се възпроизвежда, тенденцията да се повтарят отново веднъж създадените трептения може да се използва, за да се коригира безполезното преповтаряне на мисли, които причиняват страдания. Когато енергията за създаване на една мисъл направи за себе си канал (създаде една мисъл-форма), енергията на нови мисли се стреми да тече в същия канал, тъй като това е линията на най-малко съпротивление за тях. Мисъл, която причинява мъка, се появява вследствие на някакъв страх, така както мисъл, която причинява удоволствие, веднага изниква под влиянието на любов. Предметът на страха, картината на това, което евентуално ще се случи, ако предчувствието се сбъдне, прокарва един умствен канал, образува мисъл-форма, оставя и следа в мозъка. Тенденцията на умственото тяло и на мозъка е, освободени от непосредствена работа, да повтарят формата и да оставят неупотребената енергия да тече във вече проправения канал.

Може би най-добрият начин да се освободим от този извор на напрежение е като създадем друг канал с противоположен характер. Такъв канал, както вече посочихме, може да бъде направен с целенасочена, упорита и системна мисловна дейност. Нека този, който страда от нервно напрежение, отдели три-четири минути сутрин след ставане на някоя благородна и окуражаваща мисъл като: "Азът е Мир; това Аз съм аз. Азът е Сила; това Аз съм аз." Нека размишлява как той, в своята дълбока същност, е едно с Отца; как в нея той е безсмъртен, вечен, смел, свободен, хладнокръвен, силен; как е облечен в преходни дрехи, които всъщност чувстват болката, безпокойството; как той по погрешка отнася тези усещания към себе си. Размишлявайки по този начин, Покоят ще го обгърне и той ще усети, че му принадлежи, че е неговата естествена атмосфера.

Правим ли това ден след ден, мисълта ще прокопае свой собствен канал в умственото тяло и мозъка и не след дълго, когато умът е свободен от работа, тази мисъл за Мир и Могъщество ще се появи сама и ще разтвори криле над ума ни в най-трудните моменти от живота. Умствената енергия ще тече естествено в този канал, а тревогата ще се изгуби в миналото.

Друг начин за борба срещу тревожната мисъл е да се обучава умът да се надява на Добрия закон, с което се изгражда една постоянна положителна нагласа към света. В този случай човек се уповава на презумпцията, че всички обстоятелства служат на Закона и нищо не е случайно. Само това, което Законът позволява за наше добро, само то може да ни засегне, без значение откъде и чрез кого ще дойде. Нищо не може да ни нарани, ако не сме го предизвикали, ако не сме създали предпоставката с нашата собствена минала воля и дейност; никой не може да ни причини зло, бедите са само инструмент на Закона, събирайки по този начин дълг, който имаме да плащаме[1]. Ако в ума ни се появи дори предусещане за мъка или тревога, добре е да го погледнем в очите спокойно, да го приемем, да се съгласим с него. Много от тревогите изгубват своя смисъл, когато се опрем на Закона. Животът ни ще стане по-лек, ако винаги помним, че целта на Закона е да ни освободи, като изисква разплащане на дълговете, които ни държат в плен, и макар да носи мъка, тя не е нищо друго освен път към щастието. Всяка мъка, какъвто и начин да е избрала да ни посети, има за цел да проправи пътя за нашето крайно щастие, да скъса веригите, които ни привързват към въртящото се колело от раждания и смърт.

Когато тези мисли станат обичайни, умът престава да се безпокои, защото ноктите на тревогата няма за какво да се закрепят върху гладката стена на спокойствието.

---

[1] Тук може да се доабви, че нещата, които възприемаме като страдание и беда в живота ни не всякога са изплащане на натрупани от преди кармични дългове. Би могло дори да се каже, че представата за беда и страдание е въпрос на наше лично съзнание, което се ориентира за принципите и законите в света чрез тях.