… E. бе ядосана на целия свят . Преди минути отново се
конфронтира с близката си приятелка И. , за която винаги бе готова да
влезе в огън и вода . В това състояние реши да излезе по магазините –
надяваше се , че една шопинг терапия ще запълни празнотата , която
усещаше в душата си .
Излезе на булеварда и се заоглежда за нещо, което да я грабне
. Мина през няколко бутика , но не хареса нищо – усещането за
празнотата си бе все така с нея . Дали да не седне да изпие едно кафе ?
Поръча кафето и зарея поглед в множеството от хора наоколо .
Замисли се за нещо, което бе чела отдавна , и въпреки това бе запечатано
в съзнанието й . То гласеше : “За много хора илюзията , вложена в
измислен образ за някого или нещо им носи така желания покой , който
поддържда крехкото равновение на съзнанието им. Но е добре да имат
предвид , че илюзорният образ в даден момент се срива изведнъж и тогава
им се налага да се изправят лице в лице с истината . Ударът може да е
суров и не всеки да го понесе .”
През това време келнерът поднесе поръчаното кафе с дежурното
късметче към него . Е. първо си запали цигара и проследи с поглед дима.
Посегна към късметчето и бавно го разви . А на него пишеше :
ЩАСТЛИВ Е ЧОВЕКЪТ , КОЙТО ОТКРИЕ УБЕЖИЩЕ В САМИЯ СЕБЕ СИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.