Mного е лесно за всяка система от убеждения, религиозна или не, да си играе с хорската несигурност, да увери, че за нас ще се погрижат. И хората се вкопчват в нея. Затова не религията е най-главния проблем, а собствената несигурност, която позволява на религията да процъфти и е позволила на толкова обезсилващи системи от убеждения да процъфтят в човешката история. Затова повечето хора не могат да излязат от тях.
Съзнанието само се преструва, че се подчинява на понятието за време. На други нива то играе с понятия и възприема универсално единство на събитията, които се случват извън контекста на времето, смесвайки например събитията от различни епохи, намирайки хармония и точката на съприкосновение, изследване на историческите и личната гледна точка, изваждайки ги от времевата рамка
Наблюдава се системно натрапване на чувство както за малоценност, така и за псевдовеличие чрез уж “божий молитви” и измислени учения , за да превърнат мнозинството в ходещи хипнотизирани кукли … това е истината – това е вървеж срещу себе си и истинската природа !
Всяко действие на мисълта разкрива нови измерения на действителността. Може дори да се каже , че и най-малката мисъл има потенциал да създава светове …
Още от първия проблясък на съзнанието на детето се казва, че лъжицата – това е лъжица. Но как възприема тази лъжица бебето? Никой не знае и никой не се интересува. Него просто го учат да назове един набор от възприятия “лъжица”. Това е само такова убеждаване, че едно и също парче от външния свят се нарича с една и съща дума.
Едно “паранормално” видение допуска милиони възприятия. А нашия ум не е изчислителна машина. Той не може да записва и да обработва всичко това мигновено, за да е в състояние да даде напълно задоволително обяснение
Църквата и науката си поделили познанието, изобретявайки дуализма. Църквата взела невидимото, науката – видимото и се родил материализмa
