В днешната пазарна икономика успехът на едни се превръща в неуспех на
други и съвсем нормално е тези хора да не са първи приятели. А който
постига успех всъщност се води креативна личност.
Забележка : Успех – количество кинти в излишък, създаващи чувство за превъзходство
По какво можем да различим начинаещия в областта на езотериката и
окултното от този, който се е посветил дълготрайно на тях? Първият
страда от прозелитизъм – с патос рекламира под път и над път приютилия
го егрегор и своите занимания в тази връзка, активно спорейки и
защитавайки го. Вторият вид е спокоен и мълчалив, с нищо не се отличава
от “средностатистическия гражданин”, разкривайки се (и то само отчасти) в
тесен кръг от единомишленици!
Любовта е навсякъде и във всеки, но малцина я изживяват в нейната
пълнота – тези, които са в състояние да изчистят от пластовете
обусловеност своите душа и сърце. Всички останали са толкова заети със
собствената особа (егоцентризъм), че единствено преживяват жалки
заместители във вид на страсти, привързаности и краткотрайни авантюри!
Където има власт не може да има и духовност, това са две крайно
несъвместими понятия ! Властта се нуждае от безпросветно стадо, което да
бъде управлявано с лекота !
Ако не вярваш в нещо, което довежда до хипноза цели цивилизации, все пак
е добре да го изучиш основно, за да противопоставиш на голата вяра –
знанието!
Колкото повече доказателства даваш на невежия в подкрепа на твоята теза,
толкова повече затвърждаваш убеждението му, че той е прав. Нещата
изглеждат абсолютно различно, гледани от различно ниво. Например кръгът е
кръг в двуизмерното пространство, а в триизмерното е сфера. Извод: да
спориш с простаци е загуба на време
Навремето никой не ми бе казал че животът на възрастен човек прилича на
изолатор. Все се получава – или ти си зает, или приятелите, или
роднините, или още някой от познатите. И като резултат – всеки е
изолиран от останалите, правейки своите си неща!
Мога най-отговорно да кажа, че имаме една ентропна (завършена и
затворена) система на ИЗКУСТВЕНО предизвикано отделено съзнание, която
бавно умира и разчита на черпенето на енергията на въплътените в тази
система души за поддържане на своето съществуване.
Мнозина правят дадена духовна практика, разчитайки на бързи резултати –
просветление, хармонизация на живота и т.н. Но по правилата на играта –
нищо такова не става, което предизвиква разочарование, депресия и
превръщането на човека в част от псевдоезотеричната “масовка” от хора,
които “са опитали нещо” и сега могат да гледат отвисоко на останалите.
Практикувайки само за РЕЗУЛТАТА, човекът попада в капана на тъмните
хакери, които искат в перспектива да я прекъснат
нацяло с нашепване от рода на “Не ти се получава веднага? Значи не е
твоя път!”. По-удачното излиза, че е култивиране на практиката като
НЕПРАВЕНЕ, опирайки се на самия процес, а мислите за резултата да са
мимолетни и да няма привързване към плодовете му, дори и за момент да
има постижения. По този начин се практикува заради самата практика,
което подрива усилията на тъмните по нейното дискредитиране, а
резултатите идват от само себе си!
Самата система създава престъпността, а после се „бори“ срещу нея! Но и в
двата случая потърпевшите са определените за редови овци!!! Затова има
смисъл да заявиш твърдо „не“ и „стоп“ на нейните ценности и модели, или
пък да игнорираш натрапваните ти „ценности“, най-вече като помагаш все
повече хора да се събуждат, да се присъединяват към нас, да следват
своята насока – тази за опазване на искрата у нас, която ни отличава от
ОП-овете…
Няма две еднакви възприятия на света, както няма еднакви лица, а дори и листа на едно и също дърво!
Беше 1990 или 1991 година, зората на демокрацията. Промяната отвори
“вратите” за всякакви знайни и незнайни експерти, дошли да ни учат как
да живеем “правилно”. Между тях бяха и евангелистите, дето събираха
хората по площадите. Сещате се, нали – слепите виждат, куците прохождат и
т.н. Воден от едното любопитство, посетих една такава сбирка. Стоях в
тълпата, слушах виковете на евангелиста от платформата, гледах хората,
изпаднали в транс. И се чудех какво ли обяснение
ще дадат водещите на тези, които все пак не прогледнат и не проходят,
въпреки молитвите. И обяснението не закъсня. Ако наистина вярваш, ще
успееш – изкрещя водещия. Ясно, нали – ако не си прогледнал, значи не си
вярвал достатъчно, сам си си виновен. Ето това е манипулацията на
обществото – ако наистина вярваш! Ако си умен и работлив! Ако си смел и
напорист! Ако следваш всички съвети и инструкции! А не си ли успял –
значи липсват ти тези привлекателни качества, сам си си виновен! Това е
оправданието за системата на несправедливост, бруталност, безчовечност и
в много случаи беззаконие. И тази манипулация се извършва в световен
мащаб.
Времето се контролира и се използва, за да ви разсее от истинските
проблеми. Банките слагат примка около врата ви, за да ви държат уплашени
и лесно контролируеми. Религиите се отличават с това, че създават страх
и представят невярна информация. Поради това хората все още се боят да
излязат от тази фалшива система и да поемат към изконното, свързано със
самото сътворение.
Когато една добра идея се осъществи чрез негодни средства, тя веднага се
профанира – всичко добро и полезно в нея се дискредитира
Думи като “духове” , “призраци” и подобни носят оттенък на всякакъв род
предразсъдъци , заплахи и суеверия. А най-адекватни термини –
“развъплътена личност”, “обитател на ефирния свят”. Все пак човекът е
запазил своята памет, съзнание и идентичност при прехода в ефирния свят.
Това е все едно да си дойдете от улицата, да свалите връхната дреха
(физическото тяло) и да останете по домашни дрехи. И ние не преставаме
да сме себе си след такава процедура.