Г. обичаше редките моменти, когато имаше възможност да навести своя добър приятел Монаха. Макар привидно различни , двамата се допълваха чудесно. Сега водеха оживен и дълъг разговор за ставащото на планетата.
- Странна драма се разиграва , приятелю – замислено изрече Монахът. – Човешка драма, в която определена роля играе Земята . Не бива да гледаме на нещата само от ограничената гледна точка на малкия човешки всемир. Съществуват и много други , които преливат отвъд него . Погледната от всемира на планетата , това е една планетарна драма , в която няколко окаяни човешки същества изпълняват второстепенни роли .
- Може би имате право . Изглежда всичко е започнало с идването на тези, които се провъзгласили за богове и са създали цялата тази драма … Но едно знам със сигурност – и то е, че съм много изморен .
Монахът го стрелна с края на окото си :
- Отиди да си починеш . И на двамата ни остава още доста път напред, всеки в посоката си … Доста път , дълъг и нелек .
Монахът се намести на стола си и се загледа в изгряващото слънце ….