… Локомотивът отново изсвири, влакът потегли бавно – сред писъци , заклинания и сълзи .
- Довиждане , приятели ! – просълзи се Б.
И недочакал отговор , скочи на стъпалото на вагона …
После притвори замъглени от влагата очи и се замисли .
” Свърши се ! Всичко се свърши… Все едно, че не е било… Като сън , като видение ….”
Но един друг глас – неочаквано трезв и мъдър, с невъзмутимост
, си проправи път и протестира : “Нищо не се е свършило ! Нищо не е
изчезнало ! Което е посято в душите – ще покълне ! Ще даде плод ! Не е
пропиляна нито една хубава мечта, нито един светъл порив , нито един
честен жест ! Няма да потъне в забрава нито едно прекрасно приятелство …
През жестокостта и варварството те ще пробият навън и ще намерят своя
голям смисъл, своята висша цел … Бъди готов , часът на жътвата
приближава ! “
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.