неделя, 5 януари 2020 г.

Есенциални откровения

В днешната пазарна икономика успехът на едни се превръща в неуспех на други и съвсем нормално е тези хора да не са първи приятели. А който постига успех всъщност се води креативна личност.
Забележка : Успех – количество кинти в излишък, създаващи чувство за превъзходство


 По какво можем да различим начинаещия в областта на езотериката и окултното от този, който се е посветил дълготрайно на тях? Първият страда от прозелитизъм – с патос рекламира под път и над път приютилия го егрегор и своите занимания в тази връзка, активно спорейки и защитавайки го. Вторият вид е спокоен и мълчалив, с нищо не се отличава от “средностатистическия гражданин”, разкривайки се (и то само отчасти) в тесен кръг от единомишленици!

 Любовта е навсякъде и във всеки, но малцина я изживяват в нейната пълнота – тези, които са в състояние да изчистят от пластовете обусловеност своите душа и сърце. Всички останали са толкова заети със собствената особа (егоцентризъм), че единствено преживяват жалки заместители във вид на страсти, привързаности и краткотрайни авантюри!

 Където има власт не може да има и духовност, това са две крайно несъвместими понятия ! Властта се нуждае от безпросветно стадо, което да бъде управлявано с лекота !

 Ако не вярваш в нещо, което довежда до хипноза цели цивилизации, все пак е добре да го изучиш основно, за да противопоставиш на голата вяра – знанието!

 Колкото повече доказателства даваш на невежия в подкрепа на твоята теза, толкова повече затвърждаваш убеждението му, че той е прав. Нещата изглеждат абсолютно различно, гледани от различно ниво. Например кръгът е кръг в двуизмерното пространство, а в триизмерното е сфера. Извод: да спориш с простаци е загуба на време

 Навремето никой не ми бе казал че животът на възрастен човек прилича на изолатор. Все се получава – или ти си зает, или приятелите, или роднините, или още някой от познатите. И като резултат – всеки е изолиран от останалите, правейки своите си неща!

 Мога най-отговорно да кажа, че имаме една ентропна (завършена и затворена) система на ИЗКУСТВЕНО предизвикано отделено съзнание, която бавно умира и разчита на черпенето на енергията на въплътените в тази система души за поддържане на своето съществуване.

 Мнозина правят дадена духовна практика, разчитайки на бързи резултати – просветление, хармонизация на живота и т.н. Но по правилата на играта – нищо такова не става, което предизвиква разочарование, депресия и превръщането на човека в част от псевдоезотеричната “масовка” от хора, които “са опитали нещо” и сега могат да гледат отвисоко на останалите. Практикувайки само за РЕЗУЛТАТА, човекът попада в капана на тъмните хакери, които искат в перспектива да я прекъснат нацяло с нашепване от рода на “Не ти се получава веднага? Значи не е твоя път!”. По-удачното излиза, че е култивиране на практиката като НЕПРАВЕНЕ, опирайки се на самия процес, а мислите за резултата да са мимолетни и да няма привързване към плодовете му, дори и за момент да има постижения. По този начин се практикува заради самата практика, което подрива усилията на тъмните по нейното дискредитиране, а резултатите идват от само себе си!

 Самата система създава престъпността, а после се „бори“ срещу нея! Но и в двата случая потърпевшите са определените за редови овци!!! Затова има смисъл да заявиш твърдо „не“ и „стоп“ на нейните ценности и модели, или пък да игнорираш натрапваните ти „ценности“, най-вече като помагаш все повече хора да се събуждат, да се присъединяват към нас, да следват своята насока – тази за опазване на искрата у нас, която ни отличава от ОП-овете…

 Няма две еднакви възприятия на света, както няма еднакви лица, а дори и листа на едно и също дърво!

 Беше 1990 или 1991 година, зората на демокрацията. Промяната отвори “вратите” за всякакви знайни и незнайни експерти, дошли да ни учат как да живеем “правилно”. Между тях бяха и евангелистите, дето събираха хората по площадите. Сещате се, нали – слепите виждат, куците прохождат и т.н. Воден от едното любопитство, посетих една такава сбирка. Стоях в тълпата, слушах виковете на евангелиста от платформата, гледах хората, изпаднали в транс. И се чудех какво ли обяснение ще дадат водещите на тези, които все пак не прогледнат и не проходят, въпреки молитвите. И обяснението не закъсня. Ако наистина вярваш, ще успееш – изкрещя водещия. Ясно, нали – ако не си прогледнал, значи не си вярвал достатъчно, сам си си виновен. Ето това е манипулацията на обществото – ако наистина вярваш! Ако си умен и работлив! Ако си смел и напорист! Ако следваш всички съвети и инструкции! А не си ли успял – значи липсват ти тези привлекателни качества, сам си си виновен! Това е оправданието за системата на несправедливост, бруталност, безчовечност и в много случаи беззаконие. И тази манипулация се извършва в световен мащаб.

 Времето се контролира и се използва, за да ви разсее от истинските проблеми. Банките слагат примка около врата ви, за да ви държат уплашени и лесно контролируеми. Религиите се отличават с това, че създават страх и представят невярна информация. Поради това хората все още се боят да излязат от тази фалшива система и да поемат към изконното, свързано със самото сътворение.

 Когато една добра идея се осъществи чрез негодни средства, тя веднага се профанира – всичко добро и полезно в нея се дискредитира

 Думи като “духове” , “призраци” и подобни носят оттенък на всякакъв род предразсъдъци , заплахи и суеверия. А най-адекватни термини – “развъплътена личност”, “обитател на ефирния свят”. Все пак човекът е запазил своята памет, съзнание и идентичност при прехода в ефирния свят. Това е все едно да си дойдете от улицата, да свалите връхната дреха (физическото тяло) и да останете по домашни дрехи. И ние не преставаме да сме себе си след такава процедура.