Моят стар приятел бе човек с велики предначертания . Не
усещам разликата от почти 70 линейно измерени години, когато двамата
заедно бяхме студенти . Той виждаше столетия напред. Готвеше се да
изтръгне из корен злото, да обнови държавата …
Когато той започна своята кариера , аз се заскитах из света.
На него му вървеше – изкачваше се в йерархията . Името му се чуваше
навсякъде из страната . Преследваше безчестните , защитаваше и
подкрепяше достойните и направи много за хармонизирането на цялата
държава ….
И един ден, когато бе постигнал почти всичко , към което се
стремеше така неуморно , разбра, че семейството му се е отчуждило и е
тръгнало по кривия път . Той си подаде оставката от всички постове ,
засели се в планината , където бях аз и заживя далеч от всички , отдаден
на грижите около градината си . Така обстоятелствата ни събраха след
толкова линейни години . Бяхме постигнали еднаква цел, но по различни
пътища .
Неговият път бе дълъг и лъкатушен, а моят – къс и прав ….
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.