петък, 14 юни 2013 г.

Бъдещето започна / Будущее началось

 Филмът "Бъдещето започна" е гледната точка на един човек за възможния облик на света след няколко десетилетия . Според него това ще е напълно виртуална и контролируема реалност . Създаден е с цел да ви прикани към обсъждане и формиране на възможни сценарии за бъдещето .

петък, 7 юни 2013 г.

Пробуждането не търпи компромиси

   ... Поредният работен ден отиваше към края си . В офиса чакаха края му , а междувременно между колегите се завърза разговор . Обсъждаха системата на съществуване , която е актуална от толкова време . Един от присъстващите каза :
   - И все пак - защо все още се поддържа тази система при нейната очевидна деструкция ?
   Тук се намеси А. , който до момента само слушаше :
   - Защо се поддържа ли ? И аз се стремя да си обясня това ... Често си мисля , че хората като цяло много дълго и целенасочено са били приучвани да слагат над истинските чувства всякакъв род принципи : от по-старо време например рицарството , после принадлежността към своя еснафска среда , както и към нацията ... А когато се поставят над обичта , другарството , състраданието и мъдростта каквито и да било логически фигури ( религия, политика , икономика и т.н.) - край ! - ето я основата за масови психози !
   Вратата се отвори безшумно и в стаята влезе шефа на офиса.
   - Как е ? - попита той всички .
   - Нормално, без нещо за отбелязване - колективно му отговарят .
   Погледът му се насочва с укор към А. , който улавя това и попита :
   - Някакви неприятности ли има ?
   - Уви ... - въздъхва шефа. - Колеги са възмутени от едно неподписано изложение против цялата ни система на живот ...
   - Не разбирам ...
   - А би трябвало ... Нали сте му автор ?
   - Вижте ...
   - А. , без комедии моля ! Аз познавам стила ви ...
   - Мой стил ! ... И това е сериозно за да ме обвинявате ?
   - Обвинение ... Не съм криминален следовател ... Защо все пак се забърквате в такива ... каши ?
   А. миролюбиво отвърна :
   - Моята философия е неотделима от действието ..
   - Вие сте непоправимо наивен....
   - Бих могъл да кажа същото и за вас ...
   - По инерцията на взаимните обиди, така ли ?
   - Не искам да ви обиждам ! Просто съм убеден, че нашето време ще наложи на всеки да поеме своя дял от отговорност пред случващите се събития , колкото и микроскопичен да е той ...
   - Няма да го поема !
   - Ще ви заставят ... Вие имате нещастието да живеете в голямата география на принудата , съществуваща в затворената система понастоящем .. Аз също .. Защо да чакаме момента на принудата ? Не е ли по-добре да я изпреварим, за да си обезпечим поне малко свобода на избор ?
   Шефът тръсна разочаровано глава 
   - Късно е да ме съветвате ! - иронично отсъди той. И добави : - Надявам се , че след станалото разбирате вашия дълг ?
   - Моят дълг ?
   - Естествено ... Ще ви бъде ли удобно да представите молбата си за напускане до края на седмицата ?
   - Молбата за напускане ? ... Добре ... до края на седмицата ....