Двамата приятели

Моят стар приятел бе човек с велики предначертания . Не усещам разликата от почти 70 линейно измерени години, когато двамата заедно бяхме студенти . Той виждаше столетия напред. Готвеше се да изтръгне из корен злото, да обнови държавата …
Когато той започна своята кариера , аз се заскитах из света. На него му вървеше – изкачваше се в йерархията . Името му се чуваше навсякъде из страната . Преследваше безчестните , защитаваше и подкрепяше достойните и направи много за хармонизирането на цялата държава ….
И един ден, когато бе постигнал почти всичко , към което се стремеше така неуморно , разбра, че семейството му се е отчуждило и е тръгнало по кривия път . Той си подаде оставката от всички постове , засели се в планината , където бях аз и заживя далеч от всички , отдаден на грижите около градината си . Така обстоятелствата ни събраха след толкова линейни години . Бяхме постигнали еднаква цел, но по различни пътища . 
Неговият път бе дълъг и лъкатушен, а моят – къс и прав ….

Пресечни точки

Монахът бавно наля чай , подаде на госта си едната чаша и попита :
- Какво се е случило , за да дойдеш днес при мен ?
- Тъжен съм, Монахо , защото разбрах как моята годеница ме е мамила през цялото време – отвърна гостенина . – Винаги се стремях да засвидетелствам своето внимание , но … 
- Защо така приемаш нещата ? Всичко проявено се развива на цикли . За някакъв миг пътищата на проявените частички се сливат …
- Прав сте Монахо , бедата е там, че тя е забегнала с млад и имотен мъж , сякаш й е малко това, което имаше с мен !
- Нима си истински учуден от факта ? Почитанието на физическата красота , култът към плътската любов, трескавият ламтеж за пари и материални придобивки , които властват понастоящем , не могат да не се отразят пагубно върху душата на човека и да не изкривят всяка представа за морални стойности…
- Каква любов е това тогава , аз бях излъган … Не мога да го простя !
- Опитай се да погледнеш на случилото се от една панорамна гледна точка . Когато загубиш нещо , това обикновено е отворена врата към друго . Истинската любов невинаги дава на получателя си очакваното, но винаги това , което е най-доброто за развитието му !

Часът на жътвата

… Локомотивът отново изсвири, влакът потегли бавно – сред писъци , заклинания и сълзи .
- Довиждане , приятели ! – просълзи се Б. 
И недочакал отговор , скочи на стъпалото на вагона …
После притвори замъглени от влагата очи и се замисли .
” Свърши се ! Всичко се свърши… Все едно, че не е било… Като сън , като видение ….”
Но един друг глас – неочаквано трезв и мъдър, с невъзмутимост , си проправи път и протестира : “Нищо не се е свършило ! Нищо не е изчезнало ! Което е посято в душите – ще покълне ! Ще даде плод ! Не е пропиляна нито една хубава мечта, нито един светъл порив , нито един честен жест ! Няма да потъне в забрава нито едно прекрасно приятелство … През жестокостта и варварството те ще пробият навън и ще намерят своя голям смисъл, своята висша цел … Бъди готов , часът на жътвата приближава ! “